Ако майка ми трябва да прекара една седмица у нас, през която ако ние сме на работа, се предполага, че тя ще готви, си носи сол, ножове и разни други нейни неща, за които твърди, че са й страшно удобни. Задължително ми купува и тел за търкане на посуда. Като си тръгва си взема всичко, телта отива в кофата. Вярно, за една седмица хаби по една-две бутилки олио, кухнята се умирисва на пържено, обаче няма недоволни. Като си тръгне, вкарвам всичко в ред и минаваме на скара със салата или таратор, за да разтоварим.
Свекърва ми разрежда пък верото, защото така уж по-малко хаби. Да де, ама то пък свършва по-бързо, но няма сила да я убеди в обратното.
Всеки си шета на акъла все пак. Аз съм доволна, ако някой ни отмени в готвенето и въобще в домашните задължения, та да можем ние с ММ да не правим нищо, но нямам такъв късмет. На щерката от сега й наливам акъл, че не е важно да знаеш да си переш гащите на ръка, а да имаш пералня, която да го прави вместо теб. Да прави така, че да си осигурява удобства - миялна, сушилня, роботи всякакви. Аз нямам място за доста неща и много ме е яд.