Определено в Америка се усмихвам повече. 
И аз
Независимо, че сме тук от година, животът ни коренно се промени. Начинът на мислене и приоритетите - също.
- Публикувана: 2 юли 2006, 17:12 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2006, 05:06 ч.
по-спокойно ли се живее в чужбина?
И аз
Независимо, че сме тук от година, животът ни коренно се промени. Начинът на мислене и приоритетите - също.
Не мисля, че живота в чужбина е по-спокоен. Хора, които се тревожат за възглавничките и мушкатата си има както в България, така и извън нея. Лично за мен това не е показател за по-спокоен живот, по-скоро ми прилича на скучен живот 
ооо, явно не си ме разбрала.
възлгавничките и мушкатата са повече метафора. исках да каж....повече детайли, повече неща, за които в българия просто нямах нерви. не съм искала да ти звучи скучен живота ми.
А дали е по-спокоен живота в чужбина- ами не знам...аз съм имала спокойни моменти, но съм имала и такива, в които неспокойствие и/или напрежение са думи, които даже биха били слаби да опишат това, което е било...
Но че е по-сигурен- по тази точка спор няма и съм напълно съгласна с теб, ако това имаш предвид.
Говоря за цивилизованата чужбина, не за Лесото например.
А извинявай ама Лесото си е цивилизована чужбина. И много много спокойно се живее там. Като сме Африка да не ядем бананите с обелките и не гоним лъвовете по улиците. От това колко е уреден живота зависи според мен спокойствието.
А извинявай ама Лесото си е цивилизована чужбина. И много много спокойно се живее там. Като сме Африка да не ядем бананите с обелките и не гоним лъвовете по улиците. От това колко е уреден живота зависи според мен спокойствието.
по-предвидимо живеем,к за мен определя и по-спокойно
не ми е хрумнало за скука-това за мен е изживяване не не-достъ1но интелигентните хора;
"мушкатото" само по себе и е 1удесно нещо,от сърце се радам на хора които успяват да намират време и енергия да го "поливат" (аз не мога много,още ме гони темпото бг стайл)
не ми е хрумнало за скука-това за мен е изживяване не не-достъ1но интелигентните хора;
"мушкатото" само по себе и е 1удесно нещо,от сърце се радам на хора които успяват да намират време и енергия да го "поливат" (аз не мога много,още ме гони темпото бг стайл)
По-спокойно ми е от гледна точка на финансите например.Не се притеснявам,дали ще ни стигнат парите за сметките,дали този месец ще си получа заплатата,дали ще успеем да спестим пари за почивка...
А от друга страна,не знам дали и с вас е така,но аз изтръпвам всеки път,когато например ме спрат катаджии за най-обикновена проверка.Документите ми са абсолютно редовни,и въпреки това всеки път умирам от страх при "срещи" със закона
Все си мисля,че може да ми намерят някой кусур.В България никога не съм изпитвала подобно нещо
А от друга страна,не знам дали и с вас е така,но аз изтръпвам всеки път,когато например ме спрат катаджии за най-обикновена проверка.Документите ми са абсолютно редовни,и въпреки това всеки път умирам от страх при "срещи" със закона
Все си мисля,че може да ми намерят някой кусур.В България никога не съм изпитвала подобно нещо 
по-спокойно ми е. заради самата държава, заради мъжа ми, финансово.
и аз като автора на темата имам време да забелязвам "малките" неща около мен-цветата ми, дома ми, рибите.
най-вече не съм изнервена, вечно крещяща майка и съпруга.
дори като работех имах нервни моменти, но не дори цял нервен ден
и аз като автора на темата имам време да забелязвам "малките" неща около мен-цветата ми, дома ми, рибите.
най-вече не съм изнервена, вечно крещяща майка и съпруга.
дори като работех имах нервни моменти, но не дори цял нервен ден
по спокойно ми е.
знам , че има закони и че се спазват.
знам , че има правила и те се спазват.
знам , че имам правя , които мога да отстоявам.
знам, че като си взема заплата мога да си платя сметките и да си позволя почивка и гледачка за детето, и играчки всякакви, и да изляза на заведение, и да ида на концерт, и да си купя дрехи, и обувки и да ми останат
мушкатите си поливам от дъжд на вятър, за възглаенички хич нямам време да мисля и въпреки това ми е по-спокойно
знам , че има закони и че се спазват.
знам , че има правила и те се спазват.
знам , че имам правя , които мога да отстоявам.
знам, че като си взема заплата мога да си платя сметките и да си позволя почивка и гледачка за детето, и играчки всякакви, и да изляза на заведение, и да ида на концерт, и да си купя дрехи, и обувки и да ми останат
мушкатите си поливам от дъжд на вятър, за възглаенички хич нямам време да мисля и въпреки това ми е по-спокойно
По - спокойно ли се живее в чужбина
Ами зависи, някой по , други по малко спокойно
И аз си мисля че в малкия град със сигурност се живее МНОГО спокойно но големия град си е стрес и напрежение където и да си 
Сега ми е спокойно, да - като съм с детето в парка но иначе стреса и напрежението във всекидневието и работата ми понякога са били слабо казани силни предполагам че са сравними като в бг по сила... но едва ли като по естество
Но се чуствам много по сигурна тук това му е хубавото
от там идва някакво спокойствие
Ами зависи, някой по , други по малко спокойно
И аз си мисля че в малкия град със сигурност се живее МНОГО спокойно
но големия град си е стрес и напрежение където и да си Сега ми е спокойно, да - като съм с детето в парка
но иначе стреса и напрежението във всекидневието и работата ми понякога са били слабо казани силни предполагам че са сравними като в бг по сила... но едва ли като по естество Но се чуствам много по сигурна тук
това му е хубавото от там идва някакво спокойствие
Да, определено съм много по-спокойна от както живея в чужбина, но това не е свързано само със самата "чужбина", а по-скоро с нов етап от живота.
Преди да тръгна от България се бях забъркала в много лични драми, като на края се сгромолясах физически от стрес. След прекарания 1 месец в болница, преосмислих приоритетите и важните неща в живота си.
В този смисъл съм много много по-спокойна.
Едиственото лошо е, че с успокояването се трупнаха малко свръх килца
Преди да тръгна от България се бях забъркала в много лични драми, като на края се сгромолясах физически от стрес. След прекарания 1 месец в болница, преосмислих приоритетите и важните неща в живота си.
В този смисъл съм много много по-спокойна.
Едиственото лошо е, че с успокояването се трупнаха малко свръх килца
Говоря за цивилизованата чужбина, не за Лесото например.
А извинявай ама Лесото си е цивилизована чужбина. И много много спокойно се живее там. Като сме Африка да не ядем бананите с обелките и не гоним лъвовете по улиците. От това колко е уреден живота зависи според мен спокойствието.
А извинявай ама Лесото си е цивилизована чужбина. И много много спокойно се живее там. Като сме Африка да не ядем бананите с обелките и не гоним лъвовете по улиците. От това колко е уреден живота зависи според мен спокойствието.
Е, кво му е цивилизованото, щом пращат датски доброволци да учат местните как да садят картофи... Била съм в Лесото и смея да твърдя, че като се говори за цивилизация, едва ли се има това на ум. Добре, на голфигрището зад къщата, в която живеехме, беше цивиизовано, ама а излез привечер на разходка сама, че дори и по бял ден не би се осмелила. И защо къщите са с триста решетки и кодове. Не, там не се чувствах спокойна. Добре, де, зад тристата решетки - мъничко, ама иначе - не.