При най-малката издънка.Не считам за нужно да давам втори шанс.
- Публикувана: 5 юли 2006, 12:14 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2006, 22:31 ч.
Кога отписвате даден човек?
Съпруга си не мога да отпиша от списъка на живите.Първопричината е, че е баща на децата ми 
, които са смисъл на живота ми.Той си остава номер едно.Оттам нататък мога и виждам от 2 до безкрайност 
.
Любовник
не съм отписвала също, просто защото такъв не ми е давал поводи да го правя, а напротив - записвам си го с дебели букви в сърцето ми.
Приятели също не съм отписвала.Имам приятелства от повече от 20 години Не всеки обаче наричам приятел, а само тези които наистина са ми такива и пораждат същото у мен.
Колежка обаче отписах, защото умишлено и целенасочено влоши отношенията ми с единия ми шеф, като тенденциозно и злонамерено изкриви мои думи и намерения по отношение на работата.Дълга и широка е за разправяне, няма да откривам тема по повода.Но съм доволна, че успях да се справя единствено със себе си, като не я забелязвам и пропускам всичко казано от нея, освен общите служебни въпроси, които ме касаят.Не можах да се лиша от удоволствието и задължението да защитя достойнството си, което ценя много високо и сдържано и възпитано й казах всичко, което мисля, както и че очаквам от нея по някакъв начин да ми постеле пред шефа, за да си оправя отново отношенията с него.В резултат на думите ми тя се разплака и ми каза, че иска да ме прегърне.Не, благодаря.Бях до тук.
, които са смисъл на живота ми.Той си остава номер едно.Оттам нататък мога и виждам от 2 до безкрайност .Любовник
не съм отписвала също, просто защото такъв не ми е давал поводи да го правя, а напротив - записвам си го с дебели букви в сърцето ми.Приятели също не съм отписвала.Имам приятелства от повече от 20 години
Не всеки обаче наричам приятел, а само тези които наистина са ми такива и пораждат същото у мен.Колежка обаче отписах, защото умишлено и целенасочено влоши отношенията ми с единия ми шеф, като тенденциозно и злонамерено изкриви мои думи и намерения по отношение на работата.Дълга и широка е за разправяне, няма да откривам тема по повода.Но съм доволна, че успях да се справя единствено със себе си, като не я забелязвам и пропускам всичко казано от нея, освен общите служебни въпроси, които ме касаят.Не можах да се лиша от удоволствието и задължението да защитя достойнството си, което ценя много високо и сдържано и възпитано й казах всичко, което мисля, както и че очаквам от нея по някакъв начин да ми постеле пред шефа, за да си оправя отново отношенията с него.В резултат на думите ми тя се разплака и ми каза, че иска да ме прегърне.Не, благодаря.Бях до тук.
Кога отписвате от живота си даден човек (Без значение дали той е съпруг, любовник, приятел, колега)
Много съм съгласна.
Но по принцип, когато даден човек не оправдае доверието ми, когато от отстрещната страна не срещам отношение, равнозначно на това, което аз давам, когато няма какво повече да си кажа с този човек. Списъкът може още да се продължи.
Но все пак това са само теории. Реалните ситуации с точно определени обстоятелства са нещо различно.
Най-трудно е да прощаваш!
Моментът настъпва именно когато НЕ мога да простя...
Кога отписвате от живота си даден човек (Без значение дали той е съпруг, любовник, приятел, колега)...Кога настъпва момента на тегленето на финалната черта.
Моментът настъпва именно когато НЕ мога да простя...
[quote author=Kremi (двойна доза) link=topic=111489.msg2022715#msg2022715
-Когато липсата на чувството му за мярка надхвърли моето търпение.
-Когато в неблагодарността си е стигнал до крайност...
-Когато разбирам, че не може да управлява себе си...
-Когато ме разочарова повече, отколкото мога да приема и да простя...
-Когато виждам, че добротата му е лицемерна. Няма нищо по-лошо от лицемерната доброта. Тя отблъсква повече от откровенатата злоба...
-Когато започне да ми изтъква, че съм длъжна аз да се интересувам винаги от него, аз да съм на разположение по всяко време, а от другата страна е трудно да се зададе въпроса към мен - ами ти как си ?...
-Когато липсата на чувството му за мярка надхвърли моето търпение.
-Когато в неблагодарността си е стигнал до крайност...
-Когато разбирам, че не може да управлява себе си...
-Когато ме разочарова повече, отколкото мога да приема и да простя...
-Когато виждам, че добротата му е лицемерна. Няма нищо по-лошо от лицемерната доброта. Тя отблъсква повече от откровенатата злоба...
-Когато започне да ми изтъква, че съм длъжна аз да се интересувам винаги от него, аз да съм на разположение по всяко време, а от другата страна е трудно да се зададе въпроса към мен - ами ти как си ?...
[/quote]
ей затова отсвирих една докторка и дъщеря й тука!баси навлеците и егоистите!
Когато ме предаде, или се присмее на сериозен мой проблем.
Абсолютно съгласна.
Когато става дума за приятелство - отрязвала съм само веднъж. След двайсетгодишно приятелство. Ако нарека някой "приятел", значи го обичам зверски. Прощавам предателства, лъжи, манипулации, крясъци... ако са въпрос на слабост, на временна глупост...но не повече от 20 години. За да отрежа, значи съм разбрала, че този човек нищо не може да го оправи.
Гаджетата съм ги рязала и за глупости.
Познатите - много лесно. Вече много трудно превръщам познатите в приятели, защото съм изпитала на гърба си доста разочарования.
Съпружеското тяло - трудно бих го отрязала. Там нещата са много по-сложни, защото след най-тъмната нощ винаги следва едно такова топло и слънчево утро...Как да го отрежеш?!
Най-общо казано отрязвам, когато разбера, че един човек в същината си е зъл и съзнателно не иска да бъде по-различен.
Гаджетата съм ги рязала и за глупости.
Познатите - много лесно. Вече много трудно превръщам познатите в приятели, защото съм изпитала на гърба си доста разочарования.
Съпружеското тяло - трудно бих го отрязала. Там нещата са много по-сложни, защото след най-тъмната нощ винаги следва едно такова топло и слънчево утро...Как да го отрежеш?!
Най-общо казано отрязвам, когато разбера, че един човек в същината си е зъл и съзнателно не иска да бъде по-различен.
Много бързо и естествено става. Взискателна съм в отношенията си , дори може би прекалено. В замяна се старая да се държа по начина, по който изисквам и другите да се отнасят към мен. Сложно е, но имам хора, на които наистина мога да разчитам. И те на мен.
Не говоря за роднини (вкл.съпруг - той не е роднина, ама...) - те са особена категория.
Не говоря за роднини (вкл.съпруг - той не е роднина, ама...) - те са особена категория.
Страхотно е, да не ти се е налагало да "отписваш" някого!За съжаление при мен се е случвало,макар и не често.Наистина зависи от типа връзка, която имаш с този човек, понякога просто разбирам, че с този човек няма какво да си кажем и не изпитвам нужда вече да е близо до мен, тогава безболезнено прекратявам отношения във времето и пространството.За съжаление съм осъзнавала това и спрямо роднини, тогава оставям нещата такива каквито са, но винаги усещам горчивия привкус на едно общуване без съдържание... За мен празноот общуване с хора, които са ти били близки, е най-болезнено.
Отписвала съм само веднъж.
"приятелка" от университета......налиташе много грубо на всичките ми гаджета и когато я хванах да натиска поредното (на купон в тях), й казах "Край, до тук бях
. Запомни, че за мен повече не съществуваш!". Имаше манията да си купува същите неща, каквито и аз и да ходи облечена като мен...бяхме като близначки, а твърдеше, че много ме цени и обича...много ми тежеше това "приятелство" 
След това съм я виждала, но я отминавах...не мисля, че разбра къде е сгрешила.
"приятелка" от университета......налиташе много грубо на всичките ми гаджета и когато я хванах да натиска поредното (на купон в тях), й казах "Край, до тук бях
. Запомни, че за мен повече не съществуваш!". Имаше манията да си купува същите неща, каквито и аз и да ходи облечена като мен...бяхме като близначки, а твърдеше, че много ме цени и обича...много ми тежеше това "приятелство" След това съм я виждала, но я отминавах...не мисля, че разбра къде е сгрешила.
