Чувствате ли се наранена

А защо не се опиташ да спреш да ти пука? надува се, опитва се да те направи зависима - и какво? Искам да кажа, че се чувстваш наранена, защото си позволила!
ох, наречете го комплекс - но никога не съм си позволявала да стана зависима от друг човек - не само заради пари! една приятелка често ми казва, че на моменти губя женски образ...
с мъж или без мъж - ще се постарая да продължа напред!

Не е лека темата

Има две важни неща: едното е, че промяна трябва да има, второто е, че раздялата (временна или постоянна) не е решение.
Бих търсила промяна чрез спокойни, сериозни разговори. Крещенето не е добър метод, но понякога помага. В разговора следва да се изтъкне, че гледането на дете е работа от тежките. Едва ли има друго занимание, което да изисква толкова постоянна концентрация - да не падне, да не лапне нещо опасне, защо не ще да яде, какви върпоси задава, а дали ще започне да рисува, защо удря детенцето от детската площадка ,,, и всичко това абсолютно непрекъснато. Както и да е, май всички тук знаем за какво иде реч. За друга работа остават само часовете за сън, ама ако имаш късмет да са часове, а не 50 минути, например. Това е едната страна. А другата страна - трябва да се подходи с разбиране. Действително, ако по цял ден се поддържа определен стил на поведение, характеризиран най-общо "началнически", преносът е съвсем естествен. В повечето случаи преходът е труден, още повече, че бизнесът е собствен (което предполага, че отношението е много по - драматично).
Всичко това означава, че за да се получи някакво разбиране, трябва да се даде такова. Забелязала съм, че жените са по - интуитивно устроени и са по - склонни да тълкуват поведение в контекста на цялостния живот. Мъжете, схващат света по-добре, ако им е казано, описано с думи. Това предполага, че в разменени роли (жената работи, а като се върне има сготвено от мъжа), една жена е по - вероятно да оцени готовата вечеря, като част от разбирането. За мъжа е по - лесно, ако внимателно му бъде произнесено - ето, днес сигурно си имал тежък ден, разбирам това, затова ето ти тази вечеря... И все в този дух...

Не мисля, че подобно отношение е унизително. По - скоро го определям, като мъдро.

И аз разсъждавам по този начин и ми хрумна същият въпрос - явно този човек не е просто нервен и изморен , а е недоволен от живота си като цяло , само че не иска да си поеме отговорността ми е седнал да си го изкарва на по-слабия до него ! Смело му кажи какво мислиш по въпроса , вдигни му един скандал и директно го заплаши , че няма да търпиш повече обиди ! Това е психически тормоз , съвсем умишлен , а той е не по-малко опасен от физическият , а като чета какво си писала , ти вече си започнала да се страхуваш от него , от това как ще реагира и дали няма да си изпусне нервите . Мъжа ти е голям човек , не е дете и никой не му е длъжен . Той явно не може да оцени какво има до себе си - семейство , здраве , любов и му напомни , че тези неща минават покрай него , докато мрънка за поредната манджа .

Не, не досега никога не ми е посягал (само това остава) Той просто е много емоционален човек избухва лесно, за най-малките неща, бързо му минава, след това се извинява. Обаче не е от хората, които запазват самообладание при психическо напрежение ами си изкарва гнева на околните. А найстина му идва в повечко напоследък! Но и на мен ми идва в повече. Цял ден мрънкащо дете и накрая и мрънкащ мъж. И желязната лейди би сдала багажа 

А хич ли не е  възможно да хванете пътя нанякъде  двамата с детето, имам предвид на почивка,  да се освободите поне за малко от ежедневното напрежение?

Ако можеш почни работа. Няма нищо по-хубаво от това да си независима  във финансово отношение, та дори и да взимаш по-малко от него.

Моя дава и мълчи.
Но ако ми натякваше , нямаше да ми стане много приятно

Напълно подкрепям kartinka  

   Продължавай да мълчиш и да стискаш зъби и накрая ще се озовеш в болницата с нервен срив като една моя позната  ! на мъжа и му се отели вола като трябваше да гледа 2 малки деца сам и в същото време да ходи на работа! Сега я гледа като писано яйце, ама трябва ли нещата да стигат до там 

и у нас е така,търпях,мълчах...стигнах дотам,че да купувам единствено храна за себе си...и той пак ми викаше,че му харча парите...е писна ми и един ден му се развиках и аз насреща,че и аз работя,освен това се грижа за детето и още и за къщата,и че ако изкарвам по-малко пари от него,то е защото нямаме баби и аз трябва да си съобразя работното време с това на яслата,не мога да работя по 10 часа,7 дена в седмицата-а това означава по-малко пари...е оттогава не ми е викал...

но това отношенние-началник-подчинен в крайна сметка го позволяваш ти.както и аз де...
трябва да спре да ти пука от приказките и претенциите му-иначе все ще си подтисната.
отнема много време и сили-но ти си тази,която трябва да иска,претендира ,на него му е удобно да те тъпче и сам няма да се откаже.
успех

Още преди да се оженя, си имах едно наум. Заради едно близко семейство, в което жената живее точно по същия начин като теб, Рада - тя гледа децата и къщата, той има собствен бизнес, започна, кажи-речи от нулата. Тя му помага и в работата, за което, разбира се, не й се плаща. Синът им беше мъничкък, когато заяви, че майка му не работела нищо. И го каза с такова неуважение, че сърцето ми се сви... Наскоро купили телефон на момченцето, а то, разбира се, викнало: "Благодаря, татко, благодаря, мамо!" А второто детенце казало: "Защо благодариш на мама? Само на татко трябва!"
Веселичко, нали? 
Е, аз реших, че ако трябва, наопъки ще се обърна, но ще изкарвам собствени пари. И се обърнах наопъки, защото аз гледам детето, без никаква помощ, и пари изкарвам, и манджа готвя всеки ден  и всичко.
По въпроса за избухливия мъж, много добре разбирам ситуацията. И моят съпруг започна от нулата, и той е много натоварен (и доста избухлив), но никога не си позволява да се държи зле с мен или детето. Никога не съм го изнудвала с неготвене и нечистене, с пъдене и пр. Не мисля, че при нас "ще върви" такова нещо.
Самоуважение трябва, а с него ще се сдобиеш май само, когато започнеш работа. 

Преди да тръгна на работа през март в къщи беше почти същото. Не само че нищо не подхващаше да ми помогне нито за детето нито в домакинската работа, но и непрекъснато мрънкаше колко е уморен и колко не му е наред а аз как съм си живеела живота по цял ден. В началото много ме дразнеше, но с течение на времето спрях да му обръщам внимание. Сега, когато вече и аз работя нещата се промениха коренно. Той почна да полага много повече грижи за детето / преди това един памперс не беше сменил/, много повече помага в къщи и започна да оценява  моя труд. Искрено се надявам и при теб да има такава промяна когато се върнеш на работа.

Има и едно явление, което аз наричам "директорска болест", когато човек почне да ръководи други хора, неизбежно и без сам да съзнава я преболедува. Наблюдавала съм я в баща ми, в сестра ми, във вуйчо ми, в познати. Тъй като подчинените изискват взимане на решение и носене на отговорност, манталитета неизбежно се пренася в къщи. До сега не съм видяла или измислила по-добър начин за справяне с нея освен едно хубаво скандалче (колкото и да не съм им привърженик) от типа: "Ти докога ще ме третираш като подчинена и персонал?"

Направо ми стоплихте душицата! Благодаря ви   
То и при нас бизнеса е уж общ, но аз не знам и 1/3 от нещата, който стават поради простата причина, че няма време да ми се разкаже. И ние нямаме баби, всичко в къщи и с детето се върши от мен. Той се прибира само да яде , да се къпе и да спи. Мъкна чанти с покупки и дете 5 етажа, защото нямаме асансьор, и най-накрая да се обърне и да каже, че хладилника бил празен. Аз му предложих да пазарува той тогава, а той ми вика -  еми не мога всичко аз да правя  Е, на такава забележка как да не обърнеш внимание незнам. Всякя вечер има сготвено и то не какво и да е  - ами нещо диетично, здравословно и разнообразно. Винаги има пресни зеленчуци и плодове. Обаче не, човека се хваща за това че му се яло саламче а нямало    Ял му се чипс, пиело му се бира - все не съм се сещала да купя.....  Проведах спокоен разговор на тази тема, а той вика - еми едно време всичко си вършеше, не се е налагало да ти правя забележки  Избеснях! Явно като му расте положението му растат и изискванията.... Проведах и втори разговор, а той вика - аз не знам от какво си недоволна и защо се държиш така с мен и пари ти оставям, и дрехи ти купувам и на разходка ви водя (1 месечно се случва последното в най-добрия случай).... Ти вика нещо мърдаш, май не си в час 

Да това с "директорската болест" ми хареса. Пресен пример - снощи раздавал заплати и им опростил наказанията от по 50 лв. на човек заради закъсненията и естествено всички били доволни, пили по бира, казвали му как той бил най-великия шеф на света .... и ето го нашия се прибира в къщи весел-весел и ми вика - ти мене обичаш ли ме? И аз - защо ме питаш? Ами виж как се грижа за теб, все нещо ще ти купя, в неделя ви водих на разходка....  Не съм ли готин а? И след това ми разказа за заплатите и на мен ми стана ясно.