Нова тема :-)

Не знам!

И аз щото...

Ама тук има едни умници-прекрасници...любопитствах, просто!

О, литературата е слабата ми страна / добре, че с правописа не съм толкова зле  /, все пак съм инж.
Като помисля, май до сега никога не съм писала есе, навремето развивахме разни теми и правехме -отговор на литературен въпрос  .

Та така, че аз вярно нищо не знам  .

Може да се поразтягат локуми по темата, ама сега мнооого ме мързи Обаче, който я е измислил тая тема да се пада точно е бил с чуство за хумор просто, не може да му се отрече:-)))

Ха, ха, мен ли питате?  По-добре недейте, моите писания никога не са се радвали на високи оценки и одобрение от страна на даска... пардон, на учителите. Много се сащисваха. 
Иначе много го уважавам този пич, Сократ, "Scio me nihil scire", целият е мозък, тоз човек!

Бих развила темата около няколко неща:

- знанието като богатство, но и като тежест
- незнанието, като благодат, защото колкото повече знае човек, толкова повече страда
- способността да бъдем иронични към себе си, към способностите си и най-вече да умеем да не се вземаме прекалено насериозно
- противоречията в нас самите

Бих се въртяла около тезата, че колкото повече знания придобиваш, толкова повече осъзнаваш колко малко всъщност знаеш... нещо от сорта 
Готина тема за изпит 

Бих поразсъждавала върху това, че колкото и неща да преживяваш и да се учиш от тях, винаги можеш да бъдеш изненадан. Най-добрият учител ни е самият живот, трябва да гребем с пълни шепи от него и познанието, което той ни дава и което никога не е достатъчно.

Вили, оригинално мисълта продължава..."Аз знам, че нищо не знам...но останалите и това не знаят"  добро продължение 

А известното - "Който трупа познание - трупа тъга"....?

С благодарност към Василиса, Маргарита и Умбра.....


P.S. Всички ли сте на Карибите, бре?

но има и такива, които и това не знаят!
ама е много кратко, ще ми пишат 2 без дори да го четат (:

Ех, chandra , тъкмо се ровичках из профила ти!   

Продължението не го знаех...

За живота бих разсъждавала....и и зливайки 28 годишния си житейски опит върху лист бяла хартия, накрая неизбежно ще стигна до констатацията, че всъщност нищо не знам за живота и че тепърва ми предстои да се уча да го разбирам и живея.

И какво ще правя там? Едно село, като гето, все едно си в циганската махала. Ми не, мерси съм 

Като ни даваха да пишем есета в училище винаги в първото изречение изказвах несъгласие по темата .(нали съм зодия Рак) И така бих направила и по тази тема , първо ще кажа че не съм съгласна и че това което знам не е всичко но , съм го научила сама , с цената на усилия или преживелици и че това са неща които са ме направили такава каквато съм сега . И че това за мен е много , и така в този дух.......

..., но другите и това не знаят 

Вили, тъкмо щях да кажа   че не ми благодариш и на мен или не харесваш как Сократ си е продължил мисълта   Нали Чаплин е ходил на конкурс за двойници на...Чаплин и са го класирали 3-и   или пък на Хемингуей се е случило това, или пък на Марк Твен   забравих сега...та защо някой кандидат студент да не допише Сократ  

Благодаря, че ми благодариш  
На Карибите искам и аз, ако някой се подпише, че там няма 1-метрови пеперуди, които хората ядат   извинявайте, това е някаква градска (кубинска  ) легенда, която съм чувала бая отдавна...ей това ме спира  

Буба, за Хаванският клуб намеквах...

Вариант 1: класически, даже нафталинов, да не кажа кичозен, но в унисон с тематиката на форума:):

Малко детенце и баща му. Бащата е Господ. Детето гледа с ееей такива очи и попива всяка дума на баща си. Той знае толкова много, не, той знае всичко. Детето е готово да се бие до кръв с връстниците си, когато те спорят за нещо, което е казал БАЩА МУ.
*
Същото момче в пубертета. Тотално отричане на авторитета. Баща ми не знае нищо за съвременния свят. Затворил се е в каменната си пещера и отказва да си подаде носа навън. Той никога няма да ме разбере, защото живее в миналото, говори като старец, мисли като старец. Животът отдавна не е онова, което е било през комунизма, а той още не може да осъзнае този прост факт.
*
Млад мъж на 25 г. Реалистично съмнение и желание за себеутвърждаване. Баща ми, за много неща беше прав. Признавам. Но точно сега не си, ще направя така както аз мисля. И знаеш ли защо? По-млад съм, учил съм повече, мисля по-бързо от теб и освен това това е моят живот и искам сам да нося последствията от решенията си.
*
Бащата е сам, остарял и живее при сина си. Синът на свой ред също има малки деца, които го боготворят. Децата обаче се закачат и се подиграват със стареца. Баща им им се кара: Искам да се отнасяте към него с респект и уважение, защото той ги заслужава. Да, не може да си играе с вас на компютъра, не разбира вашия жаргон, но ако не беше той, нямаше да сме тук сега. Той ме е направил човек, научил ме е на много неща. Винаги ме е подкрепял, даже когато е знаел, че не съм прав. И ми е подарил най-ценното - усещането че съм обичан и ценностната ми система. А това не се мери с главата, а със сърцето.
Извод: Няма абсолютно мерило за познание. И не познанието е най-важното.

Вариант 2: (сладникав и елементарен като детско филмче, или реч на бат' бойко)
Двама неразделни приятели, израсли заедно от бебешките си години. Единият - типичен бабанко, училището не му върви, иска да опита от всичко и все се забърква в неприятности. Другият - отличен ученик, трезвомислещ и разсъдлив и редовно вади най-добрия си приятел от кашите, които е забъркал.
Завършват училище, единият отива да учи в чужбина, другият се хваща бачкатор на строеж.
Среща на випуска след 20 години. Бабанкото е кандидат кмет на малкото градче. Умникът е професор по биология в известен университет.
Лицето на бабанкото е в белези от сбивания, раменете му са огромни от работата по строежите. Не говори с лъскави фрази, но разбира хората и предлага прости, работещи решения на проблемите им. Освен това се е научил да гони до дупка целите си (абе бат' бойко, бе  )
Другият пък работи по проект за ново лекарство срещу рак.
Извод - какво ти е познанието и как си го придобил нямат значение, по-важно е да го използваш за хубави неща.

Вариант 3 (депресивен и труден за аргументация, поради липса на познания за римската империя у автора )
Професор по история разпалено защитава тезата за престоящия упадък на света, правейки пълен паралел между Римската империя и настоящето. Той е убеден в бъдещата разруха, знае как може да се предотврати, но е безсилен. Всички са заети да си живеят живота, защото животът е само един. Професорът се чувства ненужен, не във времето си и накрая напуска университета и става монах в отдалечен манастир.
Извод: *бах го познанието.

Знаех си, че тук се спотайват полезни изкопаеми!

Тинкърбел - от тези си!   

Еклисиаст . Обичам я тази книга!

1:17 И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
1:18 защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

А защо става така? Човек е жаден за знания, независимо от начина, по който ги придобива. Но дали трупайки знание не си отрязваме крилета, забравяйки какво е да се радваш на топлия слънчев лъч или на ледоното студено утро през зимата? Дали не ставаме твърде разумни, когато просто трябва да се доверим на инстинктите си? Дали трупайки познание не губим способността да се смеем истински, да общуваме, да сме чисти в съзнанието си като деца? Губим детската си наивност и любовта към света и живота такива каквито са.

Тук май най-добре ще се впише ето това:

"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради , но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на ,по-малко. Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. 'Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите се. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме, атома, но не и предръзсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко, Планираме повече, но пистигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване"-
ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ. ЗАПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА Т0ЗИ,КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС. ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКАДО СЕБЕСИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА. ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДАВАТ ОТ СЪРЦЕТО. ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС!
ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ.ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !"

Дж. Карлин

Ита, това есе е страхотно! Нали знаеш по какъв повод е писано - смъртта на съпругата на автора. Един от многото моменти в живота ни, които ни карат да се замислим.

Благодаря за песента от една друга тема