имам приятели в израел. емоционално съм свързана с тази държава и заради годините, които майка ми и брат ми прекараха там и които промениха много живота на семейството ми.
имам приятели в ливан - семейства с малки деца и хора на отговорни позиции. когато кацнах на летището в бейрут бях посрещната от сирийските войници и ми трябваше време да свикна с присъствието им на улицата. местните жители се държаха сякаш не ги забелязват... видях последиците от гражданската война - в съдбите на хората, в полуразрушените сгради, в усиленото ново строителство. изтръпнах още при атентата срещу харири - името му беше включено в графика за срещи на моя шеф, когато бяхме там. бях на много от местата, които сега са разрушени....
страшно е. не заради световната политика, не заради цените на петрола и на водата в региона, не заради това кой на кого отмъщава и за какво. страшно е заради хората, които са принудени да приемат конфликта като своя война, защото там е животът им.... страшно е, защото войната е станала лична...