Тема за гостоприемството

Ако гостите ми са не дотам близки и познати винаги питам за това дали обичат това което съм намислила да готвя

Не съвсем! Ако поканиш 2-3 семейства, какво - ще им предложиш меню ли? Не можеш да се съобразяваш с всеки поотделно. Разбира се, който има алергия - предупреждава, това е сериозна причина. Но има и префърцунени случаи, при които сервираш на всеки и само за госпожата отделно или специално готвено, че видиш ли тя това не ядяла, онова било  за нея /говоря в женски род, щото такива мъже рядко се срещат/ или причина "от девет кладенеца вода".
Нормално е домакинята да получи удовлетворение за труда си и старанието си и етикета изисква, ако си поканен на обяд/вечеря, поне да почетеш масата и вложените усилия, а не да идваш с претенции, какво ядеш и какво не обичаш.
Естествено крайностите при всеки случай са неприятни и за двете страни!

и аз така правя   , и така обичам да е като ходим някъде

Винаги, когато имаме гости слагам в средата на масата различни салати, предястия и ястия и всеки си слага, от това което му харесва. Никога не настоявам някой да си вземе нещо, което не иска. Много мразя да отида някъде и да ми се сипе в чинията нещо, което не обичам. Затова  моите гости ги оставям сами да преценят от кое да си вземат

Обожавам да каня гости и смея да кажа,че съм добра домакиня.Когато каня приятели знам на всички вкусовете и се съобразявам с тях,например имаме приятел,който е алергичен към риба,друг,който не обича пици и макаронени изделия и т.н.Ако човек уважава гостите си не трябва да ги "изнасилва" с кулинарни шедьоври.По-добре е да се приготви лека хранаи няколко вида салати и така мисля,че няма да има недоволни.Салатите сервирам в купи,всеки да слага колкото и от която си иска

На гости не навсякъде мога да се отпусна и да ям, падам си гнуслива         . само на майка ми в къщата съм била най-спокойна         . Спомен от детството ми останал в главата за намерен косъм          . Ако пък имам гости, ги каня на заведение.          Не обичам да спя на чуждо место, сменя ли си леглото и възглавницата, не мога да заспя.          Не обичам и да си отстъпвам леглото за други хора, нито да премествам децата. Нямам отделна стая за гости

тежък случай
 

Аз съм много капризна относно храна или по-скоро много чувствителен вкус...има неща, които посмъртно не бих хапнала и като ме канят на гости си казвам предварително - ако са ми близки хората. Ако не хапвам от нещата, каквото мога да понеса и си мълча. Извинявам се на домакинята, че не ми е много добре (накрая обаче, за да не се притесни) стомаха и толкова.
В други случаи се насилвам да ям и толкоз. Не ми вкусно, но има случаи, в които се налага.
Веднъж бях на едно 4 дневно гости, в едно мое старо гадже. Ей, майка му готвеше ужасни неща. Трябваше все да стоя гладна, ако не ядях изобщо...ами ядях, ама после ми беше зле. На втория ден предложих аз да готвя и така се реши проблема, всички бяха щастливи. А пък и тя не ме харесваше, та не се чувствах гузна   
Когато каня гости вкъщи никога никой не подканвам. Ако са ми близки хора знам какво и как ядат и се съобразявам. Ако не ги познавам приготвям няколко различни неща и оставям избора на тях, а подправките слагам отделно в малки купички - магданоз, копър, допълнително сол и т.н. Всеки сам си слага, за да не се чувства притеснен. Важното е всички да са доволни. Не се обиждам, ако някой не ми яде нещо от манджите. Голяма работа.  Веднъж бях пекла някакви пържоли, ама аз такива неща не ям и не съм ги опитала. Сториха ми се опечени, но те били сурови. Народът си ги изяде, ама после ми признаха, че им е било гадно, но да не ме обидят...е те това не е правилно! Трябвало е да си кажат и да не се мъчат изобщо, няма да има сърдити.

ние имаме 3 много близки приятелски семейства и обикновено си звъним да се питаме какво ни се яде и се подготвяме така, понякога даже и двете жени готвим, ако аз сама не смогвам, не се притесняваме да си казваме и питаме кой какво предпочита, иначе и аз не обичам да подканям или да ме подканят, тоя навик го имат родителите ми и бабите и дядовците, ужасно е, иначе аз самата, ако ме карат да опитам нещо отбивам номера с "по-късно" или "наядох се", но пък хареса ли ми нещо съм си нахална и не се срамувам

Абе зависи от случая. На никого не се сърдя, ако не опита от приготвеното и гледам да се съобразявам с гостите си.
Моят мъж например е алергичен към агнешко и ярешко месо. Става му лошо и т.н. Обикновено по-близките ни знаят и винаги му приготвят нещо отделно. В другите случаи яде, каквото има или пържени яйца. А един наш приятел е болен от диабет и винаги се съобразявам с това, като приготвям менюто.
А в случаите, когато разбирам в последния момент, че някой от гостите не яде нещо, винаги се стремя да предожа нещо подходящо, което става бързо. Изобщо аз съм на принципа, че се събираме не толкова да ядем и пием, а за да си изкараме весело.

Тука по морето има един принцип-"Спасяването на давещия се е проблем на самия давещ се". Защо, който има алергии, не яде определени неща и пр, не си каже най-човешки на домакинята, а мълчи сякаш устата му е пълна с алергени и се надява н анейната телепатия, че после се и цупи. 
Не мисля, че нормален човек ще покани гости, ще знае кой какво не яде и баш него ще му натътрузи. Знам ли и аз...

Когато пуснах темата имах друго предвид, не това което изглежда повечето от вас са разбрали и затова ще се изясня.
Първо, не роптая, че съм отишла на гости и не са ми сготвили каквото обичам (това изглежда са разбрали от темата  ми голяма част от вас), а недоволствам от това, че домакините ме насилват да опитвам неща, които мразя и въпреки многократните ми откази настояват и настояват.
Аз не ходя на гости гладна и за да се наям и нямам претенции кои какво е приготвил, просто ако има нещо на масата и не искам да го опитам не искам да ме насилват.
Давам пример със свекърите ми, те са прекалено гостоприемни и когато ходим с мъжа ми на гости прават километрични софри със сложни ястия и държат да опитаме всичко. Много добре знаят какво обичам и какво не и твърдо са решили да ме накарат да започна да ям неща, които по принцип мразя. Веднъж бяха сготвили цяло агне (при положение, че не ям агнешко) и го сервираха така, защото мислеха, че ще ми се прияде и че ще успеят да ме накарат да ям от него. Не успяха, защото аз никога няма да опитам такова месо, освен това винаги се шокирам, когато видя сготвено цяло животно. Трябваше обаче да се скараме и аз да съм виновната, защото прекалено много настояваха. Също така винаги водиме спор за ракията. Направо ми става лошо като я помириша. Питах свекър ми за 9 години не свикна ли, че мразя ракия и го помолих да не водим спор, а той ми каза, че не сме се виждали известно време и може да съм я заобичала. Гадно ми става, защото те наистина се стараят да се подготвият специално за нас, кото им ходим на гости, и накрая излизам неблагодарна, а не е така .
Пак ще подчертая, нямам претенции какво ми сервират, просто не искам да ми натрапват вкусовете си ... ако има агнешко, ще си хапна само салатка ( и без това не съм по месото), ако има ракия, ще си пийна само безалкохолно ( не обичам алкохол )... Какво толкова !!! Защо накрая трябва да ме изкарат лошата дето са се старали да я посрещнат, а тя е имала претенции. Бива да подканиш веднъж - два пъти гостите, но да настояваш не бива. Това беше всъщност идеята, когато пуснах темата, защото мисля, че прекаленото гостоприемство може да бъде отблъскващо.

Реших, че е добре да ви задам един въпрос :
Има страни дето хлебарките са деликатес, и ако се на гости и на масата има сервирани различни ястия, които обичате и има едно блюдо с хлебарчици бихте ли опитали само, защото домакинята се е постарала да сготви този  деликатес специално за вас, и защото безкрайно настоява да го опитатате, дори само едно крилце или пипалце само )) ?
Хайде кажете и дано въпроса ви се стори повече забавен отколкото гаден

Уфф , извинете, че оспамих темата, но искам последно да отговоря на Франзела Калина, че много често причината да не ядеш или пиеш нещо не е само алергия, и когато обясня, че не ям друго месо освен пиле, риба и свинско хората не могат да го разберат. Просто има много хора, които ядат телешко, агнешко и т.н. и го намират за много вкусно, така че едно такова обяснение им се струва доста нелогично и стават още по настоятелни в желанието си да те накарат да откриеш новия вкус.