От прочетеното до тук видях, че доста хора посочват мъжа си като най-добра приятелка, което е направо смехотворно...Доста постинги на анонимни форумки сме чели тук, чиито теми са от рода на: "Омъжена съм, но се влюбих се в неподходящия; в кума си; в най-добрия приятел на мъжа си...." И сега част от тези хора най-вероятно твърдят, че мъжът е този, на когото казват всичко?! Айде де......
Това пък как си го напасна?Буба, какво искаш да кажеш сега с това. Нещо на заяждане ми прилича.
Ами да споделям си с мъжа ми - за теб може да е смехотоврно, но аз няма какво да крия от него. Много ми допада, че проявява разбиране човека и ме слуша за епилации, прически, и всякакви женски воли- неволи. Той се е научил някои неща да му минават през другото ухо. Така, че няма смисъл и да го жалиш.
Разковничето при моята най-добра приятелка е подхода, с който действам, т.е. енергийно ненатоварващ. 
), от работа, измежду мамите, с които си разхождаме децата. Споделям с тях доста, но не мога да им кажа всичко.
,и най-вече без моите две най-й,най -добри приятелки.Познава ме се от 4-5годишни,живота ми е минал с тях,всичко е свързано с тях ,те са хората на които разчитам 24ч. и те на мен също,Всеки ден се чуваме и редовно се виждаме ,за мен е немислимо да живея без приятели 
Всъщност, мъжът ми пръв се запозна с него, после аз, после ни стана семен приятел, после и той се ожени. Но... и той не е в БГ. Егати и късмета дето го имам! 
Честно казано не всичко мога да споделя с мъжът ми,защото често ми е натяквал за нещо споделено-жалко но факт. 