Агресивните чужди деца

Ох, аз пък съм майка на потенциално такова дете. В смисъл - детето ми не е агресивно, но е с увреден слух и все още не разбира как и защо да пази останалите деца. На 4 години ще стане в неделя. На пързалката не умее да изчаква децата и или ги избутва, за да мине преди тях, или ако детето е седнало вече на пързалката го бута, защото няма търпение да чака. Аз съм почти залепена за него, но все пак в разстоянието от стълбите на парзалката до самата пързалка той е сам. Наистина, винаги много внимавам, задържам го, ако видя по-малко детенце, стоя до самата пързалка и го спирам, ако се опитва да бутне някое дете, за да не го бави, но все пак, случва се и да не успея. Но той е дете. Разходките му доставят огромна радост, а въпросната пързалка му е най-най-любима. Уважавам чувствата на всички майки, но ми е мъчно, че никой не се замисля, че зад привидната агресия може да стои и някакъв проблем. На мен също ми се е искало майките на остaналите деца да са винаги до тях и да помагат за това играта да протече възможно най-спокойно. Но много често малки дечица биват оставяни без надзор и на мен ми се налага да пазя и тях. Така че, монетата има две страни. Добре е да мислим и за обратната на нашата.   

Веси, ако бях на твое място и знаех коя е майката на детето бих отишла при нея и ще й кажа да го извика и да му каже да се извини на моето за това, че го е бутнало.  Аз обикновено, ако някое дете бутне моето се опитвам да рабера, коя е майката. Ако се случи да го нарано много бих го попитала да ме заведе при майка си. Със самото дете не се разправям  - за него отговарят родителите му.

Най-много ме вбесяват майки, чиито деца буат,ритат....други и те не реагират 

Никак не реагирам.

Явно съм най-неангажираната с детето си майка. Мен са ме възпитавали на принципа "оправяй се сама", сега аз така възпитавам дъщеря ми. Случвало се е няколко пъти дете да я бутне. Обикновенно тя ме поглежда за защита, аз също я гледам, но това е всичко. Тя се изтупва и продължава да играе. Ако пък с друго дете не се разбират за играчката й тя ме вика за подкрепа обикновенно направо й казвам: "Оправяй се сама." В края на краищата няма цял живот да съм до нея, за да я пазя от всички злини, които неминуемо ще я споходят.

За радост никога не съм била от другата страна и не знам как бих реагирала ако Дариа удари някой.

Безкомпромисна съм единствено когато около нас има бебета в количка. Още щом наближат веднага казвам: "Не пипай бебето." Знам колко мръсни са ръцете на 2-годишните и колко неприятно е някое малко зверче да ти пипа новороденото и беззащитно бебе.

Ако стана свидетел на агресия, правя забележка на агресорчето, нещо от типа "Не се прави така, защото..." Старая се да се сдържам, но ми се е случвало и да викам, слава богу рядко. Предпочитам да не се разправям с майки, баби и всякакви там. Ако са свестни, ще се намесят. Ако трябва аз да ги търся и да обяснявам, значи ще си защитават детето до последно, ще се почнат едни скандали  , айде нЕма нужда!

Моят син пък го изби на агресия докато бях бременна със сестра му - беше на 4 и половина. Някаква форма на предварителна ревност беше това, тревожност, стрес... аз обаче много страдах. Дотогава беше толкова добър с по-малките, а и аз винаги съм му втълпявала да внимава, да ги пази и прочее - и изведнъж такава промяна. Все го наглеждах, внимавах, предотвратявах ако може, и наказания раздавах, и какво ли не... Слава богу, няколко месеца след като се роди бебето му мина.
Определено много по-трудно ми беше като майка на агресор. Но пък съм виждала майки, които уж се извиняват, а им личи как са доволни, че детето им е "оправно"

Петя, извинявай, ама ти сериозно ли мислиш, че дете, което едва прохожда, може да е способно на "злоба", или пък да е "възпитано" Епитетът "лошо" пък изобщо няма да го коментирам, защото според мен в едно изречение с думата "дете" няма никакво място

Че заспали майки има - има, несъобразителни, не им дреме, не контролират изблиците на децата - тъпо е, грешно е, съгласна съм с това.Но да си създаваш подобно крайно негативно отношение към бебе на годинка, годинка и нещо, също ми се струва неуместно.Не бързай да съдиш, защото някой ден може и ти да имаш дете с подобен темперамент, и повярвай ми, няма да можеш на годинка да го "възпиташ" да не се държи по този начин.Хайде да имаме реална гледна точка

Аз май съм с доста по - различен подход...

Когато някое дете се опита да удари или блъсне моето, веднага го предупреждавам грубо,
че ще получи шамар ако продължава по същият начин, след това говоря с майката (ако е там, обикновено на такива деца майките ги няма около тях)

и това ВИНАГИ
дава резултат.

Никога не съм удряла дете и няма да го направя, но смятам че от мек тон, когато са направили нещо лошо, децата не разбират че това е лошо и продължават.

P.S. Горното не означава че по цял ден седин вкъщи и си викаме Напротив, пухкавия се разревава, ако се говори на висок тон

При условие, че не познавате детето "агресор" мисля, че не бива да му се нахвърляте да го вразумявате. Все пак не знаете защо го е направило - може да е от ревност дори може много да е харесало момиченцето ви...не знаете каква е причината. Реакция от Ваша страна обаче непременно трябва да има - все пак децата вършат едно или друго предимно за да проверят нашите реакции. Ако другата майка не е реагирала, това вече е много страшно...и жалко за детето и...
Вероятно вече ще вървите не на три, а на една крачка след детето си, но...нали добрият родител е не този който предпазва детето си от падане, а онзи който превързва раните.

А на мен на моменти ми писва от родители, на които вечно чуждите деца са им криви, невъзпитани и груби......
Малки, големи, още по- големи, възпитани, невъзпитани, лигави, нацупени - деца са. Сериозен проблеми с агресията на чуждо дете съм имала един единствен път и нещата се оправиха след като си поговорихме с детето. Поговорихме - не "скарах ме се".

Мила от Марс, смятам, че момченцето не проверява моите реакции, а тези на майка си. Поне от моя бегъл поглед то я изпитва до къде може да стигне - е, и този път му се размина - отиде да играе на джагите т.е. независимо какво прави, животът за него си продължава същия... Аз лично нямам нерви и желание да се занимавам и да обяснявам - нито на него, нито на майка му. Наистина жалко и за него и за нея...

Luluto, не става въпрос за "вечно чуждите деца". И не става въпрос за взимане на играчки или обикновено спречкване между деца. Става въпрос за безпричинна и изненадваща проява на агресия от въпросното момченце, което се забавлява по този начин. Тъй като не съм го срещала друг път не мога да коментирам дали това е обичайно за него или изолиран случай, в което честно казано се съмнявам. Продължавам обаче да мисля, че децата не се раждата лоши просто ей така - по природа.

Благодаря на всички за отговорите. Както казах - това ни беше първото "кръщение" в подобни паркови нрави. Разбира се се надявам да няма следващи такива случки, но като ви чета - едва ли. Поне няма да съм изненадана и ще знам как да реагирам.

Абсолютно сериозно мисля, че беше със злоба, затова и съм го написала така.  Затова и толкова побеснях. Детето беше на около година и половина. Илиян по принцип е много контактен и тъй като не му бяха дошли приятелчетата още, отиде към него и му се усмихна. Реакците на деца по-малки от него в подобна ситуация обикновено са от типа на радост, че баткото им обръща внимание и отвръщат с усмивка до  пълно безразличие, но никога не ми се е случвало да го удрят. Малкото го цапардоса в гърдите и пак  посегна, ама аз го дръпнах. И това беше, Яни е свикнал да се пази и не отиде повече към него, ама онова ходи, ходи и отива към сина ми и пак го удря, поне 5-6 пъти, няколко пъти го дръпнах по-надалеч, два пъти направих забележка на детето гледайки  майката, която седеше до моята маса и се правеше на луда, накрая ми каза "ама той не разбира". Айде бе не разбира, ходи по него и го  удря, няма и да разбере, щом не му се прави забележка   .
Извинявай и ти, belinda, но аз мисля, че на година и половина вече започват да разбират, стига да има кой да се постарае да обясни. А възпитанието на децата не става след като навършат определена възраст,  а  се изгражда в течение на времето.
Колкото до темперамента синът ми е много буен, но винаги добър към децата. И честно казано вече ме е яд,  че съм го учила да дава, да не посяга и т.н. Да, крайно негативно ми  е отношението, защото ми писна да ми тормозят детето. Не знам дали ще се научи да  отвръща някога, ама засега само се пази и се дърпа.  В много случаи са го сбутвали, блъскали и удряли, но ако родителят на ответното дете му направи забележка, нямам нищо против, ама да се правят на луди и да не реагират, ами не мога да търпя.
Че са деца, деца са, но че има лоши деца - има, няма какво да се лъжем. Децата копират поведението на родителите, отреагирват на стресови ситуации с агресия и т.н., но за тяхното поведение отговорност носят родителите. И ако детето проявява постоянна агресия, а родителят си блее, без да му пука, камо ли да потърси причината за нея, става все по-зле.
Не мисля, че агресията се дължи на темперамент или ако се дължи на него, то тя не е ограничавана от родителите, тоест да станат децата "оправни". В повечето случаи агресивното поведение при децата произтича от нещо, но това че  го знам, хич не ми помага, нито пък ме успокоява като ми ударят детето за пореден път   

За съжаление има доста родители, които поощряват децата си да са оправни и не се намесват в подобни ситуации съвсем съзнателно.

Това са този тип родители, които много ги е страх децата им да не бъдат "мухльовци" и са щастливи, ако техните деца са отраканите и оперените.

Аз също виждам, че има деца на около година и половина две, които са си направо нахални. Оправданията - "ами деца са" не ги разбирам, защото и другите са деца!

Страшно ми е неприятно такива нахални мъници да бутат моето дете и да се държат грубо, а отсреща родителската страна да седи безучастна!

В случай,че детето ми бьде наранено от друго,незнам,но колкото се познавам себе си сьм доста импулсивна и безучастието на майката на вьпросното,ако стои и си мляска споко дьвката,ми ще я прасна по начина,по който нейното дете е праснало моето.Без да сьжалявам...нито за миг.

Дразнят ме наглите родители.Тези,които са безучастни и се сьщевременно се радват на случката.

Дъщеря ми също е  била бутана и удряна от деца-и по-големи,и по-малки.Тя не посяга по принцип.Болно ми става , естествено, но не бих си позволила да нарека едно мъниче на година и половина нахално и невъзпитано.В такъв случай бих говорила с майката .Нищо не я оправдава ,най-малко фразата ,че не разбирало.

Зависи от възрастта на детето.  Ако е по-голямо, както е било във вашия случай - направо му се скравам със страшно страшен тон, малко да се стресне. Ако е по-малко ...много тактично и спокойно ще обясня как се прави и как не се прави и защо.
Обаче да си кажа честна дума, зависи и от настроението ми. Ето дори сега, само от компа дето съм седнала, като прочетох мислено направо го шамаросах това дете (настроението ми е изнервено)