Когато всичко върви надолу

Съжалявам много за загубата на баба ти. Това ти е причинило голяма болка и ще отнеме време преди да спреш да я усещаш толкова остро. Навярно тази болка е причина малко или повече неща, които преди не са можели да те уязвят сега да те поразяват по-силно. Това с локвата и т.н.
При мен също нещата не са никак добре и чусто околните не ме разбират, защото някак започнах да потъвам от 2016 едно след друго ситуации и събития, които ме събаряха и ме поставяха в положение да се боря още преди да съм се справила с предното ме засипваше следващо и всеки път си мислех, че ще спечеля това и ще дойде "по-добро време", а то просто идваше следващо още по-лошо. Та продължава вече 4 г. "серията". Не съм в позицията да се предам обаче, защото имам отговорности.
Много са нещата, които се случиха и се случват. Бих ти писала ЛС да ти ги разкажа, ако знам, че няма да е досадно.

Хубавото на “когато всичко върви надолу” е, че скоро стигаш до долу наистина. А оттам, пътя е само нагоре.
Съжалявам за баба ти, но това са естествени неща за развитието на живота..
Оцени го, прегърни го и продължи напред.

Не разбира се,пиши ми!

Сънува ли нещо в ноща преди да видиш водата?

Не,сънувах я няколко дни преди това.

Мисля, че все още ти се случват и доста хубави неща. Но заради смъртта на баба ти си в депресивен период и отдаваш по голямо значение на отрицателните неща. Дори ако баба ти не беше починала, можеше да не обърнеш внимание на локвата и затрудненията около ученето. Просто щеше да е нещо, което се е случило и е преминало.
При мен се струпаха някой неуспехи в професионален план последните месеци и в момента ми е трудно да изплувам и да се зарадвам на успехите. Понякога просто трябва да си спомниш и да си го напомняш непрекъснато, че над облаците още грее силно слънце, макар и да не го виждаш в момента. И просто продължаваш напред с всички сили.
Успех.

Явно съпротивителните ти сили са се намалили рязко от смъртта на обичния ти човек и даже дребните камъчета сега изглеждат като скали.
Бях пет години в много лошо състояние заради смъртта на майка ми, с която също се чувахме всеки ден. Сега някак все още ми се струва, че нещата се случват напразно, след като не мога да й ги разкажа. Обаче може би заради тази скръб ми се наруши имунитета и лошо се поболях.
Не казвам да не скърбиш, напротив, изживей си емоциите, но мисли и за себе си, да не сринеш своето здраве.

Ние сме продължение на родителите си. Баба ти продължава да живее чрез теб. Трудно е, но намери сили да продължиш напред. Баба ти едва ли иска любимата ѝ внучка да проявява слабост в трудни моменти.

Много гадна ситуация. Като че ли съм го писала аз. Татко ми почина за два дни, след година -майка ми, която така и не проумя как така татко ми си замина. После и болести в къщи...все нещо да има гадно. Но наистина тези близки хора продължават да живеят "в нас". Убедена съм, че не е правилно "за умрелите -само хубаво или нищо", но когато тези хора са били стойностни, тогава не можем да не тъгуваме и да си спомняме със сълзи в очите за тях.  Чета на Людмил Стефанов коментарите в тази тема и разбирам, че обичта на тези хора към нас ни задължава да се вземем в ръце , да се мобилизираме  и да продължим да живеем въпреки болката и точно заради обичта , с която са ни дарявали тези любими хора. Трудно е. Не можем , като патки, да се отръскаме и да излезем сухи от житейските бури, но сме длъжни да се справим и да сме доволни, че сме имали късмета да живеем с тези любими хора и че сме били обичани от тях. Всеки , ако има желание, може да се справи. Човекът е много издържливо животно. Със сигурност си едно от тях и ще се справиш. Успех!

Има такива периоди. Но само на техния фон можем да оценим хубавите.
След дъжд винаги изгрява слънце.
Преди месец сънувах сън, в който някой ми каза, че животът е един асансьор. И наистина- върви нагоре- надолу, качват се и слизат хора постоянно.
В друг сън пък (в труден период) бях на една висока скала и гледах бурното море. И разсъждавах... морето е моите емоции и трябва да гледам на тях от дистанция- аз съм съзнанието си, не емоциите... те идват и си отиват като вълните.
Научи се да гледаш по-философски на живота и ще преминаваш по-леко през трудните периоди.

Казвали са ми, че чрез вода могат да се правят много магии. Аз лично не вярвам в подобни неща. Може да си разляла вода и да не си обърнала внимание. Съжалявам за загубата ти, но това е кръговрата на живота и просто продължаваме напред. Не се предавай, все някога нещата ще се оправят.

Като не вярваш защо го споменаваш. Едно от най-лошите неща в живота е човек да тръгне по наклонената плоскост на магиите. Наркотиците и алкохола могат да се спрат, хазарта и магиите не могат. Те се крепят на "последната надежда" в трудни ситуации.
Всеки има моменти в които светът му се разпада. Точно тогава трябва да се стегнем и за надскочим себе си и тежките моменти.

И моята баба почина внезапно, преди четири месеца и не мога да се справя с мъката. Липсва ми всеки ден, бяхме много близки. Бременна съм и мъката ме смазва, освен това по цял ден ми се гади и ми е отпаднало. Нямам приятели, на които мога да се опра.
Съвета, който мога да ти дам е да опиташ да се мобилизираш с времето. Търси поводи , които да те карат да се почувстваш по-добре-приятели, разходки. Недей задълбава в тъгата. Много е трудно, но ще се справиш, друг изход няма .

Началото на годината почина единият ми родител. Внезапно. После пандемии, ядове в работата, заболяване на друг роднина и ето - и аз наскоро излязох от болница. Друга черна серия имах 2017 година и си мислех, че ми е един от най-лошите периоди. Могло е и по-зле да е. Май никога една неприятно събитие не е единствено за даден период, поне при мен така се е получавало.
Баба ми и дядо ми починаха отдавна, но някак не го усетих, защото не ми бяха близки и не го мислех толкова много - нямах 20 години тогава.
Въобще, може да е тежко за известно време, но ще мине. И, не, никакви врачки, баячки и черни магии! Това е живот, уроци които трябва да преминем, колкото и болезнени да са.

Да, случвало ми се е. Събитията започват да се точат едно след друго и сякаш всичко върви надолу. Не знам какво да те посъветвам, но наистина в един момент може би няма повече надолу.
Аз също си мислех, че ето- сега ще преборя това, а то идва следващото. Само мога да кажа да не си пълниш главата с глупости за магии, ако натам биеш с локвата вода. Нещата са такива, каквито са. И се случват на земната сцена. Няма нужда да си мислим, че има други специални сили, които да ни вредят.

В такива моменти си налагам да мисля позитивно.Да си създавам такива емоции.Да правя неща,които обичам.Защото поддам ли бързо се сдухвам,а ако сам не се издърпаш..кой?!

Всички имаме подобни периоди. Един ден всичко ще се оправи. Аз съм така от края на 2018. Трябваше през много неща да премина. Ден хубав нямах. Всичко беше една безкрайност. И не се е приключило. Татко почина между Коледа и Нова Година на 2018. След най тежките 10 дни се ударих главата доста сериозно. Въпреки това ходех на работа, защото пари нямаше, майка беше безработна. След още 20 дни майка ми замина за чужбина. Останах сама в празната къща. След още 15 дни ме одра котка, забравих тетанус. Въобразих си че съм болна. Вдигах субфербилна температура от внушение. Последваха паник атаките и фобиите, плюс  сковаване на челюстта заради два мъдреца. Паник атаките станаха непоносими. Аз продължавах да си мисля за тетанус. Колстрофобията, хипоходрията, ПА ме смазаха. Стопявах и тегло. Повече не можех да работя така. Напуснах работа. Осводобиха ме по взаимно съгласие. Започна обикаляне по доктори . Всички ми повтаряха деаксид. Останах вкъщи 5 месеца. Лятото бях на море. Паднах по мраморни стълби. Увредих си седалищните кости, още ме боли понякога. Още еднин лек удар в главата. Световъртеж, проблеми с концентрацията. Приятелят ми се отдалечи от мен. На есен се разделихме, хванах го да се занимава с друга. След това си намерих нова работа.Отново паднах по сълбите, навехнах глезен. Майка се разболя от брон.хит. След още два месеца си счупи рамото и извадиха нокътя на другата ръка. Пак лекали, пак притеснения. Пак безпаричие. После covid. Три седмици престой вкъщи. Следващият месец  пак без паричие. Проблеми със сметките, банките и тн. ПОНЯКОГА СЕ ЧУДЯ КАК СЪМ ЖИВА.Но вече свикнах.Затворен кръг от всякъде. Давай смело наред. Има още много сол да изядем и много неща да наумим.

Много съжалвам...

След като осъзнаваш, че си внушаваш, защо продължаваш??

Много съжалявам за черната серия! Все пак не може да продължава вечно, нали, и слава богу...
Това с паданията по стълби: иди на лекар да те види, дали нямаш нарушение в оросяването на мозъка. Също му кажи за световъртежите и концентрацията. Всичко това може да има много лесно обяснение и някакво елементарно лечение.
Търсих какво е деаксид, но не намерих - какво е това?

А за безпаричието, съжалявам, преживяла съм го. Измъкнах се, като се квалифицирах допълнително и си намерих много по-добра работа. Дано и за теб такъв вариант да е реалистичен, като си оправиш здравословните и психични проблеми. Сега явно си на етап оцеляване, а не развитие, но ще дойде и неговият ред.
Късмет!

Авторке, много добре те разбирам , моята баба , която безумно обичах почина на 20 май неочаквано.Нелепо.Имаше още живот в нея, но явно е имало да става.Много е тежко и аз я сънувах преди няколко дни и беше сън все едно за сбогуване.Аз много трудно приемам всичко, все още не мога да повярвам , че няма никой в нейния дом и че няма кой да ме посрещне.Определено се усещам като в дупка, нищо не ме вълнува и радва , но вярвам , че един ден болката няма да е толква силна и ще можем да се върнем към нормалното си съществуване.Тези неща нямат преживяване, трябва да свикнем с мисълта , а за това трябва време 🙏🏻

"Деаксид" = "Деанксит" - антидепресивно и успокоително лекарство, към което не се развива зависимост.
https://apteka.framar.bg/05000664/%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%BA … 0%D0%B1%D0%BB-100

А аз като отидох вкъщи и влезнах в нейната стая веднага се разтроих.Нямаше кой да ме посрещне,както ти казваш.Тя ме е отгледала и винаги съм си споделяла с нея,винаги ме е разбирала по различен начин.Винаги ме е карала да се чувствам добре.Спах в нейната стая и усетих липсата и още повече.Като бях малка я карах да ми държи ръката докато заспя.Всеки ден се чувахме по телефона и говорехме с часове.Постоянно ми казваше,че ме обича.Боли много...

Много боли, но те продължават да живеят сред нас , въпреки че не ги виждаме.Сигурна съм , че не искат да ни виждат такива.Искат да сме добре.Трябва време , кураж авторке 🙏🏻 Имаш моята подкрепа въпреки , че не се познаваме ♥

Всички имаме такива серии.Важно е как възприемаш нещата.
Моята драма е от 7 г.Бях на 25 с премахнат миомен възел,година по-късно пред рак на шийката на матката и конизация(в епикризата ми пише ампутация),на следващата пак възел,борба за детенце,инвитро,серклаж и премахнат миомен възел по време на бременност,въобще цялата се водеше рискова и беше една руска рулетка.Няколко дни след погачата на детето баба ми почина. ,а 4 м. по-късно се разделихме с баща и,последва нов апартамент,ремонти.Тъкмо се нанесохме и на нея и поствавиха грешна диагноза -ДЦП,а аз пак с възел.Последваха втора,трета грешни диагнози,както и доста вярни,изследвания,рехабилитации,психолози,логопеди при детето...та така до ден днешен.Върнала съм се на работа много рано,с шефът ми не се разбираме последните 7м.,но винаги може да е по-зле.Самосъжалението няма да ми помогне,не си оставям и време да мисля за болката.Детенцето ми ходи,вече се опитва и да тича,не е умствено засегнато,аз съм на крака,имам страхони родители,приятели...все някога ще изгрее слънце...това е най-важното.

Бебешок, възхищавам ти се за силата! Стискам палци и двете с детето да се оправите!!!