Е ,това е въпроса.
Завистта усещате ли я като такава или личи по други признаци?
Завистта усещате ли я като такава или личи по други признаци?
- Публикувана: 30 авг. 2006, 13:35 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2006, 10:36 ч.
Завиждат ли ви приятелките ?
Ами аз имам една две близки приятелки,с тях се срещам рядко,но не мисля,че ми завиждат.Имам познати обаче,които го правят...жалкото е,че доста късно го разбрах. 
Как да разберем,че ни завиждат?
Ами аз имам една две близки приятелки,с тях се срещам рядко,но не мисля,че ми завиждат.Имам познати обаче,които го правят...жалкото е,че доста късно го разбрах.
Ако ми завиждат, значи не са в списъка на близките приятелки. За останалите хич не ми пука.
Нямам такива сетива - не разбирам кога ми завижда някой, кога им върти интрижка...
Нямам такива сетива - не разбирам кога ми завижда някой, кога им върти интрижка...
Подписвам се и аз.
Ето какво намерих за завистта:
Психологически, всеки от нас живее в своя собствена вселена и център на тази вселена е самият той.
С развитието ни тази вселена се разширява и „отваря” все повече, но винаги в дъното й остава нашата собствена ценност като непоколебимо условие за нейното равновесие. Всеки човек за себе си е най-добрият, най-важният, най-заслужаващият щастие и най-назаслужаващият нещастие, дори и когато разбира, че според постъпките му това не винаги е така. Ценността в собствените ни очи е важна за нас сама по себе си, също както и за това как мислим, че ни възприемат другите. Тя представлява едно толкова важно условие за равновесието на нашия вътрешен свят, че ако се случи да влезе в противоречие с опита от реалността, в много случаи с повече готовност се жертва валидността на този опит, отколкото съзнанието за собствената доброта и непогрешимост.
С разбирането за тази ценност като основен психологически мотив за поведение е лесно да се обясни завистта. Самото съществуване на можещия човек вече нарушава баланса на света на неможещия, като принизява и без това крехкия образ на неговата собствена значимост. Затова, неможещият човек е в състояние да приема самото присъствие на можещия като лично оскърбление.
По тази причина, неможещият може да разглежда принизяването на можещия като една своя особено важна цел и да стигне далеч в разрушаващото си поведение по отношение на него. Отстрани такова поведение може да изглежда немотивирано и не носещо печалба за неможещия, но всъщност то е психологически оправдано и е жизненоважно за оцеляването на собствената му значимост. Завиждащият човек има вътрешното разбиране, че принизяването на можещия за него е единственият начин да възвърне баланса на своя свят, тъй като обратното решение - издигането си до неговото ниво - той предварително е преценил като непостижимо.
Психологически, всеки от нас живее в своя собствена вселена и център на тази вселена е самият той.
С развитието ни тази вселена се разширява и „отваря” все повече, но винаги в дъното й остава нашата собствена ценност като непоколебимо условие за нейното равновесие. Всеки човек за себе си е най-добрият, най-важният, най-заслужаващият щастие и най-назаслужаващият нещастие, дори и когато разбира, че според постъпките му това не винаги е така. Ценността в собствените ни очи е важна за нас сама по себе си, също както и за това как мислим, че ни възприемат другите. Тя представлява едно толкова важно условие за равновесието на нашия вътрешен свят, че ако се случи да влезе в противоречие с опита от реалността, в много случаи с повече готовност се жертва валидността на този опит, отколкото съзнанието за собствената доброта и непогрешимост.
С разбирането за тази ценност като основен психологически мотив за поведение е лесно да се обясни завистта. Самото съществуване на можещия човек вече нарушава баланса на света на неможещия, като принизява и без това крехкия образ на неговата собствена значимост. Затова, неможещият човек е в състояние да приема самото присъствие на можещия като лично оскърбление.
По тази причина, неможещият може да разглежда принизяването на можещия като една своя особено важна цел и да стигне далеч в разрушаващото си поведение по отношение на него. Отстрани такова поведение може да изглежда немотивирано и не носещо печалба за неможещия, но всъщност то е психологически оправдано и е жизненоважно за оцеляването на собствената му значимост. Завиждащият човек има вътрешното разбиране, че принизяването на можещия за него е единственият начин да възвърне баланса на своя свят, тъй като обратното решение - издигането си до неговото ниво - той предварително е преценил като непостижимо.
Веднъж попитали един мъдрец кои очи виждат най-добре: черните или сивите, мъжките или женските, човешките или животинските? И той отговорил: най-добре виждат очите на завистливите хора. Те виждат всичко — наблизо, и най-малкото; и онова, що е надалеч; едно само не виждат — доброто.
Моята приятелка-непрекъснато ме имитира,каквото си купя тя също, как се държа тя също, преди не ми правеше впечатление,но сега си мисля,че тя просто завижда/а няма за какво!/Нито пари имам,нито маркови дрехи,просто съм това което съм.Не смея вече на гости да я поканя.
Моята приятелка-непрекъснато ме имитира,каквото си купя тя също, как се държа тя също, преди не ми правеше впечатление,но сега си мисля,че тя просто завижда/а няма за какво!/Нито пари имам,нито маркови дрехи,просто съм това което съм.Не смея вече на гости да я поканя.
Знам ли 
- не съм имала явни намеци и промени в поведението им. Надявам се - не!
Имам само една приятелка от училище, която със сигурност ми завижда(ама за какво ли?), но подозирам, че самата тя не го е определила като точно такова чувство, по-скоро нещата ги прави подсъзнателно.
Първо ми завиждаше за оценки(зор и тя да е със същите), после за момчета/мъже(ожени се месец след мен), после за работата, за раждането
(била съм родила лесно, защо не можела и тя така),после за децата(поздравът й като се роди синът ми беше - Еее, ти нали точно така искаше - момиче и момче!) и накрая кръсти дъщеря си със същото име като на моята.
Пак казвам обаче тя едва ли го осъзнава като завист, дори пред себе си не би признала. По-скоро някакво чувство на неудовлетвореност и амбиция да е... и аз не знам какво. В нейните очи явно всичко случващо се при мен е много лесно
- не съм имала явни намеци и промени в поведението им. Надявам се - не!Имам само една приятелка от училище, която със сигурност ми завижда(ама за какво ли?), но подозирам, че самата тя не го е определила като точно такова чувство, по-скоро нещата ги прави подсъзнателно.
Първо ми завиждаше за оценки(зор и тя да е със същите), после за момчета/мъже(ожени се месец след мен), после за работата, за раждането
(била съм родила лесно, защо не можела и тя така),после за децата(поздравът й като се роди синът ми беше - Еее, ти нали точно така искаше - момиче и момче!) и накрая кръсти дъщеря си със същото име като на моята.Пак казвам обаче тя едва ли го осъзнава като завист, дори пред себе си не би признала. По-скоро някакво чувство на неудовлетвореност и амбиция да е... и аз не знам какво. В нейните очи явно всичко случващо се при мен е много лесно
Нямам такива сетива - не разбирам кога ми завижда някой, кога им върти интрижка...
И аз нямам
Но не ми завиждат, за какво да ми завиждат 
Първо, много сме различни, и второ, специални неща ни свързват, не сме се събрали да си мерим пишките. Изключително смешни са ми женските изказвания от типа:"Аз нямам приятелки, защото всички жени ми завиждат" 
. Тъпо, тъпо. мари ан, замисляла ли си се, дали не те имитира,защото няма доверие на собствения си вкус и харесва теб и начина ти на обличане? Просто предположение
Не става въпрос само за дрехи,ако отида на почивка,тя заминава там, където съм била/след като съм и казала разбира се/.
Може би избива комплекси?!
,но вътрешното ми усещане е,че завижда за начина ми на живот,който естествено е различен от нейния/тя все пак не е семейна/. Аз нямам приятелки, защото всички жени ми завиждат" . Тъпо, тъпо.
. Тъпо, тъпо.
За съжаление при мен имаше такъв период. Става дума за колежките в университета.Четири години бяхме заедно и неразделни, много ми помагаха като забременях.
Като родих нещо откачиха. Започнаха ужасно да завиждат - че имам право да отсъствам от занятия, че имам право на целогодишна и по-висока стипендия
, че преподавателите ме харесват и ми правят компромиси като майка-студентка. Че свекърва ми работи във университета и влизам в канцеларията от задната врата, че не чакам опашки за да си подам молбите, че мога да ида на изпит когато аз реша ... и още, и още ...
Че съм отслабнала, че колегите ми обръщат внимание, че ми носят лекции в нас, че ме водят по кафета ...
Скарахме се в края на четвърти курс, не издържах. Станаха злобни и четири години приятелство, спомени и всекидневно уважение отидоха на вятъра.Тогава наистина нямах приятелки, защото ми завиждаха.
В последствие си намерих нови и по-добри и по-искренни.
ехххх, ми ......има я зависта, защото сме различни. Не усещам завсит от моите приятелки, но усещам такава от другите и макар да не се старая да не им обръщам внимание ги съжалявам за това им чувство. То не е градивно, а напротив. Два пъти в живота си съм усещала у себе си и то по незначителен повод, но веднахюга после споделих и се самопорицах. Звучи малко набожно, но да...самоанализирах се, за да осъзная, че всъщност нямам основание да...завиждам:))) Живея добре в хармония със себе си и не завиждам никому и дано повече хора осъзнаят простите, но чисти неща, от които имаме нужда. Хубаво е човек да не е сам, а обграден с искрено усмихнати хора.
Вержи, това е било период, и освен това те са имали повод да ги е яд - ти си се ползвала с куп привилегии все пак Говоря за оня тип жени, за които това е цялостно житейско поведение... имали само мъже приятели (които всъщност са кандидат-тъпкачи, но мъж приятел звучи по-интелигентно, някак) и нито една приятелка, защото всички жени по принцип им завиждали
Говоря за оня тип жени, за които това е цялостно житейско поведение... имали само мъже приятели (които всъщност са кандидат-тъпкачи, но мъж приятел звучи по-интелигентно, някак) и нито една приятелка, защото всички жени по принцип им завиждали 
ама за нещо сериозно не знам.
Не знам. Сигурно има и такива, които завиждат. То би било, защото имат нереална представа за мен и моя живот 
Бих искала да не ми завижда никой. Ако усетя, ще положа усилия да се разбере, че няма за какво, е, не в пряк текст, разбира се. Както и че имам положително отношение към тях. Ако не помогне... какво да правя.
Бих искала да не ми завижда никой. Ако усетя, ще положа усилия да се разбере, че няма за какво, е, не в пряк текст, разбира се. Както и че имам положително отношение към тях. Ако не помогне... какво да правя. 
Понеже съм се напатила много от "приятелки" точно поради тази причина - завист, женски приятелства не поддържам. Имам добри познати, с които обаче гледам да не задълбавам в отношенията - изкарваме си приятно и толкова. Ако имам нещо за споделяне - майка ми и мъжът ми са насреща.
Относно това чувство аз също изпитвам бяла завист понякога, не виждам нищо лошо или нечовешко в това Не. Аз завиждам на тях . Особено на бившата ми съученичка Магда ( пищната фолк певица 
) 
) 
. Та раздухай нещо за кака Магда 
За съжаление случи ми се, и то разбира се от където не очаквах. Става въпрос за моята братовчедка , Същото нещо забелязах и при тази която мислех за най добрата ми приятелка от детството още. Най гадното е че завистта не е заради материални неща, т.е. за пари или друго, а за отношения които и те биха могли да имат с съпрузите си ако не бяха толкова злобни както се оказа. Опитах да обесня че тези неща сме ги постигнали със много любов и взаимни компромиси - знаете за какво става дума. Но не ! Е резултата е че разредихме контакта до задължителния минимум.
Не. Аз завиждам на тях . Особено на бившата ми съученичка Магда ( пищната фолк певица )
) . Та раздухай нещо за кака Магда Извинявам се за оффа, ако искаш на лични
Понеже съм се напатила много от "приятелки" точно поради тази причина - завист, женски приятелства не поддържам.
Аз също съм се напатила... но това не ми пречи да съм все така отворена към нови приятелства и стойностни хора
Ама аз съм си будала 
Имам много малко приятелки,но за това пък качествени-те не завиждат.
Естествено съм се сблъсквала и с много завистливи псевдо приятелки-в началото се чувствах зле,тъй като съм чувствителна натура,но после спря да ми пука,даже ги провокирам да злобеят,като си нямат друга работа,а аз
Освен това тези,които завиждат са най-нещастни,така че си е за тяхна сметка
Естествено съм се сблъсквала и с много завистливи псевдо приятелки-в началото се чувствах зле,тъй като съм чувствителна натура,но после спря да ми пука,даже ги провокирам да злобеят,като си нямат друга работа,а аз
Освен това тези,които завиждат са най-нещастни,така че си е за тяхна сметка
Еййййй, много сте категорични, че не ви завиждат! Няма начин да не ви завиждат малко или повече - това е нормално човешко чувство. А това, че не сте се усетили е друг въпрос.
И аз си мислех повече от 20 години, че не ми завиждат, ама не - оказа се, че много бъркам. А за какво е завистта - че много работя, че не се щадя, че полагам неимоверни усилия домът и работата ми да са горе долу в ред, че съм се отдала изцяло на децата си. И след доста години резултатите са налице - имам прилично семейство, работа, от децата съм доволна. И тогава лъсна завистта.
И да знаете, много боли, когато те разочарова "истински" приятел. Ако съм си отваряла очите навреме, нямаше сега да ме боли толкова.
И аз си мислех повече от 20 години, че не ми завиждат, ама не - оказа се, че много бъркам. А за какво е завистта - че много работя, че не се щадя, че полагам неимоверни усилия домът и работата ми да са горе долу в ред, че съм се отдала изцяло на децата си. И след доста години резултатите са налице - имам прилично семейство, работа, от децата съм доволна. И тогава лъсна завистта.
И да знаете, много боли, когато те разочарова "истински" приятел. Ако съм си отваряла очите навреме, нямаше сега да ме боли толкова.
да, откакто жизнената ми ситуация се промени
виждам малко различно поведение в (слава богу) 1-2 'приятелки"
разпознавам го по безумните въпроси ( приличат на кръстосан разпит), в които винаги ми търсят 'цаката", след което следва някакъв неадекватен коментар, или просото ' ахаааам'.
излишно е да казвам, че почти приключих контакт с тях.
виждам малко различно поведение в (слава богу) 1-2 'приятелки"
разпознавам го по безумните въпроси ( приличат на кръстосан разпит), в които винаги ми търсят 'цаката", след което следва някакъв неадекватен коментар, или просото ' ахаааам'.
излишно е да казвам, че почти приключих контакт с тях.
и за това ме мразят даже 
То и за това нямам такива много де 
Става въпрос за моята братовчедка
И при мен се получи така, преди няклко години. От завист и злоба с мъжа си даже на сватбата ни не дойдоха. Дори не звъннаха да ни поздравят
А сме им кумове Кофти, преживях го вече, но понякога като се сетя и... 
Абе аз друго се питам- тези, които завиждат и се пукат от злоба по шевовете, не усещат ли, че цялата тази негативна енергия се обръща срещу тях
От което положението им се влошава още повече, а завистта и злобата растат ли растат и се попадат в един затворен кръг... 
Понеже съм се напатила много от "приятелки" точно поради тази причина - завист, женски приятелства не поддържам. Имам добри познати, с които обаче гледам да не задълбавам в отношенията - изкарваме си приятно и толкова. Ако имам нещо за споделяне - майка ми и мъжът ми са насреща.
оф мислех, че само аз съм тая дето няма приятелки. точно по същите причини.
Изчистих окончателно от живота си завистниците, когато бях на 25. От тогава дишам доста по-леко.
Под това се подписвам.
От тогава дишам доста по-леко. Добре де, я да питам аз - какво разбирате под "благородна завист"? Според мен такова нещо няма - или се радваш за успехите на някого, или просто си му завиждаш (е, може и да ти е все едно)
Под това се подписвам.
Говоря за оня тип жени, за които това е цялостно житейско поведение... имали само мъже приятели (които всъщност са кандидат-тъпкачи, но мъж приятел звучи по-интелигентно, някак) и нито една приятелка, защото всички жени по принцип им завиждали
И те се делят на поне 2 типа - едните са красавици, на които останалите жени наистина им завиждат или просто се потискат от присъствието им и не желаят да бъдат приятелки с тях, за да не се губят в сянката им.
Другите са обикновени надувки - такива, които се мислят за върха и постоянно се изтъкват, с това отблъскват останалите и нямат приятели, но тъй като са с толкова високо самомнение, през ум не им минава, че може да има друга причина, освен завист.
Моята приятелка-непрекъснато ме имитира,каквото си купя тя също, как се държа тя също, преди не ми правеше впечатление,но сега си мисля,че тя просто завижда/а няма за какво!/Нито пари имам,нито маркови дрехи,просто съм това което съм.Не смея вече на гости да я поканя.
Хахахахаха
, извинявай, няма да чета цялата тема, само ще изкоментирам горенаписаното. Не всеки път когато някой те имитира значи ти завижда. Не си ли се замисляла, че момичето може просто да ти се кефи прекалено много и да иска да е като теб?! Смешна е съпоставката ти и чак пък и в къщи да не я каниш . За мен завистта на "приятел" би значела да се опитва да ми навреди за нещо, за което ми завижда. Например да прави интриги между мен и мъжа ми, защото ми завижда, че много се обичаме, ей такива дребни неща. Според мен не ти завижда, просто иска да е като теб п.с. сега отивам да си дочета темата.
Моята приятелка-непрекъснато ме имитира,каквото си купя тя също, как се държа тя също, преди не ми правеше впечатление,но сега си мисля,че тя просто завижда/а няма за какво!/Нито пари имам,нито маркови дрехи,просто съм това което съм.Не смея вече на гости да я поканя.
Хахахахаха
, извинявай, няма да чета цялата тема, само ще изкоментирам горенаписаното. Не всеки път когато някой те имитира значи ти завижда. Не си ли се замисляла, че момичето може просто да ти се кефи прекалено много и да иска да е като теб?! Смешна е съпоставката ти и чак пък и в къщи да не я каниш . За мен завистта на "приятел" би значела да се опитва да ми навреди за нещо, за което ми завижда. Например да прави интриги между мен и мъжа ми, защото ми завижда, че много се обичаме, ей такива дребни неща. Според мен не ти завижда, просто иска да е като теб п.с. сега отивам да си дочета темата.
И аз си мисля, че завистта може да бъде ако не благородна, то поне невредяща. Нормално е да се завижда на красиви, успешно развили се или спечелили шестица от тотото например, въпросът е да не изпитваш злоба и да не се опитваш да вредиш. Честно, не вярвам на хора, които твърдят, че никога не са завиждали в този, невредящия смисъл. Че никога не са искали да имат нещо, което други притежават - в материален и нематериален вид. Тази завист може да бъде и мощен стимул за собствено развитие.
Аз го разбирам да се радваш искрено за другия и да си пожелаеш и на теб да се случи. Онази "лошата" завист е продиктувана от зли мисли, тя е нездрава.
Говоря за оня тип жени, за които това е цялостно житейско поведение... имали само мъже приятели (които всъщност са кандидат-тъпкачи, но мъж приятел звучи по-интелигентно, някак) и нито една приятелка, защото всички жени по принцип им завиждали
И те се делят на поне 2 типа - едните са красавици, на които останалите жени наистина им завиждат или просто се потискат от присъствието им и не желаят да бъдат приятелки с тях, за да не се губят в сянката им.
Имам една приятелка, която е зашеметително красива (и една глава по-висока от мен). Нито съм й завиждала, нито съм се губела в сянката й, а тя има и сума ти други приятелки, освен мен. Просто е страшно естествена, готина, точна и "пич", така че другите се чувстват добре покрай нея. Та мисля, че една жена ако е свястна и не се държи като надута самовлюбена кучка, ще има приятелки, независимо колко е красива 
Моята приятелка-непрекъснато ме имитира,каквото си купя тя също, как се държа тя също, преди не ми правеше впечатление,но сега си мисля,че тя просто завижда/а няма за какво!/Нито пари имам,нито маркови дрехи,просто съм това което съм.Не смея вече на гости да я поканя.
Хахахахаха
, извинявай, няма да чета цялата тема, само ще изкоментирам горенаписаното. Не всеки път когато някой те имитира значи ти завижда. Не си ли се замисляла, че момичето може просто да ти се кефи прекалено много и да иска да е като теб?! Смешна е съпоставката ти и чак пък и в къщи да не я каниш . За мен завистта на "приятел" би значела да се опитва да ми навреди за нещо, за което ми завижда. Например да прави интриги между мен и мъжа ми, защото ми завижда, че много се обичаме, ей такива дребни неща. Според мен не ти завижда, просто иска да е като теб п.с. сега отивам да си дочета темата.
1.Като ме види облечена с нещо ново ме оглежда от глава до пети преценяващо ,и чак след време видиш ли случайно каже "Ама ти това от къде си го взе?"Според мен /само според мен/ ако не ми завижда или не изпитва злоба би казала още щом ме види "Че изглеждам добре,харесва новите ми дрехи и да я заведа и нея да си вземе."А тя винаги си купува същите неща уж случайно.
2.Винаги когато отивам някъде на почивка:море ,планина където и да е семейно т.е не мога да поканя и нея тя винаги след това заминава на същото място.Е тук не мога да я разбера.
3.Когато дойде на гости винаги оглежда доста злобничко,и непрекъснато повтаря,че като била в еди коя си друга къща било много хубаво/разбирай,че у нас не и харесва/.В крайна сметка това е моя дом не всичко е последна мода ,не държа всеки който дойде да го хареса,но такива подмятания ме дразнят.
4.Непрекъснато ме пита какви са ни взаимоотношенията със съпруга ми,а на мен като изляза въобще не ми е до такива разговори.Излизам с нея уж да разтоварвам,а в крайна сметка повече се натоварвам емоционално.
Та в последно време я избягвам,може и да греша в преценките си за нея,но върешното ми усещане е ,че е изпълнена със злоба не ме напуска.
Веднъж попитали един мъдрец кои очи виждат най-добре: черните или сивите, мъжките или женските, човешките или животинските? И той отговорил: най-добре виждат очите на завистливите хора. Те виждат всичко — наблизо, и най-малкото; и онова, що е надалеч; едно само не виждат — доброто.
Моята приятелка-непрекъснато ме имитира,каквото си купя тя също, как се държа тя също, преди не ми правеше впечатление,но сега си мисля,че тя просто завижда/а няма за какво!/Нито пари имам,нито маркови дрехи,просто съм това което съм.Не смея вече на гости да я поканя.
Моята приятелка-непрекъснато ме имитира,каквото си купя тя също, как се държа тя също, преди не ми правеше впечатление,но сега си мисля,че тя просто завижда/а няма за какво!/Нито пари имам,нито маркови дрехи,просто съм това което съм.Не смея вече на гости да я поканя.
И аз имам приятелка, която имитира стила ми на обличане и поведение. Толкова е очевидно че всички го забелязват, но аз никога не съм мислила че може да е от завист. Сега обаче ме караш да се замислям.
Не мисля че това е непременно показател за ревност все пак. 
Да, случвало ми се. Но понеже много я обичах, и помогнах да го преодолее. Дискретно. Когато човек е щастлив, не завижда на другите. Просто се радва за тях.
Незнам дали точно завист мога да го нарека...то в мойта възраст си е нормално ама ми се е случвало да ми казвт''ваще имат пари..нямаш проблеми.живота ти е лесен'' и някви такива работи и не ми става никак приятно.Даже сестрата на една приятелка й казала че не трябвало да се води с мен щото сме от различно соц.положение..и някви такива глупости
Нямам такива сетива - не разбирам кога ми завижда някой, кога им върти интрижка...
И аз нямам
Но не ми завиждат, за какво да ми завиждат Първо, много сме различни, и второ, специални неща ни свързват, не сме се събрали да си мерим пишките. Изключително смешни са ми женските изказвания от типа:"Аз нямам приятелки, защото всички жени ми завиждат" . Тъпо, тъпо. 
Да, случвало ми се. Но понеже много я обичах, и помогнах да го преодолее. Дискретно. Когато човек е щастлив, не завижда на другите. Просто се радва за тях.
Като й показах, че също има за какво да бъде щастлива. В разни оптимистични разговори. Човек наистина понякога не забелязва собственото си щастие и затова страда по чуждото. Мисли си, че другия е "помилван от съдбата" , а че на него все проблеми му се случват. А според мен всеки си има проблеми, но всеки си има и за какво да се радва. Не бива да се гледа само от едната страна.
Света не може да съществува и да се развива без завист. Според скромната ми теория - завистта и егоизма движат света.
Колкото до завистта у приятели - най-близките ми такива не са способни на завист, защото знам че истински ме обичат. Виждала съм завист в очите на приятели-тип познати. Но какво ми пука за тях?!! Като по-малки, на сестра ми много и завиждаха разни нейни съученички.. опитвах се да я възпитам, че трябва да се гордее с това - щом някой ти завижда значи има за какво. Друг е въпроса, че лично аз никога не съм изпитвала гордост от прозряната завист, а само неприязън към автора и.
Колкото до завистта у приятели - най-близките ми такива не са способни на завист, защото знам че истински ме обичат. Виждала съм завист в очите на приятели-тип познати. Но какво ми пука за тях?!! Като по-малки, на сестра ми много и завиждаха разни нейни съученички.. опитвах се да я възпитам, че трябва да се гордее с това - щом някой ти завижда значи има за какво. Друг е въпроса, че лично аз никога не съм изпитвала гордост от прозряната завист, а само неприязън към автора и.
Ако ми завиждат , значи не са ми приятелки . По това се определя стойностния човек , въпреки че се оказах в ситуация , в която мой приятел с големи финансови възможности , които за съжаление са явни , да прояви завист в областта на материалното , свързано с мен . Бях шокирана , защото не съм го очаквала от мъж , а жените завиждат за други неща .
Колебаех се дали да споделя,но все пак.......напатих се от приятелки.Не исках личните ми драми ама ме сърби да споделя.
Още като ученичка имах две най-добри приятелки,бях готова на всичко за тях,непрекъснато бяхме заедно,споделяхме първите любовни трепети.
Двете ми големи ученически любови/разбирай гаджета/-и за двамата много страдах-уж се обичахме,а все се разминавахме......в момента са гаджета на двете ми"добри" приятелки.
Когато срещнах съпруга си и се оженихме ,едната ми "добра" приятелка си хвана моето старо гадже и избягваше срещи с мен.
И след време другата ми приятелка си хвана другото ми гадже/който при това е женен вече/.
Е дано ме разбрахте,че май даже аз не се разбрах.
Та идеята ми беше за завистта,е според мен са го направили от завист или да докажат на себе си нещо.
Още като ученичка имах две най-добри приятелки,бях готова на всичко за тях,непрекъснато бяхме заедно,споделяхме първите любовни трепети.
Двете ми големи ученически любови/разбирай гаджета/-и за двамата много страдах-уж се обичахме,а все се разминавахме......в момента са гаджета на двете ми"добри" приятелки.
Когато срещнах съпруга си и се оженихме ,едната ми "добра" приятелка си хвана моето старо гадже и избягваше срещи с мен.
И след време другата ми приятелка си хвана другото ми гадже/който при това е женен вече/.
Е дано ме разбрахте,че май даже аз не се разбрах.
Та идеята ми беше за завистта,е според мен са го направили от завист или да докажат на себе си нещо.
Единствената ми истинска приятелка е много далече от България.Всички останали са в графа:просто познати.Така че:Не
истинските ми приятелки - не.
но тези, с които животът ме среща като истински приятелки, са такива, с които аз "не деля един мегдан", както се казва. не сме в една професионална сфера, не харесваме едни и същи мъже и т.н.
например моите познати, които упражняват същата професия, ми завиждат много, ама страшно много. и не че искат те да имат това, което имам аз, а по-скоро - аз да го нямам. и не че са лоши хора, може би ако бяхме в различни области, щяха да са ми много добри дружки.
всичките ми истински приятелки са жени, с които аз в нищо не се конкурирам. може би това е обяснението.
но тези, с които животът ме среща като истински приятелки, са такива, с които аз "не деля един мегдан", както се казва. не сме в една професионална сфера, не харесваме едни и същи мъже и т.н.
например моите познати, които упражняват същата професия, ми завиждат много, ама страшно много. и не че искат те да имат това, което имам аз, а по-скоро - аз да го нямам. и не че са лоши хора, може би ако бяхме в различни области, щяха да са ми много добри дружки.
всичките ми истински приятелки са жени, с които аз в нищо не се конкурирам. може би това е обяснението.
Колебаех се дали да споделя,но все пак.......напатих се от приятелки.Не исках личните ми драми ама ме сърби да споделя.
Още като ученичка имах две най-добри приятелки,бях готова на всичко за тях,непрекъснато бяхме заедно,споделяхме първите любовни трепети.
Двете ми големи ученически любови/разбирай гаджета/-и за двамата много страдах-уж се обичахме,а все се разминавахме......в момента са гаджета на двете ми"добри" приятелки.
Когато срещнах съпруга си и се оженихме ,едната ми "добра" приятелка си хвана моето старо гадже и избягваше срещи с мен.
И след време другата ми приятелка си хвана другото ми гадже/който при това е женен вече/.
Е дано ме разбрахте,че май даже аз не се разбрах.
Та идеята ми беше за завистта,е според мен са го направили от завист или да докажат на себе си нещо.
Още като ученичка имах две най-добри приятелки,бях готова на всичко за тях,непрекъснато бяхме заедно,споделяхме първите любовни трепети.
Двете ми големи ученически любови/разбирай гаджета/-и за двамата много страдах-уж се обичахме,а все се разминавахме......в момента са гаджета на двете ми"добри" приятелки.
Когато срещнах съпруга си и се оженихме ,едната ми "добра" приятелка си хвана моето старо гадже и избягваше срещи с мен.
И след време другата ми приятелка си хвана другото ми гадже/който при това е женен вече/.
Е дано ме разбрахте,че май даже аз не се разбрах.
Та идеята ми беше за завистта,е според мен са го направили от завист или да докажат на себе си нещо.
Аз не виждам какво лошо са направили, щом са се събрали, след като ти вече си омъжена за друг!
Мисля, че не. Имам 5 - 6 много близки приятелки (сигурно бройката ще ви учуди). Само една от време на време жлъчно ме засяга, но знам, че не го прави от лошо, а просто е прекалено директна и смята, че нейното мнение е най-меродавно. Метнала се е на майка си. С всичките ми приятелки за възрастта ни сме постигнали горе-долу еднакви неща в живота.
Извинявай ама,според мен е грозно.
Въпрос: Окей ли е ти да си хванеш нечие бившо гадже?
Въпросът въобще не опира до това дали ревнувам/завиждам,а до това,че след като и двете ми "приятелки" си хванаха бившите ми гаджета започнаха да ме отбягват.Нямаха смелостта в очите да ми кажат,а разбрах случайно.Отбягваха срещи с мен,а ако случайно се видехме,говореха,как въпросните питали защо и аз не излизам с тях.Ами много просто не съм поканена.
Не знам защо се обяснявам.
Първо никога не бих тръгнала с бившо гадже на ПРИЯТЕЛКА никога.За мен въпросът е принципен.Но хора всякакви,нито ги осъждам,нито им завиждам,констатирах факти,свързани с моите две най добри "приятелки" .Отдавна съм над тези неща.
Не знам защо се обяснявам.
Първо никога не бих тръгнала с бившо гадже на ПРИЯТЕЛКА никога.За мен въпросът е принципен.Но хора всякакви,нито ги осъждам,нито им завиждам,констатирах факти,свързани с моите две най добри "приятелки" .Отдавна съм над тези неща.