Епитафия

# 45 20 септ. 2006, 12:49 ч.

Мнения: 412

Rose, oh reiner Widerspruch, Lust,
Niemandes Schlaf zu sein unter soviel
Lidern.

Rose, oh pure contradiction, joy
of being No-one's sleep, under so
many lids.

...ще върна за малко темата с епитафията на Рилке. Много любим, много влюбен в Русия, писал си е с Толстой, Пастернак и Цветаева..., работил е в Париж като секретар на Роден...измислил си е красив епитаф Simple Smile

# 46 20 септ. 2006, 12:58 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Цитат на: chandra в ср, 13 сеп 2006, 10:37

Спомням си, че ние (около десетина човека) бяхме сглобили общо герданче, и дружката ми го остави там Rolling Eyes

Един приятел ми донесе камъче от гроба му, аз все още си мечтая някой ден да отида до Париж и да го видя с очите си...

Има едно стихотворение, невероятно тъжно, в момента не мога да се сетя за заглавието му - ако сте гледали "Девет сватби и едно погребение" - там го каза на погребението на приятеля си един гей. Довечера ще препиша тук превода, който му направих.

# 47 20 септ. 2006, 13:03 ч.

Мнения: 5 877

А, на Оудън! Да, много е хубаво.

На мен ми харесва "авто-епитафията" на Марк Твен:

"Всички слухове за смъртта ми са силно преувеличени".

# 48 20 септ. 2006, 13:14 ч.

Мнения: 1 895

Цитат на: chockolina в ср, 20 сеп 2006, 12:58

Има едно стихотворение, невероятно тъжно, в момента не мога да се сетя за заглавието му - ако сте гледали "Девет сватби и едно погребение" - там го каза на погребението на приятеля си един гей. Довечера ще препиша тук превода, който му направих.

Отново любимият ми Уистън Хю Одън

FUNERAL BLUES

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He Is Dead,
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My moon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood;
For nothing now can ever come to any good.

ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

# 49 20 септ. 2006, 13:19 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Креми, точно!
Твой ли е преводът? Много е хубав!

# 50 20 септ. 2006, 13:24 ч.

Мнения: 1 895

Не е мой! Честно казано превода във филма "4 сватби и едно погребение" ми харесваше повече, но и този е много добър.

Ето ти още малко от Одън ако го харесваш Laughing

http://liternet.bg/publish1/auden/index.html

Причина:

Причина: