Публикувана: 8 септ. 2006, 09:59 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2006, 10:53 ч.

Много ми е мъчно... много съм объркана...

3 814
35
1

Гост

1
2
3
Всички

8 септ. 2006, 09:59 ч.

Много ми е трудно да започна да пиша, но се надявам да ми дадете съвет или просто мнение. Аз ще се опитам да бъде обективна и да не дърпам историята само към моята гледна точка.
Женена съм от 3 години за студентската си любов, познаваме се общо вече 10. имаме детенце на 2 годинки. Уж живеем добре, той работи, а се занимавам с малката. още малко и се връщам на работа, а тя ще ходи на ясла... За съжаление детето се разболя и се наложи да лежи в болница и аз с нея, разбира се. Таткото идваше всеки ден да ни види. Дечко беше доста зле, на системи, всеки ден изследвания и т.н. За себе си и моето състояние по време на престоя в болницата не искам да говоря, защото ще излезе че съм глезла или лигла и че се оплаквам за глупости. Проблема е че мъжът ми е много лабилен, не издържа на никакво психическо натоварване. Тези 10 дни явно са му дошли в повече...както и на мен... От както сме си в къщи все си крещим, може би повече аз... Опитвам се да му обясня че съм на кря на силите си, че се чувствам ужасно зле, като болна, и че трябва да е по-силен за да мога да разчитам на него. А той ми вика, аз трябва да ходя на работа, знеш ли как ме гледа шефа, не си върша работата добре и като ме уволни ще видиш едно спокойствие. Няма кой да ни помага, сами си гледаме детето и се оправяме. Обаче аз се поразболях след болницата - температура, главоболие - според мен от пренапрежението...а той все дудне че не съм се пазила и сега кой щял да ни гледа двете....
НЕ знам дали ви става ясно за какво иде реч... малко объркано го разправям, обаче ми е много мъчно ....Дечко го боли коремче от лекарствата и не спи добре, често се буди и трябва да ставам 5-6 пъти нощем. Тази сутрин уж той стана да и приготви закуската, а го чувам как и вика и я строява и после влезе в тоалетната, а малчо ще се скъса от рев. Станах разбира се и я взех...казах му и някои неща и пак станах лошата и злобната и ....да съм се махала иначе той да се махал....
Извиних се след малко че съм креснала, направо не мога да се позная - само викам и ми идва да го обиждам - а той не и не....да не съм ходела след него че го дразня и да се махам и да правя каквото си искам.
Кажете аз ли бъркам, и къде ...и всъщност как да оправя нещата. Аз си го обичам - нищо че е нервак, обаче мойте нерви са много обтегнати и явно на моменти прекалявам. Но и той, според мен, не се държи както би трябвало в ситуацията. И така - сега когато трябва да се подкрепяме ние си викаме и ми е много гадно, защото искам някой да ме гушне и подкрепи...да ми каже че всичко с дечко ще се оправи и лошата болест най-накрая ще си отиде.... пък то ...

# 1 8 септ. 2006, 10:08 ч.

Мнения: 396

Само спокойно,това е моментно,просто сте се изнервили покрай боледуването и ще отмине bouquet

..Защо не опиташ,ти да го гушнеш и да му обясниш,че това,което става в отношенията ви не е редно,кажи му колко го обичаш,дай му кураж..
И моя мъж е такъв все,аз трябва да му говоря оптимистично и да го успокоявам...
Всичко ще се оправи и ние сме имали такива кризи,но са отминавали,смятам ,че е нормално,все пак живота ни е доста напрегнат....Успех и спокойно bouquet

# 2 8 септ. 2006, 10:14 ч.

Мнения: 479

Здравей
Много мъчно ми стана като четох, защото знам какво е да си в лоши отношения с любимия човек... Cry

Чудех се доста какво да ти напиша, защото знам, че в такъв момент, за да се оправят нещата, трябва да има инициатива отнякъде.. И за съжаление трябва според мен да дойде от теб. Била съм в подобна ситуация и съм обяснявала, че съм жената и имам нужда аз да съм по - слабата, но с крясъци никой не ме разбираше... Но мъжете (не само твоя) са с по - лабилна психика, още повече, когато става въпрос за нещо, където те пряко не могат да помогнат, за да се оправят нещата.
Колкото и да ти е тежко се опитай да се вземеш в ръце и да омекнеш малко. Остави го на мира и го закачай само, когато наистина не можеш без него.. Ако имаш някой наблизо, който може да ти помогне през деня, викай го, за да можеш и ти да си починеш. Според мен, когато мъжът ти види, че наистина ти е зле и прочие (а не му го казваш), сам ще поотстъпи и ще започне да се държи по - нормално. Но това трябва да стане естествено, а не насила.
Пожелавам ти да успееш да събереш сили и знай, че ти не бъркаш никъде! Нормално е състоянието, в което си изпаднала и дано по - бързо да се оправят нещата!!! bouquet

# 3 8 септ. 2006, 10:22 ч.

Мнения: 3 622

Стигнала съм до извода че колкото повече викам и той вика и в крайна сметка не постигаме нищо. Защо вечерта не сготвиш нещо вкусно, сложи една бутилка вино в хладилника да преспиш детето и да седнете да си поговорите на спокойствие. Явно че и двамата сте изнервени, но това не може да продължава. Просто се опитай да не повишаваш тон, а да разговаряте разумно. Успех

# 4 8 септ. 2006, 10:34 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 390

Опитай се да се успокоиш. Знам, че ти се вика, че си изтущена и изтормозена, но наистина крясъците не помагат, а влошават нещата. Според мен положението е временно и ще отшуми. Напрежението ви е дошло в повече и на двамата. За жалост наистина повечето мъже в подобни ситуации не реагират адекватно. Сякаш в момент, когато имаме нужда някой да ни поглези и успокои просто е няколко думи, те решават да изискват от нас твърдост и самообладание. Но тази спирала от нерви, която сте завихрили няма да ви доведе на добро. Говоря от собствен опит. Упорството и от двете страни, нервните изблици са като лавина, която ще ви затрупа и двамата.
Поеми въздух, поговори с някоя прителка. Знам, че е трудно, но след всеки спад идва нов връх- не се отчайвай. Hug

# 5 8 септ. 2006, 10:40 ч.

Мнения: 1 180

Напълно те разбирам - и аз съм имала такива моменти и знам, че и за напред ще има....Просто като се натрупат повече гадни преживявания, няма начин. Успокой се, лошите моменти ще отминат. И аз понякога си мисля, че съм глезла и не мога да се справя с дадена ситуация, но с течение на времето всичко се оправя - едно по едно. Опитай се да не крещиш - нито на любимия, нито на детето - изнервената обстановка влияе много лошо на всички. Излезте някъде заедно, разсейте се... няма ли кой да ти помогне - сестра, майка....и аз не знам какво да те посъветвам, но те уверявам, че ще отмине! В такива моменти си казвам "край, всичко отиде по дяволите, няма да имам сили да се справя" - е, справяла съм се. Вярвам, че и ти ще се справяш и ще ти остане само един неприятен спомен...Успех и по-скоро да се оправиш! bouquet

# 6 8 септ. 2006, 10:43 ч.

Мнения: 1 937

Изплашен е, Зизи и за двама ви.

Вероятно се чувства безсилен, затова реагира ирационално.

Често стоварваме напрежението върху най-близките си.

Дай му време.

А на теб - кураж!

# 7 8 септ. 2006, 10:43 ч.

Мнения: 235

Дано скоро всичко да се оправи , моят съвет е да се видиш с приятелка , майка , баща , там ти си знаеш с кой , да пийнете по едно кафенце и да си разкажеш мъката .
Аз съм забелязала , в някои случаи , че е по добре да не натоварваш половинката с това което чувстваш.Да знам , че е тъпо защото след като са ни мъже , трябва да споделят с нас тревогите около децата , ежедневието и всичко останало, но повечето мъже не могат да носят много на напрежение и вместо да те успокоят , те изнервят повече както в твоя случай.
Ако бях на твое място така щях да направя , но ти си знаеш най - добе . Стискам палци всичко да се оправи

# 8 8 септ. 2006, 10:46 ч.

Мнения: 1 462

Цитат на: Зизи в пт, 08 сеп 2006, 09:59

А той ми вика, аз трябва да ходя на работа, знеш ли как ме гледа шефа, не си върша работата добре и като ме уволни ще видиш едно спокойствие.

Проблемите извън къщи по никакъв начин не могат да служат за оправдание на неадекватно поведение вкъщи. Да си вземе болничен, ако не може платена отпуска. Ти престани да крещиш, кой и за какво е виновен, че се е разболяло детето? И как да оздравее, когато вкъщи има двама истерици вместо хора, на които да разчита?

За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Книга на Еклисиаста

# 9 8 септ. 2006, 11:06 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Verdad в пт, 08 сеп 2006, 10:43

Изплашен е, Зизи и за двама ви.

Не мисля- та той я гони... дразнела го... крещи на детето... Трябва ви малко време да се успокоите и тогава да поговорите сериозно.
Ако на мен някой ми каже да се махам- ще се махна на минутата! Обидно е... ти си болна, оставя всички грижи на теб и за капак да крещи... Изяснете си кой за какво се бори... И успех, дано се оправят нещата по-безболезнено.

# 10 8 септ. 2006, 11:11 ч.

София
Мнения: 18 679

Противно на всеобщото мнение, мъжете не са по-силният пол Naughty

Вкъщи стана същото, когато малкият тръгна на ясла и на втората седмица беше супер болен Sad

Мъжът ми, който по принцип би трябвало да хладнокръвен и с адекватни реакции в критични ситуации/такава му е работата, ама а де?/, направо изпадна в истерия, дни наред само крещеше и псуваше тъпите ясли, дето разболявали децата, тъпите лекари, дето не могат да поставят точна диагноза и въобще всичко му тъпо и криво, само той прав Rolling Eyes

За капак и аз се разболях и една седмица бях извън строя с температура, не можех от леглото да стана и нямах грам глас Sad

Явно много им идва на мъжете, когато нещата вкъщи са извън обичайното си състояние Crazy

Аз много бях обидена от липсата на подкрепа у него, от това, че ме натоварваше още повече с претенциите си... И аз исках да ме гушне и да ми каже, че всичко ще се оправи, ама не Naughty

Няма да ти кажа нищо окуражаващо, уви, защото при нас нещата се оправиха всъщност чак, когато и ние се оправихме с малчо. Проумях, че всъщност в такива екстемни условия няма да мога да разчитам на него. Просто това е положението. Не е хубаво, но е факт Confused

# 11 8 септ. 2006, 11:35 ч.

Мнения: 8 917

Стана ми мъчно като те четях...не знам какво да кажа, освен, че стискам палци да се оправите и успокоите и най-важното - детенцето да е здраво.... Rolling Eyes

# 12 8 септ. 2006, 11:57 ч.

Мнения: 1 022

Здреавей Зизи

Искам да ти кажа, че ние с мъжа ми също сме така, аз търся подкрепата му, а той не ми я дава, винаг когато има проблем, вместо да се подкрепяме се дърпаме и се караме, явно не си само ти в това положения, защото и ние сме така...

Искам да те успокоя и да ти кажа, че това е период и скоро ще отмине, но разбирам че сега ти идва да крещиш и да се гърчиш, но се опитай да се успокоиш, дори като си внушаваш...

# 13 8 септ. 2006, 12:06 ч.

Мнения: 7 474

Ти сама казваш, че е нервак Thinking

, което ме навежда на мисълта , че и занапред при проблеми ще е така ooooh!

Търпение ти трябва и сериозен разговор като се поуспокоите. Praynig

Много е лошо да не можеш да разчиташ на най-близкият си човек, а още по-кофти е ,че си позволява да те гони #Cussing out

(при всеки проблем ли ще те гони от къщи newsm78

)

# 14 8 септ. 2006, 12:22 ч.

Цитат на: Verdad в пт, 08 сеп 2006, 10:43

.... и аз мисля така. А ако имаш близки в провинцията, отиди за няколко дена там, и за малката и за теб ще е едно разнообразие и почивка.

# 15 8 септ. 2006, 12:49 ч.

София
Мнения: 3 421

Цитат на: belinda в пт, 08 сеп 2006, 11:11

Противно на всеобщото мнение, мъжете не са по-силният пол Naughty

Вкъщи стана същото, когато малкият тръгна на ясла и на втората седмица беше супер болен Sad

Явно много им идва на мъжете, когато нещата вкъщи са извън обичайното си състояние Crazy

При нас е почти същото положение - като се разболеят децата и като започнем едно ходене по доктори, закъсняване за работа, кой ще излезе в болнични(е тук стават вече големите разправии), изнервена обстановка(лекарства, температури, децата реват), пробеми в работата и притеснения за децата и ето ти готови скандали. Аз се мобилизирам в такива ситуации, а мъжът ми се изнервя и става невъзможен. Като се канализират нещата и влязат в обичайното си русло и всичко е наред. Напоследък уж се е взел в ръце и не изнервя обстановката при проблем, но аз си знам, че спокойствието зависи от мен.

Ще се оправят и при Вас нещата. Само трябва време и спокйствие от твоя страна, явно той си е такъв и не издържа на стрес и натоварване.

# 16 8 септ. 2006, 14:52 ч.

София
Мнения: 3 406

Цитат на: Verdad в пт, 08 сеп 2006, 10:43

Успокой се, скъпа. Това е кризисен момент, ще мине, но не се опитвай да го напрягаш излишно, просто кажи, че имаш нужда от него в момента bouquet

# 17 8 септ. 2006, 15:07 ч.

Popovo
Мнения: 571

Цитат на: Incandescent в пт, 08 сеп 2006, 10:34

# 18 8 септ. 2006, 15:59 ч.

Мнения: 942

И на мен ми стана много мъчно като прочетох постинга ти.Но най-мъчно ми стана, че се развикал на детето.

Цитат на: Lео в пт, 08 сеп 2006, 12:06

Ти сама казваш, че е нервак Thinking

, което ме навежда на мисълта , че и занапред при проблеми ще е така ooooh!

Търпение ти трябва и сериозен разговор като се поуспокоите. Praynig

(при всеки проблем ли ще те гони от къщи newsm78

)

И аз като Lео се чудя всекипът ли ще те гони?!?! newsm78

стискам палци всичко да се оправи между вас.И дано ти и детенце да се възстановите бързо. Peace

# 19 8 септ. 2006, 18:23 ч.

Мнения: 184

Миличка, много съжалявам Sad

От това, което си написала, на мен ми става ясно, че той се предава при най-малкия проблем, който настъпва. Обясни му спокойно, че и ти също като него си изморена и изнервена. За съжаление в повечето случаи жените предприемаме първите крачки в подобни ситуации. Така че, колкото и да ти е трудно, опитай се да поговориш с него и да си изясните спокойно ситуацията Hug

# 20 8 септ. 2006, 21:28 ч.

Мнения: 953

успокой се ти първо и успокой и него.аз знам какво е да си пазиш хляба.трябва да си винаги в час с всичко.това много натоварва и изнервя.и в къщи като е нервна обстановката и човек изпушва.опитай се повече да мълчиш и да се разтушиш.та той работи за вас.все пак ти си си в къщи.а той е на работа.на него също му тежи сигурно че не може да помага много.успех в отношенията.в яда си всеки казва нещо което не мисли.

# 21 8 септ. 2006, 21:55 ч.

Мнения: 113

само време трябва за тези неща. понякога се чудим какво правим с мъжете които сме избрали, а в друг момент ги обичаме безумно. това е лош период, ще мине-не може живота да е само цветя и рози,нали

# 22 9 септ. 2006, 13:32 ч.

Мнения: 5 178

За съжаление има и такива адски моменти в живота.. уфф не искам да се връщам назад .. имахме зверски караници и защо ли и двамата адски изнервени в работата, аз тъкмо я бах сменила и смяна предстоеше и на него + търсене на жилище, пък цените хвърчат ли хвърчат, за капак хазаите продават квартирата и ние сега квартира ли да търсим, апартамент ли да купуваме..
Повярвай ми всичко отминава, чак ме е срам като си спомня как сме се засягали Да си призная на мен много ми падаше пердето и засегнатия по-зле беше той.. , а го обичам безумно !!!

# 23 9 септ. 2006, 14:22 ч.

Мнения: 412

Цитат на: РЕНИ в пт, 08 сеп 2006, 11:06

Цитат на: Verdad в пт, 08 сеп 2006, 10:43

Изплашен е, Зизи и за двама ви.

# 24 12 септ. 2006, 10:09 ч.

Здравейте отново... Тези дни нямах възможност да пиша и затова чак сега ви отговарям.
Много ви благодаря за отговорите, наистина имах нужда да споделя с някой и вие бяхте насреща. Мерси! bouquet

Детенцето ми още е болно и май скоро няма изгледи да се оправи напълно. От лечението с антибиотици и се е разбило стомахчето и сега трябва да внимавам много какво яде.А пък нощем явно я боли, защото само се буди и мрънка а и чувом как и се куркат червата Sad

Колкото до мъжът ми...той за съжаление не може да се спре, или и аз не знам как да го формулирам. Един ден е добре, и после пак започва да се заяжда...Тази сутрин само търсеше за какво да ме зачекне- защо сега това съм правила, къде са му чарапите, защо съм дала на детето бисквите да прави боклук... И аз разбира се не издържах и ...пак се почна Cry

Опитвах се да се владея, но днес имах чувството че нарочно ме предизвиква. И вече няколко пъти си позволява да ми казва - като не ти харесва, ходи при баща си - той много не харесва родителите ми, това между другото. Извинявайте че пак ви занимавам, обаче ... не знам какво да правя. Не искам да си ходя, защото за мен това значи да се предам, да притесня и без други притеснените си родители... Днес се питам дали още го обичам...той ми каза че едва ме понасял, толкова много съм го дразнела... Не мога да живея в такова напрежение... А пък с нормален разговор не се получава - той не иска да се отпусне, някак все гледа да ме нападне и все е недоволен от мен. Ако си тръгна, не знам дали ще искам да се върна...Пък и тогава ще се включат и неговите родители, и тогава ще стане една...

# 25 12 септ. 2006, 10:22 ч.

Мнения: 412

Зизи,все едно току-що прочетох сбит преразказ на моето ежедневие
абсолютно
и както ми бе писала една съфорумка( помня коя е)и много ме бе развеселила
"Абе,ти да не си се оженила за моя бившия
ако е така веднага го разкарай"
това,естествено в кръга на шегата
аз съвет няма да ти дам,защото аз ,самата,се нуждая от такъв, но нали не искаш живота ти да протече по този начин
направи нещо,в съответствие със ситуацията,не знам какво
ти най-добре знаеш какво се случва у вас
разликата между твоите истории и моите е,че при нас винаги нещата са седяли по този начин,тоест аз знам,че оправия няма
но,доколкото разбрах при твоят мъж тези промени са отскоро и не винаги съвместният ви живот е бил толкова обтегнат
аз намерих моя начин да балансирам донякъде нещата вкъщи
не съм ги оправила в никакъв случай,обаче
моля,не прави грешка да се примирваш с каквито и да било лоши настроения,обиди и оплаквания
никой не е длъжен на никой в този свят
и ако той е имал някакъв лош период, не си длъжна да търпиш този лош период до края на живота си
а както знаеш човек бързо се учи на хубавото и лесното
имам предвид,че дори и да е моментно негово състояние да не се получи така, че да му хареса да те юрка,обижда и ти да слугинстваш насреща завинаги
извинявам се за дългия постинг,но се разчувствах нещо
зизи,моля пиши как са нещата,когато има някаква промяна
успех ти желая,защото знам,че ти е необходим в момента

# 26 12 септ. 2006, 11:40 ч.

Мнения: 127

Най важното е в момента детенцето да се оправи, и ти след него да се възстановиш. Отношенията ви са моментни и трябва някой от двамата да прояви повечко разум и да помисли как ще бъде полезен в тази ситуация. А иначе тези караници и взаимни обвинения в тежки моменти са познати на повечето семейства...... те така или иначе отминават. И двамата насочете усилия към малката и след като оздравее, обърнете вниманието към себе си. Търпение му е майката.........кокото и да е гадничко........Успех!

# 27 12 септ. 2006, 14:47 ч.

Мнения: 3 116

Моето мнение за вашият случай е следното:

Мъжът ти трябва да си намери работа и нещата лека полека ще започнат да се нормализират Hug

Преди години моя мъж остана без работа за няколко месеца, супер много се изнерви, чувстваше се зависим от мен защото аз работех и малоценен ! И при нас в този период имаше проблеми, на моменти беше нетърпим ! Няма обаче да забравя вечерта на първият му работен ден след дългата почивка, прибра се засмян до ушите, напазарувал и почерпи Heart Eyes

# 28 12 септ. 2006, 15:56 ч.

"Таткото идваше всеки ден да ни види." - Е, значи е загрижен и не му е все едно, нали така? "А той ми вика, аз трябва да ходя на работа, знеш ли как ме гледа шефа, не си върша работата добре и като ме уволни ще видиш едно спокойствие." - Нали не си мислиш, че това да ходи на работа е черешката на несбъднатите еротични фантазии на съпруга ти? Ходи на работа, за да сте осигурени всички Вие, цялото семейство и когато, пази Боже, бебе, или ти сте болни да можете да ползвате лекарска помощ и да си купите лекартсва. Съпругът ти има нужда някой да изразява признателност за усилията му и да намира в нечии думи и очи уют след тежък работен ден и с право.
"Но и той, според мен, не се държи както би трябвало в ситуацията." - А, хич не се държи адекватно, що ли не вземе да седне вкъщи и заедно с тебе да се тръшка и сополиви, вместо да ходи на работа и да може там адекватно да си изпълнява служебните задължения.
Дано все пак на детенцето Ти да му няма нищо сериозно, а Ти вземи се стегни и бъди подкрепа на работещия си съпруг и на разболялото се хлапенце и дано всичко тръгне на добре. Но трябват усилия. Късмет.
[/quote]

# 29 12 септ. 2006, 16:40 ч.

Цитат на: az de в вт, 12 сеп 2006, 15:56

Никъде не съм казала, че мъжът ми не се грижи за нас или нещо подобно. Тук въобще не ставаше въпрос за това, че искам да се тръшка и сополиви с мен...
Подобно мнение ме обижда, защото аз не съм някакъв идиот и си давам ясно сметка за нещата. Дори се опитвам да се поставя на мястото на другия. Писах и пиша, защото ви е объркано, но такова мнение.... И не става дума че не търпя критика, напротив, обаче мнението ми се струва крайно, дори прекалено...

# 30 12 септ. 2006, 17:49 ч.

Мнения: 3 116

Цитат на: ritka в вт, 12 сеп 2006, 14:47

Зизи, много извинявай миличка, объркала съм темата Embarassed

Ама съм една разсеяна напоследък ooooh!

# 31 13 септ. 2006, 10:02 ч.

София-в сърцата на моите деца
Мнения: 1 728

Единственото спасение е търпението ! Всеки минава през разни периоди!!! Приеми го като поредното изпитание , което трябва да преодолееш сама!!! А мъжете въобще не обичат дълги обяснителни разговори, анализи и разбори/ако още не сте разбрали/!! Просто го остави на мира и само "со кротце и со благо"V Е ,трудничко е, но това е твоя любим мъж, нали?И го обичаш, нали? Ами сега е момента да го покажеш!!А то иначе-цуни-гуни всеки може!!!! И не дразни лъва, защото и детето се изнервя покрай вас! Thinking

# 32 13 септ. 2006, 13:09 ч.

Пловдив
Мнения: 967

Ама защо все жените да търпят?
Какви са тези съвети,че това било временно и ще мине?В трудни ситуации хората показват истинските си лица.Като не можеш сега да получиш подкрепа от съпруга си,значи няма да я получиш никога.Извинявай,но той не само,че не ти помага и съчувства,но и ,което поне за мен е най-важното,не те и разбира!Наистина трябва да изчакаш,но само да намериш удобен момент да си разясните отношенията.
На az.de искам да кажа,че вече не сме в пещерите,а в 21 век и ангажиментите на мъжа не се изчерпват с ходенето на лов/работа.
Ако на някой мъж му трябва жена,която и да му готви,и да се грижи за всичко в къщи,а и да се оправя сама в трудни ситуации,че и отгоре на всичко да го гушка и успокоява като се върне от работа-да си стои при мама!