Публикувана: 9 септ. 2006, 15:26 ч.
Последно мнение: 14 септ. 2006, 09:05 ч.

Искам нормално семейство ...

5 281
56
1

Гост

1
2
3
4
Всички

9 септ. 2006, 15:26 ч.

Здравейте, момичета, реших се да споделя най-после ситуацията в която се намирам. Искам нечие безпристрастно мнение, съвет, или малко да си излея душата. Често пиша тук, но сега реших да го направя анонимно. Накратко: имам развод преди 4 години, напуснах бившия си мъж и се преместих в София /начин да избягам от злобата и клюките на малкия град/ Тук се запознах с мъж, 17 години по-голям от мен, с два развода, дъщеря почти мой набор, бизнес, италианско жителство. Не живеехме заедно, виждахме се когато си беше в Б-я. Бях решила, че не искам сериозна връзка, но неусетно как се увлякох много, липсваше ми когато го няма, чаках го и мислех за него. Постепенно завладя сърцето и душата ми, и един ден осъзнах че просто го обичам! Много! Мисля, или поне се надявах, че и той изпитва същото. Но не сме говорили за тези неща, просто ни беше хубаво заедно. Докато не забременях ... беше категоричен че не иска дете на този етап - много работа, пътува, не може да се грижи за нас. Тогава го зарязах. Реших, че щом не иска детето ни, не иска и мен. Нямах идея как точно ще се оправям за вбъдеще, но повече от всичко на света исках това бебе и го обичах с цялото си същество. Останах сама. После казах във фирмата. Отнесоха се меко казано нечовешки. Взех си болнични до края на бременността, защото не можех да работя на старите обороти. И тогава се запознах с Х. По интернет. Дълго време не исках да се виждаме, дори едва му пишех. Но той беше настоятелен. Видяхме се няколко пъти, после близо месец се криех. Но той не се отказа, накрая му казах, че чакам бебе. Явно беше шокиран ... мислех, че ще престане да се обажда. Но не, продължи, дори стана двойно по-внимателен. И така историята с него стигна дотам, че живеем заедно. Грижи се за детето ми все едно е негово. Обаче се появи биологичния му баща. Иска да се върнем при него. Иска да ни осигури всичко от което се нуждаем, казва че съжалява и т.н. Х разбра, започна да се напива през вечер, обижда ме, казва че само съм го използвала и сега му бия шута. Проблемите с безпаричието са едно на ръка. А тези скандали се отразяват на бебето, стряска се, плаче на сън. Не знам какво да правя, толкова съм объркана. Аз обичам и двамата, но по различен начин. Сърцето ме влече към първия, но там няма сигурност – кога ли пак ще духне нанякъде. В същото време съм толкова благодарна на Х за всичко, което направи, обичам го като много добър приятел. Но мисля, че не мога да живея с него като семейство. Не той е в мойте мисли. Искам да избера най-доброто за детето си и не знам накъде да поема. Вече нерви не ми останаха, мисля че ще се побъркам. Надявам се не съм ви досадила ...
Ако темата не е за тук, моля да бъде преместена. Благодаря!

# 1 9 септ. 2006, 15:33 ч.

софия
Мнения: 555

ако искаш най-доброто за детето - това е спокойствие и нежна грижовна мама.
надявам се разбираш, че този който обичаш те иска защото в момента си с друг. след време когато пак започнеш да му принадлежиш ще изчезне. човек с два развода ... кво му пречи да има и трети. обогатяване на колекцията.
а колкото до Х - всепак е приел да гледа чуждо дете, защото те обича и знае че пътя към сърцето на една жена минава през тези на децата й.
това е от мен. 100 пъти мери, веднъж режи. стискам палци.

# 2 9 септ. 2006, 16:06 ч.

Той не иска да се жени пак, просто иска да сме заедно и да се грижи за детето си, защото сега меко казано мизерстваме. А и аз все още го обичам. Embarassed

Но има и друг вътрешен глас, който ме спира. Денонощно, от месеци мисля за това, и не намирам изход. Не знам как ще го приемат родители и близки. Те не знаят кой е истинския баща. Сега играем някакъв театър, и лъжем всички. Не мога повече така. Cry

# 3 9 септ. 2006, 16:32 ч.

Мнения: 982

В тази история ще има винаги недоволни,обидени,наранени.Трябвало е да помислиш преди да заживееш с Х.Съчувствам ти,била си изправена пред ужасни обстоятелства.Прекрати театъра,уморила си се вече!Трудно е да ти се даде съвет,но на твое място не бих се върнала при бащата.Как можеш да живееш с човек комуто не вярваш.Дай на бащата правото да се грижи за детето си,но защо ще живееш с него,за да се питаш всеки ден кога пак ще ви остави.Не причинявай това на себе си и на детето си!А с Х. бъди честна!Успех от сърце ти желая!!!Пиши как са нещата при вас!!!

# 4 9 септ. 2006, 16:39 ч.

Мнения: 683

Няма да ти давам съвет. Ще ти кажа какво мисля. Няма нищо по-лошо от това да си винаги далеч от човека, когото обичаш. Аз не живея с бащата на децата си, но ако има и най-малкия шанс, бих го направила. Живея с най-прекрасния човек, мил, внимателен, с безкрайно разбиране и търпение към мен. БЛАГОДАРНА СЪМ МУ както на никого в живота ми /а е имало доста трудности в него/ и по никакъв начин не искам да го нараня. Но той никога не присъства в мислите ми, в сънищата ми, в мечтите ми....
А колкото и добър да е Х... чуждото дете никога няма да стане негово... и мисля, че и ти ще разбереш това, макар и по-нататък, когато поотмине време.
Ти слушай сърцето си - то няма да те подведе.
Стискам палци да успееш да подредиш пъзела. ПРАВИЛНО! Успех!

# 5 9 септ. 2006, 16:58 ч.

Мнения: 409

Цитат на: mama_hero в сб, 09 сеп 2006, 15:33

Каквото и да решиш ние сме с теб. Hug

УСПЕХ

# 6 9 септ. 2006, 17:40 ч.

София
Мнения: 833

Съвет не мога да ти дам, но мога да ти кажа, че най-добре е да помислиш как всичко ще се отрази на детенцето ти. Не можеш да лъжеш постоянно.Трябва да кажеш истината, да поговорите сериозно с този, с когото живееш, с близките ти.
А що се отнася до биологичния баща - най-добре ще разбереш какво е отношението му към теб и детето след като мине време. Ако действително иска да се грижи за вас, може да си го припознае и да му дава издръжка.
Желая ти да избереш най-доброто, независимо какво е, да се успокоиш и всичко да се оправи!

# 7 9 септ. 2006, 17:51 ч.

Мнения: 6 164

Ооо, не знам какво е правЕЛ този Х, но това което правИ сега Naughty

... Щом се налива и ти бучи, значи не е достатъчно силен и надежден и не можеш да очакваш много от него в по-кризисна ситуация. А такива винаги се случват. Не казвам да се върнеш при биологичния, ама си струва само да тестваш какво толкова е размислил, а и мизерията не е подходяща среда за гледане на дете. Не се жени, просто нека си поема финансовата част биологичния, не се обвързвай, а пък другото времето ще покаже.

# 8 9 септ. 2006, 18:00 ч.

Мнения: 2 673

Мила, мисля, че се нуждаеш от самостоятелност за определен период. Не бързай . Дистанцирай се от "картината", за да я видиш отдалеч по-детайлно. Не одобрявам постъпката нито на първия, нито на втория мъж \това, че пие ще продължи\. Да явно Х е наранен, но поведението му не е на зрял мъж, готов и знаещ как да задържи жената до себе си.
Принца съществува - повярвай ми ..и наистина идва на бял кон, а не на дърта кобила!
Желая ти успех!!!

# 9 9 септ. 2006, 18:50 ч.

Sofia
Мнения: 375

Хм, много трудна ситуация! Наистина най-добрият съвет би бил да останеш самостоятелна известно време - сама с мислите си, с ежедневието си. Можеш да приемеш някаква финансова помощ от бащата, все пак детето е по-важно от всичко. Но ти трябва време сама!

И един нестандартен съвет: бъди искрена с майка си, ако я има, ако сте близки, ако прецениш! Понякога те са най-добрите ни приятелки и често ги забравяме. Имаш нужда от рамо да поплачеш, да се облегнеш и т.н. Реши сама, но намери някой близък, с който да споделяш. Трябва!

# 10 9 септ. 2006, 18:59 ч.

София
Мнения: 2 162

Цитат на: abilita в сб, 09 сеп 2006, 16:06

Той не иска да се жени пак, просто иска да сме заедно и да се грижи за детето си, защото сега меко казано мизерстваме.

Ако те обича и му пука за детето ще се грижи за него без значение дали си с него или не.
Чувството, че го обичаш ще изчезне бързо, ако те излъже пак.

# 11 9 септ. 2006, 19:14 ч.

Мнения: 5 178

Поживей сама и погледни нещата отстрани ..
да не те отчайвам но нито единия, нито другия ми звучат добре като отношение

# 12 9 септ. 2006, 19:15 ч.

Мнения: 639

Цитат на: Misty в сб, 09 сеп 2006, 17:51

Ооо, не знам какво е правЕЛ този Х, но това което правИ сега Naughty

и аз съм на това мнение

# 13 9 септ. 2006, 19:39 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Самото име на темата ти говори много...Нормално семейство с първия мъж очевидно няма да имаш по простата причина, че той не иска такова. Иска да ви осигури? Че какво му пречи да ви осигури и сега, когато живееш с мъж, който е бил до теб когато ти е било най- трудно? Мъжът с когото живееш се е сринал, защото усеща ТВОЕТО колебание в чувствата ти към него. За да реагира както си написала в ситуацията след запознанството ви явно наистина те обича, вероятно обича и детето ти. Решението е твое...

п.с.имам много специално отношение към мъже, които зарязват бремени жени /без самата аз да съм пострадала лично/ Twisted Evil

# 14 9 септ. 2006, 20:32 ч.

Мнения: 6 167

Усещам, че се чудиш как да разкараш лицето Х в момента.
Но не можеш да го направиш гадно.

Мисля, че има начин да се справиш със ситуацията.
Аз също, както преди някой каза, бих се оттеглила за известно време.
Така, най-вече ще надникна в себе си, и в това, кое аз искам и ще направя трезва преценка на интереса на детето ми. Вече си майка, не можеш да се водиш само от това , кой мъж ти седи до г..за, защото те, когато видят, че ти не знаеш какво искаш могат да те разкарват напред назад цял живот.

Според мен биологичния баща на детето ти трябва
а/ да го признае
б/ да започне да помага в издръжката.
в/ би трябвало, като италиански гражданин , да се подпише и да си получи брачното свидетелство, за да можете да бъдете семейство.

Така, от една страна ще осигуриш детето си малко или много, а от друга ще го поставиш и него на изпитание, да видим какво ще направи. Ако видиш , че не става, или че не го приема, или се пазари - бягай. Трябва ти стабилен мъж, с отговорност, а не някой,който не знае какво иска!

Интересът на всяко дете е , да бъде с биологичните си родители,.ако и двамата родители го искат и го обичат и ако те самите се обичат

В това време лицето Х ще може и то да се сафиряса, защото наистина и сега изглежда доста объркан. Сигурно те обича, но от друга страна щом пие означава , че е безсилен и наистина...може би има нужда да не те вижда малко, за да не се 'навива' каква жертва е в момента.

В двата случая бих те посъветвала да действаш по-меркантилно.
Тоест, гледай кой колко и какво може да предложи на детето ти.
Животът не винаги е пътека от рози.
Мисли трезво и остави филмите в момента. Peace

Последна редакция: сб, 09 сеп 2006, 20:37 от Lennie

# 15 9 септ. 2006, 22:53 ч.

Пловдив
Мнения: 14 065

Не прави семейство с човек, когото не обичаш. Само с приятелство не се живее, дори и в името на детето.

# 16 9 септ. 2006, 23:27 ч.

Мнения: 2 863

Дай възможност на биологичния баща, което в никакъв случай не значи живот заедно за момента, а само издръжка и присъствие покрай детето.
Този, с когото живееш в момента се прави на жертва, но избора да бъде с теб и детето ти си е негов и не се поддавай да се чувстваш "цял живот благодарна"....Пиенето за мен също изглежда като много голям проблем, но най-големият ти проблем е, че изначално не си решила да изчистиш ситуацията- не е било нужно да се представя за биологичен баща на детето и още по-важно явно нямаш решение КАКВО щЕ КАЖЕш НА ДЕТЕТО СИ, което няма да е винаги бебе????
Ще го излъжеш ли кой е биологичният му баща?
Ще позволиш да го познава?
Като си отговориш на тези въпроси ще си много по-близо до правилното за теб решение. Но мен ако ме питаш- намери начин да не живееш с никой от двамата, потърси подкрепа сред приятели и роднини и приеми финансовата помощ на Биологичния баща. А , и това с италианското гражданство и признаването на бебето не е хич лош вариянт, но се консултирай с адвокат Hug

# 17 10 септ. 2006, 00:03 ч.

Много пъти ми се е искало да се махна, но как да стане и къде да отида? Нямам много приятели в София, а и какво ще им обяснявам?! За майка ми - просто не ми се мисли какъв удар би била за нея истината. Баща ми я напусна заради 36-годишна жена преди две години, тя много го изживя, състари се, разболя се, сама е с някаква смешна заплата ... За нея единственото удоволствие е посещението при внучето, всеки ден ни се обажда и само чака уикендите за да ни види. Мисля си, че просто още един удар би я съсипал тотално - мъжът й я заряза и живее с любовница, а дъщеря й женена - развеждана, с дете от един, живее с друг ... Господи звучи ужасно, изчервявам се до корена на косите си. Момичета, не мога да се върна там, жестокостта на малкия град, клюки и сплетни, ще ме разболеят окончателно. Предпочитам да си нося кръста докрай, отколкото за пореден път да нараня майка си. Друго място, където да отида няма. Ако съм сама - света е пред мен, но не съм. Не бих тръгнала без детето си, а то си иска условия и грижи. С мизерното майчинство просто загивам. Ето как съм зависима финансово, заради тази зависимост позволих на мъжа Х да афишира, че е баща на детето, искаше ми се да му вярвам, искаше ми се всичко да стане като във филм с хепи енд, но уви. Истината започна да се завръща. А тя е, че никой мъж не може да приеме чуждо дете както родния му баща, че кръвта вода не става; единия иска мен, другия иска детето си ... а аз се разкъсвам между двамата - от угризения към единия, любов към другия и страх от бъдещето ...

# 18 10 септ. 2006, 00:06 ч.

Мнения: 3 164

Цитат на: Lennie в сб, 09 сеп 2006, 20:32

Много точно написано Peace

# 19 10 септ. 2006, 01:55 ч.

Мнения: 5

Трябва да намери6 сили и да поговори6 с майка си.Да роди6 и отгледа6 дете сама не е престъпление,игнорирай хорските приказки! Peace

# 20 10 септ. 2006, 09:24 ч.

Мнения: 2 863

Майките мила, могат да понесат много повече от колкото си мислиш- точно както заради своето дете ти си готова на всичко, сигурна съм, че макар да й тежко майка ти ще го преживее. За приятелите, ако са наистина такива- няма да има нужда от много , много обяснения.
Освен това, ако биологичния баща предлага помощ в момента- защо да не я приемеш докато си способна да се върнеш на работа?
Хубаво е също така да помислиш, че ако не се грижиш добре за себе си и се разболееш, няма да има кой да ти гледа детето.... Сега се сещам, че никъде не казваш дали този, с когото живееш е записан в акта за раждане на детето??? Тогава наистина ще ти е нужен адвокат, понеже пред закона той би бил бащата.....
Не се оставяй на емоциите да те съсипват, спирай да се разпъваш сама на кръст и мисли за себе си.. на никой с нищо не си длъжна....И стига с тоя кръст дето има да го носиш- всички взимта грешни решения в един или друг момент, да не говорим колко зависи човек и от обстоятелства и от какво ли не.... Не си прахосвай сама живота и то заради хорските приказки- развдена била, имала дете от един живеела с друг, а тези "префектните" с префектните смейства знаеш ли ги понякога какво се налага да търпят. Хич да не ти пука, просто се вземи в ръце на първо време Hug

Пиши ми на лични, имам още какво да ти кажа....

# 21 10 септ. 2006, 10:12 ч.

Мнения: 6 206

А дете от предишния ти брак имаш ли?

# 22 10 септ. 2006, 11:08 ч.

Нямам дете от първия брак. Точно затова се разведох. Свекървата ме побъркваше с натяквания "ама кога, ама защо, искаме внуче", дълго време не стана и естествено реши, че в мен е причината. И мъжът ми /бившия/ й играеше по гайдата, слушаше й глупостите и много ме тормозеше с тая тема, че и кръшна. Накрая си тръгнах и подадох молба за развод. Той обаче не искаше, щото му бях паднала от небето - с къща, с кола, с добре платена професия - програмист съм. Пей сърце му беше, и се уплаши че кранчето спира. Развода се проточи доста и решението влезе в сила през месец юни'05, а детето ми е родено февруари'06. И ако знаете закона за 300-та дни вече ви е ясна кашата. Детето ми носи името на бившия, и сега ми предстои дело за оспорване на бащинството. Добре поне, че се оказа разбран и няма да ми създава проблеми. Но се опули като разбра, че имам дете... А на това дело ще искам детето да носи моето име. А двамата му бащи ще ме побъркат за това име, всеки си пее неговата. Единия му бил баща трябвало неговото име да носи, другия пък го гледал, нямало да му бъде чичо. Всеки е прав за него си, затова ще носи моето име. А може би греша? Отново?

# 23 10 септ. 2006, 11:35 ч.

Пловдив
Мнения: 14 065

Запиши го на своето име, за да не бъдеш зависима от мъжа, на който ще го пишеш. Peace

# 24 10 септ. 2006, 11:47 ч.

От скоро мира не ми дава мисълта, че ако нещо се случи с мен, детето ми остава сираче. Не че искам да съм песимист или все мисля най-лошото, но тази мисъл се явява подсъзнателно, като кошмар.
Толкова исках дете, толкова го обичам, толкова щастлива бях като видях малката тупкаща запетайка, че дори гинеколога се просълзи. Не можех да повярвам, че съм благословена да имам дете ... мислях, че наистина съм повредена ... а после, тотален срив, и как да остана силна и трезвомислеща. Но това е само вечер, когато съм сама с мислите, през деня сме все с бебата и света става друг, по-хубав и добър. Благодаря ви за всичко, момичета. Благодаря за разбирането. Ще си мисля за вашата подкрепа като жени, майки и съпруги!

# 25 10 септ. 2006, 12:13 ч.

Мнения: 22 867

Eй, я се вземи в ръце! Ще ти остава детето сираче!? Я не си мисли глупости, а по-добре решавай какво ще правиш, за да си нормализираш живота - и твоя, и на детето. Тези дни и по вестници и по Тв пишат и говорят за една нова книга "Ракът ме целуна". Написана е от журналистка, успяла да се пребори с болестта, като подтик да се бори и е дало малкото и дете, което е имало реалния шанс да остане сираче. И жената е успяла. Сега съветва другите болни. А ти, с едни мъже не можеш да се оправиш и си мислиш глупости. Вземай се в ръце, момиче, животът е пред тебе! Grinning

И аз си мисля, че колкото и да се струпало на майка ти в тоя живот, тя би те подкрепила, ако споделяш с нея - та ти си и най-близкия и обичан човек. Освен това сте и жени, не може да не те разбере. Пък и всяка жена се мобилизира, когато детето и е заплашено от нещо. Е, има сигурно и изключения, но майка ти едва ли ще е от тях. Щом самата тя е преживяла много......Така че, споделяй, търси подкрепа и решения - ще дойде и добрия период в живота ти. Всичко ще си отиде по местата, но в най-голяма степен зависи от тебе. Така че, изгони черните мисли от главицата си и действай. Самосъжалението до нищо добро не води. Успех ти желая от все сърце и пиши какво все пак става с теб и детенцето. Всичко ще се оправи! Grinning

# 26 10 септ. 2006, 15:57 ч.

Мнения: 6 618

Ти си единствения човек ,който може да вземе решението -единствено мога да ти пожелая то да е това ,което ще те направи щастлива Peace

# 27 10 септ. 2006, 16:21 ч.

Мнения: 7 387

Цитат на: karil в сб, 09 сеп 2006, 18:00

Дано си разбрала какво ти казва Карил.Само внимавай белия кон с принца да не мине край теб докато уточняваш кого обичаш,като мъж и кого като приятел, и докато правиш сметки при кого ще си по-добре финансово. bouquet

# 28 10 септ. 2006, 16:50 ч.

Цитат на: Didia в нд, 10 сеп 2006, 16:21

Не беше нужно да ме иронизираш Sad

, все пак благодаря за съвета!

# 29 10 септ. 2006, 17:05 ч.

Мнения: 7 387

Цитат на: abilita в нд, 10 сеп 2006, 16:50

Цитат на: Didia в нд, 10 сеп 2006, 16:21

Не беше нужно да ме иронизираш Sad

, все пак благодаря за съвета!

Със сигурност не си ме разбрала,но това не е толкова страшно.Намирам съвета на Карил за разумен и не съм приела "принца на белия кон" в нейния отговор за ирония.Нито съм имала намерение да "иронизирам".Това което исках е да подчертая верността на нейните думи - винаги има изход и от най-безнадеждното положение / според мен/.От друг ъгъл нещата са винаги различни,но едно е ясно ,че никога не са без изход.Извини ме,щом смяташ ,че съм те засегнала,но това изобщо не ми е минало през ума.Желая ти от все сърце да намериш верния път и да се успокоиш.Както виждаш аз не ти давам съвети как да постъпиш защото смятам,че всеки сам търси вярната пътечка,но това не пречи другите да ти помогнат поне с вярата,че всичко завършва добре когато спокойно мислиш за изхода от ситуацията. bouquet

# 30 10 септ. 2006, 17:58 ч.

София
Мнения: 3 406

Както казва Лени- остави филмите за момента и да гледаме реално на нещата. Ще ти кажа какво мисля в прав текст:
1. Аз не споделям с майка си подобни неща- тя не е в състояние да ми даде адекватен съвет, само ме натоварва с неадекватни съвети.
2. Да се върнеш в малък провинциален град в твоята ситуация би било голяма глупост- ще умреш от глад и от ще се превърнеш в местната "забележителност", в най-лошия смисъл на понятието.
3. Бедното пиянде, което се е замотало покрай теб в труден момент /защото ако не беше бременна-нямаше да го погледнеш/ да си заминава, без да изпитваш угризения!
4. Бащата на детето да поеме финансово подкрепата за вас, като там много дипломатично трябва да използваш ситуацията и да пишеш детето на твое име, за да не стане проблем след време - веднъж се е завъртял като палачинка- нищо няма да му попречи и втори път да го направи. Не съм сигурна как стояха точно законовите положения за доказване на бащинство - но можеш и това да консултираш между другото, да не говорим, че ще ти дължи издръжка по закон, която не е хич малка за Италия/ ако не е съвсем беден, де/но всичко това трябва да се случи. докато детето не е навършило година. Така, че и това го помисли.
5. Помисли за хубава и добре платена работа. Ако трябва ще помагаме- освен това говориш и езици някакви, поне италиански си научила, предполагам, ще се справиш.
Чакам с нетърпение да разбера как се развиват нещата при теб Hug

# 31 10 септ. 2006, 19:01 ч.

Мнения: 631

Голяма каша си забъркала мила, само едно ще ти кажа :
Не винаги сърцето усеща правилното решение, понякога се налага това решение да се вземе с калкулатор в ръка и известна доза егоизъм.

# 32 10 септ. 2006, 19:26 ч.

Аз на твое място бих поискала добра издръжка от биологичния и бих започнала начисто само с детето.Честно поведението на Х не ми харесва и мисля,че не ти и трябва подобно усложнение на живота.И друго бих те посъветвала,недей да плащаш данък обществено мнение - какво мисли майка ти,хората около тебе - дреме ти.Важното ти и детето ти да сте добре осигурени.Стискам ти палци да решиш проблема и подредиш живота си добре доколкото може.

# 33 10 септ. 2006, 21:17 ч.

ЯМБОЛ
Мнения: 1 022

Искам само да попитам като хипотеза-ако изведнъж двамата се споминат,кой ще те отглежда тебе и детето.Като си родила това дете,си поела сама отговорността за неговата съдба и за собствената си!
Първо ти поеми отговорност,погледни в собственото си бъдеще.Те и двамата могат в един момент да си вземат шапкити,друг спонсор ли ще търсиш?!
Остра съм ,но на 33 години таткото ни почина,двете бяха на 12 и 2 години и нито за един момент не съм си помислила,че някой трябва да ги отгледа.Преживяхме целия скапан преход и двете завършиха висше образование и съм горда с децата си!
Ако биологичния баща на детето искрено иска да поеме ЧАСТ от издръжката на детето-добре,но тогава трябва да носи и неговото име,нали?!
Цялата история ми заприлича на пазарене и търсене на най-изгодната сделка.Все пак основната отговорност е твоя,защото това детенце не те е молило да го раждаш!

# 34 10 септ. 2006, 21:21 ч.

Мнения: 2 116

Мила кашата е страхотна... ooooh!

Дано скоро откриеш правия път! bouquet

# 35 10 септ. 2006, 21:27 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 141

Моето мнение нито единя нито другия. Ако искат и двамата щом са привързани да си виждат детето, ама щом ви създават неприятности вън........

# 36 10 септ. 2006, 22:36 ч.

Мнения: 357

Моето мнение - детето на твоето име!!! Защото аз сега се чудя как да лиша "нашия татко" от родителски права, ама то не става ей така! А ти стъпи малко на земята и мисли трезво!
За Х няма да коментирам, щом пие, просто забрави!
А за биологичния баща - тествай го! Нека да поеме издръжката на детето щом има възможност, но само на детето, не и твоята. Ти ще намериш начин да се оправяш сама. Постави го в тази ситуация за определен период и ще разбереш какви са намеренията му. Обаче, за да не се разочароваш пак, не му гласувай прекалено доверие, просто му дай възможност да се докаже и ако наистина се разбирате и се обичате, няма нищо по-добро за детето ви от това да расте с двамата си родители.
Успех! bouquet

# 37 10 септ. 2006, 22:39 ч.

Мнения: 6 206

Едно знам, в природата няма случайности, щом си успяла да се забъркаш в това, значи със сигурност имаш силата да излезнеш от кашата.

# 38 10 септ. 2006, 23:27 ч.

Мнения: 1 849

Все си мисля, че като програмист можеш да работиш и у дома, което си е привилегия и не е необходимо да те издържат.Мисля, че ако не им играеш по свирката и двамата в един момент ще ти бият шута. Стегни се! Можеш да програмираш и от това се вземат добри пари, за да издържаш едно дете, разбира се ако не желаеш да живееш в разкош. Не е необходимо да падаш в краката на никого и да си правят сделки с теб и детето ти. Ако някой държи на детето си ще го признае и дори да не носи неговото име и ще го издържа без да поставя каквито и да е условия. Опичай си акъла, на твое място повече не бих живяла с някого просто, за да не съм сама. А семейство се гради с човек, който може да носи отговорност и те приема такава каквато си и не поставя условия.
Успех ти желая!!

# 39 11 септ. 2006, 08:35 ч.

Мнения: 953

ако питаш мен бъди с този който е приел да се грижи за теб и детето ти въпреки всичко.много ясно че ще реагира така - с появата на първия той е под заплаха.а честно казано биологичния баща не е достоен да се нарече баща.мисля че ако избереш втория той пак ще стане мил и грижовен.заложи на по-сигурното,отколкото на несигурното.Първия с тези два брака преди това и нехайство до този момент просто няма право да ви доближава.ти си прецени,но аз получавам от втория си съпруг отношение към детето за което не съм и мечтала.все едно е негово дете.успех

# 40 11 септ. 2006, 08:59 ч.

Не си мислете, че професията ми ми отваря всички врати. Напротив - факта че съм жена ми намаля шансовете наполовина. Във фирмата най-голямата скатавка мъж взема повече от мен. Работим с договори, срокове, непрекъснато съм пришпорена - сега не знам бих ли издържала на темпото. Подписала съм декларация, че няма да работя на частно или за други фирми. Това, разбира се не пречи да го правя ... но все дребни нещица си вземам. Дори и вкъщи нямам много свободно време. Бебето не е вече бебе, почти на 8 месеца е, и си иска внимание. Записан е на ясла от 01.07 г., живот и здраве, но дотогава парите наистина са ми проблем. Но не такъв, че да търся "спонсор". Това, че ще остана сама ме плаши наистина, но по-големия страх е да лиша детето си от баща! Нямам право да го правя. Разберете ме, моля ви. Едно дете има нужда от двама родители, за да расте спокойно, с пълноценно детство, има нужда от татко когото да обожава, на когото да подражава, който да му е опора в живота. Не мога да омаловажавам ролята на бащата в едно семейство. Аз няма да мога да се справя сама /не финансово, пак повтарям/ а физически, психически. Познавам се добре. Затова не работя в чужбина, не обичам да сменям, да бягам. Свиквам с мястото, с хората, и ще ми липсват. Остана ли сама съвсем ще рухна. Към мъжа Х постъпих прибързано, необмислено, притисната от обстоятелствата, отначало бяхме съквартиранти в по-хубава и скъпа квартира заради бебето. Но бременността не беше лека, 6 пъти влизах в болница. Тогава е идвал всеки ден, изтърпял е всичките ми кризи, ревове, споделял е страховете ми, честно казано не знам как издържа. Вече година е все до мен, отначало бяхме в отделни стаи, отскоро спим в едно легло. Не трябваше да позволявам да се афишира като баща на детето ми, мисля че ще е жестоко сега да му отнема тази "илюзия". Защото той наистина е "горд със сина си", държи се добре с него ... до момента когато се напие ... там е без коментар ... тогава идва адът, и не преувеличавам. На другия ден пак много ни обича, пак за нас живее и без нас не може, пак молби да не го оставям никога ...
Другият мъж, истинския баща, се появи в живота ми, в момент когато мислех че съм на дъното. Един ден се появи в офиса като клиент, после пак си намери работа да дойде, накрая стана така че аз се заех с поръчката му. Виждахме се къде по работа, къде не. В неговия свят беше интересно, динамично, той е човек без задръжки, човек с положение в обществото. С нищо не ме задължаваше, чувствах се жива, чувстах се себе си, беше ми супер спокойно с него. Имаше дълги паузи, когато го нямаше, тогава осъзнах как ми липсва, чаках го, обичах го. Знаех всичко за него, не е крил, че не иска сериозна връзка, две му стигат. Сега се е заел с доста неща и не иска обвързване. Уж приех това с разума си, но в сърцето ми се настани трайно. Всеки миг с него е изживян на 100%. Мъж, който знае какво иска от жените и какво искат жените. Никога не ми даваше всичко, никога не ме допускаше прекалено близо, и това ме амбицираше да го спечелвам пак и пак. До момента с резултата от ехографа. За миг живота се преобрази, преоритетите се пренаредиха. Аз ще ставам майка. Господи! Казах му, загуби ума и дума, не щял, не сега, дъра - бъра. Край тогава, мъжът когото обожавах ми се стори дребна мишка, избяга, ската се, не ме потърси 4-5 месеца. Накрая се обади, разбра че ще има син и бащините му чувства се отприщиха. Започна да ме търси, да идва, беше гузен, объркан, не знаеше какво да каже. Вярно е че пари лесно не се правят, че ако искаш да си играч трябва да си сам. Но в живота има и по-важни неща, мисля че сега го е разбрал ... Разказала съм и на двамата един за друг, и двамата беснеят, разпъват ме. Мисля, че знам какво искам, накъде ме тегли сърцето ... но гузната ми съвест ме яде отвътре. И все пак си мисля, че сте прави и трябва да намеря начин да остана малко сама, с риск да нараня или загубя и двамата!

# 41 11 септ. 2006, 11:06 ч.

Мнения: 2 292

не бих се zанимавала с италианеца. най много да припоzнае бебето и като баща да го спре в Италия , а теб да те прати на кино.
Според мен си гледай малката хубава душичка и се грижи zа нея. Та има най вече нужда от любяща майка и беz това друго си няма на света. Ако се zанимаваш с италианеца, найъмного да се zабъркаш в раzни каши и да пострада детето, което , ако не си ти, не ми е ясно кой и как ще се груижи zа него и дали ще е щастливо. Така че си овладей фантаzиите , италианеца НЯМА да ви раzреши паричните проблеми. Това със сигурност. НЕ мога да си представя добрата самарянка в някакъв тип, който ако е искал, до сега да е дал достатъчно пари zа да сте добре и беz да поставя раzни ми ти условия. А ако му трябва детто zа какво ли ще е , да не говорим колко деца се иzнасят zа италия и с какви цели Sad

Успех и дано решиш нещата добре и детето да е щастливо и да не пострада.

# 42 11 септ. 2006, 11:22 ч.

София
Мнения: 3 406

Аз пък съм ЗА това, една жена да мисли за материалното обезпечение на себе си детето.
Това, че работиш е ОК, много добре ми е ясно как върви заплащането на мъже и жени- и в нашия офис има един лъолъо, който взима дебела заплата, без особено основание, но не ми се говори за това.
Въпросът е, че ти си много уязвима емоционално за момента- а mama_chrisy не е единствената, която има проблеми с бащата и родителските права- не прави грешката да даелегираш права на неподходящ човек!
Не забравяй, че съдбата обича смелите, веднъж си проявила голяма смелост, за да родиш сина си, сега не се предавай толкова лесно!
Не забравяй, че тук има хора, достатъчно добронамерени и с достатъчно възможности, за да те подкрепят! Не забравяй, че светът е пълен с мъже, които биха могли да бъдат прекрасни съпрузи и бащи Hug

# 43 11 септ. 2006, 12:16 ч.

Да, има мъже и мъже. Когато се разхождаме в парка гледам горди татковци с колички, или пък препотени костюмари да тичат след някой малък юнак, и очите ми се насълзяват от умиление. Прекрасна гледка са.

# 44 11 септ. 2006, 12:37 ч.

Мнения: 1 446

Изчетох цялата тема.
Скъпа!
Вземи да зарежеш и двамата "лузъри". Вече имаш МЪЖ до себе си , който ти е упора. Сама казваш , че детето ти дава сила и щастие. Щом си имала силите да го докараш до тук , значи ще имаш сили да живееш сама и да се оправяш.
Аз също съм израснала без баща - почина , когато бях на 13г , а сестра ми на 11г. Мога да ти кажа , че майка ми е била винаги добър заместител на двамата. Мака ми дълги години си търси мъж , който да замести нашия баща и го намери , но не беше първия срещнат. Успех в решенията! Сигурна съм , че ще се справиш! bouquet

# 45 11 септ. 2006, 12:44 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: abcxyz в сб, 09 сеп 2006, 16:39

# 46 11 септ. 2006, 14:23 ч.

Мнения: 4 621

Остани малко сама и обмисли нещата. Не мисля, че си заслужава да живееш с Х при положение, че това което изпитваш към него е само благодарност и съчувствие, а и неговото поведение е меко казано неразумно. За другия само ти можеш да прецениш дали е готов да ти даде това, което искаш. Оправи кашата която си забъркала като кажеш истината, най-малкото защото детето ти има право да знае кой е баща му, а не да живее в лъжа.
Разбира се трябва да мислиш и за финансовата обезпеченост на детето, но помисли, че след припознаването от баща му, той освен задължения придобива и права, които не можеш да му отнемеш.
Лично моето мнение е, че трябва да оставиш и двамата и да започнеш начисто със сина си. Сигурна съм, че някога ще имаш семейството, за което говориш и с човек, който си заслужава.
Успех bouquet

# 47 11 септ. 2006, 15:24 ч.

Мнения: 412

Цитат на: Azzy в нд, 10 сеп 2006, 17:58

# 48 11 септ. 2006, 17:46 ч.

Мнения: 945

Някак си не мога да я раzбера таzи жертвоготовност "Правя го zаради детето си". Добре де, това дете ще бъде част от живота ти следващите 15 години и после ще тръгне по своя си път. И какво ще правиш после?

А и не мога да си представя ти 15 години да живееш с мъж, който има zа цел да бъде баща на детето ти, но не и мъжа на живота ти. Кого ще лъжеш? Как ще ставаш сутрин усмихната, шастлива, че до теб спи най скъпото ти същество? И нима си мислиш, че детето ти няма да чуства, че ти не си щастлива с така наречения баща?

Моето мнение е, ако ти си щастлива, детето ти ще е щастливо(дори и беz баща). И вярвай ми, ако сега иzбереш неправилния човек, то няма един ден да ти каже "Благодаря ти мамо, че пожертва живота си zа мен", а по скоро ще чуеш "Освен своя живот, ти скапа и моя."

Според мен всички каzват, че се жертват zа децата си, но по скоро ги е страх от неиzветното и само се оправдават така.

# 49 11 септ. 2006, 20:01 ч.

Мнения: 1 849

Цитат на: abilita в пн, 11 сеп 2006, 08:59

А хайде моля ти се, заплатите за хора които са без образование но могат да програмират започват от 800 лев. (какъвто е съпругът ми) и той с тази заплата ще ни издържа мен и двете деца, като големия ще ходи на частна детска градина за 180 лев. (решили сме да инвестираме в него). Твоята със сигурност е по-голяма. А напрежение има във всяка работа.
Нещата зависят от стандарта на живот, за едни хора 200 лев. са много, за други 2000 са жълти стотинки. Ти сигурно си свикнала със стандарта на човека от Италия, лошо няма, но мисля, че трябва да си наясно, че за да е добър бизнесмен той е отработил такова поведение, да може да предразполага всички към себе си и да постига своето. Мислиш ли, че това което виждаш като отношение към теб е това което е в сърцето му ?Има едни книжки на Дейли Карнетки и той говори, че човек за да получи своето си трябва да накара другия да се чувства важен. Твоя човек със сигурност ги знае тези методи. Мислиш ли, че за толкова кратко време можеш да опознаеш някого, че твоята представа за него не е базирана повече на твоите идеализирани мечти отколкото на реалността.
Мисля, че можеш да създадеш "нормално семейство" само с човек който си виждала как реагира в най-тежките ситуации и му знаеш всичките кирливи ризи.
Аз не вярвам, че човек просто така може да се промени за няколко месеца (освен ако не повярвал в Бога, но мисля случая не е такъв). Ако те е зарязал веднъж ще го направи пак, така като е зарязал предишните си жени.
Прости ми за по тежките думи но би ми се искало да отрезнееш. В крайна сметка ти си решаваш за себе си.
Аз не бих живяла с човек който не познавам изключително добре и просто заради някакви пари.
Аз съм за децата да ръстът в семейство, но не просто в семейство, а в здраво семейство, а кой от твоите мъже разбира смисъла на тази дума?

Желая ти успех!

# 50 11 септ. 2006, 20:44 ч.

Не си спомням да съм се оплаквала някъде от професията си и заплатата. Казах само, че има разлика в заплащането между мъже и жени. Казах, че е доста натоварена и отговорна, и точно затова не знам дали бих се справила както преди, когато нямах задължения към дете и семейство. От 11 години работя само това, а знаете че нещата в този бранш се променят с дни, т.е. за да си в час трябва все да се чете. Та мисълта ми е, че най-вероятно ще престана да се занимавам с програмиране. Изморена съм, и чувствам, че не съм за там.
Живея на квартира, от 5-ти месец на бременността съм в болнични, а от 8 месеца в майчинство, което е 160 лв. Пиша го просто, за да си отговориш сама с какви ли доходи разполагам и с какъв ли стандарт на живот съм свикнала ...

П.С. Пуснах тази тема не защото се колебая с кой от двамата ще ми е по-изгодно да съм, с кой ще съм обезпечена материално. Това го знам! Пуснах я, за да ми помогнете да разбера и преценя всичко останало ... но май оставам неразбрана ...

# 51 11 септ. 2006, 20:59 ч.

Мнения: 1 022

Прочетох почти висчко, това което аз разбрах е, че се намираш на кръстопът и се чудиш, кой от двамата мъже всъщност би могъл да създаде с теб нормално семейство или с кой от двамат ти би могла да живееш нормално... за съжаление отговорът на този въпрос можеш само ти да намериш.

Мога само да ти кажа от моя гледна точка, какво аз виждам в така описаните ситуации.

В първата един не търсещ сериозна връзка мъж, случайно забременил те и уплашил се от факта за идващото бебе... естествено избягал, за съжаление ти си вече влюбена, а той явно не... Помислил на спокойствие и решил, че все пак това бебе е и негово, той може би го иска, а може би съвестта му го е загризала здраво и сега се чуди как да навакса и да замаже грешката, която е допуснал... Труден избор, като се има предвид твоите чувства...

Във втория случай, един мъж който се е отдал (силно казано) с цялото си сърце на теб и твоето дете, чак се е вживял (малко хора могат да приемат чуждо дете за свое), но ти е помогнал много, за негово съжаление ти не си влюбена в него...Жалко...

От друга страна, като жена която вече е 8 години с един мъж, мога да кажа, че съм била от влюбена, до разочарована от този мъж, но винаги съм мислила, че с този човек сме се зарекли да сме заедно в добро и лошо..., така че изборът е сложен, аз търсех също спокоен живот, намерих го, но не с човека (който определям за голямата си любов), а с човек с когото освен че се обичаме, се уважаваме...

Крайният избор е само твой, той може да не е свързан с нито един от двамата мъже, които в момента ти се мотат в краката...

Не знам дали съм те разбрала добре, но това виждам отстрани, не знам дали виждам всичко...

# 52 11 септ. 2006, 22:17 ч.

Монтана
Мнения: 499

Според мен на няколко пъти си направила няколко големи грешки-но не те упреквам,ти донякъде си тръгнала по правия път,но после пак си се отклонила.Човекът който хич не му е пукало за детето-нете заслужава-той е с няколко развода,защо не и още един,а човекът който е приел чуждото дете..................просто.................Ти с кого си щастлива?кой се грижи за двама ви?Отговори си"Какво искам аз от живота за себеси и собственото си дете".
Желая ти успех и много щастие

# 53 11 септ. 2006, 23:18 ч.

София-Лагера
Мнения: 2 662

А защо италианеца не си даде името и издръжка на това дете? newsm78

Аз бих гледала и материалното.Защо да лишаваш детето?Според менняма да издържиш дълго и ще се върнеш при него.Няма лошо може да се е променил.Все пак 4овек се у4и от грешките си.Как се държи сега с теб и детето?Не можеш ли да си направиш някаква равносметка/ Аз бих се върнала,при 4овека когото оби4ам и на когот съм родила дете ако видя ,4е все пак има промяна.УСПЕХ bouquet

# 54 11 септ. 2006, 23:22 ч.

София
Мнения: 2 356

Здравей,
не мога да ти дам съвет как да постъпиш, ситуацията е деликатна. Искам само да ти кажа, че човек, който се напива редовно, дори заради някакъв проблем не е най- добрия баща за детето ти. Да не кажа, че може да бъде заплаха за него. Каквото и да решиш, много внимавай, опитай да го накараш да спре да пие, ако мислиш да останеш с него. За италианеца не знам какво да те посъветвам. Все пак и аз смятам, че имаш страхотна професия и добре платена, и переспективна. Вярно е, че в тази работа трябва непрекъснато да се чете, но ти ще наваксаш, не се отказвай. Наистина е важно да си силна и да си независима от мъжете в живота си. Тогава ще можеш да контролираш ситуацията ти, а и кой знае, може да срещнеш Истинския Баща на детето си, човек, на който ще можеш да разчиташ, и ще има любов и тръпка между вас. Пожелавам ти го искрено. Успех. bouquet

# 55 11 септ. 2006, 23:44 ч.

Мнения: 29

Наистина много заплетена ситуация Sad

Но в края на краищата ти трябва да решиш, кое е по-важно за бъдещето ви. От една страна имаш човек, който те е оставил и не е ясно дали няма да повтори. Можеш да рискуваш (мисля че това искаш), но риска е много голям ако той не се е променил. Тогава историята може да се повтори и последствията ще са много по-лоши, особено за детето. Имам опит в това-баща ми ни е оставял два пъти с майка ми. От друга страна имаш човек, който се е "доказъл" като приятел от който имаш нужда. За мен любовта не е само чувства а избор, който човек прави. Чувствата днес ги има утре може и да ги няма, защото са много променливи според обстоятелствата. Относно пиянските истории е разбираемо. Все пак човека те обича и е нормално да ревнува (въпреки, че лично аз не оправдавам подобно поведение). Успех

# 56 14 септ. 2006, 09:05 ч.

Мнения: 1 462

Ще ти го кажа като на програмист, дано ме разбереш.

Италианецът е хубаво демо, но нека това не те лъже за крайния, завършен продукт. X-man пък има да се дебъгва доста, преди да влезе в производство (бащинство).

Сори, няма лесен начин. Нали знаеш, ако искаш нещо да работи, ама наистина, тук и сега, хващаш и си го написваш.

Преинсталирай.

Препоръчани теми

Трябва ми помощ за жилище в София и детска градина

Откъде може да се купят кашони с цел преместване

Такса мощност?

Имам нужда от съвет /от адвокат/.

Причина:

Причина: