- Публикувана: 11 септ. 2006, 16:51 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2006, 22:07 ч.
Кога ви хвана шубето?
В интерес на истината не ме било страх,Казвах си че щом сестра ми роди четери деца едва ли е нещо страшно (като я знам как я страх от зъболекаря 
) иначе нямаше да ражда толкова ,нали?единственото нещоот което се страхувах или по скоро притеснявах беше дали всичко с бебка ще е наред.И наистина моето раждане беше повече удовоствие отколкото болка, а на бял свят се появи едно прекрасно и здраво момиченце.
) иначе нямаше да ражда толкова ,нали?единственото нещоот което се страхувах или по скоро притеснявах беше дали всичко с бебка ще е наред.И наистина моето раждане беше повече удовоствие отколкото болка, а на бял свят се появи едно прекрасно и здраво момиченце. В такива сюблимни ситуации винаги съм се мобилизирала да направя всичко така, както трябва и никога не съм се поддавала на страха, което го отчитам като голям мой плюс.
И аз така /изпъчвам се!/
Не се страхувах, просто изчаках да свърши, каквото има да свършва. Отидох да раждам като по работа - свърших си я за има-няма час и половина.
Някъде 4-5 месец - страшно шубе 
Само сънувах разни кошмари на тема раждане, бебе...
После до самото раждане бях спокойна, защото вече си мислех, че каквото ще става ще стане и няма причина за такава паника
И първите около 2 седмици след раждането бях малко в паника, но вече почти всичко си дойде на мястото
Само сънувах разни кошмари на тема раждане, бебе...
После до самото раждане бях спокойна, защото вече си мислех, че каквото ще става ще стане и няма причина за такава паника
И първите около 2 седмици след раждането бях малко в паника, но вече почти всичко си дойде на мястото
Няма я моята опция 
, а именно, още преди да забременея.
, а именно, още преди да забременея. 
Сега се опитвам да не мисля за раждането, че каквато съм паника.... 
. Повече сякаш ме тревожи, дали бебка ще е добре.
Докато бях бременна изпитвах страх от време на време - дали е добре бебето, дали ще дочакам термина, дали няма да се роди по-рано, дали няма да го изгубя, дали е нормално и здраво.Когато влязох в 9-ти месец всичките ми страхове изчезнаха.Не се страхувах, че е рано бебето да се роди.Чаках раждането с нетърпение.Не съм се страхувала от самото раждане, а от това как бебето ще го преодолее.И сега съжалявам, че толкова се притеснявах.За мен раждането мина добре, но бебка го преживя трудно.Спря да диша при излизането.Интубираха я, обдишваха я и в началото беше на кислород.Сега слава Богу всичко е зад гърба ни и тя е едно прекрасно, жизнерадостно и здраво бебе.Искам да кажа на всички бъдещи майки, на които им предстои раждане да не се страхуват и да не се притесняват.Да мислят позитивно и да очакват спокойно и с любов раждането, защото това е най-прекрасното изживяване на света.
Много се радвам на бременността си, но адски ме е страх от раждането. Винаги е било така дори преди да забременея съм си давала сметка, че ужасно ме е страх и никога не давам на приятелките да ми разказват за самото раждане, не слушам каквито и да било случки за да не се тормозя излишно.
Дано всичко да е наред!
Дано всичко да е наред!