За вината , болката и това което ни плаши

Не съжалявай за това, което ти се случва! Може да е за добро!
Вярно, че с 3 деца е доста по-трудно, но предполагам, че те не са чак толкова малки, а и щом той има желание да помага, нека го прави, щом иска да ги вижда, нека ги вижда. Но да стои далеч от теб, за да няма възможност допълнително да те измъчва и да се ровите в миналото.
Сама си даваш сметка, че си живяла с човек, който не познаваш, който те е лъгал непрестанно, а ти си му вярвала безрезервно. А зададе ли си въпроса дали искаш подобен човек до себе си за напред? Защото аз си зададох този въпрос, когато разбрах що за човек е бившия ми съпруг и отговора беше - НЕ!
А в момента, в който се бях отчаяла най-много и мислех, че като имам дете никой няма да ме погледне, се появи човек, който да ме погледне. Е, сега не сме заедно, той е в чужбина, но ми стига едно телефонно обаждане в 1.30 през нощта, само за да ме чуе и за да ми каже, че му липсвам. Просто ме зарежда с положителни емоции. А подобен източник на положителни емоции са приятелите, родителите и децата най-вече! И да, нощите са най-трудни, но и това отминава с времето и свикваш с новия си начин на живот, и разполагаш с времето си. Имаш ли финансовата възможност да си отглеждаш децата сама, мисля, че всичко друго ще се подреди малко по малко.
Успех и от мен и не забравяй, че всички тук те подкрепяме!    А, ти си герой все пак, родила си 3 деца!!!

Е ако се счита, че не сме моногамни, извинявай ама то тогава всяка изневяра е простена и не е нищо лошо. 
Това, че ако постои сама 5 години ще се влюби в друг, въобще не значи, че хората не сме моногамни.

Незнам дали хората сме моногамни, но мъжете със сигурност не са!   

mimka1977 Остави го в миналото, за какво ти е да ровиш и да се интересуваш от човек, който те е наранил?
Боли много, знам и много тъжни и самотни вечери ще трябва да прекараш докато се съвземеш. Но няма да страдаш вечно. Не сме устроени така. Ще мине време и ще усетиш, че си по-добре сама отколкото с някой който те прави нещастна. А и когато си спокойна и уравновесена можеш да отделяш повече време на дечко, тя има нужда от теб затова започвай да градиш живота ви

mimka1977 аз имам подобната на теб ситуация .Докато бях бременна той живееше с друга и не го криеше с разликата че афишираше че няма връзка с нея а живеели като съквартиранти .Без думи съм.Когато родих си казах "нямам право да отнема живота на детенцето ми" бях се подготвила то не беше все още припознато и бях оставила едно писмо на кого предоставям правата за отглеждане на детето(на моите родители) и си казах сега родих и му дадох живот и съм готова да си отида(слу4ая беше 4е той щял да види дали ще има възможност да дойде на изписването понеже полета на неговата съквартиранка която заминавала в 4ужбина не можела да понесе раждането на детето ми съвпадал с изписването ми.Ах каква слу4аиност бих казала докато намери полет равен на моето изписване) .Може би съм била и под родилна депресия незнам но се ка4их на прозореца в стаята ми погледах надол ,беше много високо и бях готова да ско4а.Но явно Бог е бил с мен и в този момент е влезнала акушерката да ме види тогава ми идваше и кърмата и не се 4уствах добре.И ме е хванала за нощницата и ме хвърли назад.Стана страшно лекари,психолози нахлуха в стаята ми.Следваштия слу4аи беше на нова година даде ми пари и ми каза"ето ти пари ходи да си вземеш куверт да ходиш някъде на нова година аз ще съм с нея".Бебето ми беше на 2 месеца и половина.Отидох в една църква и цяла нощ пла4ех прегърнала сина си.Спирам до тук 4е не искам да пиша за другите гадости които ми при4ини че ще ревна всеки момент . Толкова съ тъжни вечерите и толкова самотни.Трудно ще преодолея всичко, само знам ,че дедох шанс много пъти, но това не бе оценено.И тези мисли с какво съм по-лоша от другата, само аз ли си измъчвам мозъка с тях, кажете ми мили майчета.Плаче ми се ,а сякаш не мога ,нямам сълзи.Копирах ти думите защото са и мои.Не си само ти има и други като теб.Това което не ни убива ни прави по силни 
 

mimka аз имам приятелки самотни с деца и ве4ер след работа си ходим на кафе на гости децата си играят ние си клюкарстваме по женски .Излизаи не се затваряи

Е тук съм абсолютно съгласна... Ужасно е, наистина, но се радвай, че си се оттръвала от подобен човек, вместо да страдаш. Някъде из темите Иса беше писала, че единствения начин да преживееш такива моменти е да мислиш за бъдещето. Наистина върши работа, та даже и само да мечтаеш

Не се предавай! Много е трудно с три деца, ужасно е трудно. Изпитвам го всеки ден на гърба си. Но децата ни са всичко. И за теб са всичко.  Бездушието и егоизма на бащата е върховно нещо. Няма равно на себе си. Но не се предавай!!!!Никога, докато децата не започнат да живеят своя живот. Видяла съм всичката подлост на баща. Баща, който е готов за себе си да похарчи и последна стотинка, да изпие и последни стотинки, да остави семейството без ток 3 месеца, да остави всички с 1.40 стотинки за 15 дни и да изчезне на.......................
По-добре без тях. Сега, ако трябва само хляб да ям, но само аз да си го знам
Успех!!!!!!!!!!!!!!

Емоционалната болка преминава. На мен ми трябваше близо година, но се случи. Но след нея остава другото, по-страшното. Борбата със зъби и нокти за оцеляване. За това мисли, а не за онзи. Той очевидно не заслужава. И не се съгласявай на "В бракоразводното ще пишем еди каква си сума, ма аз после ще давам повече." .. с риск да се повторя Те всички така казват. И после ни вест ни кост. Дръж си докрай за исканата сума - заслужава си, особено при положение, че няма кой да ти помага. Щом е женкар, само въпрос на време е да си намери следваща и да забрави, че има деца. Внимавай много.

Многократно сме си ги писали тези неща, но пак да обобщим за нечелите ни (че то едно и две ли сме изписали ).
1. Никой не обича да е сам, но не сте ли по-самотни с човек, който ви лъже, не ви разбира или ви тормози по един или друг начин? (това за тези, които тъгуват по приключилата връзка)
2. Животът ни е низ от грешки (хора сме в крайна сметка). Не си заслужава, като е толкова кратък, а децата ни растат тъй бързо, да губим време в съжаление по отминалото и преживяното. Знам, че е трудно, но трябва да се научим наистина да ценим и осмисляме времето си: за децата, за нас, за любимите хора.
3. Не се свърша светът с един мъж или с края на дългогодишната връзка/семейството. Ние сме търсещи същества и само поставените от нас самите психологически и емоционални окови ни пречат да намерим сходни души. Не казвам, че ще стане веднага и на сто процента, но гарантирано няма да намерим, само ако не търсим. Добре е да си "ампутираме" пораженческите съждения : "провалих се, никога няма да си намеря мъж, с който да се разбираме" и подобни. На всяка една от нас животът е доказал колко е непредвидим. Значи, не се знае и колко още положителни емоции и изненади ще ни поднесе. Ей, тия неща трябва да ни зареждат с оптимизъм и да избутват назад тежките мисли за миналото.

И понеже се олях във философии, приключвам с пожеланието да сме силни и здрави (децата и ние) - всичко останало е въпрос на движение, промяна и на нашите желания.

Да ви е светло в душите, момичета!