Ох не знам уж моя син не е много буйните и луди деца. Ама това вече е прекалено прави ми по 3-4 сериозни бели на ден. Всеки ден задължително или ще счупи нещо или ще събори някоя купа с ядене или ще рестартира компютрите докато работим или ще изхвърли нещо от балкона, ще блъска телевизора с някоя играчка или ще се опитва да го бутне, ще отваря хладилника и първата работа е да ми вземе яйцата (мисли ги за топки). Абе все нещо ще направи, а не го прави нарочно. Хем постоянно има човек който да го дебне да не направи беля и само докато си обърнеш погледа и край... Не мога да си обясня имам приятелки които просто си оставят децата спокойно да си щъкат из апартамента и не им правят бели. А ние имаме 2 стаи и обикаляме след него като опашки. Ако отидем до тоалет оставяме вратата отворена за го следим (ако не дойде с нас естествено). Уж съм обезопасила къщата, ама все има нещо което да направи. Редовния номер е докато слагаме масата за храна да дръпне някоя чиния и да я разсипе на земята. Веднъж ми се случи цяла тенджера с храна да излее на пода. После имаше храна чак по стените. Абе само моя син ли е така, или и има и други като мен?
- Публикувана: 21 септ. 2006, 08:59 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2006, 12:06 ч.
И вашите деца ли правят толкова бели на ден?
идва ти натоварено ежедневието?
един оптимист казал, че може и по- лошо да стане...
чакай да видиш, като почне да говори и съвсем смислено на всяко НЕ ПИПАЙ! да ти отговаря НЯМА ПЪК!
колко нерви съм изхабила и аз по същия повод
компромиси, които съм направила досега: прежалих няколко големи пластмасови купи и предложих 2 стари тенджери, за да си играе в кухнята, всичко е в специален шкаф само за детето.
вдигнахме телевизора на по- висока масичка и заключихме бутоните.
сложих заключалка ( от тези на Чико) на хладилника.
като започна да глася за вечеря, го слагам в столчето му и му давам нещо да са му заети ръцете- празна купа с лъжица, да си "бърка манджата"...
за мое голямо съжаление наскоро откри, че може да си придърпа стол и така да стига до по- високите места... приемам идеи как да го спра, без да се лишавам от столове в къщата
един оптимист казал, че може и по- лошо да стане...
чакай да видиш, като почне да говори и съвсем смислено на всяко НЕ ПИПАЙ! да ти отговаря НЯМА ПЪК!
колко нерви съм изхабила и аз по същия повод
компромиси, които съм направила досега: прежалих няколко големи пластмасови купи и предложих 2 стари тенджери, за да си играе в кухнята, всичко е в специален шкаф само за детето.
вдигнахме телевизора на по- висока масичка и заключихме бутоните.
сложих заключалка ( от тези на Чико) на хладилника.
като започна да глася за вечеря, го слагам в столчето му и му давам нещо да са му заети ръцете- празна купа с лъжица, да си "бърка манджата"...
за мое голямо съжаление наскоро откри, че може да си придърпа стол и така да стига до по- високите места... приемам идеи как да го спра, без да се лишавам от столове в къщата
Таня също прави много бели, аз обаче не и се карам и не обръщам много внимание. Единствено ако има опасност да се удари или да удари някой друг - тогава вече се караме. А това, че е бутнала ядене на земята без да иска - е, чистя и това е 
Здрави нерви трябват и гледай ведро на нещата 
Здрави нерви трябват и гледай ведро на нещата 
Синът ми не е толкова палав и рядко му се случва да направи нещо фрапиращо, че да го запомня, но щерката каква беше като по-малка 
майко мила - вечно някой ходеше след нея и тя пак успяваше за секунда "свобода" да свърши порядъчна беля.
На моменти направо се отчайвах имах чувството, че само моето дете е палаво, а другите са толкова кротки. Всеки ми казваше след 3 г., да ама като стана на 3, започнаха да ме успокояват, че трябва да стане на 4-ри, после на 5. Сега е на 6 год. и вече мога да кажа, че е нормално, послушно и разбрано момиченце, а не беснеещ палавник.
Спомням си как си казвах - абе какви са тези деца да си стоят така спокойно до майките, да не тичат, да не викат по тях и да ги водят за ръка(щерката се теглеше като магаре на мост докато не се отскубне и беж, където и видят очите). И като се роди синът ми разбрах какво значи кротко и спокойно дете. Категорично си е до дете.
Мога само да те "успокоя", че с такова палаво дете пикът тепърва предстои. Повече спокойствие, търпеливост и здрави нерви от твоя страна и ще чакаш да израсте този палав период.
майко мила - вечно някой ходеше след нея и тя пак успяваше за секунда "свобода" да свърши порядъчна беля.На моменти направо се отчайвах имах чувството, че само моето дете е палаво, а другите са толкова кротки. Всеки ми казваше след 3 г., да ама като стана на 3, започнаха да ме успокояват, че трябва да стане на 4-ри, после на 5. Сега е на 6 год. и вече мога да кажа, че е нормално, послушно и разбрано момиченце, а не беснеещ палавник.
Спомням си как си казвах - абе какви са тези деца да си стоят така спокойно до майките, да не тичат, да не викат по тях и да ги водят за ръка(щерката се теглеше като магаре на мост докато не се отскубне и беж, където и видят очите). И като се роди синът ми разбрах какво значи кротко и спокойно дете. Категорично си е до дете.
Мога само да те "успокоя", че с такова палаво дете пикът тепърва предстои. Повече спокойствие, търпеливост и здрави нерви от твоя страна и ще чакаш да израсте този палав период.
От момента в който проходиха до ден днешен- беля след беля. Спрях да се ядосвам (поне за по-дребните)- да са живи и здрави. Предпочитам да трошат и да развалят, от колкото да се нараняват- и с двете сме били по спешност в Пирогов (комоцио и счупена ръка). Белите са бели кахъри 
Общо взето, старая се да сведа до минимум възможностите за бели - заключила съм шкафовете с опасни неща, пълните тенджери и тежките предмети ги слагам навътре, така че да не ги достигне, дистанционните и телефоните са качени високо. Когато вечеряме или готвя, той си е в столчето и се занимава с нещо. Иначе е адски любопитен и всичко трябва да пипне, да опита и т.н. Гледам да не докопа нещо опасно, а съм го оставила да си рови в чекмеджето с дрехите и в едно с пластмасови купи. Оставям го да си щъка из апартамента и да си играе сам в другите стаи, но през няколко минути го проверявам. А, и ако настъпи подозрително затишие, значи е направил някоя поразия - изкопал е пръстта на палмата, да речем
Май наистина не всички са така, съседското момиченце, което е на неговите години, изобщо не пипа. Но да ти кажа, според мен е по-добре детето да е живо и любознателно, пък... ще перем и ще чистим после и това е
Май наистина не всички са така, съседското момиченце, което е на неговите години, изобщо не пипа. Но да ти кажа, според мен е по-добре детето да е живо и любознателно, пък... ще перем и ще чистим после и това е
Всичко опира до темперамента на детето, моя син е такъв живак, на едно място не седи, все трябва да вършее някъде, отваря и затваря врати и шкафове, прозорци, хладилника, рестартира компа, катери се на масата и фотьолите, по леглото, прекрачва си кошарата. Абе с една дума палавник. Смятам, че е период, който ще отмине с времето
моята дъщеря не бих казала, че е палава, но е много жива. Никога не може да седи на едно място повече от 5 секунди. Добре де, нека са 10. Все намира какво да прави. Засега има само едн ачаша с кафе обърната. Вярно, много е уморително да се ходи все по нея (близо 2 годишна е) и човек трябва да е все нащрек - каква ще е следващата приумица. Но това ме радва. Както каза Дона, по - добре е детето да е живо и любознателно. Така проглежда в света, който му е напълно непознат. Това си е част от растежа. Спомням си, че веднъж на консултацията имаше мама с едно детенце, може би на годинка и половина. Както да го сложат, така седеше. Каквото и да му правеха - гледаше почти само в една точка. Е, тогава си рекох, че не бих искала и моята да е такава. Тя тогава (на по - малко ото годинка) не се спираше на едно място, закачи всички дечица, смя се и плака...
Никол , да знаеш не си сама Аз засега съм с втория чифт, но вече два пъти ходил на поправка.
Нищо не помага, никакви обяснения, сърдения и подобни. Дърпането на очилата е много любимо занимание, с много смях и ... нерви на мама ... че без очила съм жив зян... Да са ни живи и здрави. Твоята е горе-долу два месеца по - голяма, ама на едно място са раждани, може оттам да е
, да знаеш не си сама Аз засега съм с втория чифт, но вече два пъти ходил на поправка. Нищо не помага, никакви обяснения, сърдения и подобни. Дърпането на очилата е много любимо занимание, с много смях и ... нерви на мама ... че без очила съм жив зян... Да са ни живи и здрави. Твоята е горе-долу два месеца по - голяма, ама на едно място са раждани, може оттам да е
Мишо също е много щурав и не седи на едно място, но аз съм взела /почти/ всички мерки за да не може да прави бели. Телефони и дистанционни са качени на високо, тенджерите с готвено се слагат винаги на недостъпно място, почти се научи, че на масата не се пипа нищо, знае че копчето на компа не му е разрешено да го доближава/сега ще се учим и в сестра ми да не рестартира обаче 
/. Никога не оставям чаши или каквато и да е посуда така, че да може да ги стигне, хладилникът е заключен с Чиковската блокировка, но се научи да я отваря и няколко дни се занимавах с обясняване, че не се пипа и не пипа вече и така...няма възможност да прави бели твърде .
/. Никога не оставям чаши или каквато и да е посуда така, че да може да ги стигне, хладилникът е заключен с Чиковската блокировка, но се научи да я отваря и няколко дни се занимавах с обясняване, че не се пипа и не пипа вече и така...няма възможност да прави бели твърде . 
Моята приятелка казва, че има деца "на които белите просто им се случват"-дъщеря ми е от този тип. За дреболии вече дори не се ядосвам, за по-сериозните бели-рисунки по стените, счупени предмети се карам, но ефекта е, че тя се извинява, много съжалява и много ме обича и аз капитулирам... Да е жива и здрава. Същата приятелка казва-"нали не искаш "заспало" дете?"
Явно поради такива неща се казва, че е трудно да се гледат деца - опасни са за себе си и за всички и всичко останало. Аз като ревах преди време тук поради същите проблеми ми обясниха, че трябва да свиквам и че няма начин да се предотвратяват белите ако не се следи НОН СТОП детето какво прави. Убедих се, че е така. И ние правим много бели, но за щастие все някак си успявам да предотвратя по-сериозните, като че ли на късмет. Допива ми се кафе и посягам към чашата точно когато Давид я е хванал и готов да я излее върху себе си. Или се запътвам към кухнята поради някаква причина точно когато е докопал ножа и е готов да разучи как се използва. Когато настане тишина веднага скачам да установя причината за затишието, която обикновено е правене на нещо забранено. Не се опитвай да бъдеш многофункционална когато гледаш малко дете - резултатът е плачевен. Най-добре зарежи работата и се отдай на детето.... си мисля аз.....
Ами прави бели, но не чак колкото мен Чуя ли ни в клин, ни в ръкав "Мамо, ОБИЧАМ ТЕ!", значи има 50:50 вероятност да е направиля беля.
Общо взето правилото е да помага за почистването. Понякога я виждам как сама се е запътила с бърсалката за под да попива разляната вода
Друг вариант е да й предложа конкретна игра, която й е интересна и не предполага много цапане и трошене. Да, ако е седнала на пода в детската да строи град от кубчета, шансът да не прави беля 15 минути е достатъчно голям, за да си стоя в другата стая и да си работя нещо. Ако строи на пода до мен, шансовете се увеличават.
Но сигурно си е до дете.
Чуя ли ни в клин, ни в ръкав "Мамо, ОБИЧАМ ТЕ!", значи има 50:50 вероятност да е направиля беля. Общо взето правилото е да помага за почистването. Понякога я виждам как сама се е запътила с бърсалката за под да попива разляната вода
Друг вариант е да й предложа конкретна игра, която й е интересна и не предполага много цапане и трошене. Да, ако е седнала на пода в детската да строи град от кубчета, шансът да не прави беля 15 минути е достатъчно голям, за да си стоя в другата стая и да си работя нещо. Ако строи на пода до мен, шансовете се увеличават.
Но сигурно си е до дете.
Допива ми се кафе и посягам към чашата точно когато Давид я е хванал и готов да я излее върху себе си. Или се запътвам към кухнята поради някаква причина точно когато е докопал ножа и е готов да разучи как се използва.
Ох, моят май е най-бесен, прекрасно знае какво не бива да се прави и в повечето случаи не го прави, но ... по някакъв грандиозен начин успява да измисли неща, които въобще не са ми хрумвали, че могат да се направят Паданията, скачанията от дивана, катеренето по мебелите и пускането и спирането на печката и другите електроуреди вече даже не ги и броя като толкова опасни... Миналата седмица обърна и събори телевизора на земята, а той е голям и на високо, как успя - не разбрах, за секунди стана, добре, че не се преби... Вчера пътувахме с рейс, имаше страхотно задръстване, малкият реши в един момент, че ще слиза и настана ад - писъци, не ще седнал, не ще прав, мята се по земята, не може да се удържи, накрая шофьорът се принуди да ни отвори вратите на средата между спирките, на едно кръстовище, даже си изпусна светофара 
Синчето слезе крещейки и мятайки се от рейса, стъпи на земята, млъкна, усмихна се и се обърна да махне за "чао-чао" на рейса 
Иначе за чупене, не чупи или много рядко, внимателен е, обаче разни щуротии и беснотии, с които може себе си да потроши - винаги е готов...
Аз съм вечно нащрек, няма в къщи, няма навън, очите ми винаги са на четири, направо не вярвам, че ще се укроти някога, като гледам колкото повече расте, все по-бесен става и все по-опасни бели измисля...
Паданията, скачанията от дивана, катеренето по мебелите и пускането и спирането на печката и другите електроуреди вече даже не ги и броя като толкова опасни... Миналата седмица обърна и събори телевизора на земята, а той е голям и на високо, как успя - не разбрах, за секунди стана, добре, че не се преби... Вчера пътувахме с рейс, имаше страхотно задръстване, малкият реши в един момент, че ще слиза и настана ад - писъци, не ще седнал, не ще прав, мята се по земята, не може да се удържи, накрая шофьорът се принуди да ни отвори вратите на средата между спирките, на едно кръстовище, даже си изпусна светофара Синчето слезе крещейки и мятайки се от рейса, стъпи на земята, млъкна, усмихна се и се обърна да махне за "чао-чао" на рейса Иначе за чупене, не чупи или много рядко, внимателен е, обаче разни щуротии и беснотии, с които може себе си да потроши - винаги е готов...
Аз съм вечно нащрек, няма в къщи, няма навън, очите ми винаги са на четири, направо не вярвам, че ще се укроти някога, като гледам колкото повече расте, все по-бесен става и все по-опасни бели измисля...
Проблема е, че нямаме стол за хранене. Освен това живеем уж временно и нямаме никакви условия. Повтарям по хиляди пъти, че това не бива да го прави и обяснявам хиляди пъти защо и какви са последиците, но ефект нулев. Докато прави белята казва ”не”, но продължава да си я върши. Утихне ли 100% прави беля. Ако викна от другия край на стаята да не го прави, той бърза да го направи преди да съм го стигнала. Не го определям като палав и луд, но белите му идват от вътре. Ядосвам се на някой приятелки които ми казват, че не съм го научила и затова прави бели, техните деца никога не пипали и не правели подобни бели. Затова било въпрос на научване. Ама то да не е куче да го дресирам да не пипа, все пак е дете. Ясно ми е това, но все пак ми писва от хилядите бели на ден.
... Докато прави белята казва ”не”, но продължава да си я върши...
В книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител" пиешеше нещо по въпроса. Не мога да го намеря в момента, смисъла беше, че това е първата стъпка на "осъзнаването". Детето вече знае, че не е редно, но не е достатъчно силно за да се спре. Затова си и повтаря "не, не". Следва "знае, че не е редно и успява да се спре".
Надявам се да е прав
Йоан всеки ден чупи или чаша или купичка......разлива вода по цялата къща почти непрекъснато.........полива цветята, подрежда ни шкафовете......като ме види на компютъра и казва, че иска да си провери форума, идва сяда в мен и започва едно тракане по клавиатурата...........да не говорим как маца с храна докато се храни..........Опитвам се да не обръщам внимание..........като легне да спи се опитвам да почистя...........до тогава джапаме в локви, размазани дренки по пода, кал от саксиите...........да не казвам какво става като реши да мие с парцала 
... Докато прави белята казва ”не”, но продължава да си я върши...
В книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител" пиешеше нещо по въпроса. Не мога да го намеря в момента, смисъла беше, че това е първата стъпка на "осъзнаването". Детето вече знае, че не е редно, но не е достатъчно силно за да се спре. Затова си и повтаря "не, не". Следва "знае, че не е редно и успява да се спре".
Надявам се да е прав
Да и аз съм чела тази книга. Абе още дочитам последните глави. Много хубава книга и се надвам да дойде момента когато ще започне да се владее дребния.
Йоан всеки ден чупи или чаша или купичка......разлива вода по цялата къща почти непрекъснато.........полива цветята, подрежда ни шкафовете......като ме види на компютъра и казва, че иска да си провери форума, идва сяда в мен и започва едно тракане по клавиатурата...........да не говорим как маца с храна докато се храни..........Опитвам се да не обръщам внимание..........като легне да спи се опитвам да почистя...........до тогава джапаме в локви, размазани дренки по пода, кал от саксиите...........да не казвам какво става като реши да мие с парцала
Леле не се ли ядосваш, и как го оставяш да ти прави толкова поразии, аз го вардя почти по цял ден и пак успява толкова бели да прави, пък ако не го пазя не мога да си представя какво ще стане. Ще унищожи къщата за 1 час.
Според мен децата се изнервят от "не"-то и за това се опитвай по-рядко да го казваш...
Правило номер 1 за мен е да обезопася всичко вкъщи и главно нейната стая. В къщи няма необезопасени контакти /м/у другото новите са фабрично безопасни/ няма чупливи вещи на леснодостъпни места. Ножовете стоят в най-високото чекмедже, стъклените и порцелановите чаши вече съм изградила навик да слагам толкова навътре по плота, че да не ги достига.
Правило номер 2 ако не е фатално не се карам, не 'не'-кам, а обяснявам като нещо забавно и любопитно или леко иронизирам или не обръщам внимание. Не мога да очаквам 2 годишно да не разспива супа по покривката. а е толкова забавно после да пляскаш с ръка отгоре За мен е гадно, но какви са последиците? - още нещо в пералнята - чудо голямо.
Забелязала съм, че няколкото неща, за които 'не'-кам Дариа така и не спира да ги прави. Все едно на пук. Като това да не яде паднала на земята храна. Даже го прави с удоволствие - явно 'не' -то ми няма никакъв ефект. При това обяснявам как ще я боли коремчето и други такива.
Другото е да му даваш интересни неща, с които да се забавлява.
"Не"-то е такова предизвикателство за децата каквото е и за възрастните
Правило номер 1 за мен е да обезопася всичко вкъщи и главно нейната стая. В къщи няма необезопасени контакти /м/у другото новите са фабрично безопасни/ няма чупливи вещи на леснодостъпни места. Ножовете стоят в най-високото чекмедже, стъклените и порцелановите чаши вече съм изградила навик да слагам толкова навътре по плота, че да не ги достига.
Правило номер 2 ако не е фатално не се карам, не 'не'-кам, а обяснявам като нещо забавно и любопитно или леко иронизирам или не обръщам внимание. Не мога да очаквам 2 годишно да не разспива супа по покривката. а е толкова забавно после да пляскаш с ръка отгоре
За мен е гадно, но какви са последиците? - още нещо в пералнята - чудо голямо. Забелязала съм, че няколкото неща, за които 'не'-кам Дариа така и не спира да ги прави. Все едно на пук. Като това да не яде паднала на земята храна. Даже го прави с удоволствие - явно 'не' -то ми няма никакъв ефект. При това обяснявам как ще я боли коремчето и други такива.
Другото е да му даваш интересни неща, с които да се забавлява.
"Не"-то е такова предизвикателство за децата каквото е и за възрастните
Йоан всеки ден чупи или чаша или купичка......разлива вода по цялата къща почти непрекъснато.........полива цветята, подрежда ни шкафовете......като ме види на компютъра и казва, че иска да си провери форума, идва сяда в мен и започва едно тракане по клавиатурата...........да не говорим как маца с храна докато се храни..........Опитвам се да не обръщам внимание..........като легне да спи се опитвам да почистя...........до тогава джапаме в локви, размазани дренки по пода, кал от саксиите...........да не казвам какво става като реши да мие с парцала
Леле не се ли ядосваш, и как го оставяш да ти прави толкова поразии, аз го вардя почти по цял ден и пак успява толкова бели да прави, пък ако не го пазя не мога да си представя какво ще стане. Ще унищожи къщата за 1 час.
Не мога да му се скарам, защото той не прави бели нарочно, просто се опитва да ми помага, но още е много несръчен.........но ако прави нещо с цел да ме ядоса и аз повишавам тон........
но той си върви, нещо си работи важно- важно и без да се усеща маца
И ние сме от отбора на палавите. Нямам миг спокойствие. Не се спира пред нищо, няма страх, а едно огромно любопитство което се стреми да задоволи по всякакъв на4ин. Като 4ета из постингите, май няма скоро да се укротим, дори напротив. Явно трябва да се въоръжа с огромно търпение. Понякога съм на ръба на истерията... Да са живи и здрави само пък каквото дойде 
За 1 час само успява:
Да нарисува стените, да разпилее 10 кг орехи из целия апартамент, докато ги събера, посоли всички мебели, изхвърли всичко от леглото си, съблече се ...и т.н.
За цял ден няма да ми стигне времето.
Опасните за него неща са вдигнати с всичко друго може да играе, за нещо повторено 10 пъти че е не, без съответна рекция, стои наказан в кошарата.
Но освен бели може да прави и хубави неща: слага си мръсните дрехи в коша за пране, боклуците на съответното място и други подобни.
Не може всичко да е идеялно.
Да нарисува стените, да разпилее 10 кг орехи из целия апартамент, докато ги събера, посоли всички мебели, изхвърли всичко от леглото си, съблече се ...и т.н.
За цял ден няма да ми стигне времето.
Опасните за него неща са вдигнати с всичко друго може да играе, за нещо повторено 10 пъти че е не, без съответна рекция, стои наказан в кошарата.
Но освен бели може да прави и хубави неща: слага си мръсните дрехи в коша за пране, боклуците на съответното място и други подобни.
Не може всичко да е идеялно.
Големият ми син беше нещо подобно на около годинка и половина-две, познато ми звучи. Да не казвам голяма дума, но вече е голямо, уравновесено, разбрано 6 годишно момче. В детската градина миналата година беше с най-много звездички за добра дисциплина, даже му бяха дали грамота, подписана от директорката за това, че умеел мирно да разрешава конфликти.
Малкият не правеше чак толкова бели на тази възраст, беше спокойно малко детенце, само че сега, на 4 и половина, започна доста да се глези и да своеволничи егоцентрично.
Всяко дете има силни и слаби "възрасти". Ако ти минават през главата притеснения от рода на "как ли ще се живее по-нататък", най-вероятно се притесняваш повече от необходимото.
Малкият не правеше чак толкова бели на тази възраст, беше спокойно малко детенце, само че сега, на 4 и половина, започна доста да се глези и да своеволничи егоцентрично.
Всяко дете има силни и слаби "възрасти". Ако ти минават през главата притеснения от рода на "как ли ще се живее по-нататък", най-вероятно се притесняваш повече от необходимото.
Всяко дете има силни и слаби "възрасти". Ако ти минават през главата притеснения от рода на "как ли ще се живее по-нататък", най-вероятно се притесняваш повече от необходимото.
Ами не, до там не съм стигнала, но се чудя кога ще започне да се оправя, според психолозите това става към 3-тата година. Така мечтаната 3-та година, че казаха, че и тогава ще започне да спи.
Че малко ми идва в повечко. Спи по 7часа на нощ, през който период се буди поне 10 пъти (понякога и повече), и сутринта като стане и се започва с белите. Вече се чувствам преуморена тотално. 
Не, дъщеря ми почти никакви бели не прави 
....у дома нищо не е обезопасено, но инциденти не се случват - просто като мама каже, че това е опасно и тя не го пипа.
По същия начин не рови в шкафовете, знае, че ако го направи после трябва да оправи бърканицата....при нас работи методът - ако направиш нещо, после трябва да си го оправиш.
....у дома нищо не е обезопасено, но инциденти не се случват - просто като мама каже, че това е опасно и тя не го пипа.По същия начин не рови в шкафовете, знае, че ако го направи после трябва да оправи бърканицата
....при нас работи методът - ако направиш нещо, после трябва да си го оправиш. По същия начин не рови в шкафовете, знае, че ако го направи после трябва да оправи бърканицата ....при нас работи методът - ако направиш нещо, после трябва да си го оправиш.
....при нас работи методът - ако направиш нещо, после трябва да си го оправиш.