Мрънчо Мрънков

хаха, мога само да ти разкажа смешка от семейната история:

Брат ми беше така - "искамискамискамискам" до припадък (на родителя). И майка ми един ден му изнесе лекция: "Стига с тази думичка "искам". Вече си достатъчно голям, за да научиш думичката "трябва"".

Отговорът на брат ми:
- ТРЯБВА да ми купиш сладолед!!!

Като стане не 3 и половина ще му мине  
Тогава почва друга фаза - споко - нормално се развива детето  

Ама това е моя бре! На 2 г и 2 месеца е.
Последния път "победих" с мълчание. Бяхме двамата в колата и го оставих да се нареве и натръшка. Не знам дали е правилно, ама обяснения не помагат. Започнах спокойно да обяснявам, а той изпадна в още по-тежка истерия. И така - навика се, после го обърна на молба и почти пред вкъщи вече му беше минало. Отвличането на внимание в повечето случаи също не помага. Посреднощ как да му отвличам вниманието -  та той спи и иска 

Ние пък и викаме "бръмбар - мрънбар". Номера с мълчанието и при нас действа.

Най-ме дразни с бонбоните. Баща му сутринта му натика пакетче бонбони в ръката в 7 часа, за да млъкне. Лошо ми стана.
Аз съм желязо, но околните не могат да издържат и му пробутват нещо, за да млъкне. Ужас някакъв. Добре, че има сродни души наоколо.

О, и Таня е така - непрекъснато иска, не мога да и отклоня вниманието изобщо. И най-лошото е,че не само иска бонбони например, ами иска от онези сините с незнам какво си и не признава други бонбони - с всичко е така. Реве посред нощ - Искам сокче - веднага и давам, защото съм приготвена и тя ревва - не от това шише, ами от онова с мечо - ужас някакъв. Ако някой има лек за това ще му бъда много благодарна   

Боже,ама то си е кошмар.Ние все още не викаме искам,ама постоянно хленчим и ревем с пълно гърло и съзлзи пускаме като не постигаме своето.И аз обяснявах,ама не действа само се нервира повече и се изпъва като струна.Ще пробвам с мълчание и игнориране.

дъщеря ми е на близо 3 и макар и вече положението да не е толкова зле колкото преди, все още продължава с мрънкането. лошото е, че дори и аз да се старая да съм последователна винаги се намира някой, който да не издържи нам рънкането и истериите и тя така се научава, че ако реве достатъчно дълго, ще получи каквотот иска.

Малката е "искам", но не в степента, в която брат и е "не искам това, друго искам" или пък "нищо не искам" !!!
Обяснявам, обяснявам и като няма ефект  ЧАКАМ ДА ИМ МИНЕ 

аха , нищо ново под слънцето... само дето при нас е "искам искам" нещо си-   2 пъти за по- голяма тежест, или дребния мисли, че е една дума

Моята Мрънка Мрънкова е почти на 7!  

Като кажа "не може" започва с "мааааамооооо", "мооооля теееее", "ама иииискааааам"
Не мога да дам съвет, понякога съм пас, понякога не издържам и я овиквам.   Но като цяло съм твърда, ако положението позволява, намирам компромисен вариант.
Анде, голям смях, развесели ме  

Еха, какви страхотни неща искаш синчето ми Добре и аз ги искам, хайде сега да идем да видим къде ли има нещо скрито из холадилника, може пък и да намерим това което искаш!
Едно парченце сиренце се е скрило еди къде си, вътре май има някое малко бонбонче. А може и да има нещо друго....


Няма смисъл от обяснения. На тази възраст детето иска тук и сега веднага и точно това. Или му го предлагаш, след като сте се договорили да си изяде напр. закуската, или след като си е прибрал играчките или отменяш темата.
 

И мен най-ме дразнят лабилните околни. И роднините, които казват: "ами, глезен си ни е." И му подават пакетчето с прословутите бонбонки. Омагьосан кръг.

О и у нас има такъв, който хленца и мрънка понякога за всякакви дреболии.

Не искам да ви отчайвам но към 4 нещата се влошават повече.
Първо мрънкането продължава всяка сутрин по отношение на ходенето на градина. Всяка сутрин се започва с "Нееискааааам на училище!!!" (това училище го влачим от Франклин,  иначе детска градина ни звучеше бебешки и изобщо нямаше да припарим до въпросното учреждение). Изключение правят почивните дни, когато се събужда към 6 и тихичко ме пита: "Мамо, ще ходя ли днес на училище" Изръмжавам - "Не", тогава викът е "Урааа" и къщата е на крака.
Все пак в делничните дни, за да не наемаме кран или други техники, с които да я измъкнем от вкъщи използваме вълшебната думичка: "Кристиян", която внезапно изстрелва спящото, кисело и мрънкащо телце в банята, в една ръка с четката за зъби, а в друга - четката за коса и след 10 минути сресана, напарфюмирана и ухилена чака на входната врата.
Големи надежди възлагам на този младеж, ако изпорти положението сериозно ще си изпати
Що се отнася до щенията за разни покупки, лакомства и пр. е усвоила йезуитско поведение в стил: "Мамо, на теб яде ли ти се шоколад?"; "Откога не сме ходили в онзи магазин - лелята ще ни се разсърди...", "Хайде да заведем тате в парка!" и пр.
След отказ на някое от завоалираните искания следва толкова драматично изпълнение, че понякога се замислям дали все пак не съм гледала макар и  един епизод от някой сапунен сериал през бременността:
"Няма да ми купиш шоколаааад? Е, браво! Аз гладна ли да стоя?!"
И така постепенно се стига пак до изходното мрънкане...
До тук съм опитала всичко - разговори, примери, каране, санкции, дори и имитиране на нейното поведение, което предизвиква див кикот от нейна страна, но нищо повече...
Други средства нямам. Ще следя темата...

При нас май сега започва (Дени е на 2.2г). Много честно има "Иткам ..." не знам какво си. И наистина се случва и нощем да проревава "Иииткааам..." или също "Нниткаааам..." Като в просъница на теб ти е много трудно да хванеш разликата между "иткам" и "ниткам" И току посегнеш да подадеш вода, а се оказва, че тя "ниткала" и това много я вбесява.
Ако става дума за някакъв вид истерия, запазвам спокойствие, не й обръщам много внимание и чакам да мине, а после се гушкаме и се разприказваме за нещо различно. Включително и нощем, когато посягам да я галя и си мълча очаквайки да мине бурята.
Има моменти в които тя ми заявява, че примерно "итка мама гай гачките" (и мама да играе с играчките), а точно преди това не ме е послушала за нещо. В такива случаи казвам - "Ти обу ли си джапанките преди малко? Не. Аз защо тогава да играя с теб?" И джапанките моментално биват обути, а мама сяда с Дени на земята и поиграваме с играчките.
Просто зависи от момента и от това дали исканията й са смислени или иска просто за да ползва думичката.

Искам -  , тая думичка .... Тази нощ я слушах около час "Коки, иска сок" - няма сок, отговарям - нали знаеш, че докато е тъмно се пие само вода ... - не, Коки иска сок, коки иска сок .... - е от 5-6 сутринта. Нищо не помага - обясненията не ги чува, татко му се кара - тц ... Накрая решава, че трябва да отиде при баба - сетил се, че тя нищо не отказва и не се кара ... И става - Коки иска баба ... Докато заспи ...
А мама на работата е 

Сега се сетих. Онзи ден казал на баба си (пред която се държи доста прилично) йезуитски: "Да купим на мама бонбонки". Леле, кога нахитря Мрънчо?!

Въйййй..и у нас така:)
Само дето още темата е "градина".
Като я събудим в 3 през нощта и кажем "хайде на море"..скача, облича се ..бе згък-мък.
Сутрин за градина са егати пазарлъците...

Това с искането...тя като започне много да иска и аз искам:)
Искам да ме остави малко на спокойствие..искам да си прибере играчките..искам да си легне рано...и като ми каже "няма!" и аз така казвам и сме квит 

Като видях заглавието реших, че за моя Боян става дума.
Като гледам, май е заразно. Опитвам с обяснения или с тезата, че ушите ми са вълшебни и не чуват плач и тръшкане. Понякога помага, но в повечето случаи - не. Ако не са около мен половината ми роднини, отдавна да съм се преборила. Само че винаги има някой, който го боли главата или не може да понася.

 

Хаха, при нас същото. Илко много се вбесява като му объркам искането с неискането  При нас беше "Икам" и "Никам", сега вече си звучи човешки, че той е на 3 и нещо все пак, ноо всичко останало на ситуацията е постарому 

Мда... и ние сме в отбора  Обаче тъй като майка ми я тренира от най-ранна възраст не е "Искам", а "Моля, мами..." от няколко дни е даже "Моля те мамииии". Обаче Дариа живее само с мен и докато е с мен никой не разваля дисциплината, когато е на гости на баби или е с тати е друга работа - там тя е шефа.

Какво правя: На първото "Моляяяя" преценявам дали да разреша/дам въпросното нещо. Ако не е чак толкова лошо - давам веднага или купувам веднага. Ако е една идея по-лошо или предлагам алтернатива "Искаш ли тези солети, вместо другите?" /Пример от след обяд, когато поиска някакви люти/ или казвам "Ок, но само една глътка, една дъвка, един път..." /В зависимост от нещото/ и после съм скала, но тя си ме знае и рядко мрънка за още. Ако е неприемливо отказвам твърдо и непоколебимо. Понякога се тръшка, понякога приема отказа ми, особено ако й обяснявам.

Аз имам проблем обаче с "Не искам". Направо се побърквам  Не иска да се съблича, не иска да се къпе, после не иска да излезе от банята, после не иска да се облича... Направо ми пилва нервите това "Не искам", което на всичкото отгоре звучи като 'искам' и аз понякога взема, че дам това, дето не го искала и елате ни вижте 

За моя племенник все едно сте писали...хем е вече на 5 години...
Даже сестра ми беше му казала, че любимата му дума е искам, а той след много мислене каза...а не, любимата ми е - купи ми
Та като бе по-малък - искам, сега вече купи ми...след някоя година ще е...(не ми се и мисли)

Чаакайте сега да ви разкажа продължението на историята. Ако щете ми вярвайте но отдавна забелязвах така да се каже телепатична връзка между нас двете. Вече има толкова много примери, че дори не се съмнявам, но не му е мястото тук да ги цитирам. Това по-горе съм го писала в четвъртък. Та взимам си аз детето в четвъртък вечер и се започва едно главоломно искане. Абе тя вярно, че и преди често споменаваше думата искам, но в случая става дума за чак неестествено честото й повтаряне, да кажем минимум 5-6 пъти в минутата. Докато си легне "иткам" вече беше ошлайфано до "искам", а вчера просто ни разби. Стигна се до там, че измислихме нов тип изречения. Нещо обратно на безглаголните изречение - глаголни изречение, т.е. съставени само от глаголи. Примерно: "Искам, искам, искам искам, нискам, нискам, искам, нискам, нискам, нискам, искам." Което по същество не изразява нищо, просто изглежда е преценила, че е поизостанала с повтарянето на любимата думичка.
През целия ден ми беше току смешно, току дразнещо, току забавно, току доста изнервящо, но като цяло - ужасно изморително. Заформя се тежък период, но трябва да се справяме.

Съвет не мога да дам, ама да подумам по темата...
В Морската градина се разхождат майка и дете от руски произход. Дете иска сладолед. А майка му му отговаря:
-Я тоже хочу кольцо из Картие, но у меня нет и не плачу.   

Това аз също го често го употребявам, но обикновено искам Рено Туинго, не се целя толкова високо. 

А в къщи се мотае един лаф още от времето, когато баща ми и леля ми са искали разни неща (40-те - 50-те години). "Искам баница със жаби" Идва от някаква приказка, за капризна и злояда принцеса, която само се чудела какво да иска. Баща й обявил награда за този, който можел да изпълни всичките й желания, а на останалите режели главите. Та бая народ заминал така, разбира се на края се появил "нашия човек", който толкова добре изпълявал всичките й желания, че тя в желанието си да го затрудни стигнала до въпросното "Искам баница със жаби". За съжаление така и не знам как свършва приказката...

Синът (2.9г.) ми си има различна стратегия... и подхода му към всеки е различен. Понеже татко му рядко може да му откаже нещо - искам, искам, искам е изцяло на негов гръб  Разбира се, преди време първо с мен се пробва и моментално го засипвах с нещата които аз искам (било то реални или не!) На всяко негово искане - поне три мои си измислях... гледаше ме странно известно време и сега аз трябва да го питам какво иска - като изброявам няколко неща от които има нужда в момента според мен, не го лишавам и от глезотийки ...
Случва се и той да пита дали аз искам нещо, което той иска - примерно: иска ли мамето да купи сладолед, играчка и пр.- и ако отговора ми е не ... се примирява -все пак много зависи колко силно го иска въпросното нещо...

И ние сме в отбора. Постоянно мрънка за нещо,любимата дума е "искам"(съответно и "не искам").Може да я повтаря до безкрай,въпреки,че преди това многократно й е обяснено защо не може.Пробвала съм да не й обръщам внимание,но тогава започва още по-голямо тръшкане .Направо е ужас!

    Чакайте и аз да се включа. Моя син е на 2г и 8м и като каже "искам" не спира... Дори когато е в настроение, започва разговора си с мен така: "искааам, искааам, какво да искааам" и се сеща за нещо да иска.

сега ще станем на 4, ноооо думичката "искам", придружена с тръшкане ни е култов номер от 1.5 годишна възраст.

Не знам как да ти помогна, тепърва ми предстои вероятно тоз' светъл момент в развитието, но ще ти разкажа случай, подобен на Андиния, да се посмееш:

Едно време по плажовете обикаляха едни цигани с походни легла, пълни с джунджурии. Естествено по плажа наставаше тръшкане и суматоха. Детенце от компанията се залепи за един воден пистолет и няма отказване. Реве и реве "Татиии, купи ми пистолееееееет" с пълно гърло и тича след циганите. Баща му върви след него и нарежда "Остави ги, тати, това са боклуци". Калинчо продължи да тича след циганите и да вика:  "Татииии, купи ми боклучеееее"....