Публикувана: 3 окт. 2006, 16:47 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2006, 08:48 ч.

Кога се почувствахте готови за бебе, след аборт.

10 577
31
1

1
2
3
Всички

3 окт. 2006, 16:47 ч.

Мнения: 4 324

Знам че има тема за преживелите аборт и е добре тези неща да се пишат там, но ми се струва че въпросната тема е повече за представяне и важните неща които си говорим се губят. Ще обясня защо пускам тази тема тук, а не във вече съществуващата, в седмичната тема и там ще обсъдим едно мое предложение Wink

Та да си дойдем на думата ... Wink

Не знам как да започна, ама да си призная ми се струва, че нещо не съм съвсем в ред. Има доста теми по въпроса, кога след аборт може да се подновят опитите за бебе. Мине не мине време и все някой ще попита. Естествено отговори всякакви, но това което е общото между тях, е че повечето момичета нямат търпение да започнат. Аз пък точно обратното ....

Може би се е минало твърде малко време от тогава, ама аз не искам да забременявам, а повече от всичко на света искам бебенце. Страх ме е ужасно много, не вярвах че ще ме е страх толкова. Ще премине ли това чувство и кога? И как беше при Вас? Кога бяхте готови психически, за нова бременност?

# 1 3 окт. 2006, 17:16 ч.

Мнения: 1 612

Ами да се разпиша аз.
При мен си беше мисед в 5-та седмица. Нищо не съм "видяла"в сравнение с други момичета - нямаше кюретаж, а само ми тече по-дълго и по-обилно, НО болката беше голяма. Не бях на себе си доста дълго време. Все си припомнях злощастния ден и така може би 2 месеца.
След това последва период на пропадане в тъмна черна дупка, в която все едно бях оглушала. Не исках да виждам никой, не исках да говоря за бебета, бях се отдалечила от всичко и всички. Това състояние ме държа още 2 месеца.
След това излязох от дупката и започнах да се радвам на живота както отдавна не съм го правила - 2-ву седмична почивка на планина, 1 седмица на море, заведения, срещи с приятели. Но без да мисля за бебе и да кроя планове кога и как ще продължа борбата. Този период беше 2-3 месеца.
И така дойде края на лятото и се замислих КОГА? По същото време дойде и желанието за бебе.

И ако трябва да обобщя - минаха около 6-7 месеца от аборта.

# 2 3 окт. 2006, 18:44 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

След първия спонтанен, нямах търпение да започнем нови опити. Въпреки, че бях срината душевно, емоционално и психически единственото нещо, което желаех истински беше пак да забременея, вярвайки, че подобна трагедия няма да ми се случи за втори път.
15 месеца след кюртажа забременях отново. Щастието, което изпитах беше смесено. Трябваше ми време за да повярвам, че този път всичко е наред. ДА! Тамън повярвах и нещата се повториха. Сега през главата ми не минава и мисъл за бебе. Минаха вече 3 месеца, док каза, че можем да се залавяме за работа, но ми е трудно да обясня защо не искам. Сигурно е смесица от страх...безумен страх, че подобен АД няма да мога да преживея 3-ти път или пък е защитна реакция на психиката и организма-не знам, но е факт. Срам ме е от себе си, срам ме е от мъжа ми, от родителите ми. Не очаквам някой да ме разбере. Чувствам се адски празна, лишена съм от всякакви емоции и желание за каквото и да било. МРАЗЯ СЕ!!!

# 3 3 окт. 2006, 20:39 ч.

Мнения: 3 715

Аз след всеки аборт исках почти веднага пак да забременя, за да запълня празнината. Не го правех, разбира се, след първия забременях след 9 месеца. След втория забраменях след година, след третия забременях след три месеца, защото доки каза да се пазим три месеца, иначе изобщо нямаше да чакам толкова много. Сега също искам да забременея, но след най-малко година, даже две. Страх ме е и не искам да причинявам този психически тормоз на себе си и на половинчото ми, защото е лесно да се каже, че човек трябва да се успокои, но след четири неуспешни бременности това е невъзможно и се съмнявам, че жена, преживяла спонтанен аборт е спокойна през следващата бременност. Стоиш и чакаш да мине седмицата, в които е бил аборта и когато тя мине се успокояваш, обаче пак нещо те яде отвътре.
Не знам колко време трябва да мине, за всеки е различно. Трябва да се почувсташ сигурна, че го искаш. Страх винаги ще има, но все пак тялото чрез страха казва, че не е готово. Аз много искам дете и затова решихме, че ще осиновим. Но решаването на здравословните ми проблемите стои на дневен план и един ден, след като ги реша и се успокоя, сигурно ще се почувствам готова. Май се отклоних от темата и изпаднах в емоционални словоизлияния, дано сте разбрали нещо, защото аз вече съвсем се обърках.

# 4 3 окт. 2006, 21:04 ч.

София
Мнения: 4 578

Здравейте. Аз досега само четях, все ми се струваше маловажна моята болка в сравнение с тази, на другите момичета.
Забременях април 2002г. За юни ми беше насрочена сватбата, работехме и двамата и бях много щастлива, че ще имаме бебе.
Докато на 2 юни прокървих. Събудих се с кървене, което се усилваше. Знаех, че нещо не е наред. В 12 ме приеха по спешност в Окръжна и на прегледа докторката каза, че нищо не се вижда от съсиреци. Качиха ме горе и ме кюртираха на живо, че колабирах, беше неделя, нямаше анестезиолог и никой не спомена упойка. Мъж ми и девер ми бяха пред вратата на стаята. Болеше, крещях като луда. Три дни след това на мъж ми му изби псориазис. След това ми преляха една система и се подписах, че си тръгвам. Не можех да стоя в стаята с бременни.
6 месеца по-късно решихме да пробваме отново, но не се получаваше. Забременях точно една гоодина след аборта, като вече си мислех, че нещо са ме объркали и няма да мога да забременея.
Но сами виждате по подписа ми Hug

.
Искам само да ви кажа кураж.
Много ми беше трудно; и през следващите бременности само си мислех дали ще стигна до края, до раждането си мислех, че нещо може да се обърка.
Бъдете силни. lovekiss

П.С. Извинявайте, че стана дълго.

# 5 3 окт. 2006, 22:19 ч.

Мнения: 7 716

Цитат на: Tаня в вт, 03 окт 2006, 16:47

Всеки има право да изживее мъката си както сметне за най-добре.
Таня, не е необходимо да се притесняваш и за това.
Вярвай и ще успееш.

# 6 4 окт. 2006, 09:40 ч.

Мнения: 1 008

Ти може би си знаеш, че този страх никога няма да изчезне напълно, за да си кажеш "готова съм отново да съм бременна". Аз изчаках 6 месеца, но при мен си беше раждане, защото бях в напреднала бременност. Много се страхувах, и сега се страхувам, но реших, че това желая най-силно от всичко, събрах смелост и забременях. През времето докато чакахме да минат 6-те месеца емоционалното ми състояние се променяше постоянно. На моменти нямах търпение да започнем опити, а в други изпадах в крайно отчаяние, че никога няма да ми се случи нищо хубаво. Страхът е най-нормалното чувство в момента, ще видиш, че с времето малко по малко ще идваш на себе си, ще разсъждаваш по-трезво, пак ще те е страх, но ще намериш смелост да опиташ. Сигурна съм!

# 7 4 окт. 2006, 10:11 ч.

Варна
Мнения: 3 891

След първия аборт и аз реагирах като повечето тук - исках веднага да забременея. И го направих, въпреки споровете на лекарите. Нищо не стана, едвам 4 дни закъснение и ми дойде. Това вече ми беше в повече. Реших да си почина от всичко и 3 месеца, които съвпаднаха с лятото, да си живея живота, да ходя на плаж и почивки. Доста добре ми се отрази.

Сега пробваме за първи път, мислех, че ще го понеса добре. Да, ама не. Явно това никога не се преодолява Rolling Eyes

Първите дни ме беше страх от нова извънматочна, сега ме е страх да не падне бебето заради проблемите ми със запек Rolling Eyes

Действително страхът е нормално чувство в този момент. Аз все още нямам рецепта за овладяването му.

# 8 4 окт. 2006, 11:40 ч.

Мнения: 343

Страхът май ще си остане, дори и да успеем да го скътаме някъде навътре в душите си. И аз след първия мисед исках по-скоро да забременея. Стана след 6 месеца, притеснявах се много, исках само да мине онази 9-та седмица, когато миналият път всичко свърши. Да, тя мина, но дойде 11-та и тогава за втори път преживях всичко (април т.г.) Сега вече съм спокойна, защото открихме причината и мисля, въпреки ужасното "ами ако пак се случи", догодина след пролетта да пробваме отново. Тогава, защото док каза да минат 6м. лечение, а и защото започнах нова работа и някяк не върви след месец да сервирам, че съм бременна.

Кураж, мила! С времето ще се поуспокоиш и всичко ще си дойде на мястото. Hug

# 9 4 окт. 2006, 14:02 ч.

Варна
Мнения: 841

Споменът, даже и неприятен и болезнен си остава, не може да се забрави, а аз и не искам, това си е част от живота ми, имам си четири ангелчета, които как бих могла да забравя....Колкото до готовността, никога не съм била готова, а сега ме е страх повече от всякога, аз нямам лична рецепта за успех и не се чувствам все още успяла. Не знам дали ти помогнах с нещо Таничка Hug

# 10 4 окт. 2006, 14:09 ч.

Мнения: 4 324

За преодоляването на страха ми е ясно, че точна рецепта едва ли ще се намери. Всеки го изживява по неговия си начин.

Темата и въпроса ми по-скоро е кога усетихте че сте готови за бебе или с други думи кога пак поискахте да сте бременни. Не питам кога поискахте да имате бебе, че те явно двете неща са разлчини. Аз искам бебе, ама не искам да съм бременна Sad

Това последното като го споделих с половинката и той горкия се чуди какво да ми каже.Милото - сигурно никак не му е лесно с мен. Старая се обаче да не изпадам в разни там дупки ....

Все още тук таме някой изтърсва, че пак ще забременя. Вече съм напълно убедена, че подобни ситуации е добре да се каже само едно „Съжалявам”, всички други думи просто са излишни Sad

# 11 5 окт. 2006, 12:56 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Бях готова психически, едва на 5-я, 6-я месец след мисед-а. Даже съвсем на 6-я си беше, щото и тогава забременях от раз и то успешно до края.

Таня Hug

Ще стане и в твоята главица... дай си време.

# 12 5 окт. 2006, 16:28 ч.

Мнения: 3 715

Аз също не искам да забременявам, но искам дете. И аз много се дразня, когато започнат съчувствено да ме гледат и да ми казват, че пак ще забраменея. Идва ми да ги фрасна с нещо, обаче ме възспира само мисълта, че те си мислят, че реагират правилно.И в този случай казвам: "А не, не искам да забременявам в близките 1-2 години" и те започват да ми обясняват как не трябвало да се отчайвам, от което аз вътрешно вече съм тотално изтерясала. Затова вече, колкото и да е грубо, отговарям, че не им искам съвет, а изказвам твърдо решение и просто ги осведомявам.
А когато мога, изобщо нищо не обяснявам, този вариант е за предпочитане.

# 13 6 окт. 2006, 14:23 ч.

Мнения: 254

Здравей Таня,

Много съжалявам за загубата ти и се надявам много скоро да имаш повод за голяма радост.

През 2004 и аз преживях мисет в 11 седмица. Много, много страдах и нямах сили да продължа напред. Бяхме опитвали година и нещо и това за мен беше наистина голяма загуба. Не искам да умаловажа чуствата на никого, но мисля си че колкото по-дълго чакана е една бременност толкова по-опустошен и празен се чустваш. Когато ми се случи всички ме успокояваха че ще забременея скоро , че този път всичко ще е наред. Истината обаче беше че аз не вярвах на никого, защото никой неможеше да знае и гаранция нямаше никаква. След като много мислих стигнах до 2 прости извода.

1. Никой не може да ти помогне, трябва да се справиш сама. Дори целия свят да те разбира и съжалява това няма да поправи ситуацията и да ти върне загубеното.

2. Ако много искаш свое бебе ще намериш сили да опиташ, защото това е динствения начин да сбъднеш мечтата си.

И най-накрая мисли си за деня в който ще гушнеш своето съкровище, за това колко щастлива ще бъдеш и колко щастливи ще направиш всичко около себе си.

За времето и за страха няма рецепта. Всеки го преживява различно.

Желая ти от все сърце много скоро да сбъднеш мечтата си. Кураж и гледай смело напред. Hug

# 14 7 окт. 2006, 15:45 ч.

Мнения: 806

Цитат на: mishka в ср, 04 окт 2006, 11:40

При мен също се случи в 9 седмица на 20,09 и на 21,09 беше т.нар. от мен "операция", но въпреки приказките на лекарите,че бременност с бременност няма еднаква, мен ме е страх недай си Боже повторно да се случи.
Мисля, че след тези 3-4 месеца, които трябва да се пазим ще бъда готова отново да пробваме за бебче и дано да стане успешно,да го износя докрай и да го родя живо и здраво.
желая го на всички ни

# 15 7 окт. 2006, 16:20 ч.

Мнения: 15 619

В момента, в който разбрах, че плодът няма сърдечна дейност и трябва да ми направят аборт, в мен се зароди желанието да забременея веднага ако може.
Страхът ,че ще се случи отново, никога няма да ме напусне.
Преживееш ли го веднъж, няма как да си спокойна при следващата бременност.
Решила съм обаче да опитвам още и още/дай Боже да не се налага да преживея този кошмар отново/. Детето си само на този свят не искам да оставям, а и имам място в сърцето си, отредено за другото ми бебе...
Момичета, пожелавам ви от цялото си сърце да бъдете благословени като майки...

# 16 8 окт. 2006, 13:55 ч.

Варна
Мнения: 1 003

Още не е минал и месец от спонтанния ми аборт и мога да кажа, че отново искам да съм бременна, но уви трябва да изчакаме минимум 6 месеца. Абортът ми беше на 11 септември в 21 г.с., то си беше направо раждане. Случи се точно една седмица след сватбата ми и благодарение на това, че цялото ми семейство беше до мен в този труден момент, аз успях да се измъкна от депресията. Не казвам, че не се страхувам, не казвам, че съм успяла да го преживея за толкова кратко време, но случилото се ме накара да започна да се заема с неща, които не съм успяла да свърша и това успява да ми отвлича вниманието. Върнах се на работа след 2 седмици болничен, а там не мога да си позволя грешки, защото работя в банка, на каса с пари, и дори една грешка може да е фатална.
Опитвам се постоянно да се занимавам с нещо, да си поставям някакви цели, защото ми се иска тези 6 месеца да минат по неусетно. Осъзнавам, че болката и страха винаги ще останат някъде дълбоко вътре в мен, но трябва да продължа напред и да опитам отново да забременея.

# 17 9 окт. 2006, 21:40 ч.

Мнения: 134

Страхът не ме напусна никога - нито веднага след аборта, нито по време на възстановяването, нито в един миг по време на бременността ми, колкото и да се стараех да не бъде така.
Четях го ежеминутно в очите на съпруга си, а той - в моите......
Имам само един спонтанен аборт след 8-месечни целенасочени опити (бях на 34 години). Доверих се на лекаря си, чийто съвет беше да подновим бебеправенето още на следващия месец. И, слава Богу, не сгреших. Кюртажът ми беше на 11ти януари 2005 (в 11-та седмица), на 9ти февруари беше първата ми спонтанна менструация, а на 21 март вече бях бременна в 5та седмица.....
Доверих се на д-р Даскалов и Мели, които вечерта след кюртажа, останаха след работното си време, за да поговорят с мен и съпруга ми. Заразиха ни със своята увереност и оптимизъм. Цял живот ще им бъда благодарна за това!
И цял живот ще бъда благодарна на момичетата от "Зачатие", които задочно ме научиха на кураж!

# 18 10 окт. 2006, 09:05 ч.

Мнения: 740

Аз май напълно си отговарям на определението страхливка - три години не посмях дори да помисля за нови опити. Три години се борих с ужасните спомени. И сега ме е страх, но го прикривам зад оптимизма, с който ме заразява нашия лекар.
Така да се каже страхувам се под лекарски контрол Simple Smile

# 19 10 окт. 2006, 09:32 ч.

Мнения: 515

След първия път се престраших по рано въпреки че болката беше голяма и не се бях съвзела напълно бях по смела защото не вярвах че може да се случи пак беше ме страх да и то много но не исках да повярвам че е възможно да мина през всичкия този кошмар пак Cry

но за съжеление се случи и това ме сломи много исках много да имам дете но разбрах че ми трябва време да се съвзема защото болката която чувствах и страха бяха ме обзели с страшна сила.От тогава мина година немога да кажа че не се страхувам но ето че пак съм бременна вярно е че още е рано и не смея да се зарадвам напълно в 9г.с. съм и пак ме е страх но се старая да мисля позитивно.Страха никога не изчезва напълно той винаги е с нас но желанието да имаш дете е по силно от него затова мисля че трябва да сме смели.Успех на всички

# 20 10 окт. 2006, 09:39 ч.

Мнения: 4 324

helenapeeva Hug

честито миличка. Ще се моля всичко да е наред този път Praynig

Много се радвам за теб Hug

И никакви черни мисли.
Знаеш ли, ти ми вдъхваш кураж и сили да продължа.

# 21 10 окт. 2006, 09:55 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: helenapeeva в вт, 10 окт 2006, 09:32

...От тогава мина година немога да кажа че не се страхувам но ето че пак съм бременна вярно е че още е рано и не смея да се зарадвам напълно в 9г.с. съм и пак ме е страх но се старая да мисля позитивно.Страха никога не изчезва напълно той винаги е с нас но желанието да имаш дете е по силно от него затова мисля че трябва да сме смели.Успех на всички

С теб съм. Дано всичко мине добре. Hug

# 22 10 окт. 2006, 10:10 ч.

Мнения: 651

Когато мисълта за бебе не те напуска и въпреки смразяващия страх в главата ти се прокрадват оптимистични мечти по темата - мисля, че точно в този момент си всъщност готова. Ако бях писала това само преди няколко дни, то щеше да е със съвсем друго съдържание. Но цялата трансформация се случи за няколко часа и аз реших, че след толкова много страхуване няма да изпусна момента, в който някаква малка частичка от мен се отпусна и повярва глуповато, че нещата могат да бъдат и различни следващия път. Hug

# 23 10 окт. 2006, 12:07 ч.

Мнения: 515

Таня , Luna благодаря ви за подкрепата много сте мили Hug

# 24 10 окт. 2006, 13:22 ч.

Мнения: 4 324

helenapeeva я вземи се похвали поне в седмичната ни тема (да не кажа, да пуснеш нова Wink

). От кога чакаме такива новини при нас Simple Smile

# 25 10 окт. 2006, 18:51 ч.

Мнения: 415

Хелена, честито и тук bouquet

Ще се моля този път всичко да е ок при тебе Praynig

# 26 11 окт. 2006, 12:36 ч.

Мнения: 416

Цитат на: Tаня в ср, 04 окт 2006, 14:09

Темата и въпроса ми по-скоро е кога усетихте че сте готови за бебе или с други думи кога пак поискахте да сте бременни. Не питам кога поискахте да имате бебе, че те явно двете неща са разлчини. Аз искам бебе, ама не искам да съм бременна Sad

Това последното като го споделих с половинката и той горкия се чуди какво да ми каже.Милото - сигурно никак не му е лесно с мен. Старая се обаче да не изпадам в разни там дупки ....

На много хора сигурно ще им се струва много странно, но наистина има огромна разлика между това да искаш да си бременна и да искаш бебе. След многото години незабременяване, аз на ПЪРВО място исках да бъда бременна, исках да усетя това чувство, да видя положителен тест за бременност. Когато неочаквано забременях и чух терминът ти е ....., всъщност осъзнах, че чакам дете. Може би не всички ще ме разберат, но по време на бременността изпитвах радост най-вече от това, че съм бременна. Психясването ми беше на тема - "не можеш да забременееш". А когато забременях и двамата с мъжа ни обзе голям страх, защото си казвах - "Ами то забременяването хубаво, но трябва и да се износи това дете, до преди това не бях мислила за тези неща."

Сега е коренно различно, не се вълнувам от самата бременност, не се умилявам толкова, колкото преди, само чакам търпеливо да мине този период и да си гушна детето.

А пък и живот и здраве, ще имам две деца, но цял живот си оставам "повредена" на тази тема.

# 27 17 окт. 2006, 23:05 ч.

Аз също преживях 1 спонтанен аборт но исках много да си имам бебе и след 3 месеца аз опитах да забременея пак и стана. сега сам в 3 месец и половина и за сега нямам проблеми.първия път стана в 5 седмица аборта,до като мине този период много се страхувах, но нямаше за какво.лекарите казват да мине поне 6 месеца, но понякога стават чудеса и ако вярваш силно мисля, че ще те сполети щастието

# 28 6 ноем. 2006, 12:45 ч.

Имам един 'missed' в 12 г.с. , 25 дни след това дойде се възстанови и цикъла ми ...
3-4 месеца трябва да се пазим и след това може да опитаме отново, но мен много ме е страх. Weary

Не знам дали ще се престраша, като дойде момента, но засега предпочитам да не се замислям за да не си създавам излишни бариери ...
От друга страна толкова ми се иска да имаме още едно дете и мисля, че всички в нашето семейство го искат, дори и вечно недоволния тийнейджър... newsm53

Има още време ...

# 29 6 ноем. 2006, 13:49 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Таня, има теми в "Родители преживели загуба"
Аз оставам с впечатление, че хората са в двете противоположности - едни искат веднага да забременеят, за да им помогне това да продължат напред, другити предпочитат да станат готови - да избледнее болката, да попремине страха, да съберат сили да продължат
Наистина няма рецепта - единственото сигурно нещо е,че ако човек мисли да бори страховете си чрез нова бременост - със сигурност ще сбърка. Тя ще донесе много нови съмнения и много по-големи страхове... затова човек трябва да е вътрешно готово за новото предизвикателство и в никакъв случай да не избързва
Сигурна съм, че състоянието ти е напълно разбираемо и нормално. Просто като станеш готова - сама ще усетиш
Успех и не се насилвай да мислиш позитивно - човек има нужда да си изстрада болката и е грешно да му се отнема това право! Просто не се оставяй твърде дълго на болката... но и позволи да влезе в сърцетот ти - за да може да си тръгне някой ден...

# 30 7 ноем. 2006, 00:28 ч.

Мнения: 35

През януари 2006г. имах "кухо яйце"в 9 г.с.трябваше да се пазим 6мес.Мина този срок .а страха от неуспешна бременост е постоянно в мислите ми.Иначе много искам newsm30

,но само трябва да се реша...Надявам се ,че този момент ще дойде скоро при всички нас. smile3503

# 31 7 ноем. 2006, 08:48 ч.

Мнения: 4 068

След първия аборт се пазихме почти 9 месеца. Ужасно ме беше страх да подновим опитите. Когато ги подновихме се мъчихме цели 3 години без успех. Що ходене по доктори му направихме само аз си знам. Втория път пометнах в четвъртия месец. Започнахме с опитите още на следващия месец. Този път се бях зарекла да не се пазим и да не пия противозачатъчни. Забременях на 6-тия месец след аборта.
Танче, няма страшно мила. Сега периода ти е такъв и е нормално да се чувстваш така. Ще мине. Не мога да те успокоя, че следващия път като забременееш ще си спокойна обаче. За нас няма такова нещо като спокойна бременност. Просто го приеми и давай напред.

Препоръчани теми

Зачеване след спонтанен аборт

Забременяване след спонтанен аборт без кюртаж

15
Искам бебе

Забременяване след аборт

13
Искам бебе

Кюретаж и забременяване след това - 30

742
Искам бебе

Причина:

Причина: