Понеже не помня имена, ще разкажа накратко без да ги използвам.
Един американски учен преценява, че гениалността се унаследява и създава банка за съхранение на сперма от различни надарени умствено мъже - все академици, с висок коефициент на интелигентност, под 40 години. Те стават анонимни донори на генетичен материал. Различни семейства си ги избират по посочените характеристики и жените зачеват от донорската сперма. Причините за всяко семейство са различни - от безплодни съпрузи до самотни майки, но това не е от значение.
Раждат се деца.
Имаше един донор, който открито афишираше своята гениалност, беше висок, атлетичен, не бих казала красив и беше академик в областта на биохимията. Той имаше 19 деца, 9 от тях заченати, чрез банката и той не ги познаваше, а 10 от различни негови приятелки. Той отглеждаше тези 10 деца заедно. Твърдеше, че така обогатявал човешкия генофонд.
И големия въпрос бе дали тези деца са наследили гениалността на своите биологични бащи-донори. Дали наследствеността е определяща или средата, в която се отглежда детето?
Повечето имаха IQ над средното ниво, но това се получава и при деца на съвсем обикновени хора.
Дадоха пример с Айнщайн, чиито родители и чиито деца не са били гениални като него.
Тази банка е просъществувала известно време и е изчезнала със смъртта на създателя си.
Стана ми любопитно всичко това и го споделям с вас.