Обичате ли еднакво децата си?

  • 2 759
  • 25
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 295
От малка винаги усещах разликата в обичта, която родителите ми даваха на мен и брат ми. Майка винаги е била по-загрижена към него, а баща ми (лека му пръст) изразяваше по-голяма обич към мен.

Сега аз самата съм майка на две дечица от различен пол, но ей Богу, обичам ги с една и съща сила и внимание. Докато бременнех с малката се чудех дали ще я обичам, както батко й, но ето че се получава и няма разлика в обичта ми. Докато при съпруга ми е друго. Винаги е искал синове, но откакто малката се роди просто е друг човек. Прекарва часове затворен с нея, говори й, връзва й опашки (ние сме с впечатляваща коса за 9-те си месеца) и направо се е размазал. Това много ме радва, но се опасявам, че като пораснат ще си спомнят разликата в тази обич, като мен.

При вас има ли подобно нещо?

# 1
  • Мнения: 3 367
не разбира се,2ма различни човеци са;обичам ги много различно,с различен интензитет в определени моменти;грижата за всеки е различна и оттам и емоцията -темепраментите и душите им за различни

# 2
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 448
Майка ми и баща ми са ни обичали еднакво със сестра ми и никога не са ни деляли, никога!
Аз нямам деца, за сега, но никога не си представям да ги деля Naughty #Crazy.Нали ще са мои, за какво ми е да ги деля Shocked и наистина не го разбирам това-едното си дете да обичаш повече от другото #Crazy.

# 3
  • Мнения: 2 255
Аз също винаги съм знаела и усещала разликата в отношението на родителите ми към мен и брат ми... особено на майка, дори в един момент май спрях да се впечатлявам
Но може би затова сега знам, че не трябва да деля децата си, обичам и двамата ... до полуда май... но просто по различен начин изразявам любовта си към единия и другия ... поради голямата разлика във възрастта им.
Надявам се никога някой от тях да не се обърне и да кажа, че се е чувствал по-малко обичан, защото ще съм най-нещастната майка на света.

# 4
  • Мнения: 4 965
Обичам и двете еднакво силно, но по различен начин, защото самите те са различни по характер и темперамент (нищо, че външно си приличат много). Всяка има различни нужди и самата тя отдава и приема отношенията ни по различен начин.
Никога не съм и не бих ги делила, защото това са моите деца, в които съм безумно влюбена.

# 5
  • Linz
  • Мнения: 11 619
И двете ги обичам до болка, но... на голямата все й се струва, че е пренебрегната, откакто се появи малката. Не само от мен, а от всички... Изглежда ревнува малко Rolling Eyes Но тя е и по-дива, непослушна и непокорна и по-често се карам на нея... Но обичта ми е еднакво силна и към двете. Сама не бих се понасяла ако предпочитах едното пред другото Sick

# 6
  • Мнения: 465
Обичам ги и двамата от цялото си сърце и душа  Heart Eyes Heart Eyes

# 7
  • София
  • Мнения: 6 999
За мен е нормално. То не е толкова различна степен на обичане точно... Не съм виждала семейство, където имат две деца момче и момиче и бащата да не е 'размазан' по дъщеря си. Не го намирам за лошо.

Баща ми има 3 дъщери и винаги ми е било ясно, че сестра ми /най-голямата/ му е слабост. Какво да се прави - човек е. По стечения на обстоятелствата тя му беше сърдита към 6-7 години и почти не му говореше, но щом им мина той се направи, че нищо не е имало.  Laughing

Аз пък съм слабост на майка ми, което не означава че всичко м/у нас е цветя и рози.

Дори бях направила проучване и имам цяла теория, когато се отнася до 2 деца в семейството. Тя е следната: При две момчета - големия любимец на майката, малкия на бащата. При момче и момиче - момичето любимец на бащата, момчето на майката. При две момичета голямото момиче любимка на бащата, малкото на майката.

# 8
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Теорията ти Иса я знам, но не я намирам за правилна в колкото и семейства да познавам.


Накъдееееееето ми видяяяяяяяяят очите  Flutter в родата и в моето семейство - всеки има равен дял обич и внимание.

По-близка съм с майка ми, а брат ми с баща ни (мисля, че е удачно) и може би след време ще се появи една такава по-голяма привързаност и в нашето семейство, но тя ще е разнополова (т.е аз и синчето, а мъж ми с щерката). Всъщност даже го има тоз модел и при 4-мата ми братовчеда. Гледам - няма страдащи...

Както и да е. Не разбирам как може да има майка, която да обича едното си дете повечко от другото..? Нали все под сърцето са й лежали?

# 9
  • Стара Загора
  • Мнения: 671
Да обичам ги по равно , но си мисля дали и с годините ще е така? Sad

# 10
  • София
  • Мнения: 6 999
Теорията ти Иса я знам, но не я намирам за правилна в колкото и семейства да познавам.
.................

Както и да е. Не разбирам как може да има майка, която да обича едното си дете повечко от другото..? Нали все под сърцето са й лежали?

Е, да ама във вашето важи - нали?  Wink

 и аз не мисля, че е различна любов, просто различна близост. Децата са различни хора и естествено и родителите да изипитват различна близост с тях.

# 11
  • София
  • Мнения: 1 677
Да,обичам децата си по един и същи начин-мнооооооооого.
И аз до ден днешен виждам как майка ми е по-привързана към брат ми,от което мен винаги ме е боляло.Не бих го причинила на децата си!

# 12
  • Мнения: 6 390
теорията на Иса е доста вярна, имам почти същите наблюдения за доста семейства, и моето - родителите ми, дори и на мъжа ми семейството включително Rolling Eyes

За сега имам само едно... и надявам се да сме изключение в теорията  Blush

# 13
  • Варна, България
  • Мнения: 730
Засега имам едно дете и не мога да кажа какво ще е при следващото!
Искам само да споделя, че моите родители са много всеотдайни и ни обичат много и поравно двете със сестра ми, нищо, че вече сме големи жени, но наистина има разлика в отношенията, базирана на характерите - аз и майка ми можем до сутринта да си говорим и сме много близки, докато сестра ми понякога се дразни от нея и е по-близка с баща ни, с когото те пък могат да си говорят с часове. И сме едно много сплотено семейство.
Но ... имам близки при които е очевидно предпочитанието, и то обикновено на майката, към едно от децата. Това е много болно и тежко за пренебрегнатото дете!

# 14
  • Мнения: 125
Докато бях бременна с малкия ми син и аz се чудех дали Ще го обичам така силно   както обичам големия.Но Щом родих и гуШнах малкото топло телце,zабравих zа теzи мисли и питанки които ме мъчеха.Обожавам ги и двамата и не мога да си представя да пренебрегвам единия.

# 15
  • Мнения: 5 468
Все това се питам... дали ако имам второ дете, ще го обичам така, както сегашното ми!? Дали няма да се отегчавам от неговите "номерца", през които в момента минавам с Гери  Whistling и едвам ги изтрайвам на моменти, довеждат ме до лудост понякога Crazy newsm78... Дали ще успея да мина още веднъж през тези настроения с ентусиазъм и любов... и търпение?! Дали ще ми личат мислите, че вече съм минала по тези улици...
Докато ми се появят майчинските чувства към Гери, мина почти месец. До тогава все я гледах като извънземно и се дивях, това чудо от мен ли е и кога ще спре да плаче Simple Smile... Чудех се, как другите разказват, че обикнали детето си, още докато им било в корема, а аз нищо такова не бях изпитала. И вина чувствах към детето си, че не изпитвам онази изпепеляваща любов, която съм чувала, че се изпитвало... Сега я обичам толкова много, че не знам, дали бих могла да заобичам още един човек така. Сигурно... След време ще опитаме отново Mr. Green Blush.
Уффф... хич не е лесно да бъдеш майка.

# 16
  • Мнения: 619
обичам ги еднакво,
надявам се да е така завинаги.

# 17
  • usa
  • Мнения: 2 113
те са различни личности, невъзможно е да ги обичам по един и същи начин. обичам безкарйно и тримата, но взаимоотношенията ми с всеки един от тях са различни.

# 18
  • София
  • Мнения: 1 045
Те са различни личности, на различна възраст и с различни потребности. Обичам ги с еднаква сила, но по различен начин.

# 19
  • Мнения: 6 461
Двете си дечица ги обичам еднакво . Peace
Всичко  каквото правя за тях гледам да бъде по равно. Simple Smile
Както моите родители никога не са ни делили с моята сестра. Simple Smile

# 20
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Иса - бъркаш близост с любов и обич.
Родителите ми, както и аз и мъж ми сме готови на мост да станем, ако е нужно за да минат отгоре ни децата.
Просто аз чувствам много близка майка ми (болезнена привързаност имам), а брат ми е така, само че към баща ми. Думата е близост, само близост.

Щерката винаги е обожавала баща си, но когато я питат, кой обича повече, все казва: "и 2-мата еднакво".

# 21
  • Мнения: 3 740
Не знам как да премеря дали ги обичам еднакво. По 5 кг? Или по 100 метра? Знам, че ги обичам с цялото си сърце. Всеки е различен, създава ми радост и грижи по различен начин, но не знам как да обичам някого повече. А по-малко не мога.

# 22
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Да, определено ги обичам еднакво. Аз винаги съм страдала, че съм по-необичана от майка си/за разлика от баща ми, на когото бях голяма слабост-лека му пръст/ и затова съм знаела , че никога няма да деля децата си. И не ги деля. Давам им цялата си обич и подкрепа.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 421
И двете ги обичам до болка, но... на голямата все й се струва, че е пренебрегната, откакто се появи малката. Не само от мен, а от всички... Изглежда ревнува малко Rolling Eyes Но тя е и по-дива, непослушна и непокорна и по-често се карам на нея... Но обичта ми е еднакво силна и към двете. Сама не бих се понасяла ако предпочитах едното пред другото Sick

Абсолютно същото щях да кажа. Щерката все и се струва, че е пренебрегната по всякакви показатели и от всички, просто е по-капризна и си й е в характера. Обаче аз за себе си знам, че ги обичам безкрайно и еднакво много.

Моите родители не са ни деляли и не сме чувствали  да има "на тати момчето и на мама момичето". Докато съседите бяха точно така и дори децата го знаеха.

# 24
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Децата носят различен характер, затова и отношението към тях е различно. Това дете, което намира начин да си извоюва повече внимание, защото е по-дипломатично или има просто дарбата да го прави, естествено е по-превилигировано. Другото изведнъж се превръща в лошо, точно защото това е неговия начин да привлича внимание. Само че родителите рядко го разбираме по този начин и това му поведение съвсем не е в негова полза. И постепенно децата започват да се чувстват "делени".
Има и друга зависимост - майката е по-привързана към детето, което е по-слабо физически или психически и тя интуитивно и инстиктивно отвръща на това с по-голяма загриженост и внимание.
Към по-големите деца има по-високи изисквания, при вторите родителите се "научават" да гледат на детето си като на дете. Дори поредността в семейството влияе на формирането на характера на детето.

# 25
  • София-България, Израел - където си поискам
  • Мнения: 2 856
обичам ги еднакво силно, но по-различен начин, защото просто са различни, като темперамент, характер, пол, възраст и т.н. Надявам се винаги да е така и никога да не пренебрегвам единия за сметка на другия.

Общи условия

Активация на акаунт