- Публикувана: 19 окт. 2006, 00:17 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2006, 09:04 ч.
Разбирате ли се със свекърва си
Имаме 50 години разлика в годините,различен вкус и стил на живот,съвсем различен външен вид.Ако не е единственото нещо, което да ни свързва-мъжа ми, никога нямаше нито да се познаваме,да общуваме по какъвто и да било повод.
Не я харесвам нито по характер нито на външен вид,но в крайна сметка не съм се оженила за нея я.(Ако трябваше да живеем заедно нямаше да се съглася да се женя, но като гледам май и тя нямаше да се навие да живеем заедно,Слава Богу!)
Отговорих с НЕ.
Не я харесвам нито по характер нито на външен вид,но в крайна сметка не съм се оженила за нея я.(Ако трябваше да живеем заедно нямаше да се съглася да се женя, но като гледам май и тя нямаше да се навие да живеем заедно,Слава Богу!)
Отговорих с НЕ.
Досега винаги съм се въздържала да се обаждам в темите за свекърви, но след една случка от преди малко не мога да се стърпя: не, не се разбираме. Трудно я понасям, тя живее в едно село на около 30 км. от нас и се виждаме сравнително рядко (1-2 пъти в месеца), но и тези срещи са ми твърде много 
Основните проблеми са, че пред мен се прави на богородичка, а зад гърба ми се опитва да говори глупости за мен на половинката. Беше пробвала да се съюзи със собствената ми баба с цел да ми се повлияе и да се превъзпитам 
Опитва се да предизвика съжаление и да провокира чуство на вина и в двамата си сина, прилага им чисто женски тъпи номерца. С нея не може да се спори цивилизовано, когато и се докаже, че не е права, започват невъобразими крясъци и сръдня 
Опитва се да се бърка навсякъде, дори и в отношения, които не я засягат, и когато бива отрязана се сърди ужасно. Мъча се да я възприемам нормално само защото е майка на половинката, но не успявам, не съм от хората, които умеят да си мълчат 
Ако можеше да не се срещаме изобщо, щеше да е най- хубаво... Когато усетя подмолна тактика, направо побеснявам.
Основните проблеми са, че пред мен се прави на богородичка, а зад гърба ми се опитва да говори глупости за мен на половинката. Беше пробвала да се съюзи със собствената ми баба с цел да ми се повлияе и да се превъзпитам Опитва се да предизвика съжаление и да провокира чуство на вина и в двамата си сина, прилага им чисто женски тъпи номерца. С нея не може да се спори цивилизовано, когато и се докаже, че не е права, започват невъобразими крясъци и сръдня Опитва се да се бърка навсякъде, дори и в отношения, които не я засягат, и когато бива отрязана се сърди ужасно. Мъча се да я възприемам нормално само защото е майка на половинката, но не успявам, не съм от хората, които умеят да си мълчат Ако можеше да не се срещаме изобщо, щеше да е най- хубаво... Когато усетя подмолна тактика, направо побеснявам. 
Гласувах с последната опция, защото наистина се разбираме чудесно, макар че е с 40г. по-възрастна от мен; възприемам я по-скоро като моя баба, колкото и тъпо да звучи, но баба ми е на същата възраст. Със свеки се виждаме рядко - веднъж в месеца най-много, но си говорим често по телефона. Нямам оплаквания нито от нея, нито от свекъра - то няма и как да е иначе, с такъв син 
Не се понасяме.Опитвала съм се да се разбирам с нея,но успех не постигнах.Сега се виждаме рядко,говорим си много малко,но за мен това е по-добрия вариант.
Опитва се да се бърка навсякъде, дори и в отношения, които не я засягат, и когато бива отрязана се сърди ужасно. Мъча се да я възприемам нормално само защото е майка на половинката,
Не мога да понасям тъпите й забележки и постоянните й опити да знае всичко 0 какво имаме в хладилника, с какъв прах перем, с какви точно одеяла се завиваме като спим, какво сме си купили и колко струва и т-н. гледам по-рядко да се виждаме, да отбивам атаките и ад не показвам много , че се дразня. но един ден като имаме дете и ми дава акъл за всичко, не знам как ще издържа
Разбираме се чудесно.
Това обаче не винаги е било така.В началото имахме доста разногласия,който обаче се изгладиха с един бесен скандал и няколко разговора,в който си изяснихме отношенията.
Скандала беше за това,че видите ли ,тя/дето е отгледала две деца/ си позволява да гледа моето/единствено и неповторимо/ дете,не така ,както аз съм и казала/аз- тогава супер опитна майка на 1мес.бебе/
.Мъжът ми тогава и събра багажа и я прати да си ходи.
После,като се поукротих,тъпия ми мозък се сети за следните неща:
-тази жена беше изминала 200км,за да ми помага;
-тази жена си беше взела неплатен отпуск,въпреки че имат нужда от пари,за да ми помага;
-тази жена не ми каза една лоша дума,докато аз и крещях,че се е опитвала да помогне;
-тази жена е майка и баба на любимите ми същества.
И така стигнах до извода,че дори да не ми гледа детето точно по начина,по който аз искам,то не значи че няма да го гледа както трябва,а именно - с много любов.
Извиних се,поговорихме и тя ми каза:''Не се притеснявай и аз съм,била млада и знам как е''.
Сега винаги я чакам да дойде с нетърпение.Детето също.
Стана много дълго,но се надявам да е от полза.
Това обаче не винаги е било така.В началото имахме доста разногласия,който обаче се изгладиха с един бесен скандал и няколко разговора,в който си изяснихме отношенията.
Скандала беше за това,че видите ли ,тя/дето е отгледала две деца/ си позволява да гледа моето/единствено и неповторимо/ дете,не така ,както аз съм и казала/аз- тогава супер опитна майка на 1мес.бебе/
.Мъжът ми тогава и събра багажа и я прати да си ходи.После,като се поукротих,тъпия ми мозък се сети за следните неща:
-тази жена беше изминала 200км,за да ми помага;
-тази жена си беше взела неплатен отпуск,въпреки че имат нужда от пари,за да ми помага;
-тази жена не ми каза една лоша дума,докато аз и крещях,че се е опитвала да помогне;
-тази жена е майка и баба на любимите ми същества.
И така стигнах до извода,че дори да не ми гледа детето точно по начина,по който аз искам,то не значи че няма да го гледа както трябва,а именно - с много любов.
Извиних се,поговорихме и тя ми каза:''Не се притеснявай и аз съм,била млада и знам как е''.
Сега винаги я чакам да дойде с нетърпение.Детето също.
Стана много дълго,но се надявам да е от полза.
Като се виждаме по-рядко се разбираме.
Разбираме се, но...
- живеем на 500км една от друга
- виждане се 2-3 пъти в годината за по няколко дена
- чуваме се 1-2 пъти в седмицата по телефона(понякога и по-рядко)
- нямаме още деца(мисля, че е определящ фактор, относно намесите и даването на акъл)
Жената не е лоша! Като всеки човек си има кусури, но аз не мога да се оплача от нея.
- живеем на 500км една от друга
- виждане се 2-3 пъти в годината за по няколко дена
- чуваме се 1-2 пъти в седмицата по телефона(понякога и по-рядко)
- нямаме още деца(мисля, че е определящ фактор, относно намесите и даването на акъл)
Жената не е лоша! Като всеки човек си има кусури, но аз не мога да се оплача от нея.
Тя е влюбена в мен, много ме харесва Постоянно ме кътка и ме храни ( отслабнах за 3 месеца , през които не ме беше виждала, със 7 кг и явно нещо се притесни), когато идва в София винаги се сеща да ми се обади.Имало е и моменти, в които без да се сети, ме е издранила, аз ги помня дълго, но не се връзвам. Иначе аз по принцип съм си малко по-студена към неговото семейство, тя все иска да и споделям, пък аз на моята си майка не мога, та на нея ли...Но иначе големи конфликти не сме имали, надявам се да няма и за вбъдеще. Добри хора са. Всъщност мъжът ми има повече скандали с майка си, от колкото аз с нея. Даже ми е казвал, че с нея си приличаме - много сме говорели и сме си мислели, че всичко знаем и за всичко сме прави
Но пък също като при Гато си мисля, че основният фактор е,че сме в различни градове, виждаме се 5-6 пъти годишно за по 3-4 дни и поянкога, когато е в София , за 2 часа, както и че нямаме дете още.
Постоянно ме кътка и ме храни ( отслабнах за 3 месеца , през които не ме беше виждала, със 7 кг и явно нещо се притесни), когато идва в София винаги се сеща да ми се обади.Имало е и моменти, в които без да се сети, ме е издранила, аз ги помня дълго, но не се връзвам. Иначе аз по принцип съм си малко по-студена към неговото семейство, тя все иска да и споделям, пък аз на моята си майка не мога, та на нея ли...Но иначе големи конфликти не сме имали, надявам се да няма и за вбъдеще. Добри хора са. Всъщност мъжът ми има повече скандали с майка си, от колкото аз с нея. Даже ми е казвал, че с нея си приличаме - много сме говорели и сме си мислели, че всичко знаем и за всичко сме прави Но пък също като при Гато си мисля, че основният фактор е,че сме в различни градове, виждаме се 5-6 пъти годишно за по 3-4 дни и поянкога, когато е в София , за 2 часа, както и че нямаме дете още.
Не мога да понасям тъпите й забележки и постоянните й опити да знае всичко 0 какво имаме в хладилника, с какъв прах перем, с какви точно одеяла се завиваме като спим, какво сме си купили и колко струва и т-н. гледам по-рядко да се виждаме, да отбивам атаките и ад не показвам много , че се дразня. но един ден като имаме дете и ми дава акъл за всичко, не знам как ще издържа
оооо, беz нея съм просто zагубена=приzнавам, беz да ме е срам.
Дотук ми е намерила=гинеколог, който ме следи и при когото родих.
Педиатър zа детенце=много доволна.
Жена, която ми го гледа=пак съм доволна.
Благодарение на нея не успявам да иzпадна в Черни дупки, породени от монотонното ежедневие и нонстоп седене с детето.
И ние се стараем да и се отплаЩаме.
Дотук ми е намерила=гинеколог, който ме следи и при когото родих.
Педиатър zа детенце=много доволна.
Жена, която ми го гледа=пак съм доволна.
Благодарение на нея не успявам да иzпадна в Черни дупки, породени от монотонното ежедневие и нонстоп седене с детето.
И ние се стараем да и се отплаЩаме.
Разбираме се чудесно,но все пак ни делят 230 км. 
Все едно аз съм го писала!
Не мога да понасям тъпите й забележки и постоянните й опити да знае всичко 0 какво имаме в хладилника, с какъв прах перем, с какви точно одеяла се завиваме като спим, какво сме си купили и колко струва и т-н. гледам по-рядко да се виждаме, да отбивам атаките и ад не показвам много , че се дразня. но един ден като имаме дете и ми дава акъл за всичко, не знам как ще издържа
никога не стигаме до консенсус 
Разбираме се чудесно,но все пак ни делят 230 км.
Все едно аз съм го писала!
.... 
Липсва опцията "Живеем в паралелни действителности". Моята не съм я виждала от три години, след бурен скандал /за който според мен вина имаме и двете, според нея - само аз/. От време на време я виждам от автобуса, или пък научавам нещо за нея. Не желае да контактува с внуците си, нито със сина си. Те с нея също.
не мога да отговоря на анкетата, че малко са объркани понятията там
но, да, разбирам се със свеки, нямаме никакви проблеми
разбира се, отне време да докажа, че не съм дошла, заради парите на
сина й примерно, тя внимаваше много в началото, аз я разбирам чудесно.
в последстивие изградихме чудесни отношения, които са топли
държим добрия тон и прилична дистанция
идеално е.
но, да, разбирам се със свеки, нямаме никакви проблеми
разбира се, отне време да докажа, че не съм дошла, заради парите на
сина й примерно, тя внимаваше много в началото, аз я разбирам чудесно.
в последстивие изградихме чудесни отношения, които са топли
държим добрия тон и прилична дистанция
идеално е.
Не мога да я понасям,когато ми се бърка за неща,които не я интересуват!
Може би,ако и ние се виждаме веднъж месечно ще се обичаме,но....ние живеем заедно и няма как-търпим се някакси... 
не не и пак не
Гласувах с Да. Въпреки че не ми е приятелка, в смисъл не я приемам за такава, нямаме общи теми за разговор, много нетактична е.
Но е далече, и от разстояние не се бърка, а и не може. Още в началото и показах, че съвети, които не съм търсила, не вземам под предвид.
Но не се караме, значи да разбираме се.
Но е далече, и от разстояние не се бърка, а и не може. Още в началото и показах, че съвети, които не съм търсила, не вземам под предвид.
Но не се караме, значи да разбираме се.
Е аз нямам още точно свекърва - но да разбираме се чудесно! надявам се да ми стане свекърва де 
много си допадаме като начин на мислене и като мнение за отделни неща. Дургото което много ми харесва в нея е,че никога не ни се меси, дава само предложения и не се сърди каквото и да решим, и много ни се радва, включително и на мен 
е тя си има и дъщеря, но когато сме трите по никакъв начин не съм усетила да не ми обръщат внимание или да ме изключват от разговора, напротив даже се старят да миугодят абе много свястна жена, искрено съм щастлива, че се разбираме, за мен това значи много 
много си допадаме като начин на мислене и като мнение за отделни неща. Дургото което много ми харесва в нея е,че никога не ни се меси, дава само предложения и не се сърди каквото и да решим, и много ни се радва, включително и на мен е тя си има и дъщеря, но когато сме трите по никакъв начин не съм усетила да не ми обръщат внимание или да ме изключват от разговора, напротив даже се старят да миугодят абе много свястна жена, искрено съм щастлива, че се разбираме, за мен това значи много
ще трябва да се разбираме...4исто по 4овешки!в интерес на истината тя май доста си ме оби4а -дъщеря не е имала,много си ме искаше и си ме гледа!
виждаме се всеки ден(даже и по няколко пъти) и винаги когато сам имала нужда ми е помагала..
но като навсякъде дреболийки винаги има!
виждаме се всеки ден(даже и по няколко пъти) и винаги когато сам имала нужда ми е помагала..но като навсякъде дреболийки винаги има!
Не, не се разбираме никак. Направо не се понасяме. Но не страдам от това.
