Фабулата:
Цяла година любов, седят един до друг постоянно, той я защитава, тя не си играе с никое друго момче, той и помага със задачките защото е с една година по-голям, тя пък му помага с разни други неща.
В края на миналата учебна година Той заминава при баба си.
Тя е безкрайно тъжна..не иска да ходи на градина.
Преди две седмици влетява в нас невероятно щастлива, защото Той се е върнал.
Да, ама не.
Той забелязва, че тя вече се е сприятелила и с други момчета в групата (и с момичета, де, да не помислите сега, че само по мъже ходи). Започва да и прави неоснователни забележки (че говори бебешки, което съвсем не е вярно), а тя ги приема много тежко тия неща, поради което му се фръцва, а той пък съвсем наранен вече не иска да сяда до нея и да си играят. Сприятелява се с други момичета.
И така....в цялата група цари напрежение.
Той не иска да ходи на градина заради това, иска да го взимат пръв...тя се прави на железо, но тайно ме пита не може ли да порасне по-бързо, да стане утре на 5 и да е в неговата "голяма" група.
С учителката си говорихме сутринта, че така или иначе той до седмица-две ще се премести, защото вече му е ужасно скучно с "малките"+ гореописаната драма.
В бъдещата му група имат карантина и това чакат въщност.
На мен ми е гадно, защото разбирам, че проблемът за тях си е сериозен, а не знам мога ли да направя нещо и по-точно искам ли, защото пък от друга страна е най-добре сами да си оправят тия бъкии...от трета страна защо пък да не и подскажа как може да се помирят и да са си приятели...
Ако майката на Големия Иван - Добрия случайно пише тук ще е чудо на чудесата