На кого ще поверите децата си завинаги?

  • 2 175
  • 50
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Сестра ми и зет ми са хората, на които имам пълно доверие

И аз. Даже съм ги предупредила ако нещо ми/ни се случи, че искам те да ми възпитат детето Peace.

# 16
  • Мнения: 442
chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно? Thinking
Що,бе?Да не прегърнем букетите и двамата ли?

е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.

# 17
  • София
  • Мнения: 6 999
Вие добре сте ги решили тези неща, но е хубаво да предупредите въпросните хора/семейство за решението си.

Преди да се разделим с бившия сме обсъждали въпроса и бяхме решили брат му и жената на брат му да се грижат за Дари ако нещо се случи с нас двамата. Казахме им за решението си, както и на всички роднини, които биха могли да възразят законно с/у нашеро решение.

Сега като разделени пак обсъждахме и го накарах да ми обещае, че ако нещо ми се случи той ще се грижи за Дариа и ще й даде образованието, което сме смятали да й дадем двамата.

# 18
  • Мнения: 2 161
chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно? Thinking
Що,бе?Да не прегърнем букетите и двамата ли?

е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.

Ако е писано да стане...

# 19
  • там от където съм
  • Мнения: 1 073
Бих  я поверила на сестра ми,знам,че ще се грижи перфектно!Ако се притесняваш толкова много,не оставяй децата.Но си прва за това,че каквото ти е писано ще се случи дори и ако си на 5километра от тях!Не му мисли толкова,мисли си за по положителни неща!

# 20
  • Мнения: 2 956
Е много кофти мисли са те налегнали предпразнично...в интерес на истината не бях се замислила.. но след като прочетох...- ми на кръстницата на Вики най-вероятно...въпреки,че тя още няма деца,но поне е по-добър варинат от майка ми за съжаление  Rolling Eyes

# 21
  • Мнения: 929
Брей Thinking много сложен въпрос, не ми се иска да се налага, но честно казано най-много вярвам на майка ми и после на свекървата.

# 22
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 824
Сестра ми. Няма още деца и ще види зор, но пък е по-млада и вероятно по-търпелива от бабите.

# 23
  • София
  • Мнения: 5 605
Майка ми, баща ми, свекърва ми, сестра ми и в краен случай брат ми /"краен случай" просто защото още е сравнително малък/. Но дай Боже още дълги години да сме живи и здрави и не само ние ами всички мами тук!

# 24
  • Мнения: 1 233
Ами на родителите ми и на кумовете.

# 25
  • Мнения: 2 013
Ами, май само на сестра ми бих ги поверила...

Шанел, я стига си мислила глупости, а ни разкажи къде ще е ваканцията ви, прочети някой и друг сайт за мястото, купи си някоя дрешка за пътуването...

# 26
  • Мнения: 9 903
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.

# 27
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 824
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Ми не, не ми е все едно Simple Smile

# 28
  • Мнения: 69
Първо се сещам за майка ми , макар ,че това е краен , но май единствен вариянт newsm78В краен случяй на брат ми .... А като се позамисля, сигурна съм ,че много по- щастливи и обичани ще са от чужди хора, например всички от подфорума " осиновяване "  bouquet Преди време имаше един гаден , тъжен филм за една жена , която е болна от рак и й оставаха няколко месеца живот и тя реши сама да намери родители за своите дечица , а те бяха 10 на брой... Тъжно , мн. тъжно...

# 29
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Цитат
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Определено не ми е все едно; мислила съм го и не смятам да оставя детето си на произвола на съдбата, щото видиш ли аз вече няма да мога да мисля за нищо. Преди месец почина моя позната /лека и пръст/ на втори брак с детенце, колкото моето. Биологичният баща се появи след 4 години и взе детето, макар че не го е виждал от раждането; резултатът - съсипан втори баща, ревящо и дърпащо се от непознат човек дете, абсолютна травма и неизвестност; не искам това за детето си. Още ли смяташ, че няма да ти пука?
Съжалявам за гадната насока на темата и се извинявам на авторката, но тези мисли наистина ме тревожат откакто погребахме това 28-годишно момиче; пожелавам на всички нас да сме живи и здрави и никога да не ни се налага да взимаме подобни решения  Praynig

Общи условия

Активация на акаунт