Много е ревнив, не издържам вече :(

Когато аз се сблъсках с този проблем, бях готова първа да направя компромис в името на връзката ни. Компромисът се състоеше в това изобщо да предизвикам разговор. Защото не съм от типа хора, които говорят, предпочитам да действам.
Компромис с ревността му не бива да правиш 

Моят мъж също беше много ревнив в началото. Но тогава аз бях на 17, а той на 19 години. Мисля, че просто пораснахме и двамата и нещата си дойдоха на мястото, сега всичко е ок Но все пак ти най-добре можеш да прецениш ситуацията 

Не е точно така. Компромиси винаги трябва да се правят, но не прекалено големи. Понякога компромисът струва повече от това, което получаваш отсреща, а така не може да се живее, поне не и щастливо.
Не се заблуждавай, че "така и така идеални хора не съществуват" или "ако не е това, ще е нещо друго".
С такъв недостатък се живее известно време, но много е трудно да го приемаш цял живот. Няма смисъл да създаваш семейство с идеята, че ако ти писне един ден, ще можеш да си тръгнеш. Трябва да си сигурна. И то не сигурна, че ще можеш да изтърпиш, а че ще си щастлива по този начин.

Щом го обичаш, поговорете си. Дано да се подредят нещата.

И аз така мисля. Такъв човек не се променя и ще те задушава все повече.

Опинваш се да го оправдаваш!!!
Не, не си струва да правиш компромис с ревноста.


На колко години сте?

Вероятно съм го писала и друг път, но моята дългогодишна връзка приключи точно поради тази причина и то, забележете, той така и не призна че ме ревнува, твърдеше, че ме предпазва от връзки с хора, които не ми влияели добре. Имахме социален живот - само двамата или само в неговото семейство. Приятелите, които уж харесваше - отбягваше, другите бяха или курви или несериозни и точка. Ако реша да отида някъде трябва да питам, което само по себе си е гадно, но питайки аз знам че ще получа отказ и трябва да се моля, а получа ли одобрение - то следва цупене като се прибера.
Пробвах! Говорих, обсъждах, правих театри, правих му го същото (без резулатат) опитах всички разумни и неразумни методи, но нищо не се получи.
Когато му казах, че си отивам... каза "няма да те пусна"...
Беше болезнено. Ревността е лудост, напълно безсмислена и задушваща...

    Любовта също . И изобщо... за да живееш в този век, трябва да си луд...Аз бих останала, бих говорила...

Здравей,
Не изчетох мненията до край, но явно повечето момичета тук са се отървали на време. Е, аз не успях точно защото си мислех че ето на-аз съм силна, интелигентна, изправям се пред трудностите -така че ще успея да го променя и при всички случаи ще спечеля доверието му.Но не стана така.
Сега сме женени от 7 години, от страни хората ни се възхищават като двойка-аз да не се хваля, но примерно мъжът ми е много очарователен, интелигентен, оправен, печели добре-да ти кажа честно доста е желан. Не е  някакъв комплексар-противно на мнението за ревнивите хора,но е толкова ревнив и така ме трови ,че някак си хубавите му качества стават все по- невидими за мен. Животът ми е от работа в къщи и с детето.Не се виждам с никой-дори и на служебни партита не ходя-но това не е достатъчно.Аз според него пак успявам да му изневеря в обедните почивки-и това при положение че никога не съм му изневерявала. Телефонът ми се проверява от-до.Изобщо-тормоз до дупка.Не остана нищо от това което бях-да си кажа честно ако нямахме дете хич нямаше и да се замислям. Но в тия трудни времена не искам да си гледам сама детето-не само заради материалното, но се притеснявам да отгледам син с баща от време на време.Трудно е, въпреки че доста жени го правят.Пък и той си почива понякога от това непрекъснато дебнене-сега напр.е много спокоен, любвеобвилен,ще продължи така още може би седмица, но в никакъв случай- вечно-и никакви разговори и свръхприлично поведение няма да излекува неговата ревност. Не е лесен избора-помисли си, после става още по-трудно.
 

Все едно описваш бившето ми гадже  , ама 1:1 !  След 3 годишна връзка не издържах и се махнах- следваха намеци за самоубийство и тем подобни глупости, но пак не си призна, че е болезнено ревнив, а имаше наглостта  "да ми прости" и да започнем отначало, но аз съм трябвало да съм много точна , да не допускам никакви грешки...   И не, че на мен ми нямал доверие, ама не се знае на кого ще попадна, какви нахални мъже имало... за малко да ме откъсне напълно от всичките ми приятели, от средата ми. Радвам се, че се усетих навреме и,че сега е далеч от живота ми.
Така, че-БЯГАЙ!  Страшно е!

Аз смятам че за промяна може да се говори
Когато бяхме гаджета и след това се оженихме със съпругами-аз бях адски,ама много,много ревнива,по един или друг начин все го тормозех,А разликата ни е че той е по- голям от мен с 8год.Той все ми повтаряше че го задушавам,че ще го накарам да извяга от мен,без той да иска,или ще го подтикна към изневяра
Така няколко год.-докъто не си дадох сметка че няма смисъл да го ревнувам,и да му дам  свобода и пространство да диша.Тогава някой ми каза да го пусна и ако той се върне значи ме обича и държи на мен,а ако не се върне значи никога не е бил мой.Е.........и така и стана
Аз го пуснах дадох му пълна свобода,вече 8год.смятам че сме много,ама много ЩАСТЛИВИ И СЕ ОБИЧАМЕ
Е......ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ

Хората от давна са го казали - пиян и ревнив мъж не ти трябва. Всеки ревнува до някаква степен щом са намесени чувствата, но всичко е до определени граници. Преминат ли се вече става проблем. Голяма част, да не кажа и всички причини за тормоз(бил то физически или психически) върху жените(понякога и върху мъжете ) обикновено са или алкохолът или болезнената ревност. Сега още сте на етап от връзката ви гаджета, замисляла ли си се какво ще стане ако на хоризонта се появи дете, ожените се? И без това след сватбата всички придобиваме до някаква степен собственическо чувство към партньора, а какво ще стане с неговото чувство на собственост към теб тогава. Мисля, че ще се задълбочи, проблемите ща стават все по-големи, ограниченията все по-жестоки. Може и да не ти посегне, може да е идеален и грижовен  баща, но за теб той ще си остане психически насилник. Сега любовта най-вероятно дава превес, но с времето тя ще отстъпи място на реалостта и както една жена е писала по-горе, в един момент ще се окаже, че минусите са много повече от плюсовете. Ежедневието ще ти се свежда до това да ходиш на работа, от там да прибереш детето от градина и в къщи. И ако имаш късмет няма да ти е направен график до секундата кога къде да бъдеш, но много е вероятно и това да е на лице. Вярно, картината описана от мен е доста мрачна, но напълно реална. Сама казваш, че говорите, но ефект особен няма. Дори още сега, без да сте официално обвързани(било то с брак или дете), ти си започнала да страниш от приятелите си, а какво ще стане после? Решението е твое, но каквото и да е то премисли добре нещата преди да го вземеш.

И аз да се присъединя към този отбор...Преди съпруга си имах 4-5 годишна връзка с подобен човек- пред хората мил, интелигентен, чаровен, широко скроен, всичко на 6! А като се приберем - гледал ме бил някой и аз съм го гледала, давала съм поводи на мъжете, не че ме ревнувал предпазвал ме бил, на глупак съм го  правила, ставала съм до тоалетна в заведението, защото съм сваляла някой на съседната маса      АД просто ад! На всичкото отгоре ми "прощаваше " ...Всичките ми приятелки били курви и ме водели по лоши пътища, колегите искали да спят с мен и си намирали служебно поводи да ми звънят! Не знам от къде извадих нерви да го изтърпя, може би защото имах много командировки тогава и по цяла седмица не го виждах, радвам се че избягах и последните 4 години се чувствам като излязла от затвора 
Бягай миличка, просто никога нищо няма да се поправи!
 

Явно този тип хора следват един и същ модел на поведение, даже използват едни и същи изрази ! Схемата е толкова ясна, а чудното е, че действа. Защо ли сме толкова глупави жените / вкл. и аз през един кратък период от време/. Уж в името на любовта/ чия обаче/ се превръщаме доброволно в роби. Амаха, ядосах се вече, честно!

Моят съпруг е ревнив, аз също. С неговите изблици се преборих, но само с постоянство. Т.е. не спрях да излизам с приятели. винаги съм му обяснявала, защо реакцията му е неадекватна или смешна. Многократно съм подчертавала, че не ми прави удоволствие да ме ревнува, така че може да спре.
Позволявам му и той да има своето лично пространство - да излиза с приятели съвсем спокойно.

Това, за което ви пиша, не стана веднага, а след години съвместен живот и изграждане на доверие.
Желая успех на авторката на темата - да вземе най-доброто решение!