Извинявай тате,аз искам друго...

  • 3 583
  • 74
  •   1
Отговори
  • на кого му пука
  • Мнения: 923
Цитат
...... В същото време се чудя на егоцентризма и абсурдните реакции на баща ми - продължава да ми се сърди, че не кръстих детето на него и даже го нарича с измислен от него прякор, само и само да не му казва името.


Този постинг в една друга тема ме провокира да попитам:
Имате ли познати изпаднали в подобна ситуация или пък да сте чували за интересни реакции на пренебрегнати родители?
 Hug

# 1
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Ъхъ...свекърите. Малко им помина цупенето, но само привидно. Трябваше да го кръстя Димитър, а аз го кръстих Юлиян. Много се кефят да му викат Джулио, заради Д-то.

# 2
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
При мен ситуацията е такава: Второто си дете исках да кръстя на майка ми(първото е на свекървата). Майка ми не искаше, искаше да избера някакво хубаво име, не да се ограничавам само до нейното. Е, аз пък исках да е на майка ми и сложихме само първата буква. Сега всички казваме на дъщеря ми "Маги", а майка ми й казва "Лени". Шантава работа, иди ги разбери. Crazy

# 3
  • Мнения: 2 952
добре,че нямаме традиция да се кръщава на баби и дядовци....то чак тежко се приема....та чак проблеми се създават....робство  е това ...Ако ти го кръстят - радвай се , ако ли не ...карай , да е живо и здраво.....какво впрягане ... Rolling Eyes

# 4
  • на кого му пука
  • Мнения: 923
Аз забравих да дам пример.
Мои познати кръщават първото си дете на свекъра но не 1към1 а по-съвременно име с буквата на дядото.Още докато са в родилното се заформя луд скандал,отказ да ги посрещнат в къщи и детето веднъж записано в регистрите ,в последствие се прекръства отново този път със старческото име.

# 5
  • Мнения: 15 619
Сами избрахме да го кръстим Димитър / на баща ми  и свекър ми/, но ако някой беше изказал мнение за името на моето дете, не само нямаше да го кръстя, както искат, ами и други работи щяха да последват..... #Cussing out

# 6
  • Мнения: 4 195
моя позната роди наскоро, искала да го кръсти на свекъра, но таткото не дал. Е да обаче свекъра отишъл на изписването и пред цялото фемили направил на бъз и мушмоли приятелката ми, че детето не е кръстено на него #Crazyискал си всички подаръци, които бил вече купил за малкия и тн - луда работа.
На никого не си кръщавам МОЕТО дете - ако някой има некви амбиции - да ражда и да кръщава както иска. За името на моето дете, взехме решение аз и съпруга ми Crossing Armsи никой не се е сърдил Simple Smile

# 7
за съжаление в българската ни традиция  това нещо е все още живо,която единствено повлиява негативно на отношенията Tired

 

# 8
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Тези реакции говорят за лошо възпитание и собственическо отношение към  децата......Ух, добре че моите родители не са такива.........

# 9
  • Мнения: 1 072
Струват ми се нереални тези истории за скандали за името. Никой от родителите ни не се намеси в избора. Само веднъж, когато коментирах с майками въпроси и й казах, че искам да го кръстя на нея, тя взе отношение. Всъщност каза, че името и било остаряло и че детето няма да се чувства добре с него. Свекито никога не показа да има претенции.

# 10
  • Мнения: 3 323
Най смешното е че си проявиха претенциите чак сега - като чакам третото си дете, явно са чакали да се сетя сама но уви! Отрязах им мераците в миг! Свекървата не ми говори от 1 месец, но това е положителна промяна

# 11
  • Мнения: 3 880
Това е може би една от най-криворазбраните традиции в БГ и дано в скоро време да поизчезне, защото е супер глупаво, когато някои баби и дядовци превъртат заради такива дреболии, развалят се семейни отношения, намразват се новородени невинни същества...и за какво- за едното име, дори в повечето случаи заради едната буква ooooh!
И аз знам няколко такива случки на семейни драми заради някакви си букви....и се чудя колко ли изкуфяла трябва да съм, за да се впрегна, че името на внучето ми не започва с моята буква newsm78 сигурно много ..... И заради тези истории още като дете се отвратих от тази традиция и се зарекох, че няма да я спазвам. За щастие тук няма такава и не ми се е налагало да водя войни за имена със свекъри, а родителите ми не се вживяват в такива неща....

# 12
  • Мнения: 2 070
аз пък ще ви разажа друг, за мен страшно куриозен, случай. Разправяла ми го е приятелка от Македония, тоест отнася се за тамошно семейство, мисля че от Струмица.
Младо семейство кръщава детето си Робърт или нещо подобно, абе западно. И лудия разочарован дядо, който искал детето да е на негово име, отишъл и си сменил името на Робърт! Ей тва е, нещо по средата да се адаптираш къв новото, ама и да си поддържаш традицията. Шантава работа, изобретателна.   Laughing

Моята майка ме е кръстила Десислава на онази севастоккраторицата от старата двайсетолевка...Свекърва и, баба ми, много се пенела и ядосвала, ама кво да праиш- такъв е живота. Дъщеря ми е Яна, по друг начин не съм чувствала, че трябва да се казва, родена е и малко преди Еньовден, така че съвсем си е дошла с името /тогава е летния Ивановден, лятното слънцестоене, а според разни източници старите българи казвали на слънцето Янко/. Свекърва ми обаче в началото доста често се "объркваше" и и казваше Ани /свекъра ми е Александър/, а не Яни...
Няма нищо лошо и в традицията, стига да имаш и своя вътрешна обосновка за нещата, но аз съм на принципа - нов човек - ново име

# 13
  • София
  • Мнения: 18 679
Това за мене е безумие Crazy
Кръстихме детето си с хубаво, старо българско име. Въобще не ми е и хрумвало да се допитвам до родители и свекъри Naughty

# 14
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Да.
Имам познати, чиито редители се изпокараха за името на детето.
Грозна история.

При нас не е стоял този въпрос никога.

# 15
  • Мнения: 2 040
До никой не съм се допитвала, защото името на дъщеря ми го харесвам от 10-ина години .. чиста случайност че си имаме и един дядо с подобно име .. няма разсърдени ..  Peace

# 16
  • Мнения: 4 068
Ооооооооо, още доста преди да забременея ми беше заявено, че ако имам момиче и не го кръстя на свеки хич не щат и да ни виждат. Да сме отивали при майка ми и въобще да не сме се обаждали. Ние искахме ако имаме момиче да е кръстено на моята майка, а ако е момче на свекъра, но.....

# 17
  • Мнения: 4 195
 renci  малката ти е с невероятно име - мое любимо, но ти не уточняваш - кръстена ли е на свеки все пак или не newsm78
Аз пък исках да кръстя сина си на баща ми - но н апочинал не се кръщавало, а и той си дойде с името - още докато го правихме, съпружеското тяло каза - "Пиле, хайде ако си направим момче да е Виктор, а ако е момиче - както ти решиш" Laughing

# 18
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Не са си и помисляли да оказват натиск по някакъв начин. Деница беше толкова дълго чакана, че никой и не попита как ще се казва Grinning Сега бабите гордо заявяват, че носи тяхната буква. То и какво друго им остава Mr. Green

# 19
  • ES
  • Мнения: 2 172
С моето дете съм нямала подобни проблеми, освен с татко му докато си мислехме име, искаше да има и нещо в името му и от неговия род. Но понеже баща му е починал, а свеки  не заслужава, името избрах аз.
Но когато аз съм се родила свекървата на майка ми се е цупела, че не съм била с нейното име. Още си спомням как ме наричаше Дафинка или Трендафилка, само и само да не ми каже името.

# 20
  • София
  • Мнения: 771
Може и да не ви се вярва, но такива случки не са никаква рядкост. При нас случая е точно както го е написала авторката, само дето сърдития е свекъра. Аз за себе си тоя човек съм го отписала до живот. Не ми се пише още по тая тема щото много и се впрягам.

# 21
  • Мнения: 6 155
Ъхъ...свекърите. Малко им помина цупенето, но само привидно.
Същата работа Twisted Evil

# 22
  • Варна
  • Мнения: 1 306
О, да, при нас е голяма драма от страна на родителите на мъжа ми. То бяха истерии, заплахи, псувни, демонстрации. Писала съм много пъти по въпроса, но единственият резултат от плиткоумието им е, че са виждали внучката си има-няма 3-4 пъти, последно преди 8 месеца. И занапред няма да я виждат. Много примитивно е това с имената, и аз съм се чудила колко трябва да си тъп, за да изискваш да ти кръстят внуче.

# 23
  • Мнения: 6 167
Цитат
...... В същото време се чудя на егоцентризма и абсурдните реакции на баща ми - продължава да ми се сърди, че не кръстих детето на него и даже го нарича с измислен от него прякор, само и само да не му казва името.


Този постинг в една друга тема ме провокира да попитам:
Имате ли познати изпаднали в подобна ситуация или пък да сте чували за интересни реакции на пренебрегнати родители?
 Hug

естествено, че имам. това е класика в жанра просто.
приятелката ми се принуди да кръсти детето си на мъжа си,
и то , като компромис, договорка, с ненормалния му баща, който крещеше 9 месеца,
че ще ги лиши от имоти, ако не кръстят детето на него.  и то човек, който няма особени заслуги, доста пие и е разведен с майката на сина си. просто така.
в същото време бащата на приятелката ми, един безкрайно стойностен човек дори не се спрягаше с хубавото си име и заслуги от толкова много просташка патаклама , създавана от свекъра.
смешни хора.
не мога да си представя на детето си да го заплашвам (!) , за да кръсти детето си на мен! Що за егоцентризъм, какво искат тези хора!?

От др. страна ние с мъжа ми сме решиили вече имената на бъдещите ни деца - на моите родители. И човек, като реши - много много спокойно се живее.

# 24
  • Мнения: 5 877
Дразни ме тази традиция. Какво значи тя? Че детето ти ще е повече на този човек, отколкото на останалите си близки? Едно дете за мама, едно за свекървата... ееее... не знам. Мен лично ме побиват тръпки. Особено когато е "изискано".
Чисто ново бебе с чисто ново име, само да си го изпълни със смисъл.

# 25
  • София
  • Мнения: 1 481
За съжаление подобни случаи не са рядкост, дори и в наше време  Tired Но най-фрапантният, за който знам, е свързан с един мой съученик и съсед. Майката и бащата живеели в дома на свекърите-дядо Недялко и баба Тотка. Родило се момче и го кръстили Тихомир- на бабата. В деня на изписването бащата отишъл да вземе жена си и малкия Тихомир от родилния дом, но когато стигнали у дома с изненада установили, че вратата е заключена, барикадирана, и някакви техни багажи са изнесени на тротоара. Започнала някаква луда дълга разправия през терасата, а било края на ноември- студ и сняг. Станало ясно, че свекърите са бесни заради това, че малкият не е кръстен Недялко- на дядо си, а на свекървата  #Crazy . Не ги пуснали да влязат, младото семейство се приютило при тъстовете за месец, но явно там също не издържали дълго, защото в крайна сметка Тихомир бил прекръстен на Недялко и историята приключила.
Една от най-близките ми приятелки кръсти сина си на свекъра, отново поради закани за сръдня и имотни заплахи.  А името е просто абсурдно  #Crazy  #Crazy
Непонятно ми е, след подобни гадни разправии и отношение, най-малкото уважението ще се изпари, а какво остава да се нарича детето като въпросната личност.
Живот и здраве, нашето бебе ще бъде наречено само на себе си  Simple Smile

# 26
  • Мнения: 1 937
daffodil, едва ли е просто до това кой тъп, кой остър.
По-скоро се приема като въпрос на чест, задължителен израз на уважение...

И аз съм писала по темата вече.
Свекърва ми се въртеше около мен в родилния дом, носеше отвари разни за възстановяването ми, докато не разбра, че голямата ще е Ралица.
Не само на изписването не дойде, ами се появи два месеца след това.
Бебка й викаше, повръщаше ми се от това бебка.

За втората - уж се беше приготвила, дрешки за изписване, дрън, дрън - накрая се скъта, като разбра, че пак няма да е на нея, та в последния момент се чудехме с какво да облечем детето.

Доволна съм, че всичко това не е било повод за проблеми между мен и съпруга ми.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Е що за селска чест е това, ако е въпрос на чест? Точно на умствен багаж си е въпрос според мен.

( На Ния и викаха Муци, сигурно щото свекървата е с М  Mr. Green )

# 28
  • Мнения: 4 300
Заради това голяма част от гореописаните проблеми се решават с финансовата самостоятелност.
Аз понеже не искам от никого нищо ( в материален аспект) възнамерявам да вземем това решение двамата с мъжа ми. Подозирам че ще има драми, разхлопани сърца и т.н. от страна на родителите му, но пък не се трогвам хич.
Въпреки че като се замисля дали ще се казва Иван или Димитър ( примерно говоря) за мен е почти все едно, стига да е живо и здраво, но за тях е нещо огромно, важно. По същия начин по който могат да минат 6 спирки с трамвая само и единствено за да си купели по едри фъстъци. Иска ми се да съм малко по добра и толерантна към другите.

П.С. Историите ми напомнят сватбата на родителите ми, когато майката на баща ми заявила че не е съгласна той да се ожени за майка ми и да не очаква нищо от нея, дори и присъствие. Татенцето понеже се е оженил на 33 и е бил финансово независим от нея просто й заявил че и с нея и без нея все ще се ожени. И до ден днешен си живее с майка ми щастливо и доволно. Баба ми се е примирила явно, но така или иначе хората затова са самостоятелни, за да отговарят сами за решенията си.

# 29
  • Мнения: 1 615
Най-лошото е, че на принципа "да си върнем на някого", повечето оплакващи се от такова отношение, дойде ли техният ред, правят същия цирк: "Аз уважих едно време дядото/бабата, сега мен трябва да ме уважите!"
Аз съм за "необременени с минало" имена и слава Богу, в рода имаме такава тенденция.
Но ви призовавам да помним какво си пишем тук и след 20-30 години!!! Wink

# 30
  • Пловдив
  • Мнения: 14 064
При нас е обратното. Първия ми е кръстен на свекъра (но и аз си харесвах името). Втория път като бях бременна решихме да го кръстим на баща ми. Само че той не си харесвал името - каза да изберем някое име ако искаме да е на него с В, но да не е Васил. Но ние с мъжа ми не можахме да постигнем консенсус за друго име и си решихме да си е Васил. Е, получи се същото, което се получава като не се кръсти детето на някой - сърдене, натякване, приказки за неблагодарност. Тогава даваха някаква сапунка "Андреа Селесте", сценариста се казваше Висентий Сесус и майка ми реши, че това е идеално име - три години казваше на Васко Висентий. Сега отново продължава да му казва с разни измислени имена - минаха 11 години, а те все още ми се сърдят.
Всъщност извода е, че угодия няма. Така че избирайте си име, което ви харесва и изобщо не се съобразявайте с разни баби и дядовци  Peace

# 31
  • Мнения: 7 640
леле, какви истории ooooh!
Аз съм чувала за предлагани хиляда евро за име от страна да единия дядо Rolling Eyes

# 32
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Ооо, хиляда евро- евтиния! Друго си е нотариален акт!  Grinning

# 33
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
( На Ния и викаха Муци, сигурно щото свекървата е с М  Mr. Green )

 Joy Joy Joy

Ооо, познавам една Пламена, на която бабата и казваше Мена, за да звучало като Пена. Та ти леко си се оттървала Mr. Green

# 34
  • София
  • Мнения: 11 116
Не съм имала подобни проблеми !
Никой не е имал претенции за името на моето дете !
А и от рано предупредих, че няма да раждам футболен отбор за да кръстя по едно на всички от родата ...  Laughing

# 35
  • на кого му пука
  • Мнения: 923

Ооо, познавам една Пламена, на която бабата и казваше Мена, за да звучало като Пена. Та ти леко си се оттървала Mr. Green

То това малко като темата за абсурдните имена на деца.Сигурно доста деца са кръстени компромисно на двама прародители.

# 36
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
имала съм и с трите проблеми, но със сина беше просто за трилър! трябваше да е на свекъра, но аз не  и не, мъжа ми даде ултиматум след големи заплахи, 4е ще го кръстя гърди гърдев като в  телефонния указател! стана на компромис да избера имена с буквата; той да си избере от няколко, нали да  му е по мъжката 4ест! избрах три и стана така, 4е той хареса което аз исках тайно! но дядото така отказа да си види внука и не дойде до смърта си, след 7м! с каката, да не бъдело на майка ми, само буквата,щом съм била инат преди, и пак избрах няколко имена и той избра едно, не то4но, което смятах, но пак е хубаво! за малката исках алиса, като жената създала тунис от легендата, но моят мъж каза, 4е децата щяли да я бъзикат с ханибал, и една леля избра името й линда (перла), което има интер зву4ене и се признава и тука и у нас, та сега си е добре! и трите ми деца са с интернационални имена както е моето! преборих се!ура!

# 37
  • Мнения: 1 937
daff, нали знаеш че не съм от заядливите и често бъркам имотиконите   bouquet

Иначе познавам една Филипа, кръстена на баба си Трендафилка.

Тъпото е, че самата ми свекърва се притеснява от името си и всички я знаят с друго, различно от това по паспорт.
За финансова зависимост и дума не може да става.

Сега се разиграха и други циркове покрай третото дете на етърва ми, ама там не смеят да се обаждат!

Не знаят какво съм им подготвила обаче, за нашето трето. Някога!  Mr. Green

# 38
  • Мнения: 3 447
Дотук не съм имала проблеми. Синът ми е кръстен на моя баща по предложение на мъжа ми. В началото и двамата искахме да е неутрално име, но неговото неутрално предложение беше толкова абсурдно, че се навих да го кръстим на баща ми като спасителен вариант  Crazy От страна на свекърите не е имало проблеми, защото големият им внук е кръстен на свекъра, така че всички са доволни. При евентуално второ дете обаче едва ли ще се размина толков лесно  Rolling Eyes

# 39
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Моят опит сочи, че за второто претръпват Mr. Green

# 40
  • Мнения: 5 401
И при нас е малка драма. Като се женихме преди около 100 год. родителите на мъжа ми претърпяха голям удар като им казах, че няма да взема фамилията им, а ще си добавя едно тиренце. И като да не са супер прецакани, с мъжи се разбрахме първородното ни дете да е кръстено почти на баща му. Той се казва Иван, а нашата идея беше за Йоан.. Хубаво, обаче, като забременях и решихме да кръстим чавето Калоян, което всеки средно интелегентен знае, че означава "хубав Иван". Какво да ви кажа - поне няколко хиляди пъти трябваше да обясняваме и двамата му родители, че детето е кръстено на дядото докато накрая кротнат. А в момента на тях им се налага да слушат коментари от рода на "е не можаха да го кръстят Иван".. Гляк..   bouquet

# 41
  • София
  • Мнения: 630
За много неща мога да направя компромис, но по този въпрос си оставам с категорична позиция. Името на детето трябва да ми харесва. Не си представям в знак на уважение към родители/свекъри, да дам нежелано от мен име  на детето. Тудно ми е да разбера и родителите, които го правят. Може би защото не съм била поставена пред подобна ситуация. Избрах името на малката още преди да се роди и всички знаеха как ще се казва от първия момент на бременността. Никой от близкитие ми (поне гласно  Mr. Green) не е изразил някакви претенции.

# 42
  • София
  • Мнения: 3 421
 Нашите родители не са проявявали претенции, но съм сигурна, че тайно са се надявали.
  
Моят опит сочи, че за второто претръпват Mr. Green
Ама при трето "апетитите" се възобновяват Mr. Green
 Аз съм кръстена на едната ми баба, сестра ми на другата баба и като трябвало да се кръщава брат ми, вече имало претенции от родата до 9-то коляно ooooh! Дядо ми(свекъра) казал, че ако майка ми кръсти детето на него ще дойде да я вземе с нова кола(за нея). Ама мама като си знае, че няма да стане и се измъкнала като казала - ами ти ела с колата да я видя и тогава го записвам. Естествено нямало кола, така мама спокойно си го кръстила както иска. Интересното е, че баба ми(свекървата) до сега твърди, че бил кръстен на прякор на дядото на майка ми ooooh!- их, пак на другият род.
 Други случки - приятелка на сестра ми се принуди две седмици след изписването да ходи да сменя името на детето, че било на мъжът й, а не на свекъра.
  Моя приятелка след като роди, в болницата мъжът й я натисна да смени името, че майка му разиграваше театри и "припадаше", а името беше решено няколко месеца по-рано.
 

# 43
  • Варна
  • Мнения: 1 306
О, и сестра ми една седмица е била с едно име, а после е сменено заради бабешки тръшкания.

# 44
  • Мнения: 446
Като искат да се сърдят, винаги ще намерят за какво. Синът ми е кръстен на родителите на съпруга ми - Евелина и Генади /нищо, че е починал отдавна, нали не е цялото име негово/ и по фамилия е Генадиев. Пък и не е било насила, името си го харесваме, детето - още повече. Уж навремето свекърва ми нямаше нищо против, обаче при една от последните ни срещи преди да се скараме окончателно, ми натякна, че нарочно не съм го кръстила Евелин само на нея, защото съм искала да е и на майка ми Гинка. #Crazy

# 45
  • Мнения: 1 937
Като се женихме преди около 100 год. родителите на мъжа ми претърпяха голям удар като им казах, че няма да взема фамилията им, а ще си добавя едно тиренце.

Ооо, не намесвайте и тиретата, моля.

Свеки ми е счетоводител и всеки път като донесе докименти за подпис, гледам писала ме е с нейната фамилия.  Mr. Green

# 46
  • София
  • Мнения: 607
При нас проблеми с името нямаше. Ние с мъжа ми категорично бяхме казали, че няма да е на никого от рода. Това си е нашето дете, ние ще му изберем името. Това е нов човек, ново начало. Не знам дали са се сърдили, поне не са ми го показали, слава Богу.
А за тирето в моята фамилия...И майка ми е с тире, та нямаше сътресения.  Joy

# 47
  • Мнения: 2 891
Тъй като когато сме се раждали не е имало ехографи, е трябвало и аз и сестра ми да се казваме Крум. За нещастие на баща ми, не е успял с правенето на момче  Mr. Green . Когато аз забременях, предложих на мъжа ми 3 имена - Виктор, Александър и Филип. Искаше ми се да е с име на победител Simple Smile. Той избра Сашко, но за зла беда съм имала такова гадже преди време. Иди се обяснявай на кого си кръстил детето  ooooh!

# 48
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Тъй като когато сме се раждали не е имало ехографи, е трябвало и аз и сестра ми да се казваме Крум.

 Joy  Joy

# 49
  • Мнения: 3 880
защото съм искала да е и на майка ми Гинка. #Crazy

Евгени на Гинка? newsm78 Голяма фантазия hahaha Никога не би ми минало през ум, че някой е кръстен на някого, само защото в средата на името му фигурира първата буква на другия hahaha то бива вариации, ама чак пък толкова... звучи ми като "кръстили детето Светла- на дядо й Ламби" Joy

Ей това е неразбираемото за мен, за някакви си букви, изчекнати от незнам  къде си, търсени с лупа из името се хващат и правят семейни драми... ама то човек като си търси повод....

Името на дъщеря ми започва със същата буква като на свекър ми (чисто съвпадение и случайност, както вече споменах тук няма такава традиция) , в БГ всички смятат, че съм я кръстила на него (просто като факт, а не за сръдни) Той пък даже и представа си няма за "отдадената му чест" Laughing Никога не би се сетил, че заради тази една единствена буква детето може да е кръстено на него Joy

 

# 50
  • Мнения: 2 099
Нашето момиченце пък е Елиа,на никого не е кръстена.Имаше големи драми по едно време за името от свекърите ама им премина уж.Колко ли ще се потресат ако разберат че и другите деца няма да кръстим на никой...
А моето име е Недялка...и досега ми е гадно като ме нарече някой Недялкее как може да ми сложат толкова кофти име незнам...и двете ми баби са Недялка.
Какво да се прави други времена са били тогава Confused

# 51
  • София
  • Мнения: 3 328
И при мен изборът на име се превърна на два пъти в проблем.
Първият път - за него спомените ми са косвени и бледи - трябвало майка ми да ме кръсти с името на свекърва си, но "хем да не го променя, както си е, тъй да го сложи" - Пенка. Обаче тя без коментари ме записала с модифицираното красиво трайкийско име на майка си /тя се казваше Русанка, бог да я прости/. Години наред родителите на баща ми отказваха да ме виждат, да ме гледат през лятото...починаха преди няколко години, почти без да ги познавам.
Вторият път - за мое огромно изумление случката се повтори при раждането на дъщеря ми. След като разбра, че съм родила /веднага след излизането от операционната, че беше секцио/, баща ми започна да звъни /от друг град/ час по час и да ме пита как ще го кръстим, като непрекъснато спрягаше своето име в женския му вариант. Отговорих му, че това ще реша аз. Защото така си и беше - мъжът ми ми предостави възможността да избирам еднолично още като се разбра, че съм бременна. "Ти ще го носиш, ти ще се мъчиш, редно е ти да го кръстиш" - ми каза. Пък аз взех, че кръстих щерката на неговата майка и на него самия. Нито за миг не съм съжалявала, защото създадох ново име, нетрадиционно според съвременните разбирания, но с красиво, историческо звучене. Струваше ми 5 месеца мълчание от страна на баща ми. Ама че съм току що родила, ама как съм, ама добре ли сме с бебето - няма. Все едно пет месеца ни нямаше на тоя свят. Мисля, че успях да преодолея мъката от това, че единственият ми жив родител пет месеца не се поинтересува от единствената си внучка /едно дете съм/. Струваше си. Дъщеря ми се казва Мария-Асена.

# 52
  • Мнения: 990
Никой от родителите ни не е имал претенции на кого ще се кръщават децата,но съм сигурна ,че тайно са се надявали. До последно никой освен мен и мъжа ми не знаеше имената им. В крайна сметка единия е кръстен на свекъра , а другия на баща ми.

# 53
  • Мнения: 9 990
Струват ми се нереални тези истории за скандали за името. ....

Ооооо, реални са и още как Tired
С мен  в родилното  имаше едно момиче- отказаха да дойдат да го приберат, защото беше родило момиченце.Хванахме и такси и я изпратиме, като всяка даде по нещо-за бебето, тя да се облече, че и дрехи не пожелаха да и донесат... SadМилата, как ли живее днес...
На друго момиче свекърът я помъкна надолу по стълбите, за да се увери, че бебето го записват на него...Няма да споменавам какво беше името,,,всъщност-що пък не-Куньо го записа този свекър...на себе си... ConfusedИ тази женица не смея да я мисля... Tired

Аз моите деца ги кръстих на тях си/ т.е. първото, второто още не се е родило, но си има  измислено собствено име-не взето от никой от родата, пък за щастие-тази рода я няма никаква, така че съм лишена от подобни преживявания/

# 54
  • Мнения: 1 043
о тежка тема сте хванали - аз слава богу харесах име което и съвпадна с очакванията и се хареса на мъжа ми - въобще шестица от тотото както се казва  Mr. Green, но с първата щерка понежа свекито се казва ели - а ние кръстихме дъщерята стефани - ела да видиш колко мъка има на този свят боже... до сега си и казва натъртено поглеждайки ме накриво ефи ... нали от стефи  Mr. Green все ми е тая как и вика но и на маменце и говори което по ме притеснява  Crazy а преди да родя дала списък с имена да сме си изберели  #Cussing out как не я досрамя незнам ... поне бъквата да и имала - та ева се казва - но безмалко напук да и сложа някакво друго без нито едно е име

# 55
  • Мнения: 2 099
Ох боже не е по темата ама аз познавах 2 ма братя роми дето ми бяха съученици единия беше Мортал а другия Зубзеро Joy баща им бил луд фен на Мортал Комбат...

# 56
  • Мнения: 7 640

малее, пенелопа, ти ме разби

Последна редакция: чт, 23 ное 2006, 16:08 от PolarFox

# 57
  • София
  • Мнения: 3 405
Да, жива е традицията и ражда страшни циркове, както са споменали мамите по-рано- и аз бях свидетел в болницата на подобни циркове с прекръстването на бебето, с цел отстъпване на жилище за младото семейство  Sick
Да спомена за протокола, че аз, самата съм кръстена на баба ми по бащина линия, като майка ми е искала да се казвам Йоана /другите ми баба и дядо са Иван и Иванка/,но за да угоди на баща ми ме кръщава Анна- и по този повод баба ми/на която ме кръщават/ не благоволява да ме посети близо 2 месеца след раждането ми. Брат ми, 6 години по-късно се кръщава отново на дядо ми по бащина линия, като вниманието, което му се оказва от титуляра на името е подобно.
На мен никой не си е позволил дори и да ми намекне нещо по повод името, което ще дам на дъщеря си, аз сама казвах, когато ме питат, че детето си има баща, който ще я кръсти, когато се роди и съм сигурна, че ще има прекрасно име. Е, мъжа ми е Борис, аз съм Анна, свекърва ми е Бояна, дъщеря ми носи нейното и наши имена, а тя до последния момент не знаеше и беше изненада за всички, но за нея- направо шок, плака 3 дни Simple Smile

# 58
  • Мнения: 2 849
Една жена в родилното с второ детенце ,писа го на баща си ,че първото вече е писано на свекър и .Да ,ама не ,дойде гадината ,разрева я и пак на него го писаха .


според свекърва ми другото внуче- Калоян е кръстен на нея ,тя е Лиляна (заради "Л") Crazy

# 59
  • Мнения: 1 517
Аз слава богу нямах такива проблеми. Но знам за един случай: майката искаше да кръсти детето на свекърва си, но да е Димитрина, а не Димитричка като бабата. Обачееее...таткото скочил и казал, че ако не пише бебето точно Димитричка, няма да дойде да я вземе от родилното. Така плака милата...и кръстиха момиченцето Димитричка.

# 60
  • Мнения: 3 423
болни мозъци!!!!!
добре, че го нямам този проблем.
нашето дете е с три лични имена,
българските ми близки се забавляват.
никой не е повдигнал въпроса,
защо детето не носи името му.
познават ме.

# 61
  • Мнения: 3 268
Най-лошото е, че на принципа "да си върнем на някого", повечето оплакващи се от такова отношение, дойде ли техният ред, правят същия цирк: "Аз уважих едно време дядото/бабата, сега мен трябва да ме уважите!"
Аз съм за "необременени с минало" имена и слава Богу, в рода имаме такава тенденция.
Но ви призовавам да помним какво си пишем тук и след 20-30 години!!! Wink
newsm10 Дано не ни е къса паметта след време.Аз ще съм живот и здраве и свекърва,и тъща.Ще се радвам внуците ми да носят български имена,но децата ми единствено ще имат думата по този въпрос.

# 62
  • Мнения: 5 616
Тъй като когато сме се раждали не е имало ехографи, е трябвало и аз и сестра ми да се казваме Крум.

 rotfImao rotfImbo, и аз е трябвало да се казвам Калин.

# 63
  • Мнения: 5 616
Оххх, тази тема и мен ме размисли. Митака трябваше да е момиче и аз мислех да не го кръщавам на никого. Е, той си дойде с името, но и досега ме подпитват дали не е кръстен на някого от нашите  Mr. Green, а имената им нямат нищо общо.
Едно момиче от родилния дом чакало също момиче. Свекитата толкова давали зор да се кръсти на свекъра, че се разбрали, ако е момче да си го кръсти на техните, а ако е момиче-на свекъра /Михаела/. Да, ама тя взела, че родила момче и то също на Димитровден. И като се почна тормоз-да се кръсти на свекъра и туй то. Даже бяха ходили да говорят с майка ми да не си записвам детето Димитър, защото тя не кандисвала. Аз я убеждавах, че това е хубава поличба за детето да се роди на празник и да си има светец-покровител. Накрая измислиха да е Митко, но не Димитър /да има поне една буква/. Всъщност свекитата бяха вбесени, понеже майката на момичето се казва с име, започващо с Д.
Е, накрая тя си го записа Димитър и свекитата преглътнаха.  Mr. Green

# 64
  • София
  • Мнения: 2 884
Не ми хоресват последствията-Това си е нашето внуче,това вашето Naughty Не кръщавам на никой Mr. Green

# 65
  • София
  • Мнения: 3 099
Направо ме втриса като чета...

Луда работа!

# 66
  • на кого му пука
  • Мнения: 923
Направо ме втриса като чета...

Луда работа!

Абе луда ама ако ти опре до главата да се чудиш накъде да вземеш.
При мен се знаеше че ще е на някой от неговите родители и мъжът ми държеше да е на майка му/Веселина/независимо момче или момиче.В крайна сметка не се възпротиви като избрах името Валери.

# 67
  • Варна
  • Мнения: 686
Аз е трябвало да се казвам Вакрил. Майка казва че постоянно се е молила да роди момиченце. Раждам се аз и майка решава да ме кръсти все пак на свекър си - Виктория. Да ама не. Виктория не било на Вакрил, трябвало да е Весела. Та тъй се казвам.

После се ражда брат ми. Майка е имала брат на 29 г., за когото са чакали да почине. И майка решава да го кръсти на него - Борис. Обаче виждаш ли дядо ми вдигнал олелия до небесата как никой не го уважавал, как удар щял да получи и прочие. В крайна сметка името на брат ми е сменено. Майка казала че ще смени името просто да е оставят на мира и записала брат ми Борислав /не е Борис все пак/ Grinning

Резултатът от всичко това е че нито на мен, нито на брат ми в момента ни пука особено за родителите на баща ми

Като знам майка какво е изтърпяла, направо ми идва да ги #2gunfire Сега са остарели и са много хрисими, но са вгорчили живота на майка ми на младини. За да не остане баща ми сам на някакъв празник й забранили да отиде  до майка си и баща си. Баща й е починал няколко дни по-късно, майка още не може да си прости че не го е видяла за последно.

Абсолютни простаци #2gunfire Аз обаче смятам да ги изненадам като не ги поканя на сватбата и тях и родата им Mr. Green

# 68
  • Варна
  • Мнения: 5 529
Ние сами си решихме голямата да бъде на първата буква на баща ми, а малкият да е на свекъра, който е починал преди много години и на майка ми.
Мога обаче да кажа за два случая с мои близки. Единият е за първият братовчед на баща ми. Като се роди синът му го кръстиха Теодор, на дядо Тодор, да ама заради тази една единствена буква разлика дядото категорично отказа да си види внука и с години се сърди. На момчето и сега му викат Тошо.
Другият е за моя състудентка. Тогава вече излизаха модерни западните имена и изведнъж тя си кръсти сина Велко. Ние всички и се чудехме, а тя обясни че за да поднови името на дядото е получила като подарък кожено палто и са започнали стоеж на ново жилище, спонсориран от свекъра. Платил си човека и си получава за каквото е платил.

# 69
  • Мнения: 215
Момичета,
 това което някои от вас са написали ми звучи меко казано направо абсурдно.
Когато моя син се роди си го кръстих Мартин, на никой не е кръстен. Ако някога здраве и живот имам второ дете, отново няма да го кръстя на никой. Свекъра ми един път досега не му е казал на име на детето, вече повече от три години-негов проблем, ограничени разбирания., а ... и на всичкото отгоре като се ожених си запазих моята фамилия, останах си с моминското име без да прибавям тирета и запетаи и тем подобни. Реших че така е правилно.
Добре че мъжа ми ме разбира и не ми е създавал никакви проблеми и не е поставял някакви условия.

# 70
  • Мнения: 7 186
Тази "традиция" е толкова изродена, че трябва да отпадне. Не ги разбирам тия хора, е какво като детето е кръстено на теб, какво ще стане толкова, ще се направиш през хората ли, че си много уважаван? А всъщност ти си принудил децата си да кръстят внучето на теб- със сръдни, тръшканици, заплахи с лишаване от наследство и какво ли още не. Селяния и простотия до шия. Няма да се радват, че детето е живо и здраво, ами тръгнали да правят фасони!
Моето дете не е кръстено на никой, но не съм имала проблеми с никой за това. Бих го кръстила на някой, единствено ако има име на близък, което ми харесва. Това да взема първата буква и да си съчиня нещо не е кръщаване за мен. Или цялото- или неутрално. А някой ако вземе да ми налага чрез заплахи как да го кръстя... Hands Fist
Иначе- да, имам познати, които са имали разправии с близките още в родилното, сменяли са имена и т.н. Не разбирам кому е нужен целият този цирк заради едно име. Confused

# 71
  • Bapнa
  • Мнения: 762
Аз забравих да дам пример.
Мои познати кръщават първото си дете на свекъра но не 1към1 а по-съвременно име с буквата на дядото.Още докато са в родилното се заформя луд скандал,отказ да ги посрещнат в къщи и детето веднъж записано в регистрите ,в последствие се прекръства отново този път със старческото име.
ооооо ужас ! а бой ???  #Cussing out #2gunfire

# 72
  • Мнения: 2 792
 Не съм имала разправии с никой, не съм ги именувала предварително, не ми допада и друг път съм го писала. Голямо мислене падаше в последствие за име, Димана я записахме още първия ден в родилния дом, но Момчил го мислих два дена какво име му пасва и му отива Laughing

# 73
  • Мнения: 1 680
Свекъра искаше име за малката Йоана -Попея. Кръстихме я Ева, по наш вкус. На Ивановден имаше някакъв конкурс - Мис Свят или нещо от сорта и конкурса го спечели момиче с Мария Хоакина Валдес Хулио и т.н. Свекъра ми се обърна към нас и заяви:"Виждате ли колко царствено звучи това име, ама вие не слушате човек, Ева та Ева" Същисах се, ама карай минало заминало.

# 74
  • София
  • Мнения: 5 605
За мен това е една от най-глупавите традиции в БГ. Ако ти харесва името на някой родител-кръщавай, ама ако не...в крайна сметка детето си е твое. Но и аз съм се нагледала на много такива случаи. Имах една комшийка, която си кръсти детето Георгина на майка си, която й беше поставила условия-или ще е така, или ще е Гинка, или да забрави, че има майка. Е...думи нямам. Много силно впечатление ми направи в болницата когато родих първия ден в стаята с мен имаше още едно момиче, място не можеше да си намери. Това й беше второ дете, беше решила да го кръсти на баща си,  но цялата рода и нейната и на мъжа й час по час се изреждаха да й се обаждат да й казват, че ако го кръсти така не искат да я виждат /явно баща й и майка й бяха разведени/. Свекито пък й се караше, че на вилата й селския луд се казвал така и щяло да я е срам да каже името на внука си. А то хубаво име - Павел. Много ме беше яд тогава на тези хора - вместо да се радва момичето, те щялото щастие и помрачаваха!  #Cussing outДоста си поплака! Ако това мамче пише тук и се извинявам, че използвам историята й,   bouquet но наистина ми направи силно впечатление!
 Затова съм много благодарна на моите родители - майка ми въобще не си харесва името, та не беше и въпрос за това, но баща ми /на който дължа много/ още като забременях ме извика и ми каза, че всяко дете си идва с името - то трябва да е избрано от родителите и да отива на детето, т.е. родителите си усещали най-добре кое е най-подходящото име за детето им.  И до края на бременността ми напомняше да не се съобразявам с имената.

Общи условия

Активация на акаунт