Лапате ли храни, които са били в устата на детето ви? Аз - да. Като ми изплюе в ръката нещо дъвкано, недодъвкано, и хоп - в устата...така де, къде да търся тепърва къде да го хвърля. Нали е храна, а и тя си ми е дете...
Е?
Е?
- Публикувана: 17 ян. 2005, 20:52 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2005, 21:39 ч.
Лапате ли неща от устата на децата си?
.А да не ви описвам, как старателно довършвам остатъците от обяда или кашата и.Ами че кога иначе ще хапна бананова каша? 
То е и здравословно, пък и икономийка 
Много се дразня на кръстницата ми - може и да не съм права, естествено.
Храни бебето-една лъжичка му дава, после стои с лъжичката в ръка, вижда я, загребва му от храната и я изяжда, после дава на него и така.
Сигурно така се каляват децата щом се разменят вируси, но мен ме дразни отстрани, още повече, че е определила някаква доза на детето, а като изяде половината как знае кое е изяло детето?
Иначе не виждам нещо толкова странно да се яде нещо, което е изплюло детето, но пък може и да е кофти хапка и затова да я е изплюло...
Храни бебето-една лъжичка му дава, после стои с лъжичката в ръка, вижда я, загребва му от храната и я изяжда, после дава на него и така.
Сигурно така се каляват децата щом се разменят вируси, но мен ме дразни отстрани, още повече, че е определила някаква доза на детето, а като изяде половината как знае кое е изяло детето?
Иначе не виждам нещо толкова странно да се яде нещо, което е изплюло детето, но пък може и да е кофти хапка и затова да я е изплюло...
Цитат на: Petinka
За момента не мога да кажа, че сме само на мляко, ама честно казано-не вярвам да го правя.......Нищо, че ми е дете, то дъвканото си е дъвкано, баси 
Мда, подкрепям. И олигавеното си е олигавено. Ние отдавна не сме на мляко и смея да твърдя, че дъвкано и олигавено не мога да сложа в устата си, нищо че ми е дете. Иначе ДОяждам някои неща, но е твърде рядко, синковеца има добър апетит.
Уф, и аз го правя 
. Като ме мързи да ида да го хвърля и хоп в устата. Обаче смятам да я преустановя тази практика, защото понякога вземам и от масичката за хранене, ако там е паднало парченцето, пък гледам че моят нещо и той взел да си обира трохите от масичката 
. Ами от мама гледа детето, как да му се скараш. 
. Като ме мързи да ида да го хвърля и хоп в устата. Обаче смятам да я преустановя тази практика, защото понякога вземам и от масичката за хранене, ако там е паднало парченцето, пък гледам че моят нещо и той взел да си обира трохите от масичката . Ами от мама гледа детето, как да му се скараш. 
Не мога. Преди да имам дете гледах една позната как лапаше от устата на детето си, че и на него понякога му даваше изплюто от нея. 
(или му облизваше биберона и му го даваше). Мислех, че като имам дете, и аз ще правя така, но не мога. Не бих лапнала повторно дори нещо, което самата аз съм изплюла. Също да дам на Маринка изплюто от мен - абсурд!
(или му облизваше биберона и му го даваше). Мислех, че като имам дете, и аз ще правя така, но не мога. Не бих лапнала повторно дори нещо, което самата аз съм изплюла. Също да дам на Маринка изплюто от мен - абсурд! 
но пък за нея са си екстра
Най-интересното е, че аз винаги съм била много гнуслива и никога не съм яла или пила с чужди прибори, чаши и т.н., не съм обличала чужди дрехи, мога да "върна" храната ако видя някое по-голямо влакънце на ръба на чинията и ненавиждам целуването с език 
. От децата ми обаче не ме е гнус изобщо - при смяна на памперсите редовно им целувам дупетата, запушените биберони при хранене отпушвам с изсмукване (после обаче изплаквам и чак тогава давам отново), допивам сокчетата и дояждам кашичките и дори, когато ги целувам или те се опитват да наподобят целувка (като, естествено, ме олигавят цялата), не изпитвам никакво отвращение, а преди се чудех как някои майки не се гнусят да доядат (примерно) вече осмуканите от бебетата им гризинки.
. От децата ми обаче не ме е гнус изобщо - при смяна на памперсите редовно им целувам дупетата, запушените биберони при хранене отпушвам с изсмукване (после обаче изплаквам и чак тогава давам отново), допивам сокчетата и дояждам кашичките и дори, когато ги целувам или те се опитват да наподобят целувка (като, естествено, ме олигавят цялата), не изпитвам никакво отвращение, а преди се чудех как някои майки не се гнусят да доядат (примерно) вече осмуканите от бебетата им гризинки. 
Не.
Никога не съм била от гнусливите - мога да ям с едни и същи прибори, от една чиния, да пия от една чаша и т.н., но дъвкано и изплюто - абсурд.
Вкъщи кучето се радва на тези екстри
Иначе, ако става въпрос за манджите - да, дояждам, ако е останало в купичката и то само "човешката" храна, пюретата силно ги недолюбвах, от кашите имаше и вкусни
Никога не съм била от гнусливите - мога да ям с едни и същи прибори, от една чиния, да пия от една чаша и т.н., но дъвкано и изплюто - абсурд.
Вкъщи кучето се радва на тези екстри
Иначе, ако става въпрос за манджите - да, дояждам, ако е останало в купичката и то само "човешката" храна, пюретата силно ги недолюбвах, от кашите имаше и вкусни
не съм му давала с лъжица, облизана от мен. отначало от страх от вируси, а после видях една майка да облизва биберона на детето, който то беше изтървало на асфалта, и после му го тикна пак в устата- тогава много се отвратих: и тя си пое микроби, и детето не получи чиста залъгалка- с това облизване дали я е почистила???
) 
Препоръчани теми