Родих на 20 години и за мое спокойствие с таткото решихме да живеем известно време при майка ми а в съседния апартамент е моята баба . Всичко вървеше добре до един момент в който към мен има само упреквания и викове те го взимат вечерта за да можем вечер да спим а през деня да сме така казано " в кондиция " . Ние излизаме навън вечер с приятели докато бебчо е с бабите си , но вече той в на 2 месеца и тези нападки и упреквания не ми влияят добре и се чувствам на дъното и най-лошата майка на света . Мисля си че няма да мога да се справям сама с него и не мога да изляза дори на квартира от този ужас че той няма да спира да плаче цял ден и цяла вечер . Просто мисля че няма да се спарим с бебчо сами , ако някой има опит с този страх и недоверие към себе си моля за съвет