Скъпа Голдънче, от снощи все си мисля, за това, което написа - и на мен ми се случи наскоро, една приятелка забременя след инвитро, като ми го каза, вместо да се зарадвам изпитах страшна болка, а заедно с това я поздравявах весело за хубавата новина. А днес чух от мой близък човек, че не е трябвало да бързаме с инвитрото, че е трябвало да го отложим едва ли не с години, докато се оправим финансово, думите не бяха отправени директно към мен затова и не реагирах и това от човек с бебе! Хората, около нас трудно разбират какво изпитваме, но в този форум е различно. И макар, че рядко говорим за болката, всяка от нас е наясно с чувствата на другите съфорумки.
И тъй като вече доказахме, че сме силни - избърши сълзите и след няколко месеца с радост гушни племенничето си. Пък до тогава и ти ще чакаш своето бебе!
Прегръщам те силно.
И тъй като вече доказахме, че сме силни - избърши сълзите и след няколко месеца с радост гушни племенничето си. Пък до тогава и ти ще чакаш своето бебе!
Прегръщам те силно. 
Lali! 
Нищо не усетих от празниците, беше ми тъпо и равнодушно, никъде не ми се ходеше и нищо не ми се правеше. Вчера имах рожден ден, който не празнувах понеже нямах никакво настроение за празник - напротив, идеше ми да се скрия от всички смс-и, тел. обаждания и поздравления 
Ужасна апатия ме е обзела, чувствам се като емоционален инвалид. Отчуждила съм се от всички и съм се затворила в себе си, чак аз самата не мога да се понасям... Тъкмо бях започнала да излизам от дупката есента и последва серия каръщини, които пак ме обезвериха. След бъбречната криза се сдобих с бактерии в урината, които упорито не искат да ме напуснат въпреки шепата хапове, които изпих. Естествено отлагам всички процедури за неопределен срок, а така се радвах че най-накрая започваме да действаме...
