За пореден път на вратата ми потропа моя близка, с молба да и дам пари на заем. Този път отказах и се чувствам ужасно, сякаш съм я предала...
- Публикувана: 15 ян. 2007, 21:51 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2007, 14:06 ч.
За заемите...
Не зная колко е патова ситуацията, но аз разсъждавам така: след като някой е останал без пари, то или лошо си управлява доходите или те са недостатъчни, но щом иска заем, значи след време би трябвало да има възможността да го върне. А щом може да го върне, значи доходите не са чак толкова недостатъчни. Просто с отказа си давам възможност на искателя да помисли за друг вариант на бърз кредит или да се научи да си управлява по-добре доходите.
Не се притеснявай - според мен си постъпила правилно, даже си изключила още една неприятна ситуация, след време да се тревожиш за връщането на заема.
Не се притеснявай - според мен си постъпила правилно, даже си изключила още една неприятна ситуация, след време да се тревожиш за връщането на заема.
Никога не бих отказала помощ на близък, щом имам възможност. Направо чета и не вярвам на очите си 
Що за хора сте, никога ли не сте изпадали в затруднено положение, никога ли не сте имали нужда от помощ 
Що за хора сте, никога ли не сте изпадали в затруднено положение, никога ли не сте имали нужда от помощ И аз мисля така.
Ако е малка сума и е по възможностите ми бих дала на близък човек (роднина или приятел). Скоро бях в ситуация в която чувствах вина,че отказах помощ, в резултат този близък приятел е сърдит и не се виждаме и чуваме. Но и аз семейство имам и трябва да мисля за детето си, и отказах да тегля заем , който той да ползва.
Проблемът ми в кратце е, че вече ми дължи доста, а съпругът ми не позволява да и услужвам с повече пари. Снощи имахме малка семейна драма по въпроса. Опасявам се това да не натовари семейните ни взаимоотношения. Последните заеми и ги дадох без негово знание и ако разбере ще има последствия за мен. Това е. Просто се оказах между чука и наковалняъа, за това се оплаквам....
Ако е малка сума и е по възможностите ми бих дала на близък човек (роднина или приятел). Скоро бях в ситуация в която чувствах вина,че отказах помощ, в резултат този близък приятел е сърдит и не се виждаме и чуваме. Но и аз семейство имам и трябва да мисля за детето си, и отказах да тегля заем , който той да ползва.
Разбирам те и не те упреквам 
Случаят явно си има предистория, вероятно си имаш своите основания. Просто ми стана малко гадно от изказванията на повечето хора след теб, според които искащите заем са едва ли не някакви изпаднали смотаняци, незаслужаващи каквато и да било подкрепа. Бих искала да им напомня, че животът е колело, върти се..един ден имаш, на другия може да си на дъното. Ако всичките ти близки те изоставят, за какво всъщност градим приятелства
Случаят явно си има предистория, вероятно си имаш своите основания. Просто ми стана малко гадно от изказванията на повечето хора след теб, според които искащите заем са едва ли не някакви изпаднали смотаняци, незаслужаващи каквато и да било подкрепа. Бих искала да им напомня, че животът е колело, върти се..един ден имаш, на другия може да си на дъното. Ако всичките ти близки те изоставят, за какво всъщност градим приятелства
Ако ставаше въпрос да погася няколко вноски по заем щях да помогна. При нас ставаше въпрос аз да изтегля 15 000 лв., той щял да погасява заема.Но каква гаранция имам,че това ще става не е ясно. След като си помагала многократно без да ти връщат парите, мисля,че съпругът ти е прав. Не си дойна крава. Ако си връщаха заема и бяхя коректни щеше да им помогнеш пак. Не се чувствай виновна изобщо.
belinda, веднага ще ти кажа аз как обосновавам мнението си по темата.
Когато вземаш решение дали да дадеш заем, ти познзваш достатъчно добре и човека и ситуацията. Реших, че jj okocha е постъпила правилно, защото за решението си е взела предвид всички подробности по случая.
Иначе това с изпадането в нужда е много разтегливо понятие. Имаме приятелка, която не работи, няма свои доходи и се издържа от вземане на заеми, които не връща!!! При това харчи безразборно и много свободно. Знае кои са богатите и приятели, които не биха и направили проблем за някоя сумичка, отива и им разиграва една сърцераздирателна история, в която е много убедителна и хората с готовност и помагат.
Когато твой приятел изпадне в беда е нормално да му помогнеш, но когато той не умее да управлява доходите си (или да продобива такива), значи му липсват не пари, а много важни умения, които ти с даване на пари назаем няма да му ги създадеш, а точно обратното.
Когато вземаш решение дали да дадеш заем, ти познзваш достатъчно добре и човека и ситуацията. Реших, че jj okocha е постъпила правилно, защото за решението си е взела предвид всички подробности по случая.
Иначе това с изпадането в нужда е много разтегливо понятие. Имаме приятелка, която не работи, няма свои доходи и се издържа от вземане на заеми, които не връща!!! При това харчи безразборно и много свободно. Знае кои са богатите и приятели, които не биха и направили проблем за някоя сумичка, отива и им разиграва една сърцераздирателна история, в която е много убедителна и хората с готовност и помагат.
Когато твой приятел изпадне в беда е нормално да му помогнеш, но когато той не умее да управлява доходите си (или да продобива такива), значи му липсват не пари, а много важни умения, които ти с даване на пари назаем няма да му ги създадеш, а точно обратното.
, ясно е , че ти е кофти , защото е близка , но и помагането си има граници 
Възможно е да си я предала, затова се чувстваш гадно...
Все пак близките по това се познават - помагат си в случай на нужда.
Някои обаче съзнателно, други несъзнателно започват да злоупотребяват с това и мислят, че близките са длъжни да им помагат.
За твое успокоение е трябвало предишния път да я предупредиш, че е последен път, в който и даваш пари.
Понякога се случва - детето се разболее, трябват пари за лекарства, а заплатата я бавят, затова и аз прибягвам до близки понякога. Но не бива да е често. Пък и не си длъжна.
Все пак близките по това се познават - помагат си в случай на нужда.
Някои обаче съзнателно, други несъзнателно започват да злоупотребяват с това и мислят, че близките са длъжни да им помагат.
За твое успокоение е трябвало предишния път да я предупредиш, че е последен път, в който и даваш пари.
Понякога се случва - детето се разболее, трябват пари за лекарства, а заплатата я бавят, затова и аз прибягвам до близки понякога. Но не бива да е често. Пък и не си длъжна.
Пак се изказах неподготвена - за кредит е друг въпрос.
Никога не бива да поставяш другите пред семейството си!
Това включва погасяване на кредит.
Е, ако пък имаш излишък на пари (то кой ли би го признал) и няма да ощетиш някой от семейството, би могла да дадеш, но пак си е твой избор и това че сте близки не бива да те задължава.
Дори кредита да е теглен с цел лечение, ако ощетява семейството ти компромиси не би трябвало да правиш. Вярно е, че никой не знае какво ще се случи предварително и всеки търси начин да се оправя, ама да не стане като в приказката "болен здрав носи"...
Никога не бих отказала помощ на близък, щом имам възможност. Направо чета и не вярвам на очите си Що за хора сте, никога ли не сте изпадали в затруднено положение, никога ли не сте имали нужда от помощ
Що за хора сте, никога ли не сте изпадали в затруднено положение, никога ли не сте имали нужда от помощ Аз в началото, когато започнах да отказвам заеми, също се чувствах кофти, но се принудих и вече тактично отказвам, след като изгорях няколко пъти(и аз и мъжът ми) с не малки суми от много близки хора, които вече заради заемите не са ни близки. Предпочитам да откажа и да си запазим отношенията, отколкото да дам и след време да си развалим приятелството.
Никога не бих отказала помощ на близък, щом имам възможност. Направо чета и не вярвам на очите си Що за хора сте, никога ли не сте изпадали в затруднено положение, никога ли не сте имали нужда от помощ
Що за хора сте, никога ли не сте изпадали в затруднено положение, никога ли не сте имали нужда от помощ Аз в началото, когато започнах да отказвам заеми, също се чувствах кофти, но се принудих и вече тактично отказвам, след като изгорях няколко пъти(и аз и мъжът ми) с не малки суми от много близки хора, които вече заради заемите не са ни близки. Предпочитам да откажа и да си запазим отношенията, отколкото да дам и след време да си развалим приятелството.
Много точно казано. Това, че мисля по този начин не означава, че съм някакъв коравосърдечен звяр. За да помогна на някого с пари означава да ощетя семейството си. Все още не получавам такива доходи, че да имам излишни пари. Ако аз имам нужда от средства (а съм имала), отивам до банката и тегля, а не ангажирам близки и приятели с този проблем.
Никога не бих отказала помощ на близък, щом имам възможност. Направо чета и не вярвам на очите си Що за хора сте, никога ли не сте изпадали в затруднено положение, никога ли не сте имали нужда от помощ
Що за хора сте, никога ли не сте изпадали в затруднено положение, никога ли не сте имали нужда от помощ Сега виждам на практика какво ще рече приказката "Ситият не вярва на гладния"...
Давала съм пари назаем и на близки и на не толкова близки хора.
Мислех,си,че всички са като мен честни и след като са дали дума,че примерно ще върнат заема еди кога си,ще го направят.
Налагаше се след време,аз да ходя и да си искам парите.
Винаги съм помагала но най-ме хваща яд,когато ме правят на балък.
Давам пример:Позната на моя приятелка ми поиска пари назаем,дадох и,човешко е човек да изпадне в такава ситуация.
Обещания имаше,как след месец,ще ми върне парите,мина месец,минаха два,а пари няма.
Виждам момичето,почти всеки ден,обажда се говорим,но дума не обелва за парите,които ми дължи.
Та така минаха вече две години,пари от нея до ден днешен не съм видяла.
Не съм си направила устата,да ходя да си ги искам тъй като сумата не беше много голяма.
Е определенно на този човек разбрах,че не мога да вярвам.
Вече се научих,да помагам ная хора,на които имам доверие и знам,че ще ми върнат заема.
Хора,които не съм виждала с години и дойдат изневиделица на вратата ми за пари,директно игнорирам.
Мислех,си,че всички са като мен честни и след като са дали дума,че примерно ще върнат заема еди кога си,ще го направят.
Налагаше се след време,аз да ходя и да си искам парите.
Винаги съм помагала но най-ме хваща яд,когато ме правят на балък.
Давам пример:Позната на моя приятелка ми поиска пари назаем,дадох и,човешко е човек да изпадне в такава ситуация.
Обещания имаше,как след месец,ще ми върне парите,мина месец,минаха два,а пари няма.
Виждам момичето,почти всеки ден,обажда се говорим,но дума не обелва за парите,които ми дължи.
Та така минаха вече две години,пари от нея до ден днешен не съм видяла.
Не съм си направила устата,да ходя да си ги искам тъй като сумата не беше много голяма.
Е определенно на този човек разбрах,че не мога да вярвам.
Вече се научих,да помагам ная хора,на които имам доверие и знам,че ще ми върнат заема.
Хора,които не съм виждала с години и дойдат изневиделица на вратата ми за пари,директно игнорирам.
Не разбрах само дали тя идва за пореден път или просто за пореден път идва някой близък. То не че съм прочела всички постинги де! 
Може и някъде да си писала. Аз също ти казвам, че си постъпила правилно. От къв зор пък ще си я предала? Хайде бе! Ти да не си банка! Ами ако нямаш да и дадеш пари в момента, ама ако наистина нямаш? Пак ли така ще си мислиш? Изобщо някой като идва да ми иска пари назаем, откъде накъде трябва да си мисли, че аз имам да му дам?
Аз също не давам пари назаем, освен на майка ми, на сестра ми и на свекитата, на които само ги давам, без да са назаем - разбрайте, давам ги безвъзмездно! Щото и те ни дават понякога! И щото не искам да са без пари! На колеги давам за обяд, ако са си забравили портфейла или парите, но винаги ми ги връщат на следващия ден (пък и те ми дават, ако съм си забравила аз портфейла, ама и аз им ги връщам на следващия ден или още на същия!). Това ми е даването назаем!
Може и някъде да си писала. Аз също ти казвам, че си постъпила правилно. От къв зор пък ще си я предала? Хайде бе! Ти да не си банка! Ами ако нямаш да и дадеш пари в момента, ама ако наистина нямаш? Пак ли така ще си мислиш? Изобщо някой като идва да ми иска пари назаем, откъде накъде трябва да си мисли, че аз имам да му дам? Аз също не давам пари назаем, освен на майка ми, на сестра ми и на свекитата, на които само ги давам, без да са назаем - разбрайте, давам ги безвъзмездно! Щото и те ни дават понякога! И щото не искам да са без пари! На колеги давам за обяд, ако са си забравили портфейла или парите, но винаги ми ги връщат на следващия ден (пък и те ми дават, ако съм си забравила аз портфейла, ама и аз им ги връщам на следващия ден или още на същия!). Това ми е даването назаем!