Здравейте,
искам и аз да се обърна с молба за съвет или мнение. Историята е много шантава и се чувствам много виновна. С мъжа ми съм от 8 г., имаме дете на 7. Всичко е ок на пръв поглед - той е мил,внимателен,грижовен,добър баща,перфектен,помага вкъщи,грижи се за всичко, но от години,години нямам желание за интимна близост с него. Никаква! Събрaхме се много бързо в началото,аз забременях, всичко изглеждаше прекрасно,много идилично ли ми се стори, не знам,запазих детето и започнахме да живеем заедно. той е с 8 години по-голям,грижеше се, на него просто му беше дошло времето за семейство,както ми е казвал после и прие това с отворено сърце. Никгоа не сме имали бурна любов и т.н., не знам дали бях наиситна влюбена,сега се замислям за това, никога и сеьът не е бил кой знае какво, добър,но нямам спомени за еуфория и т.н. и някаква невъобразима страст......Обичам го като брат, от това душата така ме боли, не мога да го целувам, нищо не мога
Казват,че така се получавало, не мисля,че е така,не е нормално да нямаш никакво желание за секс с мъжа ти. Не е и до ежедневието,сигурно е оказало малко влияние,но мисля,че просот не ме привлича по този начин. И сега е моментът да кажа,че нямам сексуален проблем, какт оустанових, имам желание за секс с друг мъж. дано не звучи ужасно,но това сами усещанията, не е нещо,което човек може да контролира. Тръгнах и на психоаналитик, след всяко виждане сякаш осъзнавам,че раздялата е много уместна и че реално не съм щастлива - да , имам удобство,уют, мъж до мен, прекрасно дете, дом и т.н., но...........терапевтът ми каза да не намесва в усещанията си и щастливите мометни вкъщи детето,а да помисля как се чувсвтам с мъжа ми. детето ис било дете,децата растат,имат нужда от грижи и любов - към тхя, не задължитлено между родителите им.....За да са щастливи децата, те имат нужда от щастливи родители, които не е задължителн ода са заедно; усещат цялто онапрежение в дома, дори да няма скандали и караници...
Сега говорим за раздяла с мъжа ми, от липсата на секс всичко се обърка в живота ни, той е тъжен, обича ме, иска да е с мен, но не мога да се обърна към него....
искам и аз да се обърна с молба за съвет или мнение. Историята е много шантава и се чувствам много виновна. С мъжа ми съм от 8 г., имаме дете на 7. Всичко е ок на пръв поглед - той е мил,внимателен,грижовен,добър баща,перфектен,помага вкъщи,грижи се за всичко, но от години,години нямам желание за интимна близост с него. Никаква! Събрaхме се много бързо в началото,аз забременях, всичко изглеждаше прекрасно,много идилично ли ми се стори, не знам,запазих детето и започнахме да живеем заедно. той е с 8 години по-голям,грижеше се, на него просто му беше дошло времето за семейство,както ми е казвал после и прие това с отворено сърце. Никгоа не сме имали бурна любов и т.н., не знам дали бях наиситна влюбена,сега се замислям за това, никога и сеьът не е бил кой знае какво, добър,но нямам спомени за еуфория и т.н. и някаква невъобразима страст......Обичам го като брат, от това душата така ме боли, не мога да го целувам, нищо не мога
Казват,че така се получавало, не мисля,че е така,не е нормално да нямаш никакво желание за секс с мъжа ти. Не е и до ежедневието,сигурно е оказало малко влияние,но мисля,че просот не ме привлича по този начин. И сега е моментът да кажа,че нямам сексуален проблем, какт оустанових, имам желание за секс с друг мъж. дано не звучи ужасно,но това сами усещанията, не е нещо,което човек може да контролира. Тръгнах и на психоаналитик, след всяко виждане сякаш осъзнавам,че раздялата е много уместна и че реално не съм щастлива - да , имам удобство,уют, мъж до мен, прекрасно дете, дом и т.н., но...........терапевтът ми каза да не намесва в усещанията си и щастливите мометни вкъщи детето,а да помисля как се чувсвтам с мъжа ми. детето ис било дете,децата растат,имат нужда от грижи и любов - към тхя, не задължитлено между родителите им.....За да са щастливи децата, те имат нужда от щастливи родители, които не е задължителн ода са заедно; усещат цялто онапрежение в дома, дори да няма скандали и караници...Сега говорим за раздяла с мъжа ми, от липсата на секс всичко се обърка в живота ни, той е тъжен, обича ме, иска да е с мен, но не мога да се обърна към него....
) Наистина ще е най-добре за всички, но пък ако жената няма желание да положи старание има ли смисъл да чакат Купидон да ги простреля с любовни стрелички 
,с престижна професия в Ню Йорк,предложи ми да се оженим но му отказах защото не ми допадаше сексуално 
Не слушай никого...а само сърцето си.