Та това е въпросът ми.
Как да го постигнем?
Само от нас ли зависи?
Как да го постигнем?
Само от нас ли зависи?
- Публикувана: 3 фев. 2007, 11:07 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2007, 16:19 ч.
Кой е най краткият път към спокойствието?
Понякога зависи от теб, понякога - не. Това като да отидеш на почивка и да те хване рядкото щастие или да вали през цялото време, освен ако не си отишла заради дъжда 
Спокойствието включва много в себе си. Да си спокоен душевно, да си спокоен в семейството си, да си спокоен в работата, да си спокоен за децата си, родителите си, приятелите си, вложенията си, ...
Бих определила спокойствието като по-голямо съотношение благодарение на собствените ти усилия и нагласа и по-малко съотношение от други фактори, дразнители и "споко-дарители"
Спокойствието включва много в себе си. Да си спокоен душевно, да си спокоен в семейството си, да си спокоен в работата, да си спокоен за децата си, родителите си, приятелите си, вложенията си, ...
Бих определила спокойствието като по-голямо съотношение благодарение на собствените ти усилия и нагласа и по-малко съотношение от други фактори, дразнители и "споко-дарители"
Колкото по- малко мислиш, толкова ще ти е по-спокойно 
Хората, които не експлоатират мозъчните си гънки живеят по-спокойно и лесно
Хората, които не експлоатират мозъчните си гънки живеят по-спокойно и лесно 
Съмнявам се, че влагаме един и същи смисъл в определнието " проста душа ".
За мен спокойствие е равно на душевно равновесие.
Изляза ли веднъж от релси, се мъча доста докато достигна желания душевен комфорт... бих искала да не е така...
Не съм чела Лао дзъ, и аз знам, че от мен зависи, но някак не винаги успявам да се справя, та търся други пътища и решения.
Изляза ли веднъж от релси, се мъча доста докато достигна желания душевен комфорт... бих искала да не е така...
Не съм чела Лао дзъ, и аз знам, че от мен зависи, но някак не винаги успявам да се справя, та търся други пътища и решения.
Не знам, ако някой го открие, плащам да ми го сподели
Не взимам скъпо
Само че моЙте съвети са за работата само...търпение = спокойствие
Спокойства ми се!
Мда, отивам да спя в спокойствие
Да, бе, Luna как е задала въпроса
Аз мисля, че е луд късмет, ако въобще го намериш. Кратък път да търсим е вече нахално.
luna няма да ми се обиди за "нахалното", тя си знае
Не знам, ако някой го открие, плащам да ми го сподели
Не взимам скъпо
Само че моЙте съвети са за работата само...Не ща за работа, искам цялостна рецепта.
Искам да съм спокойна, ведра, блага и добра.
Като Кейси след концерт, като Реза след употреба.
Значи и вие нямате отговор.
На мен ми се струва, че спокойствие се постига:
- ако можеш да погледнеш на себе си и на проблемите си отстрани, без отрицателни емоции...
- ако гледаш с любопитството на изследовател проблемите...
- ако осъзнаеш преходността на дребните си щения...
сигурно има и друго, но на мен ми убягва поне засега...
На мен ми се струва, че спокойствие се постига:
- ако можеш да погледнеш на себе си и на проблемите си отстрани, без отрицателни емоции...
- ако гледаш с любопитството на изследовател проблемите...
- ако осъзнаеш преходността на дребните си щения...
сигурно има и друго, но на мен ми убягва поне засега...
Този път аз съм Чесън
Защо изкарахте невротичността признак на интелигентност и чувствителност, а спокойствието - на дебилност и тъпотия... ей туй не мога да разбера
Защо изкарахте невротичността признак на интелигентност и чувствителност, а спокойствието - на дебилност и тъпотия... ей туй не мога да разбера
Щото има нещо вярно, затова. Е, не 100%, но то кое в живота е 100%?!
Умните и чувствителни хора са и по-нервни, а емоционалните дебили и глупаците доооста по-спокойни. Има някаква зависимост, макар, пак казвам, тя да не е 100%
И въпреки това, каквото ти е заложено..не можеш да го промениш
http://www.tialoto.bg/article.php?cat=6&id=1979
"Душевното здраве следователно е продукт на добри мисли и чувства, излъчващи се от един ясен ум, свързан със здраво тяло и двете функциониращи във върхова максимална ефективност".
"Душевното здраве следователно е продукт на добри мисли и чувства, излъчващи се от един ясен ум, свързан със здраво тяло и двете функциониращи във върхова максимална ефективност".
Бубе, не може да няма път натам.
За всеки, може би, е различен, но трябва да го има.
За всеки, може би, е различен, но трябва да го има.
Така е. Начин винаги има...Както казах нищо в този живот не е 100%........
100% заложено
100% емоционално дебилство
100% чувствителност
Всичко зависи от много неща и границите се определят от конкретната ситуация в битието.
Умните и чувствителни хора са и по-нервни, а емоционалните дебили и глупаците доооста по-спокойни. Има някаква зависимост, макар, пак казвам, тя да не е 100%
Има го спокойствието на незнаещия Сидхарта, има го спокойствието на знаещия Буда. Има го и болезненият път от едното към другото. Спокойствието, овладяността и ведрината са много повече признак на ум и чувствителност, отколкото невротичността Продължавам да не съм съгласна
Има го спокойствието на незнаещия Сидхарта, има го спокойствието на знаещия Буда. Има го и болезненият път от едното към другото. Спокойствието, овладяността и ведрината са много повече признак на ум и чувствителност, отколкото невротичността Ето по това се различава интелигентният нервак от всички останали. Той би си наложил ведрина и би овладял емоциите си(не винаги, но да речем през повечето време. щото всички сме хора и можем да си изпуснем нервите)
Пример- аз съм нервак, но ме издават неща, които трудно бих овладяла. Кто цяло съм сдържана и овладяна. С детето си, с всички около мен. Имам самочувствието да съм интелигентна.
Е, аз питам за "спокойствието на знаещия Буда".
Натъквал ли се е някой на нещо, което да го отведе в тази посока?!
Натъквал ли се е някой на нещо, което да го отведе в тази посока?!
Ето
Има и друго- всеки може да си самоприлага до някаква степен и психотерапия. Помага и позитивното мислене. И то много Когато не ти е заложено нещо, винаги можеш да се опиташ да си го наложиш.
Когато не ти е заложено нещо, винаги можеш да се опиташ да си го наложиш.
Аз пък тия истории с позитивното мислене не ги харесвам. Както казва Дафодилия, американски булшитове Винаги се сещам за майката от "Американски прелести", която си повтаряше "I refuse to be a victim"... Американският модел, както и книжките от сорта на "Изкуството да бъдеш бог, егоист, милионер и невероятен любовник" залагат на чувството за собствена значимост, помпат ти егото и се опитват да ти внушат, че ти си най-важното нещо на света. Душевно нашмъркване, един вид. Мисля, че пътят е точно в обратната посока.
Винаги се сещам за майката от "Американски прелести", която си повтаряше "I refuse to be a victim"... Американският модел, както и книжките от сорта на "Изкуството да бъдеш бог, егоист, милионер и невероятен любовник" залагат на чувството за собствена значимост, помпат ти егото и се опитват да ти внушат, че ти си най-важното нещо на света. Душевно нашмъркване, един вид. Мисля, че пътят е точно в обратната посока. 
Мисля, че пътят е точно в обратната посока.
Смело твърдя, че не е....
Психиката е много важно нещо. МОжеш само от внушение да се разболееш, както и обратното. В случая, да си внушиш, че ако не ти е добре, то можеш да си го направиш да ти е такова. Това е пътят към самосъхранението. Определено.
Който е учил медицина, определно познайва и повече в тази насока
Психотерапията не дава отговори и следователно не води до спокойствие, за мен.
Пътят на познанието, но какъв е тоя път?!?!?!
Не мисля, че медицината има нещо общо, обаче.
Пътят на познанието, но какъв е тоя път?!?!?!
Не мисля, че медицината има нещо общо, обаче.
Има. НО честно казано малко ме мързи да обяснявам (дълго е)
Мисля, че сте на много грешен път...Аз лично съм намерила своят и съм доволна от него. Ако вие отричате нещо, то няма как да разберете и дали действа и така ще си останете непросветени в тази област. Опознайте позитивното мислене и психотерапията(но самостоятелната не винаги помага, особено, ако имате сериозен проблем) и тогава пак изкажете мнение. Сега просто нямате база за сравнение.
Силата на ума е много по-голяма от колкото подозирате(тук е разковничето). Но в същност съм убедена, че знаете това...
Психиката е много важно нещо. МОжеш само от внушение да се разболееш, както и обратното. В случая, да си внушиш, че ако не ти е добре, то можеш да си го направиш да ти е такова. Това е пътят към самосъхранението. Определено.
Който е учил медицина, определно познайва и повече в тази насока
Абе Бубо, то ако ставаше със самовнушение, всички да сме цъфнали. Обясни ми рационално как ще си внушиш успешно нещо, когато фактите сочат обратното, примерно?
Който е учил медицина, определно познайва и повече в тази насока
Под "обратната посока" изобщо нямам предвид това, което ти си разбрала. Говорех за фокусирането върху собствената личност. И за това, че пътят, според мен, е точно обратният - да се отървем от чувството за собствена значимост. Да преподредим живота си и да видим кои са наистина, ама наистина важните неща в него. Да приемем, че всичко останало е незначително и ще отмине така или иначе. Да можем да гледаме отстрани нещата, които ни се случват.
Психиката е много важно нещо. МОжеш само от внушение да се разболееш, както и обратното. В случая, да си внушиш, че ако не ти е добре, то можеш да си го направиш да ти е такова. Това е пътят към самосъхранението. Определено.
Който е учил медицина, определно познайва и повече в тази насока
Абе Бубо, то ако ставаше със самовнушение, всички да сме цъфнали. Обясни ми рационално как ще си внушиш успешно нещо, когато фактите сочат обратното, примерно?
Е, нали в случая говорим за спокойствие? Не за друго? Така, че фактите ги остави настрана. И аз съм нервак, ама да ти кажа си налагам да съм спокойна. Особено сега с детето. И като ме виидят и казват "Ау, колко си спокойна"...."Как имаш такива нерви..."
Ми нямам, ама...не мога да си позволя да си пускам подобни отрицателни емоции на воля. Все пак живеем с хора и никой не ми е длъжен да ми търпи настроенията. Овладяване му е майката. Не е лесно и никога не съм твърдяла подобно нещо
Така постъпват интелигентните хора
Който е учил медицина, определно познайва и повече в тази насока
Така е. Всеки, който се интересува може да прочете. Мисълта ми е, че като учиш медицина те занимават, щеш, не щеш с тези неща. Аз лично ги намирам за полезни
Аз мисля, че някой не е разбрал, какво питам. 
Най-краткия път до спокойствието е дебилизма.Трудно постижимо.
То си е по рождение.
Ама виж сега, то овладяването става по много начини. Определено можеш да си НАЛОЖИШ да си спокоен, но то няма общо с това наистина да си. Психичната енергия си остава, сублимации и др. трансформации не ми се дискутират....
Има го и момента на натрупването..След първия път, като си наложиш, няма да си спокойна, след втория също, но след време ще видиш, че има ефект.
Позитивно мислене му е майката. Ето сега, вижте се вие колко сте скептично настроени и негативно мислещи. Опитайте. МОже пък да проработи
(ако се прави като хората, разбира се)Абе..не е лесно. То и аз не съм го овладяла 100%.....но нали се разбрахме нещо за 100-те %....
А-а, Буболина, откъде знаеш какво те чака след смъртта
Понякога зависи от теб, понякога - не. Това като да отидеш на почивка и да те хване рядкото щастие или да вали през цялото време, освен ако не си отишла заради дъжда
Спокойствието включва много в себе си. Да си спокоен душевно, да си спокоен в семейството си, да си спокоен в работата, да си спокоен за децата си, родителите си, приятелите си, вложенията си, ...
Бих определила спокойствието като по-голямо съотношение благодарение на собствените ти усилия и нагласа и по-малко съотношение от други фактори, дразнители и "споко-дарители"
Спокойствието включва много в себе си. Да си спокоен душевно, да си спокоен в семейството си, да си спокоен в работата, да си спокоен за децата си, родителите си, приятелите си, вложенията си, ...
Бих определила спокойствието като по-голямо съотношение благодарение на собствените ти усилия и нагласа и по-малко съотношение от други фактори, дразнители и "споко-дарители"
Най-краткият път е този за Орландовци
На мен ми се струва, че спокойствие се постига:
- ако можеш да погледнеш на себе си и на проблемите си отстрани, без отрицателни емоции...
- ако гледаш с любопитството на изследовател проблемите...
- ако осъзнаеш преходността на дребните си щения...
сигурно има и друго, но на мен ми убягва поне засега...
- ако можеш да погледнеш на себе си и на проблемите си отстрани, без отрицателни емоции...
- ако гледаш с любопитството на изследовател проблемите...
- ако осъзнаеш преходността на дребните си щения...
сигурно има и друго, но на мен ми убягва поне засега...
На вълната на luna съм... И моя път е този: тревожна съм когато разбера, че не знам нещо. Когато го науча /сама или с нечия помощ/ тогава настъпва това спокойствие за мен, нещо като временна нирвана до следващото научаване... Напълно, спокойствието ще дойде, когато знам всичко на този свят... Няма да е скоро, така че разчитам на епизодите наслада от наученото.
понеже някой цитира психолозите - жените показват по-голяма тревожност от мъжете, но връзка между това и интелигентността не се прави никъде
в житейски смисъл - ами човек без грижи е човек без тревога, т.е. спокоен
и е нормално колкото повече отговорности имаш, да се чувстваш по-неспокоен и тревожен
в житейски смисъл - ами човек без грижи е човек без тревога, т.е. спокоен
и е нормално колкото повече отговорности имаш, да се чувстваш по-неспокоен и тревожен
Да се опитваш да преодоляваш страховете си;когато си много притеснен да можеш да си кажеш:"абе човек не може да избяга от съдбата си,така че и да се притеснявам и да не се-пак същото";когато си все притеснен да можеш да си кажеш:"писна ми вече все да ми е така,наистина ми писна" и тотално ставаш друг човек.Да гледаш нещата с други очи:ако нещо лошо ти се случи,да можеш да си кажеш:"това може да е за хубаво,може би има някаква поука в това".Да не подценяваш хората-всеки човек е уникален и интересен с нещо.
Това на мен ми е помогнало,действа
Това на мен ми е помогнало,действа
Ами зависи...
като гледам, май съм едно малко слонче в това отношение. Добре де, не малко.
Шашкам се от една пета от нещата, за които се притесняват някои от познатите ми. За останалите четири пети смятам, че са "суета", както се изразява Карлсон.
Затова пък като ме хване съклетът, става страшно.
като гледам, май съм едно малко слонче в това отношение. Добре де, не малко.
Шашкам се от една пета от нещата, за които се притесняват някои от познатите ми. За останалите четири пети смятам, че са "суета", както се изразява Карлсон.
Затова пък като ме хване съклетът, става страшно.
Най-краткия път към спокойствието за моята невротична по своя характер личност (черта, която не проявявам особено често, но за това пък винаги пред близки хора или децата, което ми е болна тема, но от друга страна логичното обяснение защо се проявявам така в тези ситуации ) е пълния непукизъм, което не означава неангажираност, а просто липса на интерес и желание всичко да бъде свършено с някаква показност спрямо околните. Винаги звуча не ясно, не знам как някой въобще успява да разбера какво искам да кажа, ако има разбрали де 
.
Това, което исках да кажа по някакъв неразбираем начин е, че спокойствието в определени ситуации се постига, когато си уверен и сигурен във възможностите си, действията ти не са зависими от нечие одобрение и си наясно с отговорността, която носиш заради тях.
Всъщност за какво спокойствие говорим? За трезва преценка и спокойна реакция или за живот тип "Кон с капаци"- двете положения са коренно различни...
) е пълния непукизъм, което не означава неангажираност, а просто липса на интерес и желание всичко да бъде свършено с някаква показност спрямо околните. Винаги звуча не ясно, не знам как някой въобще успява да разбера какво искам да кажа, ако има разбрали де . Това, което исках да кажа по някакъв неразбираем начин
е, че спокойствието в определени ситуации се постига, когато си уверен и сигурен във възможностите си, действията ти не са зависими от нечие одобрение и си наясно с отговорността, която носиш заради тях.Всъщност за какво спокойствие говорим? За трезва преценка и спокойна реакция или за живот тип "Кон с капаци"- двете положения са коренно различни...
и в двете теми , които пусна си си отговорила на въпроса 
май при теб липсва увереността, че си в правилна посока.
лично на мен "Изкуството да бъдеш бог" (въпреки, че оригинално заглавието не е такова) ми промени живота.
вярвам, че спокойствието в ежедневието е трудно постижимо, защото не винаги зависи от нас самите. но вътрешното душевно спокойствие е избор и зависи от нас. от това колко сме наясно със себе си и какво искаме от живота и хората около нас. за това понякога се работи цял живот.
май при теб липсва увереността, че си в правилна посока.
лично на мен "Изкуството да бъдеш бог" (въпреки, че оригинално заглавието не е такова) ми промени живота.
вярвам, че спокойствието в ежедневието е трудно постижимо, защото не винаги зависи от нас самите. но вътрешното душевно спокойствие е избор и зависи от нас. от това колко сме наясно със себе си и какво искаме от живота и хората около нас. за това понякога се работи цял живот.
Мислех скоро да пускам подобна тема,по-скоро като въпрос към тези,които са се намерили-себе си,пътя,спокойствието си,както и да го наречем.Кое ви помогна в търсенето-книга,личност,религия?За тези неща се замислих чак след раждането на дъщеря ми,открих йога,после Петър Дънов,но някак усещам,че това не е точно моя път,че пропускам важното,съвсем близо е някъде,но не го улавям 
Чета много хаотично, оттук нещо ми пасне на душевните стремления, взимам си го, оттам ако нещо ми допадне, пак го вземам и така, но не съм намерила увереността и спокойствието.
Може би е много просто, ама аз не съм узряла да го видя.
Утъпкана пътека няма да намериш... Сега се сетих за нещо, което силно ме впечатли в книгата на Норбеков - за отиването му /искал да разбере как лекуват тия монаси болните.../ в някакъв манастир, дето ги карали да носят вода от далеко по някакви стръмни пътечкии задължително да са усмихнати, е той не се хилил, щото се ядосвал, върнали го да пълни вода пак, хилил се, разбрал че го наблюдават, приучил се на усмивката и усетил разликата чак когато срещнал на връщане, намусените пристигащи...
Май не го обясних много ясно.
Не е много по темата, но е отправна точка, някаква.....
Може би е много просто, ама аз не съм узряла да го видя.
Утъпкана пътека няма да намериш... Сега се сетих за нещо, което силно ме впечатли в книгата на Норбеков - за отиването му /искал да разбере как лекуват тия монаси болните.../ в някакъв манастир, дето ги карали да носят вода от далеко по някакви стръмни пътечкии задължително да са усмихнати, е той не се хилил, щото се ядосвал, върнали го да пълни вода пак, хилил се, разбрал че го наблюдават, приучил се на усмивката и усетил разликата чак когато срещнал на връщане, намусените пристигащи...
Май не го обясних много ясно.
Не е много по темата, но е отправна точка, някаква.....
Най краткия път към спокойствието .... Повтарям си, че от всяко положение има изход и че има имного по- лоши неща на този свят ,всяко зло за добро ...Честно казано, напоследък трудно постигам спокойствие при наличието на един бивш и един настоящ тинейджър, а преди бях много по- спокойна .
Пътят към спокойствието?
Сигурно има такъв, обаче силно се съмнявам, че точно това се търси.
Кому е нужно "спокойствието" и за какво?
Да си пише (примерно) цял ден в сайта необезпокояван?
В повечето случай не се търси спокойствие, а начин човек да се отърси от постоянната борба за жизнено пространство. Това няма край. Затова - никакво спокойствие.
Съсвем друго е да търси човек мир в душата си. Вероятно тогава ще излъчва и увереност, и спокойствие. А това вече е трудно. И не толкова - илачът се казва "смирение", ама не в онзи чисто религиозен смисъл, който обичайно се бърка с овчедушие... Уф, ще стане премного дълго. Няма повече да задълбавам
Сигурно има такъв, обаче силно се съмнявам, че точно това се търси.
Кому е нужно "спокойствието" и за какво?
Да си пише (примерно) цял ден в сайта необезпокояван?
В повечето случай не се търси спокойствие, а начин човек да се отърси от постоянната борба за жизнено пространство. Това няма край. Затова - никакво спокойствие.
Съсвем друго е да търси човек мир в душата си. Вероятно тогава ще излъчва и увереност, и спокойствие. А това вече е трудно. И не толкова - илачът се казва "смирение", ама не в онзи чисто религиозен смисъл, който обичайно се бърка с овчедушие... Уф, ще стане премного дълго. Няма повече да задълбавам
Е, Асса, точно това спокойствие имам предвид, наречи го душевен мир, някой може и друго име да му сложи.
Може би това е илачът, наистина, но все пак човек трябва да намери начин да стигне до този илач.
Не става по команда.
Били, няма значение дали Норбеков или някой друг автор..., аз се сетих за него, ти сама ще прецениш дали предложения път е за теб начертан...
Може би това е илачът, наистина, но все пак човек трябва да намери начин да стигне до този илач.
Не става по команда.
Били, няма значение дали Норбеков или някой друг автор..., аз се сетих за него, ти сама ще прецениш дали предложения път е за теб начертан...
Ако ще си говорим за смирение...
Пътят е и кратък, и много дълъг.
С всяко дихание може да се прави една крачка.
Започваме да крещим на детето? Стоп - включваме мисълта си - ами нали ще порасне, а когато съм била дете, дали точно това не ме е огорчавало най-много; а може би то изучава света... много са начините крясъкът да прерасне в смирен размисъл, който да приключи със спокойната усмивка, която търсим.
Попаднахме в задръстване? А дали не цъфти дървото отсреща? Сигурно има хора, за които тези 15 минути са изключително по - важни от моите и т.н....
Примери много.
Но този път си е дълъг - цял един живот.
Пътят е и кратък, и много дълъг.
С всяко дихание може да се прави една крачка.
Започваме да крещим на детето? Стоп - включваме мисълта си - ами нали ще порасне, а когато съм била дете, дали точно това не ме е огорчавало най-много; а може би то изучава света... много са начините крясъкът да прерасне в смирен размисъл, който да приключи със спокойната усмивка, която търсим.
Попаднахме в задръстване? А дали не цъфти дървото отсреща? Сигурно има хора, за които тези 15 минути са изключително по - важни от моите и т.н....
Примери много.
Но този път си е дълъг - цял един живот.
...
[/quote]
Колкото по- малко мислиш, толкова ще ти е по-спокойно Хората, които не експлоатират мозъчните си гънки живеят по-спокойно и лесно
[/quote]
Много точно казано.
А иначе спокойствието идва едва, след като онзи в черно те опее, а след това те закопаят 2 метра под земята.
[/quote]
Колкото по- малко мислиш, толкова ще ти е по-спокойно
Хората, които не експлоатират мозъчните си гънки живеят по-спокойно и лесно [/quote]
Много точно казано.
А иначе спокойствието идва едва, след като онзи в черно те опее, а след това те закопаят 2 метра под земята.
