Жалба за насилие към детето в детската градина

Сериозно ли ще подавате жалба срещу дете?
Мисля, че силно преувеличавате.
Остават още 2м от учебната година, доколкото разбрах е последна година в дг.

Не, нямам намерение да подавам жалба срещу дете. Възнамерявам да подам жалба срещу персонала от детската градина, които не осигуряват на детето ми безопасна среда за образование. Да, остават още по-малко от 2 месеца, но аз искам те да са безопасни за детето ми и не искам да се притеснявам от това то да бъде тормозено от въпросното дете.

А Вие проведохте ли среща с родителите на детето?
И в какво точно се състои насилието?

Авторката пише, че дори медицинско има извадено, така че явно нещата не са съвсем безобидни. И е права - персоналът, който се грижи за тези деца е длъжен да осигури безопасна среда. Като се знае, че има дете, което  наранява, независимо по какви причини, това дете се държи под око и се следят ситуациите около него, за да се предотвратят прояви на насилие.

Аз помолих за подобна среща, но не бях отразена ни от родители ни от директор. Директорът се среща с родителите на другото дете, както и с моя съпруг, но това е вече трети път и не ми се чака за четвърти. Самите родители по никакъв начин не са пробвали да се свържат с мен, въпреки, че са наясно за тези случки. Два пъти детето ми беше с много наранявания по ръцете, които не стават за секунди, а целенасочено наранявано в продължение на някакви минути. Детето ми плачеше при излизане от детската градина, но трябваше то да ми разкаже какво се е случило и да пратя снимки на учителката, за да се активизират те изобщо. Сега последното нараняване е по лицето на моето дете, този път ми се обади само и единствено мед сестрата, за да ми каже да съм слагала еди какво си лекарство върху нараняването. Но отново аз трябваше да се свързвам, въпреки, че са наясно със случките, за да говорят те с родителите на детето. И психоложката и персоналът са наясно и признават, че това са непровокирани атаки към  моето дете, на които то не може да отговори по друг начин, освен да плаче.
Детето ми последните два дена (четвъртък и петък) не посещаваше детска градина, за да мога аз (от гняв) и то (физически и емоционално) да се възстановим от случилото се.   

Аз си мисля, че е крайно време ДГ да бъдат затворени и всеки който е взел решение да има дете да си го гледа до училищна възраст.
Лудите родители стават все повече и повече. Инциденти има в градините и те се заради безотговорините родители, които изобщо не възпитават деца си.
Най-вероятно в случая едното дете дразни а другото отвръща. Учителката може би трудно се справя с 25 невъзпитани мамини златни.
Но най-лесно е да се подават жалби.

Щом учител, директор, психолог и други родители не виждат проблем.....мислите ме водят в друга посока.

Искрено се надявам ако не я затворят, тази услуга да стане високо платена. За да може тези жени да издържат всички родителски капризи поне срещу прилична сума.

Категорично моето дете не дразни, това също е заявено от психоложката и от учителката. Просто детето ми е възпитано и е расло в по-различна среда от въпросното и е лесна жетва за тормоз.  Първият път атаката е била, защото го било питало нещо, а моят син не бил отговорил, за другите нямам информация с какво точно моето дете ги е "причинило", но със сигурност не е нещо по-различно. Но никога не е ставало дума моето дете да е дразнело въпросното, нито са се оправдавали с нещо друго освен "семейните проблеми" на детето. Другото дете просто си е агресивно.
Не ми се дава много информация, заради анонимност, но аз СИ плащам за услугата "детска градина", тъй като говорим за частна институция.

Hope for two, tе може да не виждат причини за притеснение и проблем, но аз виждам голям проблем в това детето ми да е нападано от друго и то физически, и бих искала да подам жалба.
Как да процедирам?

Родител, който се опитва да защити детето си от агресия, е луд? А детето автоматично е невъзпитано? Уе-уе


Съжалявам, че не мога да дам точна информация за сигнала. Мисля, че към общината трябва да има отдел "Образование", евентуално там.

И към ДАЗД може да се подаде сигнал/ жалба срещу възрастните, които не са осигурили безопасността на детето.
Няма безобидно нараняване. Ами ако детето бъде бутнато от пързалката или по стъпалата от втория етаж? Пак ли ще се неглижира ситуацията? Или ако му бъде наранено окото? За психиката не говорим даже. Детето на авторката не е длъжно да общува с другото дете.

Агресия? От дете на 5, вие сериозно ли?
Това да не са престъпници?
И всеотдаен родител, който го защитава, но 5 човека не желаят да комуникират с него?

Хоуп, моите уважения, но умишлено нараняване на друг човек не е ли агресия?

Детето три пъти наранява сина ми,...

Два пъти детето ми беше с много наранявания по ръцете, които не стават за секунди, а целенасочено наранявано в продължение на някакви минути...

.Сега последното нараняване е по лицето на моето  дете...


Да, агресия.

Hope for Two, децата са на 6-7.  Ако аз съм лудата значи с нищо няма да навреди една проверка в случая. Не съм казвала, че всички отказват да говорят с мен. Да, родителите не са говорили с мен, нито директорът е съдействал да имаме обща среща с родителите, в която да си изясним позициите. Родителите не са инициирали по никакъв начин да се извинят или да покажат някаква съпричастност към случая изобщо, нищо, че постоянно се изтъкват семейните проблеми на детето. 

Директор/учител/психолог естествено говорят с мен, но  се размива и минимизира ситуацията. Например, аз казвам "Детето Хикс за трети път напада и физически наранява моето дете, абсолютно непровокирано, това повече не може да продължава, настоявам да вземете мерки!". Учителката "Ами то от декември не го беше нападало,  знаете за проблемите му". Директорката "Внимаваме, но не можем да ги гледаме през цялото време". Психоложката към мъжа ми "Ами момчетата имитират бащите си, щом той не може да се защитава значи Вие не сте го научили" и тн.  Учителката изнася лекции и обяснява на класа/групата/ колко е лошо да се прави така, и как децата трябва да споделят, ако някой ги нарани.  Но въпросното дете вече трети път слуша тази лекция, а моето си реве, всичко си е все едно и също.

Ру, децата трудно владеят емоциите. Задача на родители и учители е да ги възпитават как да се справят.
Умишленото го има при възрастните, при децата е емоция. Неприятна, такава която трябва да бъде наказана и най-важното вкарана в релси. При тях,не провокирана няма. Поне в тази възраст.
Обикновенно детето жертва е дете дразнител. Не зависимо каква е причината това не трябва да се случва.

В сучая градината виждам, че предприема действия.
Но за мен единственто решение би било детето ми да не го връщам там.

Думите на психоложката леко ме втрещиха.

MariyaHris, подай сигнал и до двете институции и прикачи медицинското. Като не става с разговори...

П.П. Не е твоя работа да говориш с родителите. Това е работа на директорката/учителката.

Моето дете тръгна на градина в средата на втора група. След време друго дете от групата ми каза, че детето Х щипе и блъска моето дете докато го разплаче. Забележете, моето е ново, първите три години от живота си прекарало в институция и ненаучно да се оплаква и да търси защита. Учителката казва "О, не знаех. Тя понякога започва да плаче и сяда на столчето, но не ми е казала защо." Тогава не ескалираха нагоре нещата, а може би трябваше. Учителките уж говориха с въпросното дете. Веднъж споменах пред позната учителка от друга група. Нейната реакция беше "Кой, детето Х ли? Няма да спре, майка й я учи да мачка, за да си гради самочувствие."

Деца на 6-7 години много добре разбират какво е агресия, кое е допустимо и кое - недопустимо.
----------------------------

Тук пише, че жалби се подават в общината - https://nio.government.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D … 0%B0%D0%BB%D0%B8/

Ужасно и много жестоко, Мама Ру! А как окуражихте и помогнахте на дъщеря си да търси защита и закрила в градината?

За съжаление не постигнах това. Учителките обещаха да наблюдават двете деца и да се стремят да предотвратят следващи случки. Доста години минаха преди дъщеря ми да започне да отстоява себе си. Има неща, които колкото и да се стремим не можем да променим, в характера е.

A как се съпоставят двете деца като ръст и сила? Не можете ли да научите вашия да се защитава? Аз не съм ходила много на детска градина, но сестра ми е ходила. И нея някакъв също я тормозил и тя като се оплакала вкъщи някой и казал да не се дава, а да го удари със сандала по главата. И на другия ден тя точно това направила - дошъл онзи да я тормози, тя свалила сандала и му начукала канчето. Онзи се разплакал и... тормозът приключил.
С две думи, ако твоят син не е явно по-малък и слаб аз бих го научила, че не бива да се оставя да го тормозят. Още повече да го нараняват дълго време, а той да търпи. Ми мъжът ти да го научи как да му прасне един юмрук.

Това със самозащитата не е точното решение, защото като нищо ще го набедят и него  за насилник, особено ако няма възрастен свидетел.
Случи се няколко пъти на сина ми, в класа си имат няколко по- буйни деца, които провокират и удрят, а когато синът ми е отвърнал, повикаха и мен и го обвиниха. Така че и това не е тактика, особено в училищна среда.

За държавни детски градини се подава жалба към РУО.  Аз не бих оставила нещата така, от къде на къде ще ми тормозят детето. То какво вина има, че другото дете има семейни проблеми?
 

Кой точно й тормози детето? Учителките говорят на децата, сама казва че вече няколко пъти обясняват, че не се прави така. Психолога явно и той участва. Медицинската сестра си е спазила процедурата. Директорката е говорила с родителите няколко пъти. Какво очаква авторката?
Вместо да се погрижи за детето си и да го махне от там, се опитва да успокой егото...защо другите родители не говорят с нея? Пък и жалба ще пусне, тя жалбата ще превъзпита другото дете.

Между другото, към авторката.
Детето на Мама Ру в този етап е имало доста дефицити. Та нещата не са само черно и бяло и в този случай.

Защо вместо тя да си прибира детето, не изгонят това, с което никой не може да се оправи, и то продължава да упражнява насилие?

Защото изгонване и преместване на деца е изключително трудно. Ако няма съдействие от родителите.
А явно в градината не считат, че има и някакъв колосален проблем.

Хоуп, имаше, да. Но това също не е причина да бъде разплаквана умишлено. И не, дефицити не й пречеха да има приятели дори в сборните групи. При това детето ми не се оплака нито веднъж, научих от друго дете, на което беше направило впечатление и очевидно смяташе, че се случва нещо нередно, за което аз не знам. И това дете, което ме информира какво се случва не каза, че моето дете по някакъв начин дразни или провокира, удря, обижда, щипе или каквото и да било, което може да предизвика другото дете.

Защо се учудвате, че петгодишни могат да са агресивни? Могат и още как. В градината на дъщеря ми имаше такова дете, писала съм.

Ру предлагам да не задълбаваме.
Ти не вярваш на преценка на собственото си дете на 13 години, но вярваш на чуждото 5 годишно.

Детето има рани и извадено медицинско. Не виждам защо се опитвате да изкарате него виновно при това положение и да се смучат какви ли не обяснения. Сори, ако някой се засегне, но просто има лоши деца.

Съвсем сериозно, да. И в групата на сина ми имаше такова дете. Нападаше другите с линия, насочена към очите, блъскаше ги с раници в гърбовете. Безобидно ли ти се струва? Или детска игра? Има деца с или без диагнози, с проблемна семейна среда и всякакви други проблеми, които да, проявяват агресия и да, може да е непредизвикана.

Вярвам, да. И вероятно имам основания да вярвам.
Не съм пускала жалби, не съм правила скандали. Учителките поеха ангажимент да наглеждат децата. Споменах го само, защото ти категорично отхвърляш това, което пише авторката. И в градината, и в училище може и има както агресия, така и провокации, след които жертвата се изкарва агресор/ виновен. Доста е удобно, между другото.

Децата може и да нямат правилна преценка, но учителите трябва да имат. Или ако я не умеят да се справят с работата да си намерят друга. Тези съвети да се местят пострадалите деца или да се учат и те да тормозят другите улесняват живота само на персонала, който не си гледа задълженията. Ако и в другата градина има такова дете пак ли да се мести пострадалото? Ами ако няма друга градина или училище да не ходи ли?

Изобщо не отхвърлям това което пише авторката. Че детето и е наранявано е ясно.
Защо това се случва имам други виждания и как тя реагира съвсем трети.
Но не виждам смисъл, да я подклаждаме с неверни примери и твърдения.

От кога е това положение.😰
Това дете ще тормози после и деца в училище.
Не знам какво да кажа не може да оставите нещата така въпреки че има само два месеца,вашето дете не може да страда ....явно че на по-високо ниво трябва да се постави проблема...В управлението на дг нищо не правят.

Аз също смятам,че може да има агресивни деца дори и по-малки,но всичко тръгва от вкъщи.Къде са родителите....ако трябва и при психолог да го заведат ама това вече е друга тема.

Става въпрос за частна градина. Родителите на другото дете вероятно са безхаберници, които смятат, че като плащат таксата персоналът е длъжен не само да им гледа детето, но и да им изпълнява родителските функции. Или са от онези, които учат детето си, как беше, "да мачка за да добива самочувствие". Персоналът замита нещата, защото не иска да се лиши от една такса, а частните градини са доволно скъпи. И в резултат виждаме какво става.

Не, Хоуп. Не винаги жертвата е провокирала с нещо. Това е обичайното оправдание на насилниците, пълнолетните имам предвид. Твърде възможно е в някои случаи наистина едната страна да е преминала границите, но има и друго - ако детето е жертва на насилие или свидетел на такава в семейството си, то може да си избере навън удобна по-слаба  физически жертва и да се упражнява на нея. Жертвата може "да дразни", защото е с очила, защото е някое свито дете, защото куца, защото има сини или черни очи, защото ... А на по-късен етап такава жертва може да се превърне в насилник, умишлено избирайки си по-слаби и беззащитни. Всъщност насилниците винаги посягат над по-слаби, не над равностойни. И винаги с оправданието "ама той/тя ме дразни". Не, това не е оправдание. И ако едно дете няма изградена социални умения и самозащита, то това не значи да е боксова круша, нали уж другото дете има.

Зайо, що си с шапка? Зайо, що си без шапка? Другото дете не му отговорило на въпроса, виж го ти...

След толкова сигнали за насилие ще е малко трудно да набедят нейното дете. Може да дойдат неговите родители, ще се поскарат, ще има шум, но после тормозът ще спре.
И братовчед ми подобно - като го пуснали за пръв път сам на двора да си играе с другите деца и те взели да го бият и ритат. И като се прибрал се похвалил, че е бил много смел и не се разплакал, макар да го ритали. Това обаче вдигнало кръвното на родителите и майката се заела с психическата обработка, а бащата с техническата. Следващия път като го пуснали онези двамата пак дошли и казали - "Искаш ли пак да те бием?". Брачедът обаче им фраснал по един юмрук и до там с тормоза. После си играели вече приятелски, ама с уважение.  Насилниците никога  не налитат на трудна плячка.

А, това е от едно време. Сега не стоят така нещата. Ако жертвата шибне някой звучен юмрук и недай си Боже дори разкървави ответника, лошо му се пише. И няма значение колко подадени сигнала има срещу него, насилието не се толерира, независимо от причината.
Просто нещата вече не функционират така, не знам дали за съжаление или за радост.
Иначе, братовчед ти е изкарал късмет, защото като нищо онези са могли да го ступат набързо след този юмрук.

Е, той е високо и силно момче. А насилниците, както казах, не са смелчаци. И като паднат по дупе от един юмрук сериозно размислят дали да продължат с конфронтацията.

Да, обаче не винаги е такава конфигурацията и не винаги може да се разчита на късмет. Затова трябва да се внимава, когато възпитаваме децата във физическа вендета. Особено в днешно време, когато децата са доста по- агресивни и невротични и им се размиват границите между реалност и видео игри.
Затова съм казала на сина ми да избягва всякакви физически конфронтации, защото почти винаги следват един куп проблеми.

Подавате жалби където трябва. Настоявате за среща с директорката и родителите. Не трябва да оставяте нещата така.
Само да кажа, че 5 и половина годишно дете в групата на моето дете ги нападаше с наострени моливи в лицата, та сигурно децата не са агресивни, не..

За да не се превърне агресивното дете в агресивен възрастен е добре да се работи с него - учители, психолог. Да се следи изкъсо, да се предотвратяват ситуации, в които може да бъде раздразнено умишлено или не. За съжаление, многото деца в група не само трудно се следят и опазват, но и са предпоставка за претоварване на нервната система на по-чувствителни в това отношение деца. Някои деца имат затруднения с разбирането и следването на правила, някои деца не умеят да се изразяват и това, че остават неразбрани ги дразни и провокира гневни изблици. В частните градини поне трябва да имат ресурса групите да не са големи или да има назначен повече персонал. Дори в училищна възраст е трудно с 25-26 ученици в клас, какво остава за детска градина.

Защо авторката да си махне детето, то не е виновно? Защо насилника ще остане, с какво е по-важен и заслужава да остане там?
Явно  учителките и психолога не са говорили достатъчно и най-вече не са казали това което е необходимо за да се спре агресията.
Жалбата няма да превъзпита другото дете, но ще стресне учителките и директорката и може да вземат мерки това да не се допуска.

Това едва ли важи за частна градина. Могат по всяко време да ги изгонят.

Продавате жалба в РУО, прикачате медицинското. Продавате сигнал срещу липсата на адекватна реакция от страна на управата на детската градина.И да е частна детската градина тя е образователна институция, не е нещо което съществува във вакуум.

Могат, естествено, но не управляват постъпките си по същия начин като възрастните. Затова и не отговарят като тях. Освен това  не е вярно, че обичайно причината е в лошо възпитание от родителите или "интересно" разбиране за успех и самочувствие като това от примера на Мама Ру. (Всъщност онази майка, при цялото ми неодобрение към привържениците на "мачкането", кой знае дали точно такова поведение си е представяла.) Понякога си е до темперамента на детето и родителят не може много да направи.
И на мен ми се струва, че начинът е създаване на такава организация в групата, че да няма физически контакт между това дете и нападаните от него. Родителите не могат да направят много в ред случаи, а насочат ли се усилията за решаване на проблема към тях, това значи едно - да започнат да ги притискат меко или по-недвусмислено да преместят детето си и да им внушават вина.
Ама нямали достатъчно персонал в градината - разбирам, ама друг начин няма, това е положението.

Честно казано, за мен е важен контактът и с родителите. Не за да им вменявам вина. Те няма за кога да си преместват детето, нито аз. Имаме по-малко от два месеца, защото аз в края на месец Май си махам детето от тази градина.  Чакам за удостоверението. Та надеждата ми беше, че ако родителите наистина съдействат по казуса и систематично обяснят на детето си, че е грозно така да се държи, то не би се държало по този начин. От друга страна, и ние постоянно говорим с детето ни, че трябва да споделя с учителката, когато има проблем, че трябва да се пази и да избягва това момче, но файда няма и при нас...
 Днес в разговор с детето научихме с мъжа ми, че е имало и други удряния по главата и корема, но били (според детето) "леки". За тях никой не ми е казвал,нито имаме доказателство, но наистина ще се видят в чудо, ако е истина.

Детето ми е високо и силно, но просто е неагресивно. Дори, когато съм го учила да отвръща на обида и дразнене с нещо еквивалентно от типа "Който го казва на себе си го казва",  той казва "Неее, нито аз съм глупав, нито еди кой си е глупав".  Забелязвам, че не се ориентира добре в отрицателните аспекти на социалните отношения. Няма лоши хора, Гриндж не бил откраднал подаръците, само ги взел назаем и тн. Това го прави лесна жертва.

Притеснявам се да го уча да отвръща физически, защото живеем отчасти и в чужбина, и там би бил голям проблем за самия него да проявява физическа агресия дори като отговор.

За мен идеалното решение е това дете да е държано настрана от моето и да си го гледат какви ги върши идващите месец и половина. Даже и по-малко са с празниците. Но засега никой не ми го гарантира и не ми го обещава, само се обяснява как всичко е в реда на нещата и как не може повече да се направи. Та се надявам с тази жалба наистина да влезнат в час и да се стегнат самите педагози. Поне идващите седмици да внимават какво се случва с детето ми.
Благодаря на всички помогнали!

Това се получава само при едната учителка, нали? При другата няма проблем? Значи има какво да се направи.

Моето тази година беше тормозено от друго дете в училище,но след разговор с класната и педагожката засега нещата се оправиха и повече не се е повтаряло.

За мен проблемите са два
1. Имате някакви нереалистични очаквания към родителите на другото дете. Написаното от вас - " влизане в час" звучи меко казано наивно за голям човек. Вие без да озсънавате се държите "във възрастния" свят, така както се държи вашето дете в " детския". Във възрастния свят има "органи на реда и съдебна система", които съществуват, защото има хора, които не разбират кое е редно и кое не. Какви органи на реда има градината? Явно във вашата такива няма. И е нереално да се надявате, че  управляващата системата в градината (учителки, директор ако сте говорили с него и няма развитие) и другите родители "ще осъзнаят " че вършат нещо нередно. Ако можеха да го осъзнаят вече щяха да са го направили, нямаше да има нужда да се жалвате. Щом се налага - Системата отвънка ще трябва да ги притисне. Подобно на хулиганите които не разбират защо е нередно да чупят уличните лампиони.
 
2. По-скоро трябва да работите над проблемите, които демонстрира вашето дете. Това е много близко до класически пример за Стокхолмски синдром. Детето ви може да не е агресивно, но то не трябва да позволява да бъде малтретирано защото : случващото се  е в реда нещата, то е заслужило това отношение и че съществува такова нещо като  "леко насилие". Случващото се е недопустимо щом е практика. Ако има ситуация, с която детето не може да се справи, то има родителите си, които ще го защитят, когато то сподели. Важното е то да отделя редното от нередното, правилното от грешното, насилието от играта , в която може да се случи другарчето да нарани/блъсне/удари  без да иска другото другарче.

П. С. Аз съм наясно какво е насилие в училище/детска градина. И че насилието може да не е само в чиста физическа форма. Имам и приятелка на която детето от такова насилие отключи сериозна болест. Тя имаше медицинско, но не го използва. А от училището накараха нея и детето да се извинят на насилника и родителите, защото го било предизвикало. Дори беше изтрит записа на видеокамерата, за да не потвърди нейната версия. Не подценявайте изобретателността на тези, които имат за цел да омаловажат случващото се.

Малко ми е странно мнението - дано да няма детски градини и хората да си гледат децата до училищна възраст и как родителите ставали все по-луди.
Аз не съм ходила на детска градина. В училище имаше единичен случай, в който момиченце разби главата на момченце с облегалката на столчето. Имахме и момченце, което системно правеше синки на всички, включително и мен. Момченцето в последствие го преместиха в друго училище. И това пак казвам, че бе добро училище. Имах съученици от Младост и Люлин.
Та агресия може да има навсякъде и във всеки период. Ако няма детска градина, ще има в училище. Смятам, че е най-важно всеки да научи детето си как да се пази и как да отреагира адекватно. Насилие може да срещне и на 30 години, когато няма да си там.

Жалба до директора на детската градина с копия до РУО и ДАЗД и приложено медицинското. Ще ги разкатаят, гарантирам Ви. Не се страхувайте, а действайте. Това е тормоз и е недопустимо да се случва на детето Ви! Да си понесат отговорността всички замесени!