Трудно прощавам и още по-трудно забравям...Значимите неща...Дребните сякаш умея да пропускам през себе си...И понеже зная,колко трудно за мен е да забравя,опитвам се да не оставям лоши спомени у другите.Понякога успявам...Не се страхувам да поискам прошка,когато смятам,че съм сгрешила...Но и не се самозалъгвам,че действително ми дават прошка,когато я изричат...
- Публикувана: 18 фев. 2007, 09:05 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2007, 22:40 ч.
Умеете ли да прощавате? А да искате прошка?
Днес прощавам на един човек, който ми причини страхотна болка.
Но в сърцето си винаги ще нося огорчението и обидата от отношението му.
Но в сърцето си винаги ще нося огорчението и обидата от отношението му.
Според мен да простиш именно значи да спреш да носиш в сърцето си тези чувства...защото докато ги носиш, не би могла да простиш наистина...
Аз съм устроена по същия начин, затова и на този ден не спазвам нищо, нито правя нещо...Просто не мисля, че дадена или поискана прошка на думи значи наистина, че на мен или на някой друг ми /му олеква...Не знам, не съм свикнала да имам ден за това, прощавам или искам прошка, когато узрея за това и когато сърцето ми се е освободило от негативните чувства...
Бързо ми минава, лесно прощавам...но никак не умея да забравям 
Понякога думичките "извинявай, сбърках, прости ми" трудно излизат от устата ми
, но когато се налага ги казвам искрено.
За сега
нямам негативни чувства към никого тук и ако съм обидила някого, било е несъзнателно. Моля да ми бъде простено. 
много мъдро звучи това и е много вярно.
Понякога думичките "извинявай, сбърках, прости ми" трудно излизат от устата ми
, но когато се налага ги казвам искрено.За сега
нямам негативни чувства към никого тук и ако съм обидила някого, било е несъзнателно. Моля да ми бъде простено. Според мен да простиш именно значи да спреш да носиш в сърцето си тези чувства...защото докато ги носиш, не би могла да простиш наистина...
не съм свикнала да имам ден за това, прощавам или искам прошка, когато узрея за това и когато сърцето ми се е освободило от негативните чувства...
не съм свикнала да имам ден за това, прощавам или искам прошка, когато узрея за това и когато сърцето ми се е освободило от негативните чувства...
много мъдро звучи това и е много вярно.
Ако е преднамерено, злобно и нарочно стореното срещу мен - не, не прощавам, много съм злопаметна.
Иначе, ако усетя, че съм обидила някого, то се извинявам, ако е било без да искам, пък другия ако иска да ми прощава.
В този ред на мисли, довечера сме у свекървата и ще си искаме прошка - голям цирк ще е, защото всеки ще иска от другия прошка без да разбира същността на това. Аз ще искам, защото не ми се обясняват моите възгледи, а и едва ли ще ме разберат.
Иначе, ако усетя, че съм обидила някого, то се извинявам, ако е било без да искам, пък другия ако иска да ми прощава.
В този ред на мисли, довечера сме у свекървата и ще си искаме прошка - голям цирк ще е, защото всеки ще иска от другия прошка без да разбира същността на това. Аз ще искам, защото не ми се обясняват моите възгледи, а и едва ли ще ме разберат.
