А?
- Публикувана: 3 март 2007, 13:39 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2007, 10:58 ч.
Децата на разведени родители
децата са отражение на нас и нашия мироглед.ако аз се чувствам като "прокажена" и по-различна,нормално е и детето да приеме този модел на поведение. аз назовавам нещата с истинските им имена,не крием нищо и дъщеря ми преживя всичко сравнително безболезненно.но е вярно ,че всичко зависи от ситуацията. ние с БНД сме много добри приятели,няма режими на свиждане и събиране на багажи в петък.незнам,при всеки е различно,но е важно да не се драматизира проблема пред детето,дори и от страна на баби,дядовци и сие. 
Добър приятел с човека, който ме е сринал аз не мога да бъда.
Клишетата на страна, говорим за модели поведение, не за клишета, нали?
В тази връзка-кога е по-безболезнено за самите деца-защото няма какво да се лъжем-те винаги ще си задават въпроса защо татко не е с нас докато не порастат, а може и след това.Та-кога е добре/ то не е добре де/ раздялата да стане.Днес чух, че по-болезнено било, когато децата са по-малки?
Клишетата на страна, говорим за модели поведение, не за клишета, нали?
В тази връзка-кога е по-безболезнено за самите деца-защото няма какво да се лъжем-те винаги ще си задават въпроса защо татко не е с нас докато не порастат, а може и след това.Та-кога е добре/ то не е добре де/ раздялата да стане.Днес чух, че по-болезнено било, когато децата са по-малки?
пенелопа, мисля, че като се каже 'добър приятел' в контекст с БНД повечето от нас /аз включително/ имат предвид, че си говорят с него без да го наричат с епитети и не се замерват с чинии...поне не много често.
Не мисля, че има 'добра' възраст за раздяла, но в зависимост от възрастта се отразява по различен начин. Не мога да се сетя в момента, в коя книга го четох обяснено кога как се отразява иначе бих написала...но беше в или "Всичко е език" или в "Да позволим на децата си да пораснат без травми, стрес и неврози"....
Не мисля, че има 'добра' възраст за раздяла, но в зависимост от възрастта се отразява по различен начин. Не мога да се сетя в момента, в коя книга го четох обяснено кога как се отразява иначе бих написала...но беше в или "Всичко е език" или в "Да позволим на децата си да пораснат без травми, стрес и неврози"....
Това, че е по-добре с един родител, но щастлив е клише точно толкова...
Ако продължава така ще почна да вярвам в чудеса.
Това не го разбрах.
Иса, ще потърся тези книги, защото мисля, че на голямата и се отразява подсъзнателно някак.Аз искам щастливи деца, а трябва да знам как да го постигна, ако се наложи да живеят само с майка, трябват ми отговори на въпросите на детето.Тя се лашка в двете крайности в момента-ту го търси/ особено, когато и се скарам за нещо/, ту го игнорира/вчера например попита къде е татко, аз обясних, че е на работа/10 вечерта/, а тя заяви-ми нека си спи на стола в работата.Това от мен не го е чувала.
И друго-аз с добри чувства към баща им вече не мога да говоря, така че спирам.Епитети обидни за него никога не съм казвала, но за мен това не е "приятелство".
И друго-аз с добри чувства към баща им вече не мога да говоря, така че спирам.Епитети обидни за него никога не съм казвала, но за мен това не е "приятелство".
пенелопа, тъкмо писах и в една друга тема.... за мен беше от голямо значение да осъзная, че много неща са ми били пред очите, но не съм искала да ги видя.
Понеже ще ме награбят сега, не искам да казвам, че това е вина, но е факт- било си е там, аз съм искала да изглежда друго.. и на Каси съм го казвала същото.... и за това, че аз съм искала да изглежда друго или че съм си мислила едно, пък то излезнало друго наистина не мисля, че той ми е виновен и затова не само сме много близки, ние разчитаме един друг. Разбира се, че това ужасно много зависи от него.. може просто да сме имали късмет, че сме такива хора и мислим по подобен начин....
А за децата- не можеш да им спестиш всичко, ще има всякави периоди, никой не е неперекъснато щастлив и децата не са.
Понеже ще ме награбят сега, не искам да казвам, че това е вина, но е факт- било си е там, аз съм искала да изглежда друго.. и на Каси съм го казвала същото.... и за това, че аз съм искала да изглежда друго или че съм си мислила едно, пък то излезнало друго наистина не мисля, че той ми е виновен и затова не само сме много близки, ние разчитаме един друг. Разбира се, че това ужасно много зависи от него.. може просто да сме имали късмет, че сме такива хора и мислим по подобен начин....
А за децата- не можеш да им спестиш всичко, ще има всякави периоди, никой не е неперекъснато щастлив и децата не са.
пенелопа, един съвет от мен...ако позволиш, разбира се 
Усещам, че си ужасно много огорчена в момента и наранена и .... но имаш две деца, за които да се грижиш - стягаш се, но по 'грешния' начин. Нищо не доказваш на мъжа си с това, че искаш да му покажеш как ще се справиш с тях сама...само вредиш на себе си, а също и /извинявай/ на тях.
Ако не искаш да говориш с мъжа си - не говори - но следващия път, когато се скараш на дъщеря си и тя ревне за татко - му се обади. Дай й тя да говори с него... а той само да посмее да не застане на твоя страна - спокойно можеш после да си излееш цялата натрупана болка върху му.
Тези деца не са само твои и не следва сама да ги отглеждаш - те си имат баща и като го изолираш децата ти ще загубят реална връзка с него. Той трябва да е до тях - да дава пари, да им се кара, да ги възпитава и то ЗАЕДНО с теб. Не допускай грешката дъщеря ти да започне да ви манипулира - всички деца го правят инстинктивно сякаш. Моята го прави същото, особено след време прекарано с БНД. Веднага й казвам, че ще му се обадя... Сега с това и завършвам.
Усещам, че си ужасно много огорчена в момента и наранена и .... но имаш две деца, за които да се грижиш - стягаш се, но по 'грешния' начин. Нищо не доказваш на мъжа си с това, че искаш да му покажеш как ще се справиш с тях сама...само вредиш на себе си, а също и /извинявай/ на тях.
Ако не искаш да говориш с мъжа си - не говори - но следващия път, когато се скараш на дъщеря си и тя ревне за татко - му се обади. Дай й тя да говори с него... а той само да посмее да не застане на твоя страна - спокойно можеш после да си излееш цялата натрупана болка върху му.
Тези деца не са само твои и не следва сама да ги отглеждаш - те си имат баща и като го изолираш децата ти ще загубят реална връзка с него. Той трябва да е до тях - да дава пари, да им се кара, да ги възпитава и то ЗАЕДНО с теб. Не допускай грешката дъщеря ти да започне да ви манипулира - всички деца го правят инстинктивно сякаш. Моята го прави същото, особено след време прекарано с БНД. Веднага й казвам, че ще му се обадя... Сега с това и завършвам.
Иса, той винаги ме е подкрепял, когато и се скарам, не е оспорвал наказания например.НО когато беше с нас.Сега си е бил камшика.Уж е още вкъщи, но никакъв го няма реално.Когато е ревяла за него-веднага съм се обаждала , пък тя хем реве за него понякога, хем не иска да говори с него.
И друго-не доказвам дали и как се справям, защото е факт, че се справям за сега, така или иначе съм принудена, да му висна пред офиса като циганка с челядта ли?И също-мой е приносът голямата да го обича така, общо взето го познава чрез мен, а аз лошо за баща и не съм и продумала.Той трябва да е до тях, когато ги боли, когато паднат, когато се влюбят нещастно, когато са болни-да, наравно с мен, но това няма да стане, виждам го.Това се случва в семейство с двама родители, иначе единят винаги остава на заден план.Като си тръгне наистина ли смяташ, че на всяка температура на децата ще притичва?Или ще разбира въобще за това?Няма как да стане, той сега едвам намира време, камо ли като си тръгне, да ми идва в къщата в 12 вечерта, за да ги види няма как да стане просто.
И друго-не доказвам дали и как се справям, защото е факт, че се справям за сега, така или иначе съм принудена, да му висна пред офиса като циганка с челядта ли?И също-мой е приносът голямата да го обича така, общо взето го познава чрез мен, а аз лошо за баща и не съм и продумала.Той трябва да е до тях, когато ги боли, когато паднат, когато се влюбят нещастно, когато са болни-да, наравно с мен, но това няма да стане, виждам го.Това се случва в семейство с двама родители, иначе единят винаги остава на заден план.Като си тръгне наистина ли смяташ, че на всяка температура на децата ще притичва?Или ще разбира въобще за това?Няма как да стане, той сега едвам намира време, камо ли като си тръгне, да ми идва в къщата в 12 вечерта, за да ги види няма как да стане просто.
Като си тръгне наистина ли смяташ, че на всяка температура на децата ще притичва?Или ще разбира въобще за това?Няма как да стане, той сега едвам намира време, камо ли като си тръгне, да ми идва в къщата в 12 вечерта, за да ги види няма как да стане просто.
От теб зависи това - не го проваляй. Виждам ви просто с твоя мъж сякаш... и пак ще кажа както са ти казали - преглътни си наранената гордост - не я изразявай чрез децата. Повярвай ми, ще дойде моментът, в които да му кажеш и покажеш, че ТИ от него нужда нямаш. Децата обаче имат и винаги ще имат нужда. Звъни му - всеки път. Питаш може ли да говори, детето иска да го чуе. Може ли да говори, защото дъщеря му реве за него след като си я наказала... и т.н.
А иначе - да - смятам че трябва ако не да притичва, то поне да е уведомен за температурата, да чуе как детето кашля или как плаче или... това е да си родител, а не само да ги водиш в Макдоналдс уикенда. Може би, защото аз съм голяма паника като се разболее Дариа бившия винаги е на линия. Казвам му, че детето има нужда от него. Ами то си е така... ДЕТЕТО, а не аз ...
Преди беше казала, че искаш бившия да си запази връзката с децата - не се държиш сега така... Ако знаеш колко пъти сме се карали с моя бивш след раздялата и колко богати направихме М-тел от нашите телефонни кавги
Всеки път само едно съм повтаряла - Това дете е на двама ни и двамата сме отговорни и двамата следва да се грижим за нея. Аз не искам нищо от теб за себе си, а за детето и т.н. и т.н...
Иса, миличка, звъня всеки път, повярвай.Човек когато има желание , може.Той ако има желание няма да чака аз да го търся, той даже се дразни, мисли си, че чрез това аз се интересувам от него.Чрез децата.Аз няма как насила да им градя вече връзката, разбираш ли?То до тук устата ме е заболяла да говоря за тате товааа, тате оноваааа-казах ти-детето голямото има връзка някаква с него чрез мен, благодарение на мен.А то на мен гордост не ми остана така или иначе.Аз знам какво е да си родител, опитвах се да го науча.Ще положа последни усилия тези дни, ще видим.....
Заради децата си сме готови всякакво чуство на гордост да преглътнем. Но си има една граница, до която стигаме рано или късно. Когато разбрах, че моя Благоверен бивш, си мисли, че му звъня, защото искам да го видя /каза ми го/, а не защото детето е болно, тогава пррестанах да го викам. Или когато му се обадих за милионен път, да му кажа, че детето е болно, а той стигна до нас чак след 4 дни и каза " Що ме вкаш, виж, че нищо му няма." И това беше. Сега ако срещне сина си на улицата, няма да го познае. Защото не го е виждал почти 11 год. И то не по моя вина. В тези случай, какво да правим?
Най-много ме е боляло когато са болни и му звана,той ми каза както на теб-че го търся да се видим ,а не заради децата.Аз също спрях да го търся.Болни ,здрави,нямам нужда от него,нито пак децата имат.Един ден дъщеря ми си счупи крачето,обадих му се да ми помогне да я занеса до болницата(не мога да вдигам тежко),той ми каза"не ме безпокой в петък вечер"и затвори.Държах я на ръце в продължение на 5 часа б болницата.Пишеше от болка ,а аз трябваше да се държа и да не показвам емоции.Мисля ,че в този момент реших ,че никога повече няма да позволя да бъде техен родител.!!!! 
Иса, миличка, звъня всеки път, повярвай.Човек когато има желание , може.Той ако има желание няма да чака аз да го търся, той даже се дразни, мисли си, че чрез това аз се интересувам от него.Чрез децата.Аз няма как насила да им градя вече връзката, разбираш ли?То до тук устата ме е заболяла да говоря за тате товааа, тате оноваааа-казах ти-детето голямото има връзка някаква с него чрез мен, благодарение на мен.А то на мен гордост не ми остана така или иначе.Аз знам какво е да си родител, опитвах се да го науча.Ще положа последни усилия тези дни, ще видим.....
Иса, съгласна съм с теб, но ако отсрещната страна е като бетонна стена - няма как да се получи.
Ами ето например мен, Вяра като е болна звъня да кажа, после той се обажда да проверява всеки ден по два пъти как е тя, има ли температура, ходили ли сме по лекари, трябват ли пари...И толкова.
Няма да се вдигне да дойде да я види, да я гушне, да я успокои като плаче...Никога не я е виждал откакто се е родила. Нито веднъж. Знае как изглежда от снимките. И съм крещяла, и съм се молила, и съм ревала...Нищо...
Е, питам аз, трябва ли да и говоря на Вяра, че баща и я обича, че се грижи за нея, пък макар и от разстояние? Че е желана, но просто така се е случило...
Като той никакви такива знаци не дава...