Знам,че темата е малко откачена ама ми се въртят такива мисли в главата от известно време,а не смея да ги споделя с мъжо защото рискувам да ме прати на психиятър 
Та ситуацията е следната:имам нормален брак от 15г.и почти петнайсетгодишна прекрасна дъщеря.Детето ми е много свясто,отговорно и самостоятелно.И двамата имаме собствен бизнес,свързан с много пътуване,нерви и напрежение.
Така в работа годините си минават,детето ни порастна и сякаш горкото само се отгледа.
Родих я на 18,после две висши,начало на бизнеса,ядове,нерви докато потръгне.Постепенно нещата се успокоиха и на мен взе да ми остава повече свободно време.
Проблемът е в това,че дъщеря ми ме приема по-скоро като приятелка/от което съм много щастлива до някъде/отколкото като майка.Съвременен човек съм и понякого идеите ми са по-щури даже и от нейните.
От там явно идват и тези мисли за бебе.......
Реялно погледнато почти нищо не разбрах от гледането на бебе докато Маги беше такова.Там майка ми имаше думата пък и какво разбирах аз от деца.........Реално започнах да се грижа сама за нея когато бешена 5.5г.Тогава майка ми се оттегли-явно прецени,че съм порастнала достатъчно та да поема отговорност за собственото си дете.
Сега обаче съм на32/почти33/и много ми се иска да гушна един такъв мъничък човек.........Абсолютно съм убедена,че това ще е най-добре гледаното бебе на света,обаче как ще реагира моята вече порастнала дъщеря/АЗ бях с три години по-голяма когато я родих/на един такъв факт.Мъжът ми предполагам ще се навие-навремето искаше син ама докторите го отрязаха и миряса.
Сега нямам проблем и според геникологът ми бих могла да забременея и родя.
За това ми се иска,да чуя вашето мнение. Споделете ако има между вас такива с подобна дилема........
Та ситуацията е следната:имам нормален брак от 15г.и почти петнайсетгодишна прекрасна дъщеря.Детето ми е много свясто,отговорно и самостоятелно.И двамата имаме собствен бизнес,свързан с много пътуване,нерви и напрежение.
Така в работа годините си минават,детето ни порастна и сякаш горкото само се отгледа.
Родих я на 18,после две висши,начало на бизнеса,ядове,нерви докато потръгне.Постепенно нещата се успокоиха и на мен взе да ми остава повече свободно време.
Проблемът е в това,че дъщеря ми ме приема по-скоро като приятелка/от което съм много щастлива до някъде/отколкото като майка.Съвременен човек съм и понякого идеите ми са по-щури даже и от нейните.
От там явно идват и тези мисли за бебе.......
Реялно погледнато почти нищо не разбрах от гледането на бебе докато Маги беше такова.Там майка ми имаше думата пък и какво разбирах аз от деца.........Реално започнах да се грижа сама за нея когато бешена 5.5г.Тогава майка ми се оттегли-явно прецени,че съм порастнала достатъчно та да поема отговорност за собственото си дете.
Сега обаче съм на32/почти33/и много ми се иска да гушна един такъв мъничък човек.........Абсолютно съм убедена,че това ще е най-добре гледаното бебе на света,обаче как ще реагира моята вече порастнала дъщеря/АЗ бях с три години по-голяма когато я родих/на един такъв факт.Мъжът ми предполагам ще се навие-навремето искаше син ама докторите го отрязаха и миряса.
Сега нямам проблем и според геникологът ми бих могла да забременея и родя.
За това ми се иска,да чуя вашето мнение. Споделете ако има между вас такива с подобна дилема........
на 33 хората пътро раждат, ти за второ мислиш едва... Давай смело, роди - не едно, две - ако всичко в живота ти е наред, защо се чудиш изобщо? Млада, здрава, права, с голямо дете (отмяна)... Действай 
Що трябва да те праща на психиатър 
,после учих ,нямах желание за второ изобщо.На 27 години реших че искам второ.Вече имахме жилище,по-добър живот ...И на 28 родих малката. 
Напрееед!
! 
Родих я на 33г. невероятно щастливи ни прави всички, а каката добива опит като помага.Толкова е грижовна мамината 
и съм сигурна, че вътрешно си сигурна, че няма да съжалаяваш 
