според мен не е до психиката на жертви, а до надеждата. до способността на хората да забравят лошо´то да не се учат от грешките си ... Да си казват и утре е ден, лошото ще мине и всичко ще се нареди и промени . Не знам.
- Публикувана: 24 март 2007, 16:42 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2007, 23:31 ч.
Ей, жени, защо търпите и си мълчите докато се случи това? Ама ядосвам се!
Имах един познат преди години,докато бяхме пубери...Страхотно момче,страшно лъчезарно,с руса,дълга,къдрава коса,със сини като небето очи,ходеше с една приятелка,а ние тайно и завиждахме...Един ден се чу за него че убил баща си...Трудно ни беше на всички да повялваме,та той беше и кавалер,и възпитан,и на мравката път правеше...Когато по късно разпитахме гаджето му,тя ни разказа,как баща му се напивал,как ги пре3бивал,и него и майка му...Та накрая той,явно не е издържал,и го хлопнал с нещо тежко по главата...Сега това момче,е излежало присъдата си,дори си има и дете...Но вече не е лъчезарен,и не се усмихва когато ни срещне...Та още тогава пред себе си се бях заклела,че няма да търпя...Само заради децата няма да търпя!
Слава богу,имах късмет в живота!И попаднах на свестен съпруг!И не че искам да ги съдя майките които търпят,то те си знаят защо...Но ми се иска да се замислят над този случай,и да преценят нещата от свой си ъгъл...
От друга страна,най-добрата ми приятелка беше женена за един богат простак,който се беше опитал да се наложи със сила...Трудно и беше,но успя да се отърве някак,но загуби наистина детенцето си...То сега сигурно вече е мъж,и кой знае какво мнение има за майка си?!И това не е лесно...Голяма болка си е!Тя никога няма да го забрави!
Слава богу,имах късмет в живота!И попаднах на свестен съпруг!И не че искам да ги съдя майките които търпят,то те си знаят защо...Но ми се иска да се замислят над този случай,и да преценят нещата от свой си ъгъл...
От друга страна,най-добрата ми приятелка беше женена за един богат простак,който се беше опитал да се наложи със сила...Трудно и беше,но успя да се отърве някак,но загуби наистина детенцето си...То сега сигурно вече е мъж,и кой знае какво мнение има за майка си?!И това не е лесно...Голяма болка си е!Тя никога няма да го забрави!
Позволете ми моля, да се намеся като психолог и като човек.
По повод мението на Alexa - права си, не винаги можеш да прозреш що за човек е човекът до теб. Елементарен пример е това, че всяка от нас е преминала поне през 2 (независимо колко дълги) връзки. Винаги съм се питала защо след 5 години връзка хората се разделят??? Ами мисля, че точно тогава са прозрели що за човек е до тях (не винаги). Това, което ги е спасило е, че нямат брак. Можеш много дълго да бъдеш заслепен и да не виждаш какво се случва.
Никого няма да оправдавам или да обвинявам, най-малкото ще си позволя да кажа на жена, подложена на домашно насилие, че е овца или страхливка!!!
Има хора и хора - едни по-силни, други по-слаби. Психиката и характерът ни се формират от ранно детство. Хиляди пъти сме чували неща от типа "тя е плашливо дете", "не обича контакта с хора", "Много агресивен/а за дете". За оформянето на психиката рабтоят 2 фактора - това, което си ти, сам по себе си, и това, което си видял от близките си като модели на поведение. Т.е. за да не влизам в пространни обяснения за характера на хората, казвам следното - има силни и не толкова силни хора. По-слабите жени в повечето случаи търсят доминантни мъже. И обратно. За да се запази равновесие. Да кажа - това не се отнася за всички, но е много често срещано явление.
Zazu1 е единствената, която отчете това, че жените, жертви на домашно насилие, преди това са със системно мачкано самочувствие. И не само това - те започват да живеят с мисълта, че те тояно това заслужават, че са лоши, некадърни, нескопосани и заслужават такова отношение.
Хора, ако имате представа какво им е на такива жени, колко трудно променят живота си, никога не бихте ги нарекли овце или да кажете, че всеки си заслужава съдбата. Никой не заслужава такава съдба, както и никой не заслужава да бъде блъснат от пиян шофьор или от влак, защото кантонера е забравил да пусне бариерата. НИКОЙ, НИКОЙ, НИКОЙ не заслужава! И не бързайте да съдите!!! Най-лесно се говори, когато си отстрани и не ти е до главата.
Аз, също за щастие съм случила на прекрасен партньор, не ме бие, псува, мародери или друго, но в процеса на работата и на възпитанието ми си се научих никога, ама никога да не отсъждам без да съм се поставила на мястото на другия. Дали съм за или против е едно на ръка, но помнете ВСЕКИ СИ ИМА ПРИЧИНА, която за нас може да е непонятна.
Извинявам се за дългия си постинг, принципно избягвам да се включвам в такива теми, но тази тема силно ме развълнува - първо историята на жената (мир на праха й), второ това, че видях други жени да обвиняват пострадалите жени за положението, в което са!
Някои намират сили за промяна, други много отдавна вече са мъртви отвътре и са се примирили с положението си.
А и да си призная, аз не знам как бих реагирала, ако попадна в подобна ситуация. На прима виста веднага ще кажа "Събирам си багажа и си тръгвам", но така ли е... само съдбата може да каже.
По повод мението на Alexa - права си, не винаги можеш да прозреш що за човек е човекът до теб. Елементарен пример е това, че всяка от нас е преминала поне през 2 (независимо колко дълги) връзки. Винаги съм се питала защо след 5 години връзка хората се разделят??? Ами мисля, че точно тогава са прозрели що за човек е до тях (не винаги). Това, което ги е спасило е, че нямат брак. Можеш много дълго да бъдеш заслепен и да не виждаш какво се случва.
Никого няма да оправдавам или да обвинявам, най-малкото ще си позволя да кажа на жена, подложена на домашно насилие, че е овца или страхливка!!!
Има хора и хора - едни по-силни, други по-слаби. Психиката и характерът ни се формират от ранно детство. Хиляди пъти сме чували неща от типа "тя е плашливо дете", "не обича контакта с хора", "Много агресивен/а за дете". За оформянето на психиката рабтоят 2 фактора - това, което си ти, сам по себе си, и това, което си видял от близките си като модели на поведение. Т.е. за да не влизам в пространни обяснения за характера на хората, казвам следното - има силни и не толкова силни хора. По-слабите жени в повечето случаи търсят доминантни мъже. И обратно. За да се запази равновесие. Да кажа - това не се отнася за всички, но е много често срещано явление.
Zazu1 е единствената, която отчете това, че жените, жертви на домашно насилие, преди това са със системно мачкано самочувствие. И не само това - те започват да живеят с мисълта, че те тояно това заслужават, че са лоши, некадърни, нескопосани и заслужават такова отношение.
Хора, ако имате представа какво им е на такива жени, колко трудно променят живота си, никога не бихте ги нарекли овце или да кажете, че всеки си заслужава съдбата. Никой не заслужава такава съдба, както и никой не заслужава да бъде блъснат от пиян шофьор или от влак, защото кантонера е забравил да пусне бариерата. НИКОЙ, НИКОЙ, НИКОЙ не заслужава! И не бързайте да съдите!!! Най-лесно се говори, когато си отстрани и не ти е до главата.
Аз, също за щастие съм случила на прекрасен партньор, не ме бие, псува, мародери или друго, но в процеса на работата и на възпитанието ми си се научих никога, ама никога да не отсъждам без да съм се поставила на мястото на другия. Дали съм за или против е едно на ръка, но помнете ВСЕКИ СИ ИМА ПРИЧИНА, която за нас може да е непонятна.
Извинявам се за дългия си постинг, принципно избягвам да се включвам в такива теми, но тази тема силно ме развълнува - първо историята на жената (мир на праха й), второ това, че видях други жени да обвиняват пострадалите жени за положението, в което са!
Някои намират сили за промяна, други много отдавна вече са мъртви отвътре и са се примирили с положението си.
А и да си призная, аз не знам как бих реагирала, ако попадна в подобна ситуация. На прима виста веднага ще кажа "Събирам си багажа и си тръгвам", но така ли е... само съдбата може да каже.
Аз съм била унижавана, бита и тъпкана и плашлива като дете, но вече аз самата имам дете, и точно това е причината че не бих търпяла насилник. Това, че съм била пребивана като малка ме е направило нещастна в детството ми, но не и след това. Ако човек си използва разума винаги ще търси начини за по-добър живот!!! За мен всичко е останало в миналото, направила съм си съответните изводи. Тогава не съм имала избор, защото съм била непълнолетна, но сега съм жена и майка, и не искам да бъда обвинявана от моето дете, че съм овца. Също и примерът в семейството ми не са борбени личности. Аз съм се учила от недостатъците на родителите ми. Не следвам примера им в нито едно отношение. Чувствам се щастлива, че досега съм се справяла с трудните периоди в живота ми, защото след това е имало и много хубави...
Това, че някой търпи, е защото така е по-лесно. Какво по-лошо може да има от един насилник?
Това, че някой търпи, е защото така е по-лесно. Какво по-лошо може да има от един насилник?
floriana , различни хора , различни характери ,различни съдби !!!!!!!!!!!! Точно вие , които сте изживяли тези неща , можете най-много да помогнете на тези жени , но не като ги съдите и едва ли не обвинявате и в никакъв случай не е по лесно да търпиш малтретиране. Ти самата каза че си търпяла до пълнолетието си - ЗНАЧИ НЕ СИ ИМАЛА ДРУГ ИЗБОР ЗА МОМЕНТА . Значи може и тези жени да нямат друг избор в момента , но не защото така им е по лесно !
Michoka , благодаря ти че ми спести толкова писане - поддържам те 100% и дано всички вникнат добре в думите ти 
И аз!
И още нещо от мен - аз също съм била малтретирана като дете - не бита, а малтретирана от баща ми, а майка ми нищо не правеше по въпроса. Хората искаха да ме осиновяват, за да ме спасят от него.
Но въпреки това никога не ми е хрумвало да нарека майка си овца или да я нарека малодушна и какво ли още не. Защо ли? Ами тя е страхлива. Мога ли да я осъдя за това?
Освен липсата на защита от баща ми тя ми е дала всичко, наистина всичко, дори повече отколкото биха дали много други майки в този свят.
Баща ми, когато родих първото си дете, се преобърна на 360 градуса. Стана неузнаваем.
Ясно е че не е нужно да ти мине живота в побоища и нещастия, за да изгрее слънце на улицата ти, когато вече си на 50-60 години, но пътят всеки си избира наистина сам.
Но въпреки това никога не ми е хрумвало да нарека майка си овца или да я нарека малодушна и какво ли още не. Защо ли? Ами тя е страхлива. Мога ли да я осъдя за това?
Освен липсата на защита от баща ми тя ми е дала всичко, наистина всичко, дори повече отколкото биха дали много други майки в този свят.
Баща ми, когато родих първото си дете, се преобърна на 360 градуса. Стана неузнаваем.
Ясно е че не е нужно да ти мине живота в побоища и нещастия, за да изгрее слънце на улицата ти, когато вече си на 50-60 години, но пътят всеки си избира наистина сам.
Ами аз, въпреки че имах честта да попадна в графата
на Грушенка
ще рискувам да се изложа, и да си призная, че отново не разбирам, защо сравняваме изнасилването, или това да те блъсне кола или влак, с това да търпиш системен психически или физически тормоз, години наред. Познавате ли някой, който го е блъскал влак десет пъти примерно... или го е изнасилил един и същи бандит N на брой пъти.. мисля че едното няма нищо общо с другото.
Разбира се, всеки един отделен случай е уникален сам по себе си.. няма повтарящи се съдби. Но колко от малтретираните жени не ги приемат родителите им, плюс което нямат близки, приятели, нямат пари, не могат да напуснат града/страната, нямат професия, не могат да работят нищо.. освен това са с пет деца.. изобщо, никаква светлина в тунела?? Възможно е да има и такива, но те определено не са масовият случай. Повечето жени си търсят оправдания да не правят нищо. Някои като че ли намират нещо възбуждащо в това някой да им каже:"ще те намеря където и да си", или "никога няма да те оставя на мира", фразата "Бие ме, защото ме обича" все отнякъде е възникнала...
Всеки прави своя избор - има жени, за които добрият стандарт е толкова важен, че са готови да изтърпят всичките съпътстващи го неудобства.. аз например поставям на първо място достойнството и свободата си - е верно, не карам последен модел мерцедес, но пък и не треперя в какво настроение ще се прибере мъжът ми, и дали няма да ме пребие пред детето.. по-скоро бих спала на улицата, отколкото да го моля да ме прибере, след като ме е пребил. Има случаи, в които няма как по-зле да бъде.. ако не предприемаме нищо, значи не смятаме че е чак толкова зле.. така мисля.
Относно цитираното ми мнение, че всеки заслужава съдбата си - продължавам да мисля така. Независимо дали някой се оплаква от побой, от липса на работа, от каквото и да е - в момента, в който вземеш нещата присърце, и се опитваш да помогнеш, и навлизаш по-дълбоко в историята.. се оказва, че този човек всъщност сам си е виновен. И се ядосваш на себе си, че си достатъчно наивен, и си му повярвал, че наистина е опитал всичко, и не е намерил изход...
високо уважавани, умни, адаптивни, преуспели професионалистки
на Грушенка
ще рискувам да се изложа, и да си призная, че отново не разбирам, защо сравняваме изнасилването, или това да те блъсне кола или влак, с това да търпиш системен психически или физически тормоз, години наред. Познавате ли някой, който го е блъскал влак десет пъти примерно... или го е изнасилил един и същи бандит N на брой пъти.. мисля че едното няма нищо общо с другото.Разбира се, всеки един отделен случай е уникален сам по себе си.. няма повтарящи се съдби. Но колко от малтретираните жени не ги приемат родителите им, плюс което нямат близки, приятели, нямат пари, не могат да напуснат града/страната, нямат професия, не могат да работят нищо.. освен това са с пет деца.. изобщо, никаква светлина в тунела?? Възможно е да има и такива, но те определено не са масовият случай. Повечето жени си търсят оправдания да не правят нищо. Някои като че ли намират нещо възбуждащо в това някой да им каже:"ще те намеря където и да си", или "никога няма да те оставя на мира", фразата "Бие ме, защото ме обича" все отнякъде е възникнала...
Всеки прави своя избор - има жени, за които добрият стандарт е толкова важен, че са готови да изтърпят всичките съпътстващи го неудобства.. аз например поставям на първо място достойнството и свободата си - е верно, не карам последен модел мерцедес, но пък и не треперя в какво настроение ще се прибере мъжът ми, и дали няма да ме пребие пред детето.. по-скоро бих спала на улицата, отколкото да го моля да ме прибере, след като ме е пребил. Има случаи, в които няма как по-зле да бъде.. ако не предприемаме нищо, значи не смятаме че е чак толкова зле.. така мисля.
Относно цитираното ми мнение, че всеки заслужава съдбата си - продължавам да мисля така. Независимо дали някой се оплаква от побой, от липса на работа, от каквото и да е - в момента, в който вземеш нещата присърце, и се опитваш да помогнеш, и навлизаш по-дълбоко в историята.. се оказва, че този човек всъщност сам си е виновен. И се ядосваш на себе си, че си достатъчно наивен, и си му повярвал, че наистина е опитал всичко, и не е намерил изход...
Michoka , благодаря ти че ми спести толкова писане - поддържам те 100% и дано всички вникнат добре в думите ти
по голямата част отн малтретираните жени,противно на старите схващания,не били неуки,а напротив,преуспяващи във кариерата,интелигентни,които обаче с тези си качества смазват самочувствието,и стабилноста на мъжа,и той тогава използва вече физическа сила...
... а тези жени - преуспяващи, респективно материално осигурени, защо търпят това
floriana , различни хора , различни характери ,различни съдби !!!!!!!!!!!! Точно вие , които сте изживяли тези неща , можете най-много да помогнете на тези жени , но не като ги съдите и едва ли не обвинявате и в никакъв случай не е по лесно да търпиш малтретиране. Ти самата каза че си търпяла до пълнолетието си - ЗНАЧИ НЕ СИ ИМАЛА ДРУГ ИЗБОР ЗА МОМЕНТА . Значи може и тези жени да нямат друг избор в момента , но не защото така им е по лесно !
shushi Напълно съм съгласна с твоето изказнване по голямата част отн малтретираните жени,противно на старите схващания,не били неуки,а напротив,преуспяващи във кариерата,интелигентни,които обаче с тези си качества смазват самочувствието,и стабилноста на мъжа,и той тогава използва вече физическа сила...
... а тези жени - преуспяващи, респективно материално осигурени, защо търпят това
Ето ти пример с приятелка на една от лелите им. Бяха уж прекрасно семейство години наред. В един момент (бяха по на около 35 г. с деца на 15 и на 12 г.), когато той си намери любовница и по същото време започна да се дразни от всяка нейна дума и да я пребива. Тя го напусна - децата поискаха да останат при него, защото тя "ги излагала" пред хората. Отиде при родителите си, а те я изгониха, защото на стари години щели да ги говорят хората (от малък град са ис остарели разбирания) - казаха и или да търпи, или да си намира начини. Излезе на квартира, но той не й разреши да си вземе дори дрехите. Дъщеря й се обади в полицията, че ги притеснявала, когато идвала да ги търси (буквално им бяха промили мозъците - и бащата, и двете двойки баби и дядовци). Тя се самоуби - първо си преряза вените, но я намерила приятелка и уж я спасиха, а тя в болницата се отрови с лекарства... Високообразована жена, с хубава професия, интелигентна, но - не успя да приеме отхвърлянето от своите родители и най-вече от своите деца.
Затова и много жени търпят. Жалко е, но е факт.
Да, с такива родители, такъв мъж, и така възпитани деца, и аз бих се самоубила... ако преди това не проработи методът да разясня на децата ситуацията - да покажа любовницата, да съобщя примерно на мъжа и, на нейните деца... моята глава и такива пъклени планове ражда 
Сериозно сега.. съгласих се, че всеки случай е различен. Аз не съм някаква дива бунтарка, ясно е, че някои жени вероятно няма къде да ходят, и трябва да търпят бой.. но ето, факт е, че има и такива в началото на връзката, без деца, с професия, интелигентни, които също търпят. Защо? Ами, те си знаят.. и утре и те ще се окажат с 3 деца от въпросния мъж, с общо жилище - от което няма къде да излязат, щото нямат друго... и така, историята ще се повтори. А защо не са взели мерки когато са били в състояние да го направят? И защо ние трябва да ги мислим и да им решаваме проблемите след време, при условие, че на даден етап са можели да си помогнат и сами, но не са го наравили ето това не разбирам аз.
Все пак, получи отговор на въпроса ми, благодаря за което
Сериозно сега.. съгласих се, че всеки случай е различен. Аз не съм някаква дива бунтарка, ясно е, че някои жени вероятно няма къде да ходят, и трябва да търпят бой.. но ето, факт е, че има и такива в началото на връзката, без деца, с професия, интелигентни, които също търпят. Защо? Ами, те си знаят.. и утре и те ще се окажат с 3 деца от въпросния мъж, с общо жилище - от което няма къде да излязат, щото нямат друго... и така, историята ще се повтори. А защо не са взели мерки когато са били в състояние да го направят? И защо ние трябва да ги мислим и да им решаваме проблемите след време, при условие, че на даден етап са можели да си помогнат и сами, но не са го наравили
ето това не разбирам аз.Все пак, получи отговор на въпроса ми, благодаря за което