Страхова невроза и паническо разстройство !

Ето и моя милост с 19-годишна практика в паниките  Моите страхове са свързани със сърцето ми основно и ужас от болестите като цяло - все си мисля, че ще умра от инфаркт. Или ако ме заболи главата - имам тумор. И все такива  Имах дъгогодишни и много тежки кризи. Накаря попаднах на един много възрастен лекар, кардиолог, който разбра, че проблемът е в главата ми, прегледа ме най-обстойно, увери ме, че съм абсолютно здрава и каа да се опитам да го превъзмогна сама. Иначе за психолози, психиатри и лекарства е най-лесното, но при здрав човек е добре да се опита сам. Това беше преди 5 години точно. Допреди 3 месеца нямах и следа от тези кризи, бяха ми казали и, че след омъжване и раждане ще улегна, така стана уж, но преди 3 месеца пак се започна и вече имам две нови панически кризи в актива си  - сърцебиенето, паниката, изпотяване, изтръпване, замайване, ужасни са просто и най-вече сигурността, че ей сега ще умреш и ужасът и страхът от това. Не съм пила лекарства, няма и да пия.  Последните две кризи преборих с алкохол - изпих една голяма водка почти на екс и след около 5 мин почувствах страхотно облекчение. Надявам се да нямам чести кризи, иначе ще се алкохолизирам  Много ми харесаха съветите на Зуи. Мисля, че е така относно движението и режимът - преди бях така - ядях здравословно, тренирах усилено таекуон-до и плуване и в тези периоди също нямах кризи. Сега водя много заседнал начин на живот, с недобро хранене. Да ви кажа кое на мене най-много ми помага - теми като тази. Толкова е хубаво и успокояващо да знаеш, че не си сам в тези паники, че има и други като теб... много хубаво би било да има групи с такива хора, които да си споделят за това. Защото всеки ще разбере другия /опитвала съм се да говоря за това, но хората, които не са го преживели просто не ме разбират, въпреки, че опитват/ и когато споделяш ти олеква, не е ли така? Може да си отворим постоянна темичка тук, да си споделяме и да се подкрепяме 

Зравейте,
искам да ви разкажа моята история,ще я копирам от едно друго място.
Случи се така,че един ден ми стана лошо,зави ми се свят и взе да ми бучи главата,сърцето ми заби лудо,помислих си,че ще умра.Бях сама и много се уплаших,обадих се на мъжа ми и той си дойде,закара ме на доктор.ТОй ми направи кардиограма,преглежда ме и заключи:Нищо ти няма ,на нервна почва е всичко.Изписа ми едни хапченца да ми "оберат напрежението малко"Пих ги два дена и разбрах от интернет,че са антидепресанти.Разбрах,че това,което се случи с мен е началото на "паническо разстройство".Спрях веднага хапчетата,като разбрах,че са антидепресанти и че се пристрастяваш към тях.Започнах много да чета за това паническо разстройство и прочетох някъде из форумите,че се лекува с хомеопатия.Потърсих в интернет къде в Стара Загора има хомеопат и се спрях на една жена,която нищо не разбира от хомеопатия,но го разбрах после.Отидох при нея и ми изписа едно лекарство и ми каза"Ще го пиеш всяка сутрин,докато усетиш ефекта",а беше потенция 200C.Представете си за какво става въпрос,а и е лекар по професия,но както и да е.Постоянно се ровех в интернет и четях за хомеопатията,за потенциите и разбрах,че тази лекарка нищо не разбира от хомеопатия.Във форума на бг-мама имаше тема на Александър за хомеопатията и му писах лична бележка,той ми даде нейните кординати.Ходих при нея и се оказа,че няма да е никак лесно,защото ще трябва да сваляме пласт по пласт и ще отнеме време.И така започнахме с нея.Същевременно пих и есенциите на Бах.В клубовете на дир имаше тема за хомеопат в Стара Загора и бях писала и там и някой ми отговори на лични,че Мария е добър хомеопат и се занимава с хомеопатия от 8 години и също,че се занимавала с рейки.Казах си: "Попаднах този път на хомеопат"За първи път чух думата рейки тогава.Написах в Google и прочетох за какво става въпрос,но нищо,само се информирах.Веднъж я попитах какво е рейки и тя започна да ми обяснява.Стана ми интересно,но нищо.Лекувах се 5 месеца с хомеопатия все пак постигнахме някакви резултати. Един ден както си стоях ми хрумна да изкарам този курс и да си помагам сама,а щом ще мога и на близките си да бъда полезна ,това е чудесно.Обадих и се и тя ми каза,че трябва още един човек за курса.А сега де,откъде този човек?Моите приятелки са много далеч от тези неща.Пуснах пак темичка в дир-а,дали има някой от Стара Загора,който иска да изкара с мен първо ниво.Писа ми едно момче на e-mail-a,но и с него не се получи.Той искаше да организирам среща с нея и да поговорим за рейки,за имах въпроси и той искаше да говори с нея за рейки,но среща така и не се състоя.Тя нямаше време ,а и аз не исках да настоявам.До 5.06 трябваше да намеря на всяка цена човек.Много исках да стана рейки канал,не знам защо ,но много силно го исках.Вярвах,че това ще е моето спасение.Подхвърлих един ден на мъжа ми,обясних му,че това момче се е отказало и той ми е спасението.До последно ме държа без да ми каже,че е съгласен двамата да изкараме първо ниво.Как се съгласи не знам.Това е цяло чудо.Когато и казах на Мария,че онова момче се отказало и ,че ще дойда с мъжа ми,тя ми каза:"Знаеш ли по-добре стана,че момчето се отказа",за да може да се съгласи мъжа ми.И така  станах рейки канал и сега само ме тормози този страх,че ще ми стане пак лошо,че ще припадна,че съм болна от нещо.След 2 месеца непрекъснати сеанси/по 3-4 на ден/изкарах и второто ниво.С него нещата стават по-лесно и бързо,но пак ми трябваше 1 година почти да стана по-спокойна.Сега се чувствам много добре,далеч от паническите атаки и свободна от мисълта ,че ще умра.
Разказвам историята си,за да разберете,че има лечение това паническо разстройство и аз намерих спасение в рейки.Опитайте и вие!

Записвам се в темата.
Аз също страдам от ПР вече цели 10 години.
Сега съм бременна и атаките утихнаха.
В момента не пия абсолютно никакви антидепресанти,но винаги съм нащрек за нова атака.
Най ми помогна комбинация с  психотерапия и ципралекс.

Здравейте, да се включа и аз в темата. Това го имам от няколко месеца и първоначално се започна с всичките изследвания по реда си- хормони, щитовидни жлези, сърце и т.н. Наскоро вече ме увериха, че съм здрава и трябва да търся психо помощ. Аз бях ходила на невролог, беше ми дала деанксит. С него се оправях, но пък много ми се спеше и нямах енергия. На своя глава реших да го спра. Реших че няма да пия и никакви други хапчета, макар че невроложката ми говореше да смуча валидол при кризи. Случи се така пък, че точно в тоя период, в който трябва да се лекувам ми се струпаха доста проблеми и всичко започна наново. Аз обаче категорично отказвах да го пия тоя деанксит, валидол никога не съм опитвала и така търпях си ги някакси кризите ( е ходила съм по спешност на лекари). Наскоро реших, че няма да мога да се оправя сама и отидох на психотерапевт. Направи ми някаква странна програма- ходи на кино, ходи на разходка, купи си ароматни свещи и някви такива много прости неща. Да не казвам много голяма дума, но някак си ми действат. Като ходих на този сеанс на следващия ден имах ужаснооооо главоболие, а на по-следващия просто станах и се чувствах прекрасно. Все едно съм нов човек. Изглежда наистина някакви дребни неща като те зарадват и тези кризи минават без лекарства и т.н.

Да така е   всичко минава и  без лекарства. 
Аз онзи  ден  пак имах кризи. Цял ден  бях  коренно  различна  в друг свят,  със несигурна почва  под краката си, но си казах този  път  без  никакви  лекарства. Трябва да се справя сама, заради  себе си  и  семейството си.
На следващия ден все едно  нищо  не е било, дори  и не се сещах  за  тях.  Казах си  " Ами  живее ми се бе"  И като  си я повтарям тази  фраза от  рекламата, много  ми  харесва и ми става  весело.

Оф,все се заричам да не пиша по такив атеми,че пак ще се сетя,ама да си кажа и аз Също като Блонди,най-големите ми страхове бяха свързани със сърцето ми,а и там ми бяха най-страшните усещания ,наред с екстрите като замаяване и разфокусиране на погледа и разбира се с усещането,че ще припаднеш
Това го получих на 23г,цяла година и половина се страхувах,че ми има нещо и обикалях кабинет след кабинет,обаче в тая тъпа провинция никой не заподозря паническо р-во. Диагозата си я поставих сама,ровейки се в интернет,защото четях  много и се самоанализирах. Най-накрая ме пратиха при психиатър,мисля,че от пръв път улучихме правилното за мен лекарство-Феварин+Грандаксин за успокоение. Пих около година,а Грандаксина само прои нужда ползвах,докато най-накрая не намалихме дозата на Феварина,после аз сама си я намалих Най ми помогна обаче терапията дето сама си я проведох-от много четене вече бях станала половин лекар..та реших да вникна в страховете си. Нали сърцето ми беше най-големия страх -почнах да чета как и при какви обстоятелства може да се случи нещо опасно на сърцето,кога се колабира,как се избягват тия моменти. В крайна сметка с еуспокоих,че има сърдечно болни хора с тежки лекарства,които се разкарват по жегата и си живеят все пак,а на мене поне тогава сърцето ми беше здраво,реших да си нося в мен винаги айрян със сол и пакетчета захар-и двата варианта помагат при колабиране,също така като ми станеше лошо сядах и си навеждах главата м/у краката-така не се припада Не,че ми се е случвало,дано и не се случва Та заредена с тия илачи бях сигурна,че нищо не може да ми се случи,тъй като веднага регулират кръвното и общия тонус. Също така си пийвах и аз коктейли и малко по малко нещата си дойдоа на мястото,още повече,че вече се бях замислила за дете,а знаех,че е хубаво поне няколко мес.преди да забременея да спра лекарствата,това също ми беше стимул. Е,още боря някой път супер разфокусираното зрение,но гледам да не му обръщам внимание и то минава. Рационалното хране със спорт също е полезно,аз когато се чувствах добре правех гмнастика и после си ми остана полезен навик,също не с елишавайте от СЪН,най-доброто лекарство! Надявам се повече да не влизам в тоя ад,сама си пътувам и то без проблем Дано съм била полезна с поста,макар да стана много дълго.

добре де, момичета, някой има ли представа как се получава това? аз примерно не съм имала някакви сериозни проблеми, за да изпадна в тая дупка. много ми е странно. терапевтката вика то понякога се получава от периодичен стрес, ама аз цял живот съм си живяла така, още от тийнеджърските години уча, работя и т.н. сега пък точно си завърших образованието, живея с приятеля си и много се разбираме, имам си работа, която е напрегната, но ми харесва, семейството ми е здраво, и изведнъж се поява това. от какво?

deny,  по принцип на  мен ми обясниха,  че  ПР се  получава от силен стрес. Както беше при мен. Първо , когато бях бременна с  големият ми син, ни разбиха апартамента и ни обраха, след това  при раждането на  сина ми едва не  го  изтърваха. Намериха го   полу син  по сред нощ в детската стая 7 часа след раждането, съответно следваха  много страшни диагнози  за детето. Това беше  голям шок за мен. Да благодаря на Господ, сина ми е  здрав, силен,  палав и вече е на почти 4г. И за капак отново като бях  бременна,но  със второто дете, сестра ми катастрофира и беше доста  зле.  Радвам се, че и тя се оправи и  е добре. Та така  всичко се стовари на гърба ми ...............и сега  се боря с  ПР.
А при теб си мисля, че е  достатъчно,  че работата ти е напрегната, нищо че на теб ти  харесва. Стрес е за  организма.

Аз@, не знам някакви наистина ми е странно от 10 години да живея напрегнато и изведнъж от нищото така да се появи това. Аз като чета сега какви са писали другите момичета, струва ми, че при мен не е прекалено сериозно, а и може би аз не му обръщам много внимание, не знам. Но искам да ти кажа, че примерно преди 5 години имах поредица от сериозни проблеми- и смърт в семейството, и катастрофа, и разни любовни терзания, и проблем с парите и какво ли не и нищо, ама абсолютно нищо такова ми нямаше. Да плаках много и така нататък, дълго време се чудих защо се случват тези неща, но не съм изпадала в депресии, нито пък ми се е налагало да търся лекарска помощ. Тогава някакси вярвах, че след всичко лошо идва добро. освен това имах за пример един мой близък приятел, който изгуби цялото си семейство и имаше ужасно силна воля да започне живота си наново.  Единственото, което се случи тогава, е че започнах да пуша. А сега, когато да чукам на дърво всичко е наред, и изведнъж се появява без никаква причина. Странното е още повече, че в известна степен аз съм непукист за много неща, освен това се ядосвам сравнително рядко, свикнала съм да се оправям сама от много малка,  даже не мога да си спомня кога за последно съм се карала с някои преди да се появи това. И сега изведнъж виждаш ли съм станала раздразнителна, тормозя приятеля си и получавам кризи. Наистина не мога да си го обясня. Другото, което се случва при мен е, че просто някак си ми е изчезнал оптимизма, с който винаги съм била заредена. Ако ме разбираш, аз вече не вярвам, че след лошите неща, идва доброто.

Колкото до horti, не знам дали аз точно мога да ти бъда много полезна, защото не ми е толкова сериозно май състоянието. Но това, което пишеш за самоубийства и така нататък ми се струва много силно. По принцип според мен ти трябва да потърсиш помощ, независимо, че не вярваш на лекари. Първоначално пробвай да говориш с някой твой близък- мъжа ти, родител, приятел и т.н., някой на когото имаш огромно доверие. Обясни как се чувстваш и периодично споделяй какво си мислиш в момента примерно. Аз така в началото всяка вечер говорих с моя приятел, той си ме изслушваше без да ми помогне особено, защото не е изпадал в такива състояния, но някак си ми олекваше като му кажа. Ако мислиш, че няма кой да те разбере, просто пиши тук или ще ти дам скайп или нещо друго да си говорим. Колкото до кризите- при мен като се появи и ако съм вкъщи лягам, пускам си страхотна весела музика ( в никакъв случай балади), затварям си очите и започвам да си мисля някакви готини неща, които са ми се случвали- например как се запознах с приятеля ми, как майка ми плачеше като ме приеха в университета, как спечелих първата си награда в работата и т.н. Това много ми помагаше. Когато ми се случи извън вкъщи пък просто се обаждам на някой и казвам моля те дай да си говорим. Колкото до пътуването- аз също имах някъв страх да пътувам, за да не ми стане лошо, но си взимах с мен много лекарства валидол, валериан и т.н., които дори никога не съм опитвала, но някак си си мислех, че като са в мен и няма за какво да се притеснявам. Взимам си и поне две шишета с вода и така периодично си мокря лицето. Веднъж ми се случи лека криза и номера със затворените очи и позитивните мисли ми помогна. Но все пак мнението ми е, че трябва да потърсиш лекар или терапевт, ако е толкова сериозно. Аз наскоро ходих при психотерапевт и ми направи програма без лекарства- много музика, много разходки, кино, театър, ароматни свещи, спорт и най-важното многооо многоо разговори с други хора за това. Да не казвам голяма дума, но имам подобрение. Ако искаш да си лафим нещо, пиши ми да ти дам скайп 

За това знаеш ли нещо повече, от какво се получва? На мен ми се случваше много силно като бях в 8-ми, 9-ти клас, ама направо почти не виждах. Така и не разбрах от какво е. 

Всичките неща /паники, страхове/ аз си ги обяснявам, че сме предразположени към такива неща. Това се случва на много чувствителни, притеснителни хора. Които много мислим, лесно се плашим, страх ни е за близките ни, какво може да се случи и какво не и все в черни краски се страхуваме. Поне при мен е така. Не искам да е така. Искам да съм непукист, да не се впечатлявам много от нещата, да не ги изживявам крайно силно, но ето на - не мога да преборя себе си.

Блонди, за съжаление си много права. Аз мисля по същия начин като тебе. Аз също искам да не е така, но не става. Но знаете ли, като ме хване гледам да си мисля само че няма да ми се случи нищо, ще ми мине, самоуспокоявам се... Понякога се получава. Но аз по принцип си имам винаги под ръка хомеопатични и веднага си ги лапам  . Действат ми 

Би ли споделила какви хомеопатични ползваш.И на мен ми бяха изписали хомеопатични,но уви...не ми действаха