Нямам майчински чувства, инстинкт, обич?!

Здравей! Напълно те разбирам! Родих преди един месец почти. Ева също е планирано бебе. Само че сега се чувствам толкова неготова да бъда майка. Първите дни в родилния дом бяхме заедно в една стая, тя плачеше, аз не знаех как да я успокоя. Направо на моменти изпитвах неприязън към това малко крещящо вързопче, което не ми даваше да спя. Сега вече в къщи се старая много. Тя има колики и през деня не мигва. Грижа се за нея - да не е гладна, да не й е студено и т.н., но пак дъблоко в себе си на моменти ми става така досадно. Чувствам се наистина виновна, че не съм всеотдайна. Не знам обичам ли я или не, знам само, че е адски заробващо и изморително. Мисля, че трябва да уважаваш чувствата си и да ги признаваш без вина. Има майки и майки. Просто ние сме от тези, които по-бавно осъзнават голямата си любов и им трябва време да се отпуснат и наслаждават на отношенията с бебо.

В едно съм сигурна, място за самообвинения няма. Първия месец се чувствах като машина, а гледах на бебето като тамагочи. Важно беше да е добре и аз да правя всичко възможно за това. Грам нямах сили за положителни емоции, само СТРАХ дали всичко и е наред и въпроса : Правя ли всичко както трябва?
Сега изпитвам същия страх и понякога ужас, когато само за миг се замисля, ако я няма, но всичко избледнява и остават всички онези чувства който ти сама си описа.
Едно знам, че ти си добра майка, дори и  поради факта, че осъзнаваш проблема с чувствата си и търсиш решение. Емоционалната криза в която си не те прави лоша майка, нито по-малко майка от мен и майките във форума. Всеки изживява раждането и майчинството различно.
Ако бях на твое място не бих обръща внимание на липсата на " стандартните" емоции. Обичай детенцето си по свои уникален начин, какъвто и да е той. Ясно е, че бебко има добра майка. И както са написали всички до тук, дай си време.   

Сигурна съм, че съвсем скоро ще премине този период и най-важното до тогава е да не мислиш постоянно за това защото ще се обсебиш още повече от тези мисли.

миличко момиче, върна ме с 2 години назад...
ЗНАМ, че сега ти е много трудно, но също така ЗНАМ, че лошото ще премине, то е само временно състояние!
интересното е, че тогава и аз направих същото като теб - от СРАМ и СТРАХ потърсих помощ не от своя си никнейм, а направих нова регистрация с ново име, само че в дир-ския клуб на майките беше това, за да не ме познае никой от старите ми приятелки и познати там... срамът, вината и страхът са толкова ужасяващи чувства, знам го...
но НЯМА смисъл от тях
с писмото си правиш първата много важна крачка към победата над страховете си - поздравявам те и се присъединявам към всяко едно мнение дотук
вярвам, че си много силна жена и добра майка!!! просто остава и ти да си повярваш
с времето нещата с децата не стават по-трудни, а ПО-ЛЕСНИ, така е!
ще споделя с теб моята история, като се надявам да ти бъда полезна с нещо!!!
може да ми пишеш и на лични, ще се радвам да пообщуваме 
хубавата новина е - пролетта дойде, а с това и слънцето, топлината, светлината, разходките на открито, положителните емоции, здравето и пресните плодове и зеленчуци!
Нещата при теб ще се оправят!
Няма болка без лек! С приятелски поздрав - Деси. 

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=budeshtimaiki&Num … mp;sb=5&part=

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=budeshtimaiki&Number= … mp;sb=5&part=

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=budeshtimaiki&Num … mp;sb=5&part=

Линковете, които ти давам, представят личната ми история! След като се пооправих все пак реших да открия картите на масата и споделих с всички с истинския си ник какво ми се случи. Не сгреших. Едно, че срещнах много добро отношение и разбиране, друго че успях да помогна на други жени в подобни състояния.   

Задължително пиши как си! От това олеква! Не си сама!   

Нарича се "следродилна депресия", мила, и ако наистина страдаш много и се чувстваш зле, най-добре се обърни към психолог.

Здравей Илиева,
Не се обвинявай. Може би наистина си уплашена, стресирана след тежко раждане, изненадана...и всичко ти идва малко нанагорно. А със сигурност имаш и следродилна депресия, която понякога трае по-дълго.Имаше една много много хубава тема за тази депресия, описани всичките й степени, и ще я потърся след малко, за да я посоча в линк. Ще ти бъде много полезна.
За моя голяма радост аз не съм изпитвала подобни терзания, просто защото майчинското чувство ме заля сигурно още преди да родя, а когато това се случи, вече бях просто щастлива....но за съжаление не при всеки протича така.
Напълно съм съгласна с desykv, че ти си много добра майка и доказваш това с първата направена вече стъпка-да споделиш проблема.
Бори се и не се чувствай виновна! Ще се справиш!  

Не се срамувай да си признаеш как се чувстваш и да говориш с някого. Щом толкова те притеснява - най-добре със специалист (демек, лекар разбирай). Следродилната депресия е нещо реално. И си е болестно състояние, не глезотия. Макар че едва ли имаш голям проблем, можеш от притеснението и задържането в себе си да си създадеш изкуствено такъв. И освен това... любовта идва полека. Идва от... ами, прочети Малкия принц. И да си го чела - пак повтори. "Моята роза ми е толкова ценна поради изгубеното време..."... Ти още просто не си имала достатъчно време с бебо. Нормално е да не изпитваш особено топли чувства към нещо, което току-що се е опитало да те разкъса - буквално. И да ти трябва време, за да се превърне въпросното нещо в любимата пухкава играчка... или каквото там ти харесва като сравнение. Пък и бебенцата, като са толкова мънички, не са особено интересни сами по себе си. Дай й време да се изяви. Да демонстрира някакъв характер, да отговаря активно на жестовете. И най-вече, не трупай горчилка навътре. Наистина.

Ето малко теми, които изрових за следродовата депресия. Ще видиш, че не си само ти, прочети, мисля, че ще ти бъде от полза! 
имам ли следродилна депресия??
Следродилна депресия
Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...
Омраза към бебето!?!?
Как се справихте със следродилната депресия?
Следродилна депресия
Последен въпрос за депресията...
депресия след второ раждане
За майчинския инстинкт!
Какво ми е сбърканото? Имам нужда от помощ!

Искам специално да изразя своята голяма БЛАГОДАРНОСТ за линковете по въпроса!
Смятам, че всяка една информация по въпроса е от значение и полза!
Днес е празник на психолозите и денят на психотерапевтичната помощ!

Здравей миличка,
Не се тормози ! Аз също много исках бебка и имах много,ама много тежко раждане.Не съм имала следродилна депресия,но също като теб нямах кой знае каква 'близост' с бебо,а и болката ,уф,ама хич не ми мина.Дано някой да не ме упрекне,но за мен истинската близост и любов към бебчето идва с кърменето.Това е връзка,която е неописуема/Сега сме неразделни и тя  (а,и аз) умира за мене.....Всичко си дойде наред при нас,когато се върнахме в нас ,болката нямаля и разбрах колко е красиво да дойде това малко чудо на бял свят.Прекрасно е ! Спри да мислиш дали си добра за нея и остави тя да ти покаже колко значиш .И повярвай ми ,ти си единствената и най-добрата за беба 

Миличка и аз се чувствам точно като тебе. Родих преди месец и половина. Много ми е гадно. Чувствам се неадекватна и ужасно скапана. Все ме питат дали си обичам бебето и колко било хубаво ама аз изобщо не го усещам така. Ми още не мога да кажа че я обичам. Симпатична ми е .. понякога- когато успея да поспя повечко и не ми се вие свят от преумора. Кърменето въобще не ми е приятно- по-скоро ми е безразлично- даже се дразня че заради него не мога да я оставя друг да я нахрани а аз да се наспя. Имаше просветление малко като отидох на пазар и си хупих малко дрехи /старите не ми стават/ и една вечер като се видях с няколко приятелки и те ми казаха че е нормално така да се чувствам. Ама майка ми примерно изобщо не ме разбира и ми вика кви депресии това са глупости. Старото поколение рядко ги разбира тия работи. Мъжът ми му споделям ама незнам колко насериозно ме взима. Все ми вика ще се оправиш. Ами сигурно ще се оправя ама трябва време. Както са казали другите майчета сигурно като почне да общува повече бебчето ще си го обикнем. А иначе гинеколожката ми каза ако се влоши положението че може да ми дадат хапчета. Каза че това състояние се дължи на недостатъчното производство на един хормон ама му забравих името за съжаление. Та този хормон е отговорен за чувството на задоволство и унасянето в сън и ако е  в малки количества мозъка не работи много добре, което и сама мога да установя. Помагала разходката и спането.
Много дълго стана пък и май повече се оплаках отколкото да ти помогна ама поне ми олекна.
Шъ съ оправим   

С риск да ме нападнат привърженичките на кърменето ще кажа, че е много по-добре за детето майка му да е спокойна, щастлива и да го храни с АМ, отколкото да го кърми без всякакво желание, с оттегчение, дори досада. А сега ме направете на нищо.

liliana_R , аз нямам намрение да те нападам, ама изобщо! Просто искам да споделя, че кърмя от 3 час след като родих до ден днешен и това е най-прекрасното нещо за мен и моето бебе.

Съвсем друго е когато го правиш с желание, както е при теб. Браво!
Не съм против кърменето, а против кърменето насила .

На мен това ми се случи с голямата ми дъщеря. Заради чувството на вина такава тежка депресия ме стръшка, че не можах година и половина да се освестя.
Никой около мен не ме разбра и утеха не получих. Сама трябваше да се измъкна от дупката.
На майка ми й се късаше сърцето да гледа дъщеря й каква "лоша майка е".  Мъчно ми е, че не може да ме види днес с малката каква съм.
Лекарска помощ не потърсих, защото ме беше срам от себе си, а и не исках да взимам лекарства.
Е, с времето излязох от дупката. Трудно беше. Много обичам дъщеря ми, наистина много. Осъзнах, че всяка майка е различна и обича по различен начин.
Сега като гледам колко по-спокойна съм с малката пак ми е гузно пред голямата, но гледам да не се поддавам на чувството за вина, защото е пагубно. Съветвам те и теб да не се поддаваш.  Успех, мила.