Цитат на: azaf
..... но имам позната, която гледа детенцето си само 3 месеца и после го закара при майка си в друг град, която е пенсионерка. Сега детенце е на 1 г. и тя ходи да го вижда в събота и неделя (при това не всяка седмица, ако има някакъв ангажимент).
Незнам за тази жена, но аз 1 следобяд я оставих на бабите, че да идем на сватба с баща й и направо ми се плачеше. Още повече, когато излизахме, така жално ме гледаше, че през цялото време само се чудех как да убедя тати, че сме се отчели и е време да си ходим.
Иначе за 1 час само съм я оставяла, като ходя да плащам сметките ни.
А, забравих, сега на 14.02 излязохме малко, но с мъжа ми каквато и тема да подхванем, все до нея опирахме и повече от 2 часа не издържах.
Знам, че няма начин занапред да не се наложи, няма гаранции, но е много трудно, поне на мен - направо ми е болно!
А по темата: понеже не сме от добрите дечица, дето си изяждат всичко и по много и все се притеснявам КОЛКО яде, сега с шишето е СУПЕР. Преди направо ме съсипваше съмнението, че е изяла малко, а аз не съм разбрала - и така ден след ден, все това ми беше в главата! Така че това за мен е най- съществената причина!
