Тинейджърите

  • 27 475
  • 315
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 461
25 часа  Wink ангажименти в денонощието, задьлжително спорт и пак няма гаранция за резултата.

# 16
  • Мнения: 2 270
Когато навърших 12 г., баща ми събра семейния съвет /общо 3ма души - аз, майка ми и той/ и обяви на всеослушание, че забранява пубертета в своя дом - ако някой имал желание да го изживява, да ходи другаде. Много се впечатлих и явно ми е повлияло добре, защото не ми се е случвало да влизам в големи конфликти с родителите си. Колкото и да сме либерални, все пак не трябва да забравяме, че НИЕ, като родители сме отговорни за възпитанието на децата си, за побутването им в правилна посока, за опазването им. Мисля, че строгостта не е излишна. Един много ярък спомен имам - мой познат, в периода на пубертета, се отпусна, разхайти, не завърши училище, после съвсем пропадна, докато на 30 г., осъзнал как е "пропуснал" живота си и шансовете за по-добро битие, не се обърнал към баща си за помощ. Бащата пък му отговорил, че като го карал да учи, той не го слушал, а моят познат тогава го попитал:"Ами ти нали си ми БАЩА, защо не ме наби овреме!!!"
Колкото до това, че ходят разголени - възрастта им е такава, хормоните им врат и кипят в момента и затова все им е горещо /като видя нашата тинейджърка, на 17 г., как всред люта зима ходи по гол път, така ме втриса, че ми иде да си навлека още едно яке/.
Ужасна възраст!
много ме развесели изказването на баща ти/умен човек/.Всичко което си написала е точно така

# 17
  • Мнения: 2 724
Започват лека полека да ме вълнуват подобни теми ...вече... Да се подготвя един вид... Ида питам - има ли начин още от рано да се вземат мерки срещу някои прояви в тази възраст????Благодаря!
Някой може да ти каже ,че има начин ,и аз си мислех така .Дъщеря ми от детската градина спортува, от първи клас ходи на уроци по музика ,непрекъснато е ангажирана и до скоро всичко си беше наред. Аз си помислих че съм налучкала формулата .Да ,ама не. Всички минават през този бунтарски, неразумен ,кошмарен период .Карина ,донякъде си права за грешките. Винаги съм твърдяла, че на грешките единственото хубаво нещо е поуката от тях ,само че на тази възраст тинейджърите не искат да се поучават. baibibi, колко си права за това, че един ден може да ни упрекнат ,ако сега сме прекалено либерални с тях, затова златната среда е най- добрият вариант ,трудното е да определиш границите .

# 18
  • Бургас
  • Мнения: 702
Въпреки че дъщеря ми е доста по-малка от вашите, аз също започвам да усещам задаващата се буря. При мен проблемът е най-вече комуникационен: почти цялото си свободно време прекарва на компютъра, с класа си са група в Скайп. Това не е толкова лошо, класът им е добър, задружен. Ходят заедно на кино, почти всяка събота имат някакво състезание, след това се разхождат някъде. Харесва им да са заедно.
Проблемът ми е, че дори през малкото време, което отделя на нас, започна да се държи грубо, рязко, сякаш ни е раздразнена за нещо. А напоследък забелязвам и тенденцията "ще бъде всичко друго, само не и това, което ти предлагаш"  Sad
Може би трябва да допълня, че е много разпиляна, стаята й винаги е разхвърляна - дрехи, чорапи, учебници.
Като част от програмата за изграждане на отговорно отношение от около година и нещо съм й възложила тя да отговаря за цветята. За този период няма нито един случай, в който да ги е поляла преди да съм задала въпроса "поля ли цветята?"

Очевидно имам огромни пропуски във възпитанието, дано не доведат до нещо твърде лошо.  Sad
Не знам какво да предприема. Само ми се струва, че ограничаването на времето, прекарано на компютъра, би имало пагубен ефект:  още по-остър отпор и още по-негативно отношение.

Какво да правя?   Cry

# 19
  • близо до София
  • Мнения: 1 988
И аз това питам.Не знам дали не сбъркахме и с компютъра и с интернета.Когато е в къщи само това прави.Като го питам нещо се налага по три пъти да си задавам въпроса ,докато е на компютъра а това е постоянно. Страхувам се и за зрението му, и за успеха който вече се развали.Дори започна да се храни набързо, защото приятелите му го чакат на Скайпа.

# 20
  • Мнения: 920
Когато навърших 12 г., баща ми събра семейния съвет /общо 3ма души - аз, майка ми и той/ и обяви на всеослушание, че забранява пубертета в своя дом
Laughing
Приятелка ми разказва как си говорели със зълва й за пубертета. Свекървата се навъртала и казала Аааа, моите тази болест не са я карали.

Отсейте маловажното и се спрете на важните неща.
Стаята е рязхвърляна - голяма работа.
Не се облича както на вас ви харесва - ми така е. Минахме през периода на висящите гащи, на обувките с платформи. Ужас, ама си трая.
Не полива цветята - кошмарът на детството ми е един фикус. Обичам цветя и имам много, но фикус да не погледна. 

# 21
  • Мнения: 4 555
Вижте, пубертетът е нещо като емоционално и духовно раждане на човек. Не е приятно, но детето трябва да мине през всичко, за да стане възрастен човек. За този процес няма "епидурална упойка". И на него не му е притяно, всички тези хормони, емоционални състояния, депресии, еуфории. Ако на вас ви е трудно, на него му е още по-трудно.

В този период от живота си то трябва да започне да отхвърля авторитета на родителите си. Прави ви впечатление, че само защото вие му казвате нещо, то прави точно обратното. Това е защото сега е момента то да открие, изгради и стимулира авторитета в самото себе си. Трябва да се научи да ходи без да го държат и затова отблъсква ръката, която го подпира, дори и да знае, че веднага след като я отблъсне, ще падне. Но ще стане!
Как да бъде лидер, как да бъде самостоятелен, как да бъде авторитет за другите, как да получи уважение в групата, без преди това да спре да бъде "послушен". Просто няма начин.

Разберете ги децата, това е нормален процес, който и за самите тях не е особено приятен. Всеки жест на неприемане в групата ги наранява ужасно. Да си различен и отхвърлен в тази възраст е трагедия, която не можете да си представите. Те са готови да правят всяка глупост, за да бъдат интересни, дори и разумът им да им подсказва, че правят глупост. Точно затова най-големите ексцесии стават именно в тази възраст, когато емоциите взимат връх над разума.
Да крещиш на детето и да му обясняваш, че не е право е излишно и най-вероятно ще е безрезултатно.
А колкото повече наставления им давате, толкова по-силно ги подтиквате да се съпротивляват на вашия авторитет.

Какво може да се направи, за да се предотвратят най-неприятните моменти:
Преди пубертета:
1. Възпитавайте детето в увереност и самочувствие. Колкото по-висока самооценка има, толкова по-малко глупости ще е готово да направи, за да се хареса на групата.
2. Възпитавайте го в самостоятелност от ранна детска възраст. Колкото по-слаб натиск върху себе си усеща от ваша страна, толкова по-слаба ще е реакцията му, насочена срещу авторитета ви. Нали знаете закона, че всяко действие си има равно по сила противодействие.
3. Опитайте се да изградите приятелска атмосфера в отношенията ви. Говорете си често с него, интересувайте се от нещата, които го вълнуват. Ако проявявате разбиране към проблемите, които го притесняват, то ще е по-склонно да споделя с вас.

По време на пубертета:
1. Не му предлагайте директно решение. Ако усещате, че има проблем, разпитайте го какво мисли, как смята да го реши. Говорете си с него за проблемите, но го оставете то само да поиска съвет от вас. Непоискан съвет, заповед, изискване никога не се спазват доброволно.
2. Показвайте му по-често подкрепата си. Нека не му изглежда, че сте от двете страни на един фронт, а да вижда съюзник във ваше лице.
3. За ваше успокоение е много важно да познавате приятелите, с които се движи.
4. Проявявайте разбиране, когато е изнервен или има склонност да повишава тон (и двата пола) или да избухва в съзи (момичетата). Емоционалната и хормонална буря в тялото на бременната жена са нищо в сравнение с положението при тийнейджъра. Много често той не може да се контролира и не се усеща. Това не е признак на ниско възпитание!
Разбира се обърнете му внимание на този факт, но не така, че да го нараните допълнително с обвинение или обида. Нека просто да почувства неудобство.
5. Постарайте се да не му викате в отговор. Ако повишаването на тон се превърне в обичайния ви начин на общуване, то няма да да има стимул да се контролира.

Това е за сега от мен. Разбира се има и друг начин на възпитание. Навъсеният татко раздава шамари и забрани за излизане, налагани с авторитет и подтискане на самочувствието на детето. И така пак стават хора, цялото наше поколение (че и предните) така са възпитавани. Всеки има право на избор.

# 22
  • Мнения: 1 630
Карина

  202uu

+ отсяването на важните и маловажните неща

Маловажни
примерно, мисля, че на 15 е крайно време сами да определят кога им е студено
Пневмония, може да се хване и като е добре облечен

Не мисля да се хабя да карам или налагам мнение за маловажните неща


Важни
Имаме правила в семейството и те са важни за всички,
не само за детето и смятам да ги отстоявам и по време на настъпващия пубертет

примерно
- когато някой ще закъснее трябва да се обади, за да предупреди
независимо от това дали е тийн или възрастен

- всички участваме в поддържането на дома и пазаруването.
кой, как и колко се решава на семеен съвет и са записва на списък закачен на стената

# 23
  • Мнения: 639
Карина,да така е ,наистина е така,права си .raly ,много хубави неща си писала за правила и важни и маловажни неща,но  Naughty когато трябва да са ежедневие на един тийн.положението става друго.
Имам 16г.син и 19г.дъщеря.Минаваме през различни фази на караници,любообвилни изблици към нас и сестра им,през апатия и сръдни с дивашки изблици на викове и сълзи.
Истерии много,разхвърлени стаи непрекъснато,дрехи из целия апартамент и т.н.,ит.н.
Приех всичко това за нормално.Повече се шегувам с тях и с нас със ситуациите и гледам забраните и нервите да са по-малко.Почти винаги сме в конфликти за всичко ,но все пак дори и да кажат не ,търсят нашето мнение и опора.Гледам да им казвам всеки ден ,че ги обичам въпреки всичко и им споделям когато съм наранена от тях или въобще от живота.Търся мнението им ,но не очаквам разбиране.Всяка вечер си лягам с мисълта ,че съм се провалила в общуването с тях,но на сутринта,разбирам,че имам ли нужда от тях за каквото и да е,те са насреща.Не знам дали това е правилно възпитание на тийнове,но вярвам ,че въпреки всичко се чувстват уютно в семейството си и че ние сме хората които ще потърсят първо за добро или лошо.И това ми стига.

# 24
  • Мнения: 2 051
... Това не е толкова лошо, класът им е добър, задружен. Ходят заедно на кино, почти всяка събота имат някакво състезание, след това се разхождат някъде. Харесва им да са заедно.
Проблемът ми е, че дори през малкото време, което отделя на нас, започна да се държи грубо, рязко, сякаш ни е раздразнена за нещо. А напоследък забелязвам и тенденцията "ще бъде всичко друго, само не и това, което ти предлагаш"  Sad
Очевидно имам огромни пропуски във възпитанието, дано не доведат до нещо твърде лошо.  Sad
Не знам какво да предприема. Само ми се струва, че ограничаването на времето, прекарано на компютъра, би имало пагубен ефект:  още по-остър отпор и още по-негативно отношение.
Какво да правя?   Cry

Приказвайте повече двете, предразположи я и я остави да ти приказва, каквото и да е, може и да са пълни глупости - отначало няма да са най-важните работи, но да и бъде приятно с теб. Да не са само разговори за задължения
Остави и някакви инициативи, да решава тя какво да прави вкъщи примерно, не каквото ти и предлагаш. Явно има нужда да се самоопределя в някакви моменти, не да чувства, че родителското тяло го налага насила.
Хвали я като направи нещо добре (дори да не е идеално), непременно!  Нека види, че я подкрепяш и че харесваш нещата, които е направила и че разчиташ на нея за нещо вкъщи.  За съжаление няма друго нещо, което да компенсира забележките и критиките ни към тях. И за други неща я хвали, може пък да се чувства несигурна за нещо и да си излива раздразнението от това, кой знае.  Малко по малко я "впрегни" да прави още няколко неща и така хем няма да виси толкова на компа, хем  ще се чувства полезна, хем на теб може и да ти даде повечко инфо за личния си живот.

Моята е на 16. Какви възхвали трябва да изслушвам на тема "хеви метъл", дето хич не съм му фен и ми иде много нанагорно музиката им, но покрай тия разговори много ценна информация получавам за положението, за "творческите" планове, за всякакви щуротии.

Да не се обезсърчаваш, още няколко годинки само е това!

# 25
  • Мнения: 461
Въпреки че дъщеря ми е доста по-малка от вашите, аз също започвам да усещам задаващата се буря. При мен проблемът е най-вече комуникационен: почти цялото си свободно време прекарва на компютъра, с класа си са група в Скайп. Това не е толкова лошо, класът им е добър, задружен. Ходят заедно на кино, почти всяка събота имат някакво състезание, след това се разхождат някъде. Харесва им да са заедно.
Проблемът ми е, че дори през малкото време, което отделя на нас, започна да се държи грубо, рязко, сякаш ни е раздразнена за нещо. А напоследък забелязвам и тенденцията "ще бъде всичко друго, само не и това, което ти предлагаш"  Sad
Може би трябва да допълня, че е много разпиляна, стаята й винаги е разхвърляна - дрехи, чорапи, учебници.
Като част от програмата за изграждане на отговорно отношение от около година и нещо съм й възложила тя да отговаря за цветята. За този период няма нито един случай, в който да ги е поляла преди да съм задала въпроса "поля ли цветята?"

Очевидно имам огромни пропуски във възпитанието, дано не доведат до нещо твърде лошо.  Sad
Не знам какво да предприема. Само ми се струва, че ограничаването на времето, прекарано на компютъра, би имало пагубен ефект:  още по-остър отпор и още по-негативно отношение.

Какво да правя?   Cry

Твоята дьщеря - все едно сьм я родила аз Confused
Направих грешката да й спра интернета. Беше в 6-ти клас.
Самодолно звьня на телефона в кьщи с убеждението, че наказанието я е принудило да сьзерцава някой учебник. Но... сигнал свободно. На мобилния - сьщо, което пьк не е типично за нейния подсьзнателен рефлекс.
Опитвайки се да запазя самообладание, влизам от служебния комп в мирката и я откривам там.
Добре, че не се беше светнала да си смени ника.
Девойката беше в една интернет зала, а мобилния - звьни и няма кой да го чуе в навалицата.




# 26
Всичко казано до сега се отнася за моята дъщеря. Само че има и още. Понеже все не и стигат парите, и предложих един ден да ми помогне в работата. Бях си взела "домашно" от службата. Цял ден работи с мене без да мрънка и много ми помогна наистина. На финал в 5 часа я пуснах да излезе и и дадох дебитната си карта да си изтегли 10 лв. За толкова се бяхме уговорили. След няколко дни по друг повод влизам в сметката си и виждам,(случайно) че е изтеглила 20. Попитах я тя нагло ме лъже. След което си призна.Ред сълзи и така нататъка.
След това от приятелката на моя девер, кооято е на 21 научавам и други неща. Тя е по близо до нейната възраст и си споделила, че е првила секс, понеже приятелката и казала "Какво се дърпаш".
А сме разговаряли за всичко.
И изведнъж разбирам че това не е моето дете, или не е това което съм познавала до вчера. И непрекъснато се самообвинявам,и се чудя къде сгреших.
Малко дълго се получи. Извинявайте но определено ми е нужна помощ и съвет

# 27
  • Варна
  • Мнения: 2 305
А, да, "Къде сбъркахме?" Класическия въпрос. Къде изчезна милото, весело и любвеобилно дете и се появи едно смръщено, мълчащо и забито в компютъра същество?
Казвам му аз да се усмихва по-често, за да го приемат по-добре хората. Той ми отговаря, че се усмихвал. А защо не и на мен? - питам аз - Все пак съм ти майка и те обичам?
Смятате ли, че получих отговор?  Simple Smile
Всички сме оцелели през собствените си пубертети, та се надявам моите деца да не са изключение. За доста неща ще научавам постфактум, а за някои няма и да чуя, за доста неща ще си повикаме, ама по-добре да си викаме, отколкото всеки да си зяпа в своя си екран, от което всъщност най-много ме е страх. Страх ме е от отчуждението. Иначе се надявам това, дето го приказвам, че е влязло някъде надълбоко и все някога ще изплува.  Peace

# 28
  • Мнения: 2 724
Lilibon,и мен ме е страх от отчуждение и аз се надявам това, което съм го приказвала толкова години, да е влязло надълбоко и един ден да изплува .Съзнавам, че този период е необходим за всеки човек ,но е толкова трудно и болезнено да гледаш най- скъпото ти същество как заприличва на чужд човек, груб ,дори агресивен. Сещам се за едно стихотворение на Петя Дубарова ,което изразява до голяма степен състоянието на тинейджърите:" Мисли в час ".Ще ви припомня само последния куплет :
[Разбирам, че съм зла, неблагодарна
но блика пак звънецът сив мажор
той блика в мен самоуверен
да продължиме вечния си спор
/left].

# 29
  • Мнения: 2 724
И още едно стихотворение напира да го споделя с вас :
Заключваха ме
заключваха ме -счупвах всяка брава
не чувствах как вината в мен тече!
/left]
А в сянката ми девствено лилава
се вливаше и сянка на момче[.left]Завръщам се!Вината ми огромна,
ме стяга в своя чер невидим креп [,left]на дните ми от счупената стомна
изтичаше налятото от теб.eft]Прощаваш ли ми мамо? Аз се връщам!
Пред теб неблагодарницата аз,
смутена и виновна се превръщам,
във стрък от теб ,в твой единствен час .
И ти ще видиш, никак не е късно,
свидетел ми е мъдрия Бургас.
И твойта радост, мамо ,ще възкръсне[,left]кълна ти се ,виновницата аз!
[/left][/left]

Общи условия

Активация на акаунт