Публикувана: 25 апр. 2007, 15:38 ч.
Последно мнение: 6 септ. 2007, 10:39 ч.

Коя е най-висшата степен на разсеяност... ІІ

19 458
324
1

# 30 25 апр. 2007, 21:23 ч.

София
Мнения: 2 210

Бу, и за това те обичам!! Heart Eyes

Преди години-ставам сутринта за училище, майка и татко са излязли отдавна-майка излизаше към 6, татко разхожда кучето, връща се и към 7 и той излиза. Намирам следната бележка на масата (досега безуспешно я търсех да я сканирам, че е уникална на вид, ама не я намерих):
(с лилав фулмастер) "Краси, виж дали не си обул два различни чорапа-един мой и един твой. Таня"
(отдолу с оранжев фулмастер) "Да, обул съм. Краси"
СЛучката само по себе си е банална, но бележката беше уникална Simple Smile

По време на една от тежките сесии, бях извадила прането, надлежно сгънато в легена за простиране и също така надлежно пъхнато във фурната. Слава Богу-не я бях включила.

# 31 25 апр. 2007, 21:44 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Не стига, че съм късогледа, ами съм и разсеяна... Преди години минавам край Синьото и какво да видя - мой приятел, който беше в чужбина. Викам си: "Еха! Върнал се е!" Затичвам се и му се хвърлям в гръб, като го яхвам и доволно крещя: "Кога се върна, бе, маймун!".
Маймунът се обръща бавно и ме поглежда с ей такива очи. Shocked

Аз осъзнавам, че това е непознато момче, обаче продължавам да вися на гърба му. И си вися. Наоколо почват да се хилят, момчето стои, аз... вися. Embarassed

Той ми вика: Ние отиваме на купон! Ако искаш, да те занеса? Laughing

Изсулих се като сопол и избягах, извинявайки се. Embarassed

# 32 25 апр. 2007, 21:53 ч.

Мнения: 5 877

Бях с детето в Пловдив, въртя се насам-натам из Стария град, обикаляме Балабановата къща, щамповаме платове по стара технология, тинтири-минтири. Плащаме трите лева вход и излизаме.
Обаче Бу още е на кърмачески курс (ей, не се научи тази жена да кърми, все на курсове ходи) и решаваме да убием малко време. Правим тегел напред една пряка, клякам да снимам детето с апарата, втори тегел нагоре, после наляво, надолу и се връщаме в изходната точка до Балабановата къща, където пак се нагласям да я снимам.
Междувременно апаратът ми звъни: мъжът ми, който в това време е в Русе, ми съобщава, че загубеният ми портфейл е намерен newsm78

и Василиса се е обадила да му каже.

А то какво било: раничката, с която потеглих за Пловдив, не се затваря хубаво, няма връзчица да я стегне под капака. Аз предвидливо съм си разделила парите от личната карта, слагайки ги в два различни портфейла (щот са знам). При личната - само дребни. След като съм платила трите лева вход, съм сложила портфейла с личната карта най-отгоре в раничката и той се е изхлузил при клякането за снимка. Две добри жени (господ да ги поживи) го намират и покрай личната карта виждат вътре листчета с телефони. Хващат този на Юлето... тя звъни на мъжа си... мъжът й звъни на мъжа ми... той му дава моя телефон... получавам телефона на добрите женици... и си вземам портфейла, закъснявайки само 15 минути за срещата с Бу (извинявай, ма ме досрамя да ти кажа Simple Smile

)

# 33 25 апр. 2007, 21:58 ч.

Мнения: 5 877

Случвало се е да пътувам без цялата си чанта.
Семейството ме изпраща на гарата в Добрич. Аз съм пич и си нося багажа не в сакове и куфари, а в голяма, готина алпинистка раница, дето се закопчава с колан отпред. В джоба на колана имам пет лева плюс билет. Всичко останало си ми е в чантата - малка раничка за ежедневна употреба, майка ми ми я носи.
Тя не забелязва, че не ми я е дала (щото е свикнала нещо да й виси на рамото), аз не забелязвам, че ми я няма (щото моите рамена не усещат никаква непосилна лекота). Тръгва влакът, час по-късно на мен ми присветва... нито ключове, нито пари извън въпросните пет лева, нито документи...
Добре, че майка ми е оправна гимназиална учителка - бързо съобразила да отиде на автогарата и да връчи чантата на свой бивш ученик, който пътувал същата нощ с автобус. На сутринта момчето ме чакаше на перона Laughing

# 34 25 апр. 2007, 22:00 ч.

Мнения: 459

Когато живеех при нашите- прибирам се, мирише ми на готвено зеле, не се трае. Майка ми спи. Събуждам я и питам:
- Майко ти ли готвиш зеле?
- Мне, сигурно комшийката.
Отивам в кухнята, зелето си къкри на котлона.
Да забравиш- добре, ама да те питат и пак да не се сетиш Joy

Миналата седмица останах да спя при нашите с детето. Посред нощ се събуждам от страхотен шум. Отивам в кухнята и гледам пералнята по средата на стаята, бучи, пере. Будя майка ми и питам какво й има на пералнята. Майка ми:
- Олеееее аз не съм я пускала, сигурно баща ти, ша го убия. В пералнята сложих само 2 блузи, тоз ненормалния какво ще го направя, да пуска пералнята.
Спряхме пералнята, баща ми стана и майка ми се сети, че тя по навик си я пуснала.

Туршия с 2 аспирина и 2 аналгина, пак номер на майка. Като пием ракия да не ни болят главите Joy

п.п Това с котката много ми хареса.

# 35 25 апр. 2007, 22:02 ч.

Мнения: 1 792

много се смях.браво на вас Laughing

# 36 25 апр. 2007, 22:03 ч.

Мнения: 5 877

На отиване до Търново съм сбъркала датата на билетите; на връщане пък забравих якето си в ресторантчето на автогарата.

Като малка имах чувалче с по една ръкавичка - нашите оптимисти, все ще се намерят другарчетата. Що ли не ми купуваха по пет-шест чифта еднакви...

А веднъж в седми клас се бях върнала с чуждо палто. Нали мама учителка, купила ми тъмносиньо униформено палто отрано. Мен не ми пукаше, още не бях в пубертета. В целия випуск нямаше друго дете с такова. Обаче оставам аз след часовете наобед за кръжок по математика. Тръгваме си, аз съм се запалила и смятам ли, смятам нещо си, влизам в гардеробната зала, втори ред тъй към края си взимам едно палто (а то втората смяна почнала, горния курс - всички униформени - си оставили палтата... всичките до едно като моето) и се прибирам.
Баба ми, лека й пръст, само като ме видя с половин педя по-дълги ръкави...

# 37 25 апр. 2007, 22:11 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

Цитат на: Василиса Умница в ср, 25 апр 2007, 21:44

...обаче продължавам да вися на гърба му. И си вися. Наоколо почват да се хилят, момчето стои, аз... вися. Embarassed

Той ми вика: Ние отиваме на купон! Ако искаш, да те занеса? Laughing

...

Цитат на: Aнда в ср, 25 апр 2007, 21:53

(извинявай, ма ме досрамя да ти кажа Simple Smile

)

Щях да те разбера - от една порода сме.

# 38 25 апр. 2007, 22:15 ч.

Мнения: 5 877

Абе и без друго всички ме бъзикат... Laughing

А в закъснелия си пубертет (22 г) чакам стоп от Единбург за Нюкасъл, ама що ли го чакам на пътя за Глазгоу..

За неща като печен чай, печена помпа за кърмене и други подобни въобще не споменавам.

Последна редакция: ср, 25 апр 2007, 22:23 от Aнда

# 39 25 апр. 2007, 22:27 ч.

Мнения: 426

Страхотна тема Hug

Така със сълзи не съм се смяла отдавна!

# 40 25 апр. 2007, 22:30 ч.

Мнения: 1 264

Много весела тема!
Ето моят скромен принос:
* Участваме с мъжа ми в Горчиво. Геро задава въпроси на жените, един от които беше: "Какво държи мъжът Ви да има винаги в хладилника - 1.вода; 2.кубчета лед; 3.охладена бира."
Аз нали си знам, че е фен на биричката - фасулса работа!
Връщат се мъжете и Геро стига пак до този въпрос: "Какво държш да има винаги в хладилника - 1.вода; 2.кубчета лед или 3.охладена бира." Отговаря първата двойка, после втората, ние последни... Мъжът ми не разбрал въпроса, моли Геро да го повтори. Повтаря той ... стига до отговорите - вода, кубчета лед... и преди да довърши, мъжът ми силно и ясно (както ни инструктираха в началото) казва: "Сирене".

# 41 25 апр. 2007, 22:34 ч.

Мнения: 2 022

Отивам на изпит и като прекрачвам трамвайните релси виждам, че съм по домашни пантофи.

# 42 25 апр. 2007, 22:35 ч.

Мнения: 5 877

Трябва да ходя на една конференция. Нагласила съм се, тръгнала съм рано, купила съм меденка на детето за после и доволна вървя към Унгарския център с мисълта за хубавото кафе, което правят по конференциите.
Да, обаче унгарският център заключен. Шаш и паника!!! Дали пък не съм запомнила грешно мястото! Тръгвам към офиса, който е на 5 минути оттам. Даммммм. Нямам ключ. Нищо, в съседство има интернет-клуб. Влизам, отварям съобщението за конференцията - няма бе, унгарският център, факт, пишат си го хората. И часът точен... Викам си - аз много съм подранила, сигурно в последния момент са отворили. Пак отивам - пак никой. Гледам да е нещо друго на същия адрес - няма какво, мамка му. Друг вход няма.
Озадачена се прибирам вкъщи, разказвам тази мистерия на мъжа си, показвам му обявата за конференцията... а там пише, че на посочената дата участниците само пристигат в Бг. Самата конференция е на другия ден Embarassed