Далече съм от мисълта да казвам, че става когато не го мислим. Не е така! И го мислех, и го желаех, и го чаках, и треперех от вълнение, така че поне едно е сигурно - вярната рецепта не е в немисленето.
Разбира се, че ми е свито. Страха надделява над радостта ежесекундно.
Бях на преглед вече два пъти. Първия път док каза, че изостава с една седмица - пореден повод да ми спре сърцето от безумен и неописуем страх.
Днес беше втория преглед, защото вчера прокървих леко. Предполагам можете да се досетите, какви мисли ми минаха през главата...че ще мина през този АД за трети път. Е, днес на прегледа се видя сърдечна дейност - предишните два пъти така и не се стигаше до там.
Зарадвах се безкрайно много, после ме изгори пък новината, че са били двечки, но едното явно не се е развило и зацапването е било именно от него.
Постинга стана объркан, явно ще корегирам по-късно.
Храня дълбоко уважение и приятелски чувства към всяка една от вас. Годините и неволите ни събраха и създадоха едно безценно приятелство. Сега, покрай това, което ми се случва съм радостна, но ПОВЯРВАЙТЕ ми, че ще бъда истински щастлива, когато всяка една от вас пусне по една такава темичка.