Били ли сте жертва на расистко отношение от страна на местните?

Juturna,  Толкова добре си го описала, че нямам нищо да добавя.

Това ми хареса. Или както се казва ''to make the short story - long''.
По темата  - не съм усещала дискриминация....за дискриминация става дума, а не за расизъм, нали?   Защото расизъм съм усещала и то доста силно, от афро-американски нежни и чувствителни души, винаги умело прикрит и замаскиран....

Хе-хе, много расизъм из таз Европа , много чудо! И вие сигурно нищо не сте усетили, какво ли биха казали другите раси! Наистина в Европата да не си имигрант, не се тачи тази порода. Като чета, май само момичетата от Америка не се оплакват от това нещо. Не че тук го няма, има го, ама местните тук са доста по-толерантни, нали цялото общество е имигрантско. Кой с акцент, кой без акцент, много важно, ей това харесвам аз в Канада, че няма такива предрасъдъци и си като всички други, без значение от къде идваш и какъв ти е отенъка на кожата или на акцента.

Много ме впечатли това , което авторката на темата писа за румънците. Аз съм смаяна от тез хора тук. Имам и лични мои познати , и много често имам клиенти румънци. Много са инженери и работят в мастити компании, превзели са най-голямата самолетостроителна компания тук. И се поддържат по между си, абе свестни хора са, много по-най са от българите. Ха сега де! Къде ли е истината? 

Saby, много си права. Ама много. Аз хич не се обиждам ако ме питат дали съм румънка, все ми е тая, ясно ми е, че не влагат хората расизъм в това, а просто любопитство.

Juturna, супер точна си.  Много позната картинка. Само че аз в началото като не очаквах такова нещо, и си отговарях искрено (например на въпроса за липсите). Това обаче предизвикваше смущаващо объркване "Ама как така не ти липсва?" И не знаят какво да кажат оттам нататък.
Сега обаче всичко това ми звучи като заучени фрази и самата аз отговарям по правилата и заучено.  Хубаво е да върви приказката.
По темата - и аз като G&J не съм усещала дискриминация от страна на американците. Кофти отношение (не знам точно как да го нарека) заради това, че съм различна - да. От индийци.

Представяш ли си?
 
Вили

Не съм расистка - родена  съм в Русия, израстнала в България, женена за Англичанин- във вените на моето бебче тече интернационална кръв как бих могла да съм расистка.
А що се отнася до израза "бляк" не мисля че има разлика ако нас ни наричат "white"- бих  написала "colored", което е по-възпитания и приемлив вариант, но не мисля че този израз е популярен в България.
Работя  с хора от всевъзможни нации, раси и т.н- ти ги назови, ние ги имаме на работа.
Не съм расист просто не обичам отношението и поведеннието на определени "нации"
Вили

Аз съм със сини очи и светла коса, та
обикновено са приветливи, веднъж
ме срещнаха някакви отрепки и ме
нарекоха "тъпа западнячка", така и
не разбрах, откъде знаят, че съм от София.
Расистко отношение към мен в Германия
няма как да усетя, все пак съм европеидна.
Едно бабе обаче преди време на една
опашка ми подхвърли да съм си ходела,
откъдето съм дошла. Аз я прегърнах и й
казах, че бих й угодила всякак, обаче, ако
не е разбрала, Освиенцим отдавна е затворен.
Народът се намеси и й каза да се засрами.
В Африка обаче бях много предпазлива.
Щото там ми личеше, че не съм от другата махала.
В общи линии не ми пука, откъде съм и защо съм.
Никой не избира къде да се роди. Лошото е, че
някои имат само с паспорта си да се гордеят.

Не, поне zа сега. Даже бях беzумно учудена, в началото, когато едва едва връzвах едно иzречение всички се надпреварваха да ми помагат и обясняват как, какво и zащо. Особенно ясен спомен имам как една продавачка ми раzясняваше на дълго и широко кой хляб какъв е, zащото от хилядите им раzлични хлебчета бях получила световрът и не успявах да реша какъв да си купя...а zад мен 5_6 човека си чакат на опашка беz да мърморят ...обачеааа, ако се опитваш да говориш английски от 50 наzнайващи еzика я се намерят 1/2ма, които да ти отговорят .
Беz да обиждам никого най_гадното и расистко отношение към мен съм видяла в милата ми татковина и то от хора, които най_малко съм очаквала .

Извинявай обаче 'coloured' се счита за възможно най-грубия и унизителен начин да опишеш човек, който не е от бялата раса. Правилният, възприет и PC начин е 'black' (когато описваш чернокож човек)

Междудругото, повечето от вас тук описват дискриминация, а не расизъм! (разликата между двете е огромна)

Те негрите бяха се надигнали преди 1-2 години точно заради това обръщение 'black'насточваха да ги наричат "colored"или Афро американци.Ако има кажеш чернокож и ще те изчсат с парцалите тук

Чак сега прочетох темата, пък да взема и аз да понапиша нещо.
Обикновено с истории на тази тема ме зарежда сестра ми. Тя живее в [USA], работи като архитект в добра фирма, слаба, висока и руса е. Та последната изцепка е от тяхната секретарка - попълвала жената някакви документи и попитала сестра ми каква раса е. Сестра ми решила че се шегува и казала че е европеиден монголоид, а секретарката я попитала как се пише за да го попълни. Да уточня че целия екип във фирмата и са американци, бели, имат само 1 черен. Също така редовно чува подмятания за емигрантите зад гърба си, но след като казала в прав текст че си знае правата и вярва в американската правна система, подмятанията са секнали.
При мен чак такива случки не е имало. Притеснявах се от лошо отношение след като заминахме за пръв път в чужбина. Бяхме във Виена, но отношението бешеповече от прекрасно към мен, независимо че не им говорех езика. Избиваха се да ми помагат и обясняват. В болницата в която раждах, след като разбраха че говоря английски, така нагласяваха персонала който ме обслужваше, че да можем да се разбираме.
Като се преместихме във Франция имах няколко неприятни случая. Първите дни след като дойдохме си купувам хляб в кварталната хлебарница, почти не говорех френски. Хлебаря ме пита каква съм и започва да спори че акцента ми е руски, да си призная че съм рускиня. Аз държах на своето и накрая той избесня и отказа да ми продаде хляб.
Много често ми се случва в парка или по детските площадки майки проявили силен първоначален интерес към мен и децата ми , като разберат какви сме да ни обърнат демонстративно гръб. Да уточня че цялото семейство сме много светли, децата са страшно руси. Доста често ни казват че приличаме на немци, а не на българи. Тук витае някаква представа за типичния българин като мургав тъмен типаж.
Разбира се , случва се и особен добро отношение към нас.В детската градина например са страшно мили, няколко пъти са ми искали съвет или помощ, свързани с професията ми ли с езиците които говоря. Общо взето , ако мога да обобщя - нискоинтелигентните, необразовани или ограничени хора по-често си позволяват презрително отношение към чужденци.

 

при нас официално няма дискриминация

ако кажеш "негър" на някого ти е сигурна присъдата

от друга страна в скандинавията никoй не обича чужденците - много са се напатили от тях (преди престъпността е била много ниска) и затова са силно подозрителни в началото
после нещата се променят, като разберат че си нормален човек
за радост почти не съм срещала лошо отношение
само в Дания в детската градина имаше една, която веднага смени тактиката и стана много мила,като разбра че мъжът ми работи и плащаме пълна такса, нещо което никoй друг в нашата група не правеше
ама тя си беше ограничена и без това

единственото, което ми пречи е името в търсенето на работа, но се надявам скоро нещата да се променят

и да, не обичам да ме бъркат с румънка или нещо друго
въпрос на уважение е да запомнят от къде си, след като комуникират с теб всеки ден

при мен засега буди учудване факта, че разговарям почти на перфектен шведски с тях само след 1 година и 4 месеца, направо им увисват физиономиите от факта

за мен важното е да се уважаваме ние самите, за да ни уважават

спомням си учудването в Дания, когато една българка  (трябваше да си представяме държавите) спомена за книги на БГ през 9 век и златен век на културата през 10 век, направo им скри топката, като се знае че западните държави имат книги на свой език едва след 15-16 век ,някои и по-късно
но това е друга тема

лек ден на всички

Мирандина, а ти в коя страна живееш? Да знам да не ползвам думата 'coloured' , ако попадна там. А от живеещите в Англия съвет, не ползвай 'black' тук, ако не търсиш проблеми 
На една позната мъж и е черен и той много се беше засегнал като ходиха в Щатите. Често чувал расистки коментари зад гърба си, плюс че го нарекли и 'black'. Според тях тук хората са много по търпими към цветнокожите и смесените бракове между цветнокож и бял.

и аз има такива наблюдения

особено ако разберат че говоря 6 езика
а от Phd на таткото губят и дар слово

след като бяхме тук само 2 месеца ме извикаха на среща в училище да ми обяснят как детето не говори шведски и колко били недоволни
аз учтиво се опитах да обясня, че не сме бежанци, не сме били 2 години в лагер, където децата имат обучение по езика, а сме дошли наистина преди 2 месеца - направиха се на ударени

на втората среща след 1 месец- пак същото
тогава не им останах длъжна
след като излезе детето, на чист шведски им обясних, че знам 6 езика, знам как се учи език  и че детето не получава адекватна помощ по езика

ами ... смениха му учителката с такава, която си върши работата и резултатът е налице

може и да съм била груба, но не позволих да ни правят на маймуни

засега остана една баба Яга да ме гледа на кръв, но тя е от гореспоменатите ограничени хора