Първите крачки на Наталия бяха на десет месеца и половина. Не лазеше, не можеше да се изправя на кошарата, не можеше от легнало положениеда сяда, абе нищо не можеше, но ходеше. Пазихме я, придържахме я и крачетата й заякнаха. Започнах да я пускам по-смело да ходи сама, но много падаше и все лошо. Тя не знае какво е да паднеш на дупе ила да се подпреш с ръце, когато падаш напред. Все си удря главата. Малко след годинката се наплаши и отказваше да ходи сама. Все я държах за ръка. Постепенно страхът отмина, сега пак ходи сама, но я пускам само по тревата и на равно. За всички препядствия и помагам, а в къщи съм все след нея - я за качулка я държа, я с коланите, я за ръка. Тя не се спира на едно място, а сама не може - спъва се във всяко препядствие. Това ходене след нея много ме уморява, а и не знам какво да предприема. Страх ме е да я оставям сама, защото като падне пак ще се наплаши и пак от начало... Тя даже като се залюлее започва да мрънка, а като падне - рев до небесата.
Та кажете ми какво да правя? Как да й помогна?