Трябва ли да събираме пари на децата ?

(имаме фонд "Резерва" откак сме заедно по принцип, макар че на няколко пъти ни се е налагало да го "пресушим".)

За бъдещото дете ще събираме за образование в рамките на възможностите си - това е ясно - за да има шанс в жестоката конкуренция на истинския свят, която започва още от началните класове на училището, а някъде май и по-рано. Не мисля, че ще имаме възможност за повече, макар че имам познати, чиято петгодишна внучка има няколко влога в различни валути с 4-5 цифрени суми по тях. Интересно какво ли дете ще излезе 

За протокола, нашите ме издържаха до трети курс в университета включително*, макар че във втори курс ми бяха предложили от една от временните ми работи да се прехвърля задочно, да ми поемат разхода за учене от фирмата, за да не напускам (т.к. учех редовно и в началото на семестъра пожелах да напусна). Семейният съвет реши: пратили сме те на 300 км. да учиш и значи ще учиш. За работа има време пред теб -  цял живот. И така. Пари по сметки, жилища, коли и т.н. не са ми осигурили, не очаквам и да ми се осигурят. Предостатъчно е каквото са направили досега.

--------
* в училище ми осигуряваха седмични джобни пари в не особено голям размер, но пък за лични нужди, а в университета - седмична сума, с която да се справя с разходите си - общежитие, храна, консумативи, дрехи, всичко. За учебници се налагаше да си заработвам с разнообразни временни работи 

Нямах предвид пари в книжка а нещо като имот, застраховка и пр. Аз лично подкрепям мнението на Лени. честно казано дълго време мислих че не е необходимо и да се оправят сами, но виждам постоянно около себе си примери как друго си е да получиш някаква материална подкрепа като начален старт в живота отколкото да бъхтиш от нулата. Не става въпрос за всичко наготово а поне част колкото да не се претрепват и цял живот да изплащат заеми.
Не знам мисля че ще ми е много криво като порастнат да ги оставя без нищо. Важното е да са живи и здрави де, но все пак...

 

Наистина е трудно да започнеш от нулата. Моите родители бяха така. Аз не. Ще се постарая и децата ми да не са така.

Гледам , че по въпроса ,общо взето, цари единодушие.

И аз не правя изключение.Мъжът ми е по-склонният в семейството да смята, че за детето са
нужни много пари.
Аз смятам да  финансирам сина си до момента, в който стане годен сам да си изкарва парите,
т.е. да му подсигурим образованието, стига да желае да учи,
а оттам нататък да се оправя-
фонд " дете " ще измени функцията си на фонд " родителски старини"

Аз смятам че е необходимо да се лишим от определена сума пари, но да помислим за децата си. Не говорим да им се предоставя разглезващ лукс и удоволствия, но все пак живота с всеки изминал ден става все по-труден и не искам моето дете да се мъчи както аз се мъчих и се издържах сама от ученичка и сама си плащах образованието и сама си изкарвах парите. Не смятам че ако някой ми беше помогнал щях да съм разглезена, напротив щях да живея малко по-спокойно. Много зависи как ще се възпитат децата, на какви ценности, богатите също възпитават деца, има и много свестни. Така че с удоволствие ще се лиша днес, за да помогна на детето си утре.

виждам че повечето са против парите в книжка, но като нашите ми дадоха книжка с добра сума на сватбата ми бяха много добре дошли и бях горда ,защото свекървата не даде нищо. а преди сватбата има абитуриентска вечер и други неща за които човек трябва да е спестил някой лев

 авторката---  Има време да решиш и да прецениш.

   Аз съм на годините на майка ти , вероятно, но гледам малко дете.  Направихме застраховка за обучение. Тоест, когато ние сме възрастни и пенсионери, тя ще  има  шанс да учи, стига да иска!   / парите и таксите за обучение  ще нарастват, особено за  Добри училища/
 Ако смятате , че можете да изплатите жилище... не е лоша инвестиция.. и е абсолютна основа.
    ООО, правя сметки, разбира се.  Семейни. След 2 дни сключваме и застраховка на жилището ни.  И поне още 1 застраховка, освен тази,  за обучението.  Парите не ги чувствам,  на вноски , но когато се запали къщата на мама / леко/  това, което покриха ни стигна и остана.

  Най -жалкото е, че моите родители  са ми събирали   някакви пари цял живот  и стигна за ужасно- голямата-неразбория - наречена сватба.  Не им стигна... плащаха и заеми.     Защото другата рода се навървиха  170 гости.
    както навсякъде съм писала втората ми сватба беше от 26 човека.. Прекрасна.   
    да.. събирайте пари на децата си... ,но  проверено, вложено.  Има доста механизми... има и Гугъл - Всичко си пише.
    Има и хора, които обесняват наживо.

За образование и за подсихуряване на жилище,ДА!

Много ми се иска да му подигуря възможност да учи (както моите родители). Те ми подсигуриха и апартамент, и сватба, и джобни-да уча, а не да работя докато съм студентка. Благодарност, за което!!!    Но аз надали ще успея. 

Горе-долу така мислим и у нас. Образованието е много важно, другото вече се придобива сравнително лесно.
Но, ако мога, бих им дала всичко - когато и както трябва.

И аз мисля така. Отделяме и им внасяме пари, които мисля да вложа в образованието им - качественото образование далеч не е евтино, а то ще им даде /стига да имат достатъчно акъл/ останалите неща.
Нямам намерение да спазвам БГ традиции - спестовна книжка на 16 г., кола на 18 г. и апартамент за сватбата.
Наистина, инвестираме в имоти, но причината е, че това е един страхотен начин да заделиш пари, без да се страхуваш, че ще се обедценят с времто. А някой ден пак ще останат на тях, но не мисля да се лишавам от каквото и да било.
Ако няма къде да живеят, ще им дам покрив, но се надявам да ги възпитам да са борбени и да постигат всичко в живота сами, а ако някъде се затрудняват - ще им даваме по едно рамо.

Йоу, къде тез традиции Ни спестовна книжка съм получила, ни кола, ни апартамент Само 4 езика научих, дет не знам кво да ги правя. Май щеше да ми е по-добре с апартамент и кола

Аз май пак съм точно на обратното мнение спрямо другите и смятам, че родителите не трябва да осигуряват прекалено много неща на децата си!  С приятелят ми сме говорили по тази тема и сме единодушни, че няма да глезим децата си, нито да им плащаме сватбата, да купуваме коли или да ги държим вкъщи на изхранване до 30 годишнината им!

Образование ще им подсигурим, разбира се, но не и чрез скъпи частни уроци, където да им пишат темите наготово. По-скоро бихме им купували много книги и учебници, бихме ги стимулирали да се събират с други деца да учат заедно в групи. Бихме им обяснявали задачите по математика. Бихме ги водили по света, за да знаят за какво става дума в уроците по история и география. Бихме ги стимулирали да открият истинските си интереси и таланти. Искаме да ги възпитаме да са борбени и целеустремени, да разчитат предимно на себе си.

Но по време на студенството няма да ги издържаме! Работенето по време на следване не е лесно, но така човек се учи на отговорности. А и кой казва, че животът след университета е лесен? По-добре да се свиква от рано с реалността. След като ние двамата сме успели да идем да учим в друга страна изцяло на собствени разноски, значи не е невъзможно. Дано децата ни наследят поне малко от борбеността ни!  Ние, за разлика от повечето ни познати тук, не искаме пари от родителите си и не разчитаме за нищо на тях. Знаем, че биха ни подкрепили в случай на истинска нужда, но гледаме да не опираме до там, дори и с цената на две-три работи едновременно. И така всичко ни е много по-сладко, защото знаем, че сме го постигнали сами.  Не искам да лишавам децата си от това толкова хубаво чувство!

Ние ще гледаме да си подсигурим старините, за да не сме в тежест на децата тогава, а те да могат да си гледат техния живот спокойно!  Стараем се да не се лишаваме от нищо, за да не станем някакви изнервени и нещастни родители, които цял живот да съжаляват за нещо пропуснато.

В никакъв случай не мога да си представя да искам пари от нашите или да ги карам да плащат за сватбата ми.  Нали уж сме големи хора, семейство съм тръгнала да правя, а на мама и тате да вися на врата още? Не, мерси! Когато е трябвало са ме гледали родителите ми. Без лишения, но и без лукс. И като не ми е стигало и съм искала повече, съм работила, за да си изкарам собствени пари. 

Обаче всеки решава за себе си. Заглавието на темата не е зададено правилно, какво означава "трябва"? Общоприетите порядки ли се имат впредвид или личните възгледи? Ако е първото, то в България се счита за нужно да се подсигуряват децата на всяка цена. Докато в чужбина се залага на самостоятелността. Дори имам доста познати тук в Германия, които живеят в къщата на родителите си и им плащат наем. Този подход много ми харесва 

Napylno sym syglasna.Vijdala sym dosta prahosnici,koito poneje ne sa rabotili za parite,dadeni ot tate i mama byrzo gi izigraha na komar,zalojiha v gubeshti sdelki ili propiha....
(ne mi raboti kredora,syjalqvam)