Здравейте! Синът ми е на 5 години и започвам за се замислям дали да не го запиша на училище от 6 години. Нямам големи проблеми с детската градина,но не мисля че там получава нещо.След 2 месеца свършва тази учебна година ,научили са по 2 стихчета и песни.Площадката на която ги извеждат всеки ден на нищо не прилича,все събират пари и още нищо не са започна ли.Когато аз вкъщи се занимавам с него с азбуката(българската и английската),думи на английски му харесва и го прави с желание.Чудя се!За това ще съм Ви благодарна ако ми споделите вашето мнение по този въпрос.
- Публикувана: 10 май 2007, 21:28 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2007, 07:34 ч.
Тръгването на училище от 6 години
Моето мнение е да оставиш детето си да си кара детството. Предстоят му 12 години(а може и повече) учене, за една година не му кради от времето за игра. Това не му пречи да си се занимавате пак, щом проявява желание.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
Подкрепям Lilqna! 
Остави детето си да си изживее детството.
Ще му върнеш ли на 18-19 години тази година детство, която ще му вземеш сега?
А това, че детето ти знае да чете на български и английски, съвсем не значи, че е готово за училище. Има ред други неща, които трябва да може и да знае - например да му е развита фината моторика на ръчичката (свободно да пише и да оцветява, без затруднения по никакъв начин); да може да съставя свободно разказ по картина, да преразказва свободно и т. н. неща от сорта, които съм сигурна, че не си и предполагала, че трябва да знае твоето дете.
А, на първо място ..... както и Lilqna се е сетила и е написала ....
За да запишеш детето си на училище трябва да е завършило задължително предучилищна подготовка в училищна среда или в детската градина!
С две думи - давам ти съвет да оставиш детето ти да се подготви като хората за училище, да узрее мозъчето му, да навърши 7 години и да си тръгне с набора на училище.
Остави детето си да си изживее детството.
Ще му върнеш ли на 18-19 години тази година детство, която ще му вземеш сега?
А това, че детето ти знае да чете на български и английски, съвсем не значи, че е готово за училище. Има ред други неща, които трябва да може и да знае - например да му е развита фината моторика на ръчичката (свободно да пише и да оцветява, без затруднения по никакъв начин); да може да съставя свободно разказ по картина, да преразказва свободно и т. н. неща от сорта, които съм сигурна, че не си и предполагала, че трябва да знае твоето дете.
А, на първо място .....
както и Lilqna се е сетила и е написала .... За да запишеш детето си на училище трябва да е завършило задължително предучилищна подготовка в училищна среда или в детската градина!
С две думи - давам ти съвет да оставиш детето ти да се подготви като хората за училище, да узрее мозъчето му, да навърши 7 години и да си тръгне с набора на училище.
Зависи от готовността на детето. Някои са готови и от 5 годишни. Други никога не узряват или го правят късно.
За предучилищната подготовка съм съгласна, още повече, че е задължителна по закон.
Иначе за "играенето още една година" съм със смесени чувства. На мен лично тази игра ми излезе през носа. Определено щях да спечеля в по-късен план, ако нашите се бяха престрашили и ме бяха записали година по-рано.
В гимназията имах съученички, които бяха от експериментална паралелка, тръгнали на училище на 6 години. Ами нямаше никаква разлика между тях и нас, тръгналите с набора си. Добре се пласираха и в живота.
Пак подчертавам, най-важно е дали самото дете е готово за това.
За предучилищната подготовка съм съгласна, още повече, че е задължителна по закон.
Иначе за "играенето още една година" съм със смесени чувства. На мен лично тази игра ми излезе през носа. Определено щях да спечеля в по-късен план, ако нашите се бяха престрашили и ме бяха записали година по-рано.
В гимназията имах съученички, които бяха от експериментална паралелка, тръгнали на училище на 6 години. Ами нямаше никаква разлика между тях и нас, тръгналите с набора си. Добре се пласираха и в живота.
Пак подчертавам, най-важно е дали самото дете е готово за това.
Разбира се всяко дете е нидивидуално, но аз съм чела даже идеи от някои детски психолози момчетата да тръгват една година по-късно на училище от момичетата, защото малко по-късно им се развиват фините двигателни умения.
Имай предвид, че ако на детето ти не му хареса в училището или ако стартира с впечатлението, че не се справя добре, това може да му остане задълго и да загуби мотивация за учене.
Но пък ако се справя добре с рисуването например, ако е сръчно и ако няма против да стои по половин час неподвижно без да се разсейва, може и да е готово за училище. Ти си познаваш детето, можеш да прецениш.
Обаче това колко песни учи в детската градина и на каква площадка играе едва ли е най-сериозният аргумент.
Имай предвид, че ако на детето ти не му хареса в училището или ако стартира с впечатлението, че не се справя добре, това може да му остане задълго и да загуби мотивация за учене.
Но пък ако се справя добре с рисуването например, ако е сръчно и ако няма против да стои по половин час неподвижно без да се разсейва, може и да е готово за училище. Ти си познаваш детето, можеш да прецениш.
Обаче това колко песни учи в детската градина и на каква площадка играе едва ли е най-сериозният аргумент.
Аз не бих пуснала детето си по-рано на у-ще. Не ми се вижда добър вариант, ще искам да си върви с нейния набор. А и все се надявам, че със всяка изминала година, нещо ще се оправи, ще се подобри... учениците ще станат ученици, училищата ще бъдат сигурни места за децата, програмата ще бъде конкретна и ясна... някакви такива. Ще поизчакам
.
Но приятелката ми от детство, беше тръгнала от 6 годишна на у-ще и не е страдала от това изобщо. Един набор сме с нея, но тя все беше един клас над мен и завърши една година по-рано, много ясно. Не знам, защо майка й и баща й я бяха записали по-рано на у-ще и никога не сме ги питали. Това си беше факт и точка.
Както ти казват, без предучилищна подготовка, няма да го вземат в 1 клас.
.Но приятелката ми от детство, беше тръгнала от 6 годишна на у-ще и не е страдала от това изобщо. Един набор сме с нея, но тя все беше един клас над мен и завърши една година по-рано, много ясно. Не знам, защо майка й и баща й я бяха записали по-рано на у-ще и никога не сме ги питали. Това си беше факт и точка
.Както ти казват, без предучилищна подготовка, няма да го вземат в 1 клас.
Аз съм против. Обстановката в училище и в детската градина е съвсем различна. Свържеш ли се веднъж с училището, трябва да мислиш за доста неща. Както някои казаха- Не му отнемай тази годинка безгрижие!
Нека през тази година да си затвърди досегашните знания. Аз лично мразя да се претупват нещата. В амбицията си някои родители обучават децата си на неща, за които са малки. Аз мисля, че всичко трябва да си идва с възрастта. Материала за първи клас да бъде упражняван до самото начало на втори клас, но да е наистина отработен и усвоен от детето. А не само да кълвем оттук оттам и накрая - повърхностни знания.
Това е моето мнение, а решението е в твоите ръце.
Нека през тази година да си затвърди досегашните знания. Аз лично мразя да се претупват нещата. В амбицията си някои родители обучават децата си на неща, за които са малки. Аз мисля, че всичко трябва да си идва с възрастта. Материала за първи клас да бъде упражняван до самото начало на втори клас, но да е наистина отработен и усвоен от детето. А не само да кълвем оттук оттам и накрая - повърхностни знания.
Това е моето мнение, а решението е в твоите ръце.
Общественото мнение непрекъснато се накланя ту към 6-годишните първолаци, ту към 7-годишните. Когато можеш да избираш едно от двете - ами зависи си от детето, както на тебе ти се струва. Иначе абстрактни "за" и "против" - колкото искаш. Например за е това, че средното образование е 12-13 години, докато го завършиш, си вече 19-20 годишен. Против - прекалено много е усложнен стилът на учебниците, детето може да не се справи, ако е по-малко от останалите в класа.
...
И така нататък.
Ти си преценяваш, но за мен не е аргумент презумпцията, че му отнемаш от детството, записвайки го по-рано на училище - то и без това ходи на градина, то ест става под часовник сутрин и цял ден е задължено да седи някъде.
...
И така нататък.
Ти си преценяваш, но за мен не е аргумент презумпцията, че му отнемаш от детството, записвайки го по-рано на училище - то и без това ходи на градина, то ест става под часовник сутрин и цял ден е задължено да седи някъде.
Моето мнение е да оставиш детето си да си кара детството. Предстоят му 12 години(а може и повече) учене, за една година не му кради от времето за игра. Това не му пречи да си се занимавате пак, щом проявява желание.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
Напълно подкрепям
Моето мнение е да оставиш детето си да си кара детството. Предстоят му 12 години(а може и повече) учене, за една година не му кради от времето за игра. Това не му пречи да си се занимавате пак, щом проявява желание.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
Напълно подкрепям
Подкрепям напълно
Моят син можеше да го вземат на шест и половина години или на седем и половина и аз предпочетох на седем и половина и не съжалявам. 
По-принцип не съм против тръгването на 6 години. Не разбирам с какво ще го ощетиш пращайки го на училище, все пак не отива в казармата или затвора. На мен лично винаги ми е било приятно, забавно и интересно да ходя и като малка не обичах ваканциите. Но трябва да си сигурна, че детето е готово. И нямам в предвид това, че учи лесно и има желание, а до колко е отговорен, може ли да помни и изпълнява, колко продължително задържа вниманието и концентрацията си, самостоятелен ли е, доколко може да общува с деца, как се вписва в средата си и т.н. Трябва да оцениш и емоционалното ниво да сина си, защото там ще попадне в съвсем различно обкръжение, ще има задължения и отговорности. Това според мен е по-важно отколкото дали знае азбуката и може да чете.
Моето мнение е да оставиш детето си да си кара детството. Предстоят му 12 години(а може и повече) учене, за една година не му кради от времето за игра. Това не му пречи да си се занимавате пак, щом проявява желание.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
И аз съм на същото мнение
Не го лишавай от най-хубавите му години. Аз пък тръгнах по собствено желание на 6.
Никога не съм съжалявала за това.
Питай детето какво иска и се съобрази с него.
Какво си дращим ние тук, няма значение.
Никога не съм съжалявала за това.
Питай детето какво иска и се съобрази с него.
Какво си дращим ние тук, няма значение.
Защо си мислиш, че дете на 5 год. знае кое е добре за него?
Дъщерята /на 6 год./ на наши приятели, също знае много неща. Когато я попитаме искали да ходи на училище, тя веднага отговаря да, но по всичко личи, че още и се играе. Със стъпването в училище/с тези нови програми/ децата нямат никакво свободно време, само учене.
Надявам се да си ме разбрала правилно
Моята малка дъщеря тръгна на училище на 6 години,но беше изкарала подготвителен клас.Просто е родена на 5 януари и ходеше на градина с децата,родени предишната година(взеха я на 2г.8м.).Реших,че не е добре да я разделям с децата,с които беше ходила 4 години на градина.Посъветвах се и с учителките ,те ме увериха,че детето е отлично подготвено.Сега,4 години по-късно,класната и твърди,че е най-малката и най-умната 
.Така е впрочем още от първи клас.Мисълта ми е,че за всяко дете решението кога да тръгне на училище е индивидуално.Посъветвай се с учителките му и каквото и да решиш-успех!
.Така е впрочем още от първи клас.Мисълта ми е,че за всяко дете решението кога да тръгне на училище е индивидуално.Посъветвай се с учителките му и каквото и да решиш-успех!
При нас всички деца тръгват на 6.
Аз лично смятах, че не е много правилно и мислех че детето губи от свободното си детство.
Но дъщеря ми ме опроверга напълно.
Преди да навърши 6 пишеше и познаваше всички букви на иврит.
Познава и българските и латинските. Интересно й е и смятам че е подготвена.
Не виждам смисъл да стой още година в детска градина.
Аз лично смятах, че не е много правилно и мислех че детето губи от свободното си детство.
Но дъщеря ми ме опроверга напълно.
Преди да навърши 6 пишеше и познаваше всички букви на иврит.
Познава и българските и латинските. Интересно й е и смятам че е подготвена.
Не виждам смисъл да стой още година в детска градина.
Аз също съм от "експерименталните" шест годишни тръгнали на у-ще.
Изказвания от сорта 1 год. загубено детство ми идват малко крайни. Нищо подобно не съм усетила - напротив бях много ентуасизирана и ми беше забавно. В трети клас смених школото и се оказах с деца тръгнали на 7г. Материала усвоявах наравно с тях и бях дори "отличничка" - разлика м/у нас нямаше.
Сега наблюдавам двете си деца и определено виждам, че единия с голямо желание използва "сивите си клетки" /игрите с логика и мисъл са му по забавни, отколкото игра с колички например/ и затова не бих се замислила да го пратя на 6.5 на у-ще. Защото определено ще започне да скучае с едните стихчета и песнички, с които ги занимават в градината, така както се получи с последната година в яслата. Брат му също е будно дете, но определено предпочита колите... Затова за мен дилемата ще е да постъпя така, че и на двамата да им е добре. И няма нищо общо с "болни родителски амбиции" - в много от "развитите" държави се тръгва на 6, така че не е кой знае какво постижение.
Всяко дете си е различно и затова всеки родител сам да си преценява - какво ще е най-интересно за детето, но и ще го развива. Не да тъпче на едно място, скучаейки или да бъде насилвано да учи букви, когато очичките са му в любимата кола или кукла...
Изказвания от сорта 1 год. загубено детство ми идват малко крайни. Нищо подобно не съм усетила - напротив бях много ентуасизирана и ми беше забавно. В трети клас смених школото и се оказах с деца тръгнали на 7г. Материала усвоявах наравно с тях и бях дори "отличничка" - разлика м/у нас нямаше.
Сега наблюдавам двете си деца и определено виждам, че единия с голямо желание използва "сивите си клетки" /игрите с логика и мисъл са му по забавни, отколкото игра с колички например/ и затова не бих се замислила да го пратя на 6.5 на у-ще. Защото определено ще започне да скучае с едните стихчета и песнички, с които ги занимават в градината, така както се получи с последната година в яслата. Брат му също е будно дете, но определено предпочита колите... Затова за мен дилемата ще е да постъпя така, че и на двамата да им е добре. И няма нищо общо с "болни родителски амбиции" - в много от "развитите" държави се тръгва на 6, така че не е кой знае какво постижение.
Всяко дете си е различно и затова всеки родител сам да си преценява - какво ще е най-интересно за детето, но и ще го развива. Не да тъпче на едно място, скучаейки или да бъде насилвано да учи букви, когато очичките са му в любимата кола или кукла...
Не практика и в България децата тръгват на 6г., ако приемем, че предучилищната е началото. Просто за тези които я карат в градините по-не се усеща.
и аз мисля,че детето трябва да си кара детството-другото е родителски амбиции...има време за всичко.аз не бях доволна от детската градина и го записах на предучилищна в близкото у-ще
Това е вариантът!!!! Като не си доволна от детската градина, запиши го в предучилищна група в някое близко училище. Не практика и в България децата тръгват на 6г., ако приемем, че предучилищната е началото. Просто за тези които я карат в градините по-не се усеща.
Точно така. Дъщеря ми е родена през януари затова ще е на 6.8 когато тръгне в първи клас. Ако беше родена с 20 дни по- рано щеше да тръгне миналия септември на 5.9 год.
Честно казано, аз плачех като дете, защото майка ми искаше да ме пусне на 7 години на училище. Накаря склони и ме пуснаха на 6 год. Никога не съм имала проблеми в училище, все сред първите бях, а нито една буква не познавах и не можех предварително да смятам. Все ученолюбива съм била.
Затова според мен зависи от детето+ изкармането на този задължителен подготвителен клас, който едно време не беше задължителен.
Затова според мен зависи от детето+ изкармането на този задължителен подготвителен клас, който едно време не беше задължителен.
Не практика и в България децата тръгват на 6г., ако приемем, че предучилищната е началото. Просто за тези които я карат в градините по-не се усеща.
Това е съвсем вярно
Защо си мислиш, че дете на 5 год. знае кое е добре за него?
Защото след като аз знаех, не виждам защо и другите деца да не знаят.
Ти защо мислиш, че родителската преценка винаги е правилна?
И какво е това мислене тип "тръгване на училище = край на детството"?
Всичко зависи от нагласата на самото дете, от обстановката в училище и най-вече учителите там.
Аз пък тръгнах по собствено желание на 6.
Никога не съм съжалявала за това.
Питай детето какво иска и се съобрази с него.
Какво си дращим ние тук, няма значение.
Никога не съм съжалявала за това.
Питай детето какво иска и се съобрази с него.
Какво си дращим ние тук, няма значение.
Доколкото знам обаче първо трябва да се мине през предучилищна група и след това да го запишеш
на училище.
По мое време нямаше такива групи,но съм се справяла с материала и ми е било интересно.Децата сега са доста находчиви
и отрано започват да разбират доста неща,така че не би трябвало една година разлика да е проблем
Аз съм против тръгването на училище по-рано, въпреки че синът вероятно ще ходи от 6-годишен (6г и 7месеца ). Дъщеря ми тръгна на 7г и е отлична ученичка, а сестра ми беше по задължителна програма от 6год. (даже е родена октомври, септември не ги бе навършила, но я "призоваха" в у-ще) и не се справяше добре - спеше й се, трудно се концентрираше...
Синът ми ще учи в Гърция, там е задължително да се тръгва на 6 - надявам се докато се преместим там - това да се промени...
Синът ми ще учи в Гърция, там е задължително да се тръгва на 6 - надявам се докато се преместим там - това да се промени...
Защо си мислиш, че дете на 5 год. знае кое е добре за него?
Защото след като аз знаех, не виждам защо и другите деца да не знаят.
Ти защо мислиш, че родителската преценка винаги е правилна?
И какво е това мислене тип "тръгване на училище = край на детството"?
Всичко зависи от нагласата на самото дете, от обстановката в училище и най-вече учителите там.
Не мисля, че родителската преценка винаги е вярна! Особено, когато става дума за родители с болни амбиции / нямам никого в предвид във форума!
По въпроса с мисленето тип "тръгване на у-ще = край на детството", ще си позволя да изкажа мнение, от лично наблюдение!
Новата програма, по която учат сега децата е много по-натоварена, от колкото преди! Карат повече часове, от колкото ние сме карали! Самият живот е по-динамичен!
Според мен годините в ДГ за едно дете са най-хубавите! Когато ги сравня със всички отговорности и задължения, които поемат след тръгването на училище, все повече се убеждавам, че е по-добре от 7 год.
Това е мое мнение, всеки решава индивидуално
P.S. И аз съм тръгнала на 6 год., не защото аз съм искала или родителите ми /било е задължително/!
И аз имам същата чуденка за близнаците - пък те като при уник са различни, но не ми се иска да ги разделям. Аз съм тръгнала на 6, но не може да се каже, че се справях добре в началото, наваксах чак в 3 клас. Но това беше, защото нямаше кой да се занимава с мен, а даскалките не ми харесваха. Затова си мисля, че е важно при какъв учител ще тръгне детето.
Но мисля, че ако самото дете иска и има изгледи да му е скучно в детската, трябва да го запишеш в училище по-рано. Иначе после може да се окаже, че и в първи клас му е скучно и това ще породи само повече проблеми. Има разни книжки за училищната готовност и такива, по които да се обучава в предучилищната група. Те могат да ти послужат за ориентир.
Мен повече ме вълнува въпросът, в кое училище да ги запиша, т.е. при коя учителка (даже не смея да се надявам да намеря учител) !
Но мисля, че ако самото дете иска и има изгледи да му е скучно в детската, трябва да го запишеш в училище по-рано. Иначе после може да се окаже, че и в първи клас му е скучно и това ще породи само повече проблеми. Има разни книжки за училищната готовност и такива, по които да се обучава в предучилищната група. Те могат да ти послужат за ориентир.
Мен повече ме вълнува въпросът, в кое училище да ги запиша, т.е. при коя учителка (даже не смея да се надявам да намеря учител) !
Аз също съм от експерименталните 6 годишни, че даже и не ги бях навършила, а ги навърших чак по средата на учебната година, тъй че може са се каже, че съм тръгнала на 5 години на училище. Не съм се чувствала зле, напротив била съм от отличните ученици, не ми е било трудно нито с материала, нито с отношенията с другите деца, въпреки че бях винаги последно в строя по физическо. Обаче когато трябваше да решавам за сина си предпочетох да си навърши годините, защото е момче и в пубертета на момчетата, които бяха тръгнали като мен по-рано си им личеше и момичетата ги игнорираха.
Не мисля, че родителската преценка винаги е вярна! Особено, когато става дума за родители с болни амбиции / нямам никого в предвид във форума!
Ами и задържането може да се смята за такава родителска амбиция, ако детето ИСКА да ходи на училище.Аз например бях подложила нашите на системен, денонощен тормоз, докато не ме записаха...
Лично аз нямам нищо против тръгване с набора (т.е. на 6 и нещо години), но не бих се пънала зорлем да си пращам детето по-рано на училище. 
Както някой беше предложил по-горе, според мен най-добър вариант в твоя случай е да го спреш от градина (след като си толкова недоволна) и да го пуснеш на предучилищна в училището, в което ще учи. Ти си решаваш ...
Както някой беше предложил по-горе, според мен най-добър вариант в твоя случай е да го спреш от градина (след като си толкова недоволна) и да го пуснеш на предучилищна в училището, в което ще учи. Ти си решаваш ... 
Аз пък тръгнах по собствено желание на 6.
Никога не съм съжалявала за това.
Питай детето какво иска и се съобрази с него.
Какво си дращим ние тук, няма значение.
Никога не съм съжалявала за това.
Питай детето какво иска и се съобрази с него.
Какво си дращим ние тук, няма значение.
Аз не по собствено, но не е била и програмата такава... майка ми ме записа, защото съм родена февруари. Никога не съм съжалявала, точно обратното! На 17 г. бях студентка...
. Сега до 19-20 г. някои още учат в средното училище. Иска ми се моята шерка да тръгне преди да навърши 7, на 15 септември хххх г. ще бъде на 6 и половина. Обаче много зависи как се развива. Със сигурност ще се посъветвам със специалист когато дойде време и ще реша. Ако е готова ще тръгне преди 7 г.
Защо си мислиш, че дете на 5 год. знае кое е добре за него?
Защото след като аз знаех, не виждам защо и другите деца да не знаят.
Ти защо мислиш, че родителската преценка винаги е правилна?
И какво е това мислене тип "тръгване на училище = край на детството"?
Всичко зависи от нагласата на самото дете, от обстановката в училище и най-вече учителите там.
Абсолютно! Благодарна ще съм цял живот на другарката Каменова.. лека й пръст...
Аз по амбиция на майка ми бях записана 6годишна в първи клас, не си спомням дали съм искала или не. Но още след първия учебен ден, след като майка ми ми видяла стресираната физиономия, в готовност да ревна, ме е отписала и записала в градината да си карам с наборчетата.
По-късно ме питаше, дали съм щяла да се справя - сигурно щях, но и така си ми беше добре.
По-късно ме питаше, дали съм щяла да се справя - сигурно щях, но и така си ми беше добре.
Моето мнение е да оставиш детето си да си кара детството. Предстоят му 12 години(а може и повече) учене, за една година не му кради от времето за игра. Това не му пречи да си се занимавате пак, щом проявява желание.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
А и ако не е изкарал подготвителен клас, няма да го вземат в първи клас.
Аз мисля, че е индивидуално т.е зависи от детето, как се развива. Натоварвенето в училище е много по-голямо.
И ако си недоволна от детската градина, потърси добри учителки за първи клас. За мен няма нищо по-важно от личностните и професионални качества на учителя. А за първокласник това може да е определящо за отношението му към училището и науките въобще .
И ако си недоволна от детската градина, потърси добри учителки за първи клас. За мен няма нищо по-важно от личностните и професионални качества на учителя. А за първокласник това може да е определящо за отношението му към училището и науките въобще .
Сигурно е до дете, но за мен това не е добър вариант. Още повече в случая говорим за момченце, знаем как им се играе и беснее на децата 
Моята дъщеря е родена януари месец 2000 г. и винаги и в ясла и в градина е била с набор 1999 и трябваше да избирам дали да повтаря предучилищната или да отиде първи клас. Смятам, че не може да има твърдо за и против, защото много зависи от детето. Сега не съжалявам резултати и в първи клас са отлични да не говорим, че тя имаше огромно желание да бъде ученичка, можеше да чете и пише и сега обича да чете книжки без да я карам. Много е доволна намери нови приятели попаднахме на много добра госпожа така, че според мен зависи от детето и лично аз не смятам, че съм и отнела от детството. Другата ми дъщеря е родена ноември и тя няма да тръгне на седем навършени, но ще бъде с набора си въпрос според мен на личен избор - дай Боже да са ни здрави дечицата
Зависи си от детето
Ради има три приятелчета - момчета, които са родени януари, но все още са заедно в предучилищната и септември ще са първи клас. По мои наблюдения по-често родителите на момичета, родени в началото на годината, ги пускат по-рано. Не знам, може и да са частни случаи около нас
Ради има три приятелчета - момчета, които са родени януари, но все още са заедно в предучилищната и септември ще са първи клас. По мои наблюдения по-често родителите на момичета, родени в началото на годината, ги пускат по-рано. Не знам, може и да са частни случаи около нас
Зависи си от детето
Ради има три приятелчета - момчета, които са родени януари, но все още са заедно в предучилищната и септември ще са първи клас. По мои наблюдения по-често родителите на момичета, родени в началото на годината, ги пускат по-рано. Не знам, може и да са частни случаи около нас
Ради има три приятелчета - момчета, които са родени януари, но все още са заедно в предучилищната и септември ще са първи клас. По мои наблюдения по-често родителите на момичета, родени в началото на годината, ги пускат по-рано. Не знам, може и да са частни случаи около нас
За брат и не той с набора 
От значение е най- вече нивото на интелектуално и психическо развитие на конкретното дете. Моят син се чувства много по- добре сега, когато тръгна на училище в първи клас, той също е от 6- годишните. Това, че само в ДГ е налице "детство" са неща изключително далеч от истината. Напротив, сина ми сега е много по- свободен и се чувства добре, тъй като е по половин ден неангажиран и играе с децата от квартала на воля. Сега играе повече и без надзор на възрастни /напр. учители и родители/.
Той е роден в началото на 2000 г. и започна в ДГ с децата от предходния набор. Никога не е имал проблеми поради този факт, няма ги и в момента. С учебния материал се справя добре, дори е най- добър в класа по математика, чете сносно и пише с не повече грешки от останалите си съученици. Не е по- разсеян, не се изморява от учебния материал, не е тормозен /той е и якичък и доста едричък, втори в класа по тези "параметри"/.
И друг път съм писала, правя го и сега- ако го бях оставила две години поред в подготвителната група в ДГ щях много да съжалявам, че задържам насила развитието му. Също съм с впечатления, че там се играе, на първо място, а на второ- се учи. Не че това е зле, все пак става въпрос не за учебно заведение, а за детско такова. Просто за детето ми това би било пълна загуба на време. След като в подготвителната група то можеше да чете приказки, да смята до 20 и да се чувства добре в учебен час /пуснах го пробно миналото лято на частна половин дневна занималня, да види какво е учебен час/ окончателно прецених, че мястото му определено вече не е в градината.
Той е роден в началото на 2000 г. и започна в ДГ с децата от предходния набор. Никога не е имал проблеми поради този факт, няма ги и в момента. С учебния материал се справя добре, дори е най- добър в класа по математика, чете сносно и пише с не повече грешки от останалите си съученици. Не е по- разсеян, не се изморява от учебния материал, не е тормозен /той е и якичък и доста едричък, втори в класа по тези "параметри"/.
И друг път съм писала, правя го и сега- ако го бях оставила две години поред в подготвителната група в ДГ щях много да съжалявам, че задържам насила развитието му. Също съм с впечатления, че там се играе, на първо място, а на второ- се учи. Не че това е зле, все пак става въпрос не за учебно заведение, а за детско такова. Просто за детето ми това би било пълна загуба на време. След като в подготвителната група то можеше да чете приказки, да смята до 20 и да се чувства добре в учебен час /пуснах го пробно миналото лято на частна половин дневна занималня, да види какво е учебен час/ окончателно прецених, че мястото му определено вече не е в градината.
Доколкото знам, задължителното училище в Люксембург започва на 4-годишна възраст. В Англия на 5. Ако някой има друга информация, моля да ме поправи, защото все пак не живея в тези две страни. В почти цяла Европа се тръгва на 6-годишна възраст и то не в подготвителна група, а в първи клас, който трае точно толкова, колкото и гимназиалните класове, т.е. децата нямат по 3 месеца ваканция като у нас. Тук в Германия по новата наредба децата тръгват на училище в годината, в която навършват 6 години. Преди беше така, че тези, които навършваха 6 до края на юни, тръгваха на 6, а останалите на току-що навършени 7. Освен това ново е, че вече и немчетата ще учат само 12 години до матура (досега бяха 13). Т.е. ако българско дете учи 12 години и тръгне на 7, просто ще бъде с година по-"старо" като завърши висше от колегите в по-голямата част на Европа. Освен това да вметна, че летните ваканции в ЕС са главно от 6 седмици до 2 месеца. Т.е. от гледна точка на време, прекарано в училище, българчетата определено "малко" учат. Но просто материалът се поднася зле. Затова съм за по-дълги учебни години със същото количество материал, така че да се заучава по-бавно и повече да се упражнява. А иначе съм на мнение, че ако детето може и е любознателно, е хубаво да тръгне на 6, ако не е толкова умно и му е трудно да се съсредоточава, на 7. Според мен не е правилно да се гледа на училището като на необходимо "зло", от което е хубаво да държим децата възможно най-дълго настрана, а да се помисли, дали детето ще се справи. А да не казвам, че българчетата са си най-умнички... 
А кое му е натовареното при програма от: "1ч- БЕЛ, 2ч.- Домашен бит и техника, 3 ч.- Математика, 4 ч- СИП БЕЛ, 5 ч.- физическо" /часове по програма за ден/? За седмицата имат един ден четири часа и четири дни по пет. В тези общо 24 часа се включват три дни по 1 час физическо, 1ч. на класа, 2 ч. изобразително изкуство, 1 час- Домашен бит и техника, 1 ч. Роден край. В края на годината се изисква умения децата да смятат до 20, по БЕЛ четат текстове до 6-7 изречения с елементарен сюжет /докато на тази възраст децата могат спокойно да си четат приказки и без да са вундеркинти/. Изучават цялата азбука и пишат диктовки от по 5 изречения /прости и с лека степен на сложност/. Не вярвам в чужбина децата на 6 години да се учат само да оцветяват, лепят и изрязват. Това са умения за 3-4 годишните.
Никога самат аз /нямах 7 години, когато започвах първи крас/ не съм се чувствала кой- знае колко натоварена и при следобедното учене /при мен прокараха тази система в първи клас/, просто не ми оставаше време да играя, което сега не е така. Сина ми никога не се е оплаквал от умора в училище или от сложност на материала.
Също така загубеното време никой не може да върне назад. Писала съм и друг път, имах съученичка, която е презаписвала поради заболяване. Защо да не се застраховам от подобни допълнителни забавяния? Не считам за нормално човек да завършва средното си образование на 20 години. Аз самата приключих на 17 и станах също студентка. Доволна съм, че успях да запиша ВУЗ и да започна работа по- рано, така по- рано станах независима.
Никога самат аз /нямах 7 години, когато започвах първи крас/ не съм се чувствала кой- знае колко натоварена и при следобедното учене /при мен прокараха тази система в първи клас/, просто не ми оставаше време да играя, което сега не е така. Сина ми никога не се е оплаквал от умора в училище или от сложност на материала.
Също така загубеното време никой не може да върне назад. Писала съм и друг път, имах съученичка, която е презаписвала поради заболяване. Защо да не се застраховам от подобни допълнителни забавяния? Не считам за нормално човек да завършва средното си образование на 20 години. Аз самата приключих на 17 и станах също студентка. Доволна съм, че успях да запиша ВУЗ и да започна работа по- рано, така по- рано станах независима.
Аз съм учителка и моя съвет е да не прибързвате.
В чужбина могат да тръгват и по- рано на училище , но дали имат същата натовареност в часовете?
В чужбина могат да тръгват и по- рано на училище , но дали имат същата натовареност в часовете?
категорично нямат същата натовареност...сравненията с чужбина са неуместни...такива могат да се правят само от хора, които са запознати лично с материала, изучаван в нашите училища и с този, изучаван в чужбина...
а относно по-ранното тръгване на училище - за мен остава да стои основният въпрос /не се намери никой, който да даде смислен отговор/ - какво печели детето от това ... ясно е, че едно средноинтелигентно дете ще се справи и едва ли би имало проблем с адаптацията и усвояването на материала...и вси пак - ЗАЩО да тръгне на 6, когато по нашата /а не чужбинската/ образователна програма децата тръгват на училище, в годината, в която навършват 7 г.
всъщност, сега ми дойде на ум - дали там по чужбинско се юркат да записват децата си с една година по-рано от задължителното време, защото /видите ли/ то детето и без друго е усвоило материала, защо да спъваме развитието му...
Ами ще ти отговори някой от чужбина.
Пък аз не мога да разбера защо детето да стои две години в подгответо и да предъвка една и съща материя, вместо да си завърши с децата, с които си е започнало, с учителките, с които е свикнало, да си отиде в първи клас с познати деца и да си продължи да усвоява последващ материал, а не този, който вече знае. В туй пък аз не намирам никаква злина...
От записалите по- рано /кое му е раното не знам, сина ми е по- малък от повечето деца в класа с по няколко месеца/ децата си на училище родители не видях някой да казва, че това е най- добрия вариянт. Всички са на мнение, че зависи от конкретните особености на конкретното дете и че ако психиката и интелекта му са достатъчно зрели няма смисъл да го връщат назад.
Какво пък печели детето от предъвкване две години на едно и също, особено ако е готово да поеме нещо ново?
Пък аз не мога да разбера защо детето да стои две години в подгответо и да предъвка една и съща материя, вместо да си завърши с децата, с които си е започнало, с учителките, с които е свикнало, да си отиде в първи клас с познати деца и да си продължи да усвоява последващ материал, а не този, който вече знае. В туй пък аз не намирам никаква злина...
От записалите по- рано /кое му е раното не знам, сина ми е по- малък от повечето деца в класа с по няколко месеца/ децата си на училище родители не видях някой да казва, че това е най- добрия вариянт. Всички са на мнение, че зависи от конкретните особености на конкретното дете и че ако психиката и интелекта му са достатъчно зрели няма смисъл да го връщат назад.
Какво пък печели детето от предъвкване две години на едно и също, особено ако е готово да поеме нещо ново?
Аз пък тръгнах по собствено желание на 6.
Никога не съм съжалявала за това.
Питай детето какво иска и се съобрази с него.
Какво си дращим ние тук, няма значение.
Никога не съм съжалявала за това.
Питай детето какво иска и се съобрази с него.
Какво си дращим ние тук, няма значение.
Но моите ще тръгнат на 7- и без това днешните деца нямат нашето детство.
Ами ще ти отговори някой от чужбина.
мога та те уверя - сравнението е неуместно...
а иначе - всеки си преценява сам - вярно, че е глупаво да се предъвква един и същи материал, но от друга страна е абсолютно погрешно мнението, че по-ранното тръгване на училище ще стимулира умственото развитие... или пък обратното...
а ако детето на 6 години е напреднало в интелектуалното и емоционалното си развитие колкото 8-9 годишните - тогава както правим...
моля, някой да бъде така добър да ми отговори на въпроса - съвсем сериозно...
Аз лично не коментирам и не сравнявам с чужбина поради следните причини:
1.Не познавам техните образователни и възпитателни програми;
2.Не познавам правилата им за прием в училище;
3.Чужбина е понятие твърде широко.
tweety7 дава по- сериозна информация в тази насока. Аз само съм чувала това- оновоа, но да коментирам в подробности- не, не мога и няма смисъл.
Аз не казвам, че по- ранното тръгване на училище "ще стимулира умственото развитие" на детето, а че просто няма да го забавя излишно, ако е готово за училище, а аз го оставя за още една година в градината.
Прескачане от 6 до 8-9 години е нещо много по- рядко срещано. Има и такива деца вероятно, макар че аз не познавам лично такива. Това, че детето смята задачи за трети клас не значи, че чете и възприема материал по други дисциплини за същия клас и че е на съответното психическо и емоционално ниво.
Тук конкретния въпрос е точно за започване училище от шестгодишни деца. Да не забравяме, че терминът "шестгодишен" е условен- моят син навърши седем вторият срок на първи клас, т.е. няколко месеца по- късно от съучениците си /пък в сравнение с някои от тях разликата е от 1-2 месеца, че няма и толкова/. Е, случайност е това, че е роден през януари, 2000, а не през декември, 1999 г. Той въобще не е в категорията даровити деца, че да прескача класове. Просто си изкара пълна програма в ДГ, от І до ІV група. Няма нищо логично в това, след като я е изкарал да запише още веднъж ІV само заради 11 дни, с които е прекрачил прага на 2000 година.
1.Не познавам техните образователни и възпитателни програми;
2.Не познавам правилата им за прием в училище;
3.Чужбина е понятие твърде широко.
tweety7 дава по- сериозна информация в тази насока. Аз само съм чувала това- оновоа, но да коментирам в подробности- не, не мога и няма смисъл.
Аз не казвам, че по- ранното тръгване на училище "ще стимулира умственото развитие" на детето, а че просто няма да го забавя излишно, ако е готово за училище, а аз го оставя за още една година в градината.
Прескачане от 6 до 8-9 години е нещо много по- рядко срещано. Има и такива деца вероятно, макар че аз не познавам лично такива. Това, че детето смята задачи за трети клас не значи, че чете и възприема материал по други дисциплини за същия клас и че е на съответното психическо и емоционално ниво.
Тук конкретния въпрос е точно за започване училище от шестгодишни деца. Да не забравяме, че терминът "шестгодишен" е условен- моят син навърши седем вторият срок на първи клас, т.е. няколко месеца по- късно от съучениците си /пък в сравнение с някои от тях разликата е от 1-2 месеца, че няма и толкова/. Е, случайност е това, че е роден през януари, 2000, а не през декември, 1999 г. Той въобще не е в категорията даровити деца, че да прескача класове. Просто си изкара пълна програма в ДГ, от І до ІV група. Няма нищо логично в това, след като я е изкарал да запише още веднъж ІV само заради 11 дни, с които е прекрачил прага на 2000 година.
Малкия ми син е роден на 9.12. така или иначе той е по-малък с цяла година от по-голяма част от своите набори. И по-голям с няма и месец от родените през Януари следващата година. Та изхождайки от това мисля, ако едно дете е родено началото на годината, посещава градина с предния набор и се справя добре в тази си среда, няма смисъл да повтаря предучилищната група.
А колкото до това какво губи и какво печели някой от училище - аз мисля, че повечето печелят и не губят нищо. Не бива да се спира устрема и жаждата за знания на някой деца, заради криворазбрана представа за детство и игри. Всички 7, 8, 9 годишни (че и по-големи), които аз познавам, продължават да играят.
В този смисъл подкрепям горните мнения - вслушайте се в детето и няма да сгрешите.
А колкото до това какво губи и какво печели някой от училище - аз мисля, че повечето печелят и не губят нищо. Не бива да се спира устрема и жаждата за знания на някой деца, заради криворазбрана представа за детство и игри. Всички 7, 8, 9 годишни (че и по-големи), които аз познавам, продължават да играят.
В този смисъл подкрепям горните мнения - вслушайте се в детето и няма да сгрешите
.
И аз съм пред дилемата, дали да пусна дъщеря ми в първи клас на 6.6 год. За инфо: може и без завършена подготвителна група. само трябва да се напише декларация, че си съгласен детето да се обучава в първи клас и че ще е навършило 6г. и 6 мес. при започване на училище. Моето дете също иска да ходи вече на училище и със сигурност ще и е скучно още една година в ДГ...при нас усложнението идва от това, че чакаме и бебче през октомври....да не я стресира новата ситуация, не толкова ученето.
Аз съм тръгнала на 6 години, родена съм март. Според мен това не е проблем, дори е за предпочитане. Разбира се зависи и от самото дете. Моят син е декемврийче, така че и той се очертава да тръгне на 6 години, както тръгна и на градина преди 3-тата си година. Намирам сравненията с чужбина за неуместни, както вече споделиха и други съфорумки. Преценете спрямо обстоятелствата и детенцето.
ако едно дете е родено началото на годината, посещава градина с предния набор и се справя добре в тази си среда, няма смисъл да повтаря предучилищната група.
А колкото до това какво губи и какво печели някой от училище - аз мисля, че повечето печелят и не губят нищо. Не бива да се спира устрема и жаждата за знания на някой деца, заради криворазбрана представа за детство и игри. Всички 7, 8, 9 годишни (че и по-големи), които аз познавам, продължават да играят.
В този смисъл подкрепям горните мнения - вслушайте се в детето и няма да сгрешите.
А колкото до това какво губи и какво печели някой от училище - аз мисля, че повечето печелят и не губят нищо. Не бива да се спира устрема и жаждата за знания на някой деца, заради криворазбрана представа за детство и игри. Всички 7, 8, 9 годишни (че и по-големи), които аз познавам, продължават да играят.
В този смисъл подкрепям горните мнения - вслушайте се в детето и няма да сгрешите
.
Ако детето ви е на нивото на програмата за първи клас го пращайте смело и знайте, че основния ви проблем ще бъде предразсъдъците на тези които се чувстват изостанали. Родителят има право да прецени нивото и готовността на детето, а училището е длъжно да се съобрази и да направи тестове, ако детето има готовност може да бъде записано и без предучилищна. В интерес на детето е да получава съответстващо на нивото си образование, а всички деца играят - тези от първи клас повече дори от по - малките. Стискам палци на всеки, който кара системата да се съобразява с неговата индивидуалност- за доброто на всички ни.
Моето дете е на 7 години от утре...Въпреки хилядите упреци на "общественото" мнение, детето изкара една пълноценна за развитието си година в първи клас. Научи се да чете, да пише, да смята, намери приятели и се чувства щастлива, има самочувствие че може повече от преди. На игрите "ученето" по 1 час максимум на ден не се е отразило, дори допълва картините си с текст и прави свои комикси, и е доволна от моженето. Ако желаете ще ви изпратя файл на лични с копие от първата и последна тетрадка по български език, която е попълнена от нея в клас без "родителската" амбиция, а що се отнася до смятането до 20, едно 6-годишно дете може да се справи чудесно.Кой е намерил трудност в това?
Аз съм тръгнала на училище на 6г. 5м. Научила съм се да чета и пиша на 4, таблицата за умножение на 5.. Е какво да правя в детската градина.. И майка ми ме е пуснала, за което съм й много благодарна
Разбира се, че всичко зависи от детето.. Но живот и здраве и аз смятам моето да го пусна от 6 г. .. Това за "изживяното детство" е пълна глупост, според мен
Разбира се, че всичко зависи от детето.. Но живот и здраве и аз смятам моето да го пусна от 6 г. .. Това за "изживяното детство" е пълна глупост, според мен
Ето, моят "шестгодишен" първокласник вече завърши първи клас със специална диплома за първо място от конкурс по математика за първи клас. Не сме кой знае колко амбициозни- нито аз, нито баща му, нито той. Както вече писах излишно е тропането на едно място за дете, което в подготвителната група вече чете и смята. Много сме доволни- и ние, родителите, и хлапето от този избор.
Преди обед посещаваше училище, след това си пишеше домашните и след 16.00 часа излизаше да играе с децата, имаше много свободно време, по- добре му беше, в сравнение с градината, тъй като тя свършваше късно и нямаше кога да излезе да се наиграе свободно. Между контролираната игра под надзора на учители и родители и свободните игри няма почти нищо общо. Даже сега ми сподели, че вече му липсвало училището. Съучениците му не живеят на нашата улица, по- далеч са и му се играе пак с някои от тях. Цяла година ходи с желание, доволни сме и от първата учителка. Мога да кажа само хубави неща за училището въобще.
Преди обед посещаваше училище, след това си пишеше домашните и след 16.00 часа излизаше да играе с децата, имаше много свободно време, по- добре му беше, в сравнение с градината, тъй като тя свършваше късно и нямаше кога да излезе да се наиграе свободно. Между контролираната игра под надзора на учители и родители и свободните игри няма почти нищо общо. Даже сега ми сподели, че вече му липсвало училището. Съучениците му не живеят на нашата улица, по- далеч са и му се играе пак с някои от тях. Цяла година ходи с желание, доволни сме и от първата учителка. Мога да кажа само хубави неща за училището въобще.
) 
Аз съм тръгнала на училище на 6г. 5м. Научила съм се да чета и пиша на 4, таблицата за умножение на 5.. Е какво да правя в детската градина..
Детската градина или училището не са само места в които трябва да се научи азбуката или таблицата за умножение. Тези знания може да ги получи и от родителите си. Средата много формира детето. Аз лично не съм за форсирането на нещата. Имах случай в клас на колежка записаха дете на 5 години и половина, поради същите причини, че е много по-зряла от другите деца в детската градина, а и майката беше бременна, та да съчетае нещата. Личеше, че детето е по-малко. Не на ръст или тегло или интелект. То искаше да си полегне следобед, да поиграе, ставаше му скучно в края на часовете. Именно затова се и дозират заниманията в детската градина-15 мин, 20 мин, 25, най-много 30 мин, за да достигнат в 1-ви клас 35 мин.
Моят син ще бъде първокласник. Няма да има 7 години, роден е декември. Всеки месец е от значение и понякога личи при децата. Ако има възможност, бих го отложила за догодина. Но няма. Познава буквите, почти пише под диктовка, смята със сметало. Има много неща, които може да научи. Вярно е, че повечето деца, които постъпват в 1-ви клас, знаят да четат и смятат и материала в първите месеци им е скучен. В този случай всичко зависи от педагога, защото той може да направи всяка дейност интересна... ако желае...
Помисли добре.
Дъщерята малката завърши 1клас заедно с набоа на сестра си-2000.Малката на 15.09.2006 беше точно на 5г. и 10месеца,имаше деца с по 2г. по-голями от нея но детето се справи отлично дори много по-добре от някой съученици.Не съжалявам за избора си-детето щеше да боксува една година на предучилищната,защо
Както всяко нещо и това зависи от детето!
Спомнете си мами как някои бързаха да махнат памперса на годинка, а други чакахме детето "да стане готово".
Аз съм на мнение, че ако нещата следвт естествения си ход, подпомагани, но не наслвани всичко ще е наред.
За съжаление малко неща могат да се вършат вършат така в нашето ежедневие.
Сина си дадох на 1,2м в ясла /принудена от необходимостта да освободя гледачката и да работя на 100%/. Тогава там беше предния набор т.е деца на по 1,5 г. След една година, когато вече "дойде" неговия набор и изписаха 3годишните се оказа, че той помага на лелите да гледат бебетата. И понеже го взимах късничко, често го заварвах да подрежда играчки, столчета.... Предстоеше му още една година в яслата, започвайки от нулата, а той се обслужваше сам вече. Затова в момента в който навърши три вече го прехвърлих в първа група, но пак е с предния набор. Не виждам смисъл да го връщам назад, засега ще продължи така. Ако като завърши трета група пак е така, записваме подготвителната вече и тръгва септември на 6,8г. Ако му е трудно ще тръгне на 7,8.
Напълно подгрепям майките,които съветват да се пита детето.
Смея да твърдя, че умея да разбирам детето си и вярвам, че заедно с него ще вземем правилното решение.
Некоректно е да се слагат епитети "болни амбиции" съдейки само по два реда пост или по едната среща на площадката.
А и ако детето ти е родено на 5 яниури с колко по - малко е от това родено на 29.12
Спомнете си мами как някои бързаха да махнат памперса на годинка, а други чакахме детето "да стане готово".
Аз съм на мнение, че ако нещата следвт естествения си ход, подпомагани, но не наслвани всичко ще е наред.
За съжаление малко неща могат да се вършат вършат така в нашето ежедневие.
Сина си дадох на 1,2м в ясла /принудена от необходимостта да освободя гледачката и да работя на 100%/. Тогава там беше предния набор т.е деца на по 1,5 г. След една година, когато вече "дойде" неговия набор и изписаха 3годишните се оказа, че той помага на лелите да гледат бебетата. И понеже го взимах късничко, често го заварвах да подрежда играчки, столчета.... Предстоеше му още една година в яслата, започвайки от нулата, а той се обслужваше сам вече. Затова в момента в който навърши три вече го прехвърлих в първа група, но пак е с предния набор. Не виждам смисъл да го връщам назад, засега ще продължи така. Ако като завърши трета група пак е така, записваме подготвителната вече и тръгва септември на 6,8г. Ако му е трудно ще тръгне на 7,8.
Напълно подгрепям майките,които съветват да се пита детето.
Смея да твърдя, че умея да разбирам детето си и вярвам, че заедно с него ще вземем правилното решение.
Некоректно е да се слагат епитети "болни амбиции" съдейки само по два реда пост или по едната среща на площадката.
А и ако детето ти е родено на 5 яниури с колко по - малко е от това родено на 29.12
когато записвах голямата за 1клас решихме да ги дадем заедно първо се допитахме с детето след това с госпожата,а накрая ходихме и на комисия да се види нивото на детето а то милото им скри топката.Като започна 1кл.все я питах да ли съжалява,че е най-малка в класа а тя беше много щастлива,че е ученичка и,че нейната госпожа Стоименова е най-готината учителка.А сега е доволна,че знае да чете,смята и прочие а нейните набори тепърва ще започват.
Не съм съгласна с виждането, че тръгването на училище е равно на "свършване на детството". Това понякога се повтаря като някаква магическа мантра, без да е подплатено с нещо съществено.
В Англия децата тръгват на училище от 5г, а в частните училища-от 4. Не мога (още) да правя оценка на системата на лични наблюдения, защото Калина (4г) тръгва "наесен с песен".
От 3 годишни тука се смята за препоръчително (не е задължително) да посещават някаква предучилищна подготовка. Калина ходи на Монтесори предучилищна, и е научила, за моите разбирания и очаквания (аз съм с ниски очаквания), мнооого неща: може да чете кратки думи, да брои, събира и изважда (малки числа), рисува добре, изрязва добре, учат ги на танци; под формата на игра учиха за най-разнообразни теми като континентите, страните в Европа, насекомите, праисторическата ера и какво ли още не. В началото се подсмихвах иронично, като например имаше опит за учене на планетите, или като почнаха малки урочета по френски (там изцвилих даже).
После обаче видях, че всяко дете запомня/усвоява/осъзнава за каквото то си е готово; Калина например като някакъв сюнгер попи много неща, които аз не бих си и помислила да я уча. Значи тя е имала любопитството и готовността, които аз не бих видяла, ако си беше седяла в къщи.
Тези неща не са моя заслуга, такава е системата; просто исках да кажа, че "училище на 7" не е единственият възможен модел, и по-плавният преход от чистата игра към осъзнаването на някои неща и създаването на ранни навици (за наблюдение, възпроизвеждане, запомняне, импровизация и т.н.) също е валиден модел.
В Англия децата тръгват на училище от 5г, а в частните училища-от 4. Не мога (още) да правя оценка на системата на лични наблюдения, защото Калина (4г) тръгва "наесен с песен".
От 3 годишни тука се смята за препоръчително (не е задължително) да посещават някаква предучилищна подготовка. Калина ходи на Монтесори предучилищна, и е научила, за моите разбирания и очаквания (аз съм с ниски очаквания), мнооого неща: може да чете кратки думи, да брои, събира и изважда (малки числа), рисува добре, изрязва добре, учат ги на танци; под формата на игра учиха за най-разнообразни теми като континентите, страните в Европа, насекомите, праисторическата ера и какво ли още не. В началото се подсмихвах иронично, като например имаше опит за учене на планетите, или като почнаха малки урочета по френски (там изцвилих даже).
После обаче видях, че всяко дете запомня/усвоява/осъзнава за каквото то си е готово; Калина например като някакъв сюнгер попи много неща, които аз не бих си и помислила да я уча. Значи тя е имала любопитството и готовността, които аз не бих видяла, ако си беше седяла в къщи.
Тези неща не са моя заслуга, такава е системата; просто исках да кажа, че "училище на 7" не е единственият възможен модел, и по-плавният преход от чистата игра към осъзнаването на някои неща и създаването на ранни навици (за наблюдение, възпроизвеждане, запомняне, импровизация и т.н.) също е валиден модел.
В събота минахме покрай старата детска градина на сина ми. Той веднага извика- "Колко гадно беше в градината!", което ме очуди, тъй като когато я посещаваше не беше толкова навит, че е зле. Като поговорихме той ми сподели колко по- хубаво било в училище, дето си играели и там и по цял следобед пред блока и най- важното- дето никой не го карал да спи на обяд и да се храни.
С училището въобще не свършва детството, дори то дава простор за развитие и разнообразяване, както и за повече самостоятелност.
С училището въобще не свършва детството, дори то дава простор за развитие и разнообразяване, както и за повече самостоятелност.
ясно е,че има деца които могат на 5 г много неща,а в същото време и такива на8 които не могат добре да четат например .
най добре си е детето да си е с набора.
В училищна възраст има доста неща за които не класа а набора се гледа и тогава може детето да се почувства не в свои води.
Един прост пример ще Ви дам.-Моята дъщеря ходи на плуване от първи клас.Тренира с едни и същи деца вече 4 години.От миналата година републиканските състезания в които участват са по набори и ако я бях дала по рано на училище тя щеше да е в пети клас и ще трябваше да се състезава и да ходи по лагери с деца които не познава.Друг пример-Записах я това лято в една детска академия в която децата се разпределят също по години, а не по класове.Те са няколко приятелки от един клас,но едното момиченце е по малко/тръгнало по рано/и него не го взеха.Голям рев падна и големи разправии след това.Мога да ти дам доста такива примери при които се разделят децата на набори.Та дъщеря ми също е родена през февруари.Знаяше перфектно да чете и пише.Още в предучилищна решаваше задачите с повишена трудност от изходното ниво по математика за 1 кл.Тя беше готова не в първи а направо във втори да постъпи ,но аз прецених,че по добре да си я оставя с набора,а годината да си я оползотвори за други полезни неща.Ходеше до обяд на детска градина/повтори 4 гр/и след обяд я водих при една моя позната учителка,с която учеха английски,занимаваше я с театър и други интересни за нея неща.Не съжалявам нито за миг за това,че не я дадох по рано на у-ще/ТО НЯМА КЪДЕ ДА ИЗБЯГА/
най добре си е детето да си е с набора.
В училищна възраст има доста неща за които не класа а набора се гледа и тогава може детето да се почувства не в свои води.
Един прост пример ще Ви дам.-Моята дъщеря ходи на плуване от първи клас.Тренира с едни и същи деца вече 4 години.От миналата година републиканските състезания в които участват са по набори и ако я бях дала по рано на училище тя щеше да е в пети клас и ще трябваше да се състезава и да ходи по лагери с деца които не познава.Друг пример-Записах я това лято в една детска академия в която децата се разпределят също по години, а не по класове.Те са няколко приятелки от един клас,но едното момиченце е по малко/тръгнало по рано/и него не го взеха.Голям рев падна и големи разправии след това.Мога да ти дам доста такива примери при които се разделят децата на набори.Та дъщеря ми също е родена през февруари.Знаяше перфектно да чете и пише.Още в предучилищна решаваше задачите с повишена трудност от изходното ниво по математика за 1 кл.Тя беше готова не в първи а направо във втори да постъпи ,но аз прецених,че по добре да си я оставя с набора,а годината да си я оползотвори за други полезни неща.Ходеше до обяд на детска градина/повтори 4 гр/и след обяд я водих при една моя позната учителка,с която учеха английски,занимаваше я с театър и други интересни за нея неща.Не съжалявам нито за миг за това,че не я дадох по рано на у-ще/ТО НЯМА КЪДЕ ДА ИЗБЯГА/