Публикувана: 11 май 2007, 09:40 ч.
Последно мнение: 29 май 2007, 02:06 ч.

За предимствата,които след време виждаме като недостатъци...

1 970
29
1

1
2
Всички

11 май 2007, 09:40 ч.

Мнения: 589

Вчера се прибрах уморена от работа и исках просто да полежа с хубава книжка...Прибира се моичкият и започва-лошо ли ти е,ама защо си легнала,ама чакай сега,чуй да ти разправям...Та се замислих-в началото на връзката ни смятах загрижеността му за прекрасна,бъбривостта му за очарователна,а сега в определени моменти ми се иска да не е толкова приказлив и да не досажда чак пък толкова с въпроси"ама да не ти е нещо лошо,пък да си траеш?"... Simple Smile

Когато живеех с бившият ми съпруг пак имаше подобно нещо:преди брака смятах агресивността му за смелост,а след това тази "смелост",насочена към мен,взе да не ми харесва никак...Преди да се оженим си казвах-ех,какъв е благороден,и ризата от гърба си ще свали заради приятел-да,ама когато в последствие започнаха да изчезват разни неща от къщи(дрелката дал на Пешо,миксера дал на жената на Любо...) това благородство видях като недостатък...
Интересно ми е да разбера мислили ли сте понякога върху това?

# 1 11 май 2007, 11:31 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Уф,с риск пак да засегна болната тема, ще спомена привързаността към семейството...струваше ми се нещо прекрасно.....Доброто отношение към мама, тате, бате и т.н.Добре, ама след като се оженихме това започна да ме дразни защото.....имам странното чувство че те пак си останаха номер 1 в живота му - аз нямам претенцията да съм такава, но мисля че детето в това отношение трябва да е с предимство.
Откритостта към хората,хубавата компания Drunk

също беше плюс преди брака, а след това smile3515

,просто защото ми се иска все повече време да сме си саминки. Laughing

# 2 11 май 2007, 12:43 ч.

Мнения: 2 401

Спокойното ми и уравновесено гадже сега е съпруг-непукист newsm62

# 3 11 май 2007, 14:00 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Цитат на: минзухар в пт, 11 май 2007, 12:43

Спокойното ми и уравновесено гадже сега е съпруг-непукист newsm62

Това ми хареса hahaha

# 4 11 май 2007, 15:01 ч.

Мнения: 288

Не може да не сте чували максимата, че жените се развеждат поради същите причини, поради които се женят/ може да беше с по-други думи/
Вярна е! Нещата, които сега ме дразнят, преди ми харесваха!

# 5 11 май 2007, 16:33 ч.

Мнения: X

Цитат на: *зън-зън* в пт, 11 май 2007, 15:01

Абсолютно подкрепям това изказване.Аз също се разведох поради тези причини.И както е писала авторката,че агресивността я мислех за смелост,докато не започна и с мен да се отнася агресивно,а благородството му към всички, после ми изигра лоша шега.Лишаваше семейството си ,за да угоди на приятелите си.
Абе olimpiia ,нашите бивши мъже,да не би една майка да ги е раждала? Joy

# 6 11 май 2007, 17:07 ч.

Мнения: 589

Цитат на: Evana в пт, 11 май 2007, 16:33

Цитат на: *зън-зън* в пт, 11 май 2007, 15:01

Абе olimpiia ,нашите бивши мъже,да не би една майка да ги е раждала? Joy

Бе за майка им не знам,ама сигурно татко им е шетал доста из страната... Joy

# 7 11 май 2007, 17:24 ч.

София
Мнения: 18 679

Oooo, да, точно така е!!! Въобще не се бях замисляла по въпроса, но е самата истина! Ето например аз колко се радвах на моя мъж, че е амбициозен, че все гони някаква цел...Сега ме дразни това, че никога не е доволен от постигнатото и не може да се отпусне ей така, да се порадва на това, което имаме... Не, той вечно иска ОЩЕ нещо Twisted Evil

Дори наскоро му казах, че прекалява с мръщенето си и че по-добре посредствен щастливец, отколкото преуспяващ нещастник!

# 8 11 май 2007, 18:05 ч.

Мнения: 3 423

Така е. Като си влюбен, прощаваш дори спанака по
зъбите на партньора. После ти иде да му ги избиеш.
Явно не си вече влюбена.

# 9 11 май 2007, 21:57 ч.

Мнения: 35

Преди не се замислях как всички покрай моя мъж, са преуспели. Сега когато вече имаме дете доста често го питам за това,дори доста му се ядосвам,ама какво от това. Май е мислел,че вечно ще си е сам,не е имал стимул.Кофти ми е ,когато парите не стигат,но го обичам и съм влюбена в него все още. И слава богу!

# 10 12 май 2007, 08:39 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: минзухар в пт, 11 май 2007, 12:43

Спокойното ми и уравновесено гадже сега е съпруг-непукист newsm62

И моя е така!

# 11 12 май 2007, 13:27 ч.

Мнения: 1 426

С много неща е така. Зависи от контекста, от гледната точка, от моментното състояние - от какво ли още не.

# 12 12 май 2007, 13:40 ч.

при моите любими
Мнения: 2 528

Оооо даааааа, точно така е. Харесах го заради това, че е най-общителния и весел човек, който познавах. Винаги измисля забавления за всички, спортен тип, който трудно (да не кажа никога), не седи вкъщи да се излежава и с него винаги беше интересно и интригуващо. Докато не дойде момента, в който аз искам поне една събота и неделя да си останем вкъщи, да си починем така да се каже и да не е поредния - спортен weekend, но уви. И сега понякога излизам от кожата си като каже "Хайте тази събота и неделя да ходим ........... и да .........." Направо ми иде да го bambam

# 13 12 май 2007, 14:39 ч.

Мнения: 6 993

Дано и мен не ме настигне нещо подобно. Още му се радвам на смелостта Laughing

А за спортния дух сме се разбрали - аз лежа на тревата и зяпам, той да си тренира. Мен ме мързи. Joy

# 14 17 май 2007, 00:26 ч.

Мнения: 1 283

Хората са казали:Жениш се за човека заради неговите качества,а цял живот живееш с недостатъците му.
smile3538

# 15 17 май 2007, 11:23 ч.

Мнения: 1 733

Аз не съм се сблъсквала с такъв проблем. Няма нещо в мъжа ми, което да ме дразни. Преди сватбата той беше разпилян, вършеше по няколко неща едновременно и нищо не довеждаше до успешен край. Един ден, като решихме да се женим и после като разбрахме, че ще имаме дете, си говорихме доста и аз му казах, че трябва да преосмисли настоящето си. Че подобен начин на живот е подходящ за човек, който се грижи за себе си единствено. Но ако ще има и дете, нещата се променят и най-малкото,което трябва да направи, е да си намери сериозна работа. Той, милият, искаше сам за себе си да работи, но не се получаваше нещо. В крайна сметка му казах, че не всички са родени, за да бъдат управители и явно той ще е по-добър ако работи за някой друг. Разговорът ни беше доста сериозен, не сме се карали, той се вслуша в думите ми, намери си подходяща работа. Сега е директор, но работи за собственика на фирмата и смея да кажа, че е станал много по-отговорен, по-разумен, по-добър и по-спокоен! А това е важно, за да е щастливо семейството ни!

# 16 17 май 2007, 13:52 ч.

в Низината
Мнения: 705

Все още не съм достигнала до този момент май. Незнам, като се замисля, недостатъците му си ги виждах и преди да се оженим и сега са си същите, хубавите неща в него дори станаха повече. Няма от какво май да се оплаквам...

# 17 18 май 2007, 12:15 ч.

Мнения: 2 336

Аз много харесвах в него това, че се отзоваваше на всички да помага. Ама сега елате да видите: който и да звънне - той търчи. Побеснявам. То бива бива да си приятел, ама неговото вече е прекалено. Говоря, говоря, а той- такъв бил. #2gunfire

Не ща темерут да стане и за никой да не му пука, ама семейството трябва на първа линия да е.

# 18 18 май 2007, 13:43 ч.

Мнения: 3 500

При мен пък е обратното. Докато бяхме гаджета ме дразнеше, че много бърбори и други неща са ме дразнили, но сега не мога да си ги спомня точно. Напротив, сега след като се оженихме ми се струва очарователен, обичам да си бърборим и нещата, които са ме дразнели почнаха да ми допадат и да ми харесват. 33uu

# 19 18 май 2007, 14:10 ч.

Мнения: 2 270

Цитат на: Noel в пт, 18 май 2007, 13:43

При мен пък е обратното. Докато бяхме гаджета ме дразнеше . . . и нещата, които са ме дразнели почнаха да ми допадат и да ми харесват. 33uu

И при мен се получи така Wink

# 20 18 май 2007, 16:44 ч.

Мнения: 1 475

Аз съм в същата ситуация,като Олимпия, в началото толкова му се радвах на загриженоста за мен, на желанието му непрекъснато да си говориме, на прекалената му доброта към мен, но на моменти ми идва в повече, иска ми се вечер да седна с книга в ръка да почета малко, или да послушам музика и да си решавам кръстословици или игрички на спокойствие, без някой да ми е на главата! А не постоянно вечер да сме заедно и пред Твито и в кухнята и навсякаде е не постоянно да ме пита защо не ти се говори, разказвай ми как ти е минал деня, а и той да разказва нон стоп за преминалия ден и т.н! В началото ми беше много хубаво, но сега ми е меко казано досадно! Не мога да си представя един ден като имам деца, как ще издържа! Но няма начин, той е мъжа! Laughing

# 21 18 май 2007, 17:14 ч.

Мнения: 3 576

Няма качество, което да се е превърнало в недостатък.
Което съм харесвала преди в него и сега го харесвам.
Открих някои нови недостатъци, но те са пренебрежимо малки и неизбежни, щом живееш с някой.

# 22 18 май 2007, 18:13 ч.

Мнения: 16

или качествата са се превърнали в недостатъци или ние сме се променили към мъжа до себе си. Thinking

# 23 18 май 2007, 18:19 ч.

Мнения: 2 556

При мен е обратното. В началото се чудех как може мъжът ми може да е толкова мълчалив, а сега се благодаря, че е такъв Simple Smile

# 24 18 май 2007, 19:26 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Почвам да си мисля колко добре е че мъжа ми пътува и нямаме време да си омръзнем до такава степен, че да се дразним един от друг...

# 25 18 май 2007, 22:58 ч.

Мнения: 212

Темата е поредното абсолютно доказателство че на жените няма угодия. Не можем да им угодим каквото и да правим. Най-добре ще е ако вземем едно по-дълго въже и се обесим публично някъде. Имам чувството че чак тогава някои жени ще бъдат доволни. Само се чуйте какво говорите:
Ако мъжът е мълчалив и затворен в себе си то той е темерут и за нищо не става. Ако пък много говорел ви се иска да млъкне малко да си починете. Ако не ви обръща внимание веднага го обвинявате че не е интересува изобщо от вас. Ако пък ви обръща внимание искате да не ви обръща внимание за да можете да останете сами със себе си. Ако е добър човек и помага на другите хора то веднага му намирате кусур че много помагал на другите. Ако пък изобщо не се интересува от другите го обявявате за затворен в себе си темерут и че не се интересува от близките ви хора. Ако си пада по купоните и е веселяк веднага ви се приисква да не бил чак толкова веселяк и да не ходите по купони защото искате вкъщи. Ако пък е домошар и никъде не излиза на вас пък веднага много ви се излиза по купони. И т.н. и т.н. и т.н...... до безкрай може да се продължи този списък. Айде сега ми кажете това на какво прилича. Аз нямам думи просто да го определя.... Naughty

# 26 18 май 2007, 23:01 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Цитат на: borisfx в пт, 18 май 2007, 22:58

Напълно съм съгласна Rolling Eyes

В крайна сметка, такива мъже сме си намерили и заобичали.
Кой знае те колко кусури ни намират, ама си мълчат.

# 27 18 май 2007, 23:27 ч.

Мнения: 289

Цитат на: borisfx в пт, 18 май 2007, 22:58

Айде сега ми кажете това на какво прилича. Аз нямам думи просто да го определя.... Naughty

А защо трябва пък да го определяш някак аз не мога да разбера Thinking

# 28 28 май 2007, 03:42 ч.

Мнения: 1 817

Цитат на: olimpiia в пт, 11 май 2007, 09:40

И аз по някога се чувствам така Wink

. Но съм стигнала до заключението, че ние жените винаги искаме това, което нямаме по някога. Ако спре да ти обръща внимение пък, ще се чудиш дали още те обича и пак ще се дразниш, че не се интересува от теб. Научи се да оценяваш доброто отношение и загрижеността му към теб и не се дразни. Много жени искат грижовен съпруг, но нямат! Hug

Иначе съм пробвала да споделя с половинката, когато искам малко спокойствие, но той се цупи или пък се притеснява какво ми има и това само натоварва допълнително. За това се опитвам да се отпусна, когато имам нужда и се опитвам да изключа. Не виждам друг изход.

Последна редакция: пн, 28 май 2007, 03:57 от ZiMa

# 29 29 май 2007, 02:06 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 687

За сега само се записвам, че ако почна да описвам, иде ми да се гръмна Mr. Green

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нормален ли съм ?

Бащата ме изостави

Какво направихте/бихте направили с праха от кремиране на ваши близки

Причина:

Причина: