АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР-обединена тема 2

Ще споделя моите наблюдения-стериотипите при Рони с годините се променят-въртенето на китките,въртенето около себе си,подскачането на пръсти,въртенето на главата при заспиване изчезнаха-стараех се да не им отдавам голямо значение,защото не съм привърженик на безкрайното повтаряне без резултат и избягвах да правя забележки.Мисля ,че като са малки не са достатъчно зрели целенасочено да не правят нещо.Сега когато Рони може да ми обяснява донякъде какво чувства,разбирам,че това е неволево действие и когато той е на обществено място се старае да се контролира/сегащният ни стериотип е бързото ходене от стена до стена набивайки крак или тичайки./Изхождайки от идеята,че щом в част от времето може да се контролира -и в къщи се старая да му преча да го прави,но щом се замисли за нещо и тръгва....на забележките ми реагира с нещо средно между яд и срам и казва-няма,няма ,добре и после пак същото.Когато говорим казва че не усеща как започва и защо го прави.

Прегръщам Ви всички, Браво на Габи и Деси за труда, Гери ти си знаеш, всички останали  нещо ми е сантиментално такова 

малкия ми батко в момента е звел едно мече-мартеница    и го разхожда по гърба ми  и си пее "ТЕДИ-БИ,ТЕДИ-БИ,ТЕДИ-БИ" (teddy bear) - това ако не е пък игра с подражание ей ме на!
ЕЙ - много съм щастливааааааааа 

А днеска се мазахме в пюре от картофи - /ние правим един протокол с езиковата терапевтка за снижаване на сетивността в устата за да прояде повече неща/ и малкия си облиза пръстите - та сме яли и картофиииииииии!

[desi], много се радвам за успехите на детето

Какво друго ви казват за понижаване на чувствителността в устата? Дара също яде много избирателно, и съм сигурна че е поради някаква форма на СИД.

В предната тема беше станало дума за страховете на нашите деца. Току що моя син ми припомни за един свой страх, за който явно аз вече не обръщам внимание. Голям страх имаме от летящите насекоми. Може даже да е виненка, ако е покрай него веднага скача, мята с ръчичка към насекомото и вика едно "шшшшшшшш" и стои настрани чака да го изпъдим. До ей сега гоних една муха /ей ама и тя много нахална - все се връща/. А той стои отстрани и само ми се смее. Бяхме на разходка в гората. Ей ония ми ти пеперуди го побъркаха в началото. Беше едно постоянно търчене и викане на "шшшшшш". Ама после явно свикна и не му правеха впечатление насекомите.
То и животните като цяло не ги ще. Радва им се отдалече, но ако реша да му доближа животинчето, колкото и мъничко да е, се дърпа.
Е, скъпи мами и татковци времето е хубаво и слънчево, и ние излизаме на разходка. В града ни има луна парк и ще ме побърка /финансово/, ама нали Мири ще е щастлив  . Желая ви лек и спокоен уикенд и само хубави емоции с нашите мили, специални деца 

За насекомите и аз се сетих днес.Току що се връщаме от разходка и Рони заяви,че докато има мушици няма повече да излиза.Изобщо не ги обича,пада едно търкане на местата където са го докоснали И с големите мухи е така-усеща дори когато са на косата му и е едно махане и навеждане Но си мисля,че не е свързано с някакъв страх ,а е по-скоро свързано с нарушената сетивност-в случая повишена и лекото доковане за тях е грубо нарушаване на личното пространство.

Синът ми напоследък прави от време на време странни движения с ръцете - върти си китките все едно играе кючек и си тананаика едно кратко рефренче. Започна да го прави след като един ден го видях да танцува в яслата и беше център на внимание. Тогава точно не забелязах да го прави, но като си дойде в къщи и реши, че има енергия за изразходване и почна да тича из стаята като обезумял - отива до всяко ъгълче тичайки и извършвайки това движение тананикайки си. Сетих се, че аутистите правят подобни неща. Тук кючек не е особено познат и не вярвам да са го научили в яслата това движение. Иначе пък понякога се държи съвсем нормално. Вчера примерно с една негова наборка много хубави си играха, гледаха се от двете страни на прозорец, хилеха се, гонеха се, после се хванаха за ръчичка и си ходеха, докато той я гледаше влюбено, а тя беше ухилена до уши.  А преди това с едно момченце си игра на пързалката - дърпаха се, определено прояви интерес към него. Рядко проявява интерес към деца на негова възраст, та чак се учудих. Обикновено си остава с оглеждане, узмихване, може да ги пипне и оскубе и после си заминава да си гледа работата.
Та се чудех дали наличието на особено аутистично поведение на моменти означава аутизъм 

Като се замисля, всички ние в определен период от живота си, сме имали поне за кратко, поведение, характерно за аутистичния спектър. Когато, обаче някои от симптомите започват да се повтарят често, когато се съберат няколко такива и като се добави примерно, че детето не говори, вече започваме да се замисляме. При моето дете от 3 месеца няма въртене на китките. Всъщност, той не ги въртеше, ами правеше едно движение, сякаш са мокри и ги изтръсква   . Все едно гледаш дресирано кученце на задни лапи, а предните ги размахва нагоре надолу. Той също понякога се заиграва, но за кратко  . Когато има гоненица по пързалките или пък скачане от някъде, ей такива щури занимания му дай  .
Той вече повтаря много думи, знае, че аз съм мама, знае кой е тати, бати, дядо, баба и от време на време използва обръщение    .

Да споделя опит за непоносимостта към храни - прочетох в една книга, че ако 2 седмици предлагаш на детето определена храна, то ще свикне с нея и ще започне да я еде. Предлагам от около 10 дни супа всеки ден, колкото да я заинтригувам - викам, че е вкусно,полезно и др., но не я насилвах, само и показвах и обикновено си я изяждах сама. Също бях намерила 1-2 картинки на деца ядящи супа и ги разглеждахме всеки ден. Изглежда проработи - първо започна да опитва по-малко, днес изяде почти 1 супа.

ами аз да ви напиша накратко ние какво правим за "проядането" -
4 части са - къс устен протокол /това са упражнения да му притискам определени части на устата и масажирам - заради свръх чувствителснотта му - това предполагам за всяко дете е различно), 2) модификация на поведението - храната която ще предложим се слага на масата винаги като се храни в отделна чиния да я вижда, но не се насилва да я яде, 3)тактилна модификация  - храната която искаме да яде му се предлага да играе с нея - да маже картофии примерно - първо с лъжица и постепенно да полепне и по ръцете и да завре целите си ръце вътре/моето дете е много чувствително и може би затова го правим/ и 4)тата е масажора с който правим масажите на езика  и бузите - започваме да го топим в каквото обича преди масажа и след 2-3 седмици го топим в храната която искаме да яде  и правим масажа с нея /ама само след като е свикнал да я пипа и да я толерира храната по кожата си/

Леле какви техники ползвате  . Desi , недоумявам от къде имаш нерви. Надявам се да има резултат и той да те стимулира.  И на себе си се чудя де от къде и аз имам нерви вече от как съм го захранила да му готвя специално и търся начини да му пробутам някоя храна под някаква форма. Отделно си ми предлагаме всеки ден от нашата, оставяме го да си играе с нея и изобщо всички препоръки следваме. Но става все по-зле, все по-малко неща яде. Вече и хляб не яде, поне не в къщи. В яслата май яде хляб. Но в къщи само пр мляко или плодов йогурт с овес ядки. Или кренвирш ако му падне, ама по малко. Или спагети ама без нищо - само сварени във вода  . За мен това е си е болест и с никакви залъгваници не може да се оправи. Или се намира причината за нея и се лекува или се оставя така да кара, защото иначе е мъчение за всички.

Е в това отношение мога да си нахваля детето. Никога не ми е отказвал храна, всичко си хапва /да ми е жив и здрав/. Не прилагам никакви техники. Добавките, които му даваме си ги лапва безропотно и си ги сдъвква  .Единствено е губил апетит, предполагам като повечето деца като ми е боледувал от тежки болести. Иначе пу-пу - хапва си 

И аз. Последно прояде праз. Изчаквам да поогладнее към 22 часа и почвам бавничко да си хапвам, изразявайки с мимика върховно удоволствие и мляскайки. Това предизвиква любопитство и слюноотделяне. Научих го от Джерал Даръл, той е постъпил така с маймуни, които поставени в клетка са отказали да се хранят.

Първо да изкажа огромното си БРАВО за яденето на картоф и за въображаемата игра на гарджето на Деси.Ама наистина Браво 

И да си продължа идеята за стериотипите.Мишовото набиване на крак не беше игра, а начин да изрази емоция.Най често негативна  .Също така начин да ме накара на секундата да прелетя до него.Като почне да удря с крак по пода веднага  и правих забележка.Когато нещо се ядосаше - се самостимулираше и успокояваше като удари ламината докато почувства болка./или докато  /.Когато спрях да се интересувам от съседското спокойствие спря този и засили друг стериотип.Зачестиха опитите за увеличаване на мъжката гордост чрез разтягане.И не само пипа, ами и си помирише после пръстите.В детската градина не правят забележки за това, препоръчаха ми и вкъщи да не го правим.Обаче съгласете се навън никак няма да им хареса на другите родители Мишо да се прави на есхибиционист.Сигурна съм, че му е приятно да го прави.Осъзнава, че на мен ми е неприятно.Когато сме навън - го повикам и поглеждам /нищо не казвам/, а той с цяло гърло извиква "не бъркай в гащите".На всичко отгоре е безкрайно доволен, че ми е разбрал погледа и идва да го поздравя за това.Вади си ръката, но и всички вече са чули - и пак бера срам.

Май наистина стериотипите само се сменят от един с друг.Ще пробвам да му предложа друг - по малко неприятен начин за автостимулация.Дайте ми идея 

И ние с мъжът ми така правим нон стоп, но без резултат. Често правя храна за Давид, и си сядам уж сама да я ям без да му обръщам внимание. Той е много любопитен и винаги идва да хване края. Обикновено казва Амам, но или го е страх да опита и не опитва, или ако случайно опита, плюе с отвращение. Ябълка или морков често лапа и дъвче. Но след малко го плюе някъде или идва при мен и го плюе върху мен. Най-много едно малко парченце да глътне и др го плюе. Абе уникум, не съм чула за друг подобен случай.
А вчера как ми изкара акъла - по стар навик излезе от двора и се затича надолу по улицата. Аз го гледам кво прави ама бях на около 10 метра от него. Баща му до мен, не вижда изобщо кво става. Аз не мога да се затичам, че едва кретам и се развиках по мъжа ми да го настигне. Нашия тръгна с бавна и спокойна крачка и само вика по Давид да спре. И колкото повече му вика толкова оня повече се хили и тича напред и гледа назад да види дали го настигат. Извади жив късмет че не се появи кола точно в този момент. А аз викам по баща му да не крещи като луд, щото ефектът е обратен, а да тича колкото може да го хване. И нашия като си походи и видя, че Давид все повече се отдалечава, най-накрая се затича. Направо излудех, повервайте ми. Този човек иначе тича в гората, ако има работа да върши не мога да го стигна, а кога е за детето му хич си не дава зор. Все повече се замислям за помощник защото аз съм полуинвалид в момента и става все по-зле, а на мъжът ми явно за гледане на деца не може да се разчита.