В ужасна семейна дупка съм. Просто искам да споделя!

Мила не се отчайвай така. Най-добре вместо де се разминавате по коридора като непознати направи по 1 кафе и го накарай да седнете и да си поговорите за проблема. Опитай се да му обясниш, че не ти е приятно майка му да заема мястото на лекарите, които са учили за лекари поне 6 години.Щом доктора не е чул хрипове със слушалката, как тя с просто ухо ги е чила???Говорете за проблемите си, не ги подминавайте!!!Ако аз не карах мъжа ми да говорим, досега сигурно щяхме да сме се развели незнам колко си пъти.Желая ти успех!

Dibo, благодаря ти за успокоителните думи !  В последната една седмица толкова приказки се изприказваха и толкова обиди преглътнах,че...ми дойде до гуша. Явно ще трябва да направя поредния компромис!

Да. Нормална семейна идилия.
Изнервени сте предсватбено.
Детето болно. Доказвате се кой
е по-по-най. Сигурно ще мине.
Сигурно ще дойдат и други болести.
И други проблеми. Но пък може би ще
сте пораснали и ще гледате по-трезво.
Не се засягай, че свекърва ти казала това
или онова, всяка майка е длъжна да се изкаже.
Било то твойта или неговата. И всяка разбира
най-добре. Притеснява се жената. Няма какво
да се обяснявате с мъжа ти. Нормално е детето
да му е на първо място. Ти не си му кръв. Колкото
и да те обича. Детето и родителите му са му. Не
го приемай така надълбоко. Гледай си детето.
Дано оздравее по-бързо. И се учи от грешките си.

И от мен едно съветче.Никога не говори лошо за свекърва си пред твоя мъж.Имаш ли проблем , говори си само с нея.В началото на нашия брак имахме същите проблеми , и аз вечно се оплаквах на мъжа ми какво е казала или направила майка му.Той се чудеше на коя от двете да угоди и се изнервяше много.С течение на времето и твоя мъж няма да обръща внимание на МАМА.Не го настройвай срещу нея насила.Остави я тя да се оплаква от теб , а не ти от нея.

афектирана си и изнервена покрай сватбата (не е страшно, но ако те натоварва, недей, човек трябва да си създава хубави емоции).
Явно детенце не боледува или имаш работа със семейство, което прави трагедия от всяка кихка и сополка.
Аз най-мразя въпроса "Как се зарази?" Ами все тая, сега да го лекуваме и да не се тормозим с излишни глупости. Що да го е заразило братовчедчето, не е единственият вирусоносител, кръщене е било-куп народ 

Аз не бих направила компромис.Да ти каже че не се интересува от теб си е доста голяма обида.Компромис в такова положение може да се направи след последвало извинение,което явно няма.
Съпругът ми един единствен път се усмели да ме обиди, и добре че рано се усети....Ако те мачка сега...ще го прави цял живот.
Може да съм крайна, но това си е мое лично мнение и не ангажирам никой с него.

Аз също не смятам, че трябва да позволяваш да бъдеш поставяна на последно място след детето и неговите роднини. Ти, той и детето сте едно цяло и следователно всички заедно сте на първо място. Вие сте семейство различно от това на неговите родители. Не му позволявай да мълчи и да се муси. Кажи му кратко и ясно, че отношението му ти е обидно и би следвало да си помисли, защо всъщност иска да създаде семейство с теб, след като ще защитава позицията на майка си Ти каква се явяваш в този случай? Може би крава за разплод и безплатна слугиня в къщи Да вземе да се ожени за майка си, щом иска да съгласува всичко с нея и да я слуша. Все пак смятам, че той има право да изслуша мнението на майка си и да се замисли върху него, но не и да застава така срещу теб. Може да ви се струвам рязка, обаче аз доста съм препатила докато стигна до положението мъжът ми да се съобразява единствено с моето мнение и да вземаме решения неповлияни от неговите родители.
Освен това няма никаква гаранция, че детето ти се е заразило от племенника ти. Вие това дете нали не го гледате под похлупак? Водите го на публични места, общува и с други деца. Не можеш да бъдеш абсолютно сигурна от къде е дошъл вируса. Може пък племенникът ти да е бил вече здрав, а вирусът да сте го пипнали от друго място.

Присъединявам се към Галчето. Ти, той и детето - това е ВАШЕТО семейство. Когато един мъж и една жена се съберат да живеят заедно и създадат дете, те вече не принадлежат към семействата на родителите си. Естествено, това не означава, че трябва да ги забравят, но решенията, засягащи новото семейство, се вземат от двамата, а не от външни наблюдатели. Има една много хубава формулировка от църковния венчален обряд: "И рече Бог: мъжът да остави баща си и майка си и да се прилепи към жената си"... (най-вероятно не цитирам точно, но моля да ме извините - смисълът е ясен). Успех, мила, не им се давай!

Момичета не можете да си представите колко се радвам,че чувствам тази подкрепа от вас! След този скандал заради майка му днес поговорихме и се изяснихме,казах му и моята позиция по въпроса! Майка му е адски обидена от факта,че съм й казала няколко истини директно и чак плакала. Ами като иска нещо да ми каже да се обади и да ми го каже,а не да натоварва сина си с проблеми,които засягат нея и мен. Сега мъжа ми се обади да ме помоля да се сдобря с нея,но аз като че ли не искам. Не искам просто ,защото не знам за какво да й се извинявам. От друга страна не искам да наранявам и него. УФФФФФФ,защо така се получава? Никога не съм си и помисляла,че ще имам подобни проблеми!
Angel^wings, всъщност по-късно днес се извини,но...какво ме грее след като си казахме толкова много гадни неща. Как се преглъща всичко?Точно това му казах днес, да отиде и да живее с майка си. Да го нянчи ,да му готви и да се грижи за него. В интерес на истината мъжа ми иска детето да се гледа под похлупак...да не пада,да не се удря,да не се разболява...Колко усилия ми коства всичко това...

Моята свекърва също се изживява като велик диагностик  почти "д-р Хаус"
Досега всички караници , които сме имали са били заради родители ...
Мина доста време преди да намеря вярното решение ... и то беше да не споменавам техните изобщо или много тънко да го иронизирам на тема мама и тате ...
На свекърва ми и казах съвсем ясно , че любителски диагнози не желая да слушам и да престане с глупостите си 
Мъжът ми след един голям скандал му обясних , че може да си отиде при майка си и връщане няма и повече дума не отворих .
Сега наблюдавам , че той самият им се дразни и то много и нещата се оправиха .
При нас обаче няма проблемът с гледането под похлупак - мъжът и аз много смело гледаме детето и не позволяваме да ни се месят ...
А това ,че свеки плакала си е сцена за пред синът и ...
Обясни на мъжът ти , че те е обидил , че много държиш да разбереш дали наистина си на такава позиция и ...аз ако бях щях да му кажа , че ще помисля дали ще има сватба ... да се постресне малко 

Точно това се опитай да му обясниш кротко и спокойно. Не нападай никой говори само за вас тримцата и кажи му директно, че както за него така и за теб най-голямата ти радост е да виждаш че детенцето ви е здравичко и расте щастливо в къща пълна с любов  - вие тримата сте си най важните.

Има мъже, който не обичат някой да засяга по какъвто и да е повод темата за майка им, явно твоя е такъв и ще трябва с нея да се справяш сама, но не се плаши на доста жени им се случва това и те се справят чудесно със съкровищата си 

п.п. А това, че ти е казал че детето е на първо място, ами то е нормално - ядосан е, вижда го болно и му е гадно и се чуди на кой да си изкара нерва....Абе мъже

И не се извинявай на свекървата! Няма за какво! Сега ако го направиш, ще те смачкат! Дръж се! Не се давай! Вие тримата сте си важни! Нека тя да знае и да не си меси повече. Сложи я на място докато е време. Скъсай главата на котката!

На мен от светлината на 15-годишен брак ми се струва нищожен и смешен проблем , та дори симпатичен в наивността си на младоженческа дребна спречка.

Първо и най-важното, научете се да разговаряте конструктивно. Обвинения че детето е болно защото ти си поканила някой са смешни просто. Обясни му на твоя човек, че е нереално да изолираш детето от хора. Че абсолютно всички хора са потенциални носители на вируси, от които би могло да се разболее детето. Че няма малко дете, което да не боледува и че само боледуване и среща с вируси и бактерии му дава необходимия имунитет занапред. Обясни му, че ти се притесняваш за здравето на детето не по-малко от него и че детето ти е скъпо точно толкова колкото и на него, но това не е причина да не каниш най-близките си роднини на важно събитие като кръщане поради хипотетична вероятност да "донесат вирус".
В края на краищата трябва да му дадеш да разбере, че подобни дребни болести ще има още много и че с паника и раздор в семейството това не се предотвратява.
Семейството е един екип от партньори, които трябва да са задружни в "тегленето на каруцата" за да върви напред.

Паниката в моменти на болести е много характерна за мъжете. С агресивност те проявяват слабостта си и страха си. Това трябва ти да го проумееш и да го успокоиш, защото е притеснен и изплашен. Дететто ми на 2 1/2 г. пред очите ми буквално докато си играеше с децата на няколко метра разстояние взе че скочи от един гараж слава богу в преспа. Но пукна крачето и носи доста време гипс. Та като се случи това, не мога да ти опиша моя как крещя. От една срана дете пищи, от друга той. Пълен игнор и се заех с детето да му окажа първа помощ, да го занеса в къщи, да го успокоя, да му дам обезболяващо и да викна бърза помощ. Едва успях да се справя с него за да не ми пречи, защото от това страда само детето. После успокоявах пък него. То не бяха обвинения, не беше чудо...
Но всичко това е от слабост. В такива моменти трябва да заемеш позицията на по-силния (все някой трябва да е) и да го свалиш на земята. Случват се такива неща и няма виновни.

Колкото до свекървата...Никога не съм си кривила душата и да крия от мъжа си какво мисля за нея и нейните реакции. Като не му изнася и не застава на позицията на здравия разум, а зад майчето, прав му път, пътя е отворен и да си върви при нея. Аз никого не държа насила. След като е създал семейство, ще защитава интереса на семейството си и ще отстоява страната на този, който е прав в случая без да наранява другия естествено. Винаги има ситуации, когато вижданията твоите и на майка му ще са различни. Но той е човек и носи глава на раменете си за да я ползва по предназначение.
Свекърва ми принципно не ми се е месила пряко, а по-скоро косвено, но имаше няколко случая на пряка намеса, която провокира скандали и я сложих на място. Трябва да и обясниш до какво водят подобни нейни намеси и че подобни дрязги в семейството могат само да го разрушат, което тя със сигурност не иска, т.к. най-малкото ще се лиши от внук. Разбира се, това е радикална мярка. Предприемай такъв разовор само в краен случай, но с абсолютно спокоен и приятелски тон.


В случая че така ти е казал, че си на последно място, това изобщо не го вземай навътре. Казал го е в момент на паника и без да разсъждава трезво. Вярно е, че в ценностната му система детето винаги ще е на първи план -нормално за всеки родител. Дай му да разбере, че интересите ви са еднакви, но ако всеки дърпа в различни посоки, никога няма да достигнете до обща цел.

А сега се успокой, не го приемай толкова навътре, ще има още спречквания и далеч по-сериозни, но затова сте хора, имате всички възможности за комуникация, за да говорите, говорите, говорите. За да изяснявате всяка една подобна ситуация и да намирате консенсус. Ако проблемът е голям и не успяваш вече ти самата да говориш и бъдеш чута, потърси трети, страничен човек!

Съжалявам, че няма да те подкрепя, но според мен в случая за бой е сестра ти. Как може да си води болното дете на семейнос бирки, където има други малки деца Прав е мъжът ти да се сърди, прав е, че детето му е на първо място. Ами много ясно За тебе кой е на първо място - той или детенцето? Я си помисли малко...
Иначе за караницата - дребни неща са това, не си го слагай толкоз на сърце  Желая ви щастлив семеен живот и по-малко такива сърдити моменти и болести

Мдааааа, явно всички или поне повечето сме минали и през подобни неща... "Нормална семейна идилия", както казва Лиска.
Ако позволиш един съвет и от мен...
Не виждам лошо да се извиниш на свекърва си, но изрично подчертай, даже натъртвай, че се извиняваш за обидите или каквито и да са били там гадните неща, които сте си казали. Не и за това, че ти си "причината" детето да се зарази като не си взела мерки да го предотвратиш (ако някой е можел да го предотврати това е било сестра ти, още повече като майка е трябвало да е вземе мерки, но ти не можеш да носиш отговорност за нея, защото пък утре да речем, някоя майка ще си доведе болното дете на площадката и ти няма как да го знаеш)! Дай да се разбере, че детето си е твое и само ти си носиш отговорността за отглеждането му, в т.ч. здраве, възпитание и т.н. Така или иначе даже и на някой да му се иска това, едно нормално, здраво дете не може да бъде гледано под похлупак. Не е нормално! Утре като тръгне на ясла/градина/училище и почне да се заразява от другите деца кой ще е виновен? Не може да се прави трагедия от това. Вместо да се хаби отрицателна енергия в тази насока, по-добре да се съсредоточат усилия в излекуването на детето и всичкото ще е наред.
Същевременно не очаквай да се извините всеки на всеки и нещата да станат веднага както са били. Ще има ледников период, няма как. А пък между мен и моята свекърва все още има хлад след една подобна случка преди няколко години, още преди детето, на тема къде да живеем ние. Обаче пък така ми е по-добре защо всеки си знае мястото и териториите, които може да нагазва и има мир. И в този смисъл предпочитам този хлад в отношенията, отколкото привидно да бъдем едва ли не приятелки.
А колкото до това кой е на първо място за мъжа ти... Ами аз самата съм казвала такова нещо на мъжа ми и той също ми го е казвал на мен, но не в контекста на скандал. Просто наистина за мен детето е №1, аз съм си го износила, аз съм си го родила, то винаги ще е част от мен и никой и никога не може да го промени. Намирам го за нормално. А теб те е заболяло, просто защото си го чула на фона на други неприятни неща, ми се струва.
И последно - не се отказвай от сватбата заради някакъв там проблем, който ще преодолеете, сигурна съм. Сватбата няма отношение към семейните проблеми - сигурно ще ги има и след нея, такъв е живота. Смея да го твърдя, макар че и ние нямаме брак, но пък за сметка на това имаме връзка (11г.) и съжителство (6г.), които издържаха и продължават да издържат доста по-дълго от браковете на някои мои приятелки. Ключът за нас са любов, уважение, компромиси. Предполагам, че в момента изобщо не ти се и помисля за любов към мъжа ти, но имай предвид една приказка - "където няма огън, сам там не лумват пожари". Сещаш се огънят метафора за какво е...

Не познавам хора, на които да им е
приятно някой да злослови по адрес
на родителите им. Няма такива, няма!
Не може една жена, дето е отглеждала
сина си 30 години, изведнъж да бъде на
опашката на хорото, щото някакво си там
новопроходило пале смята, че е господар
на всяка ситуация. Имайте си самочувствие,
но имайте и респект към майките на мъжете
си. Това ще прави живота ви много по-лек.

Liska, съгласна съм с написаното от теб.
Аз винаги съм смятала че възрастните трябва да се уважават, но не смятам че трябва да се месят в живота на децата си, когато са отделни семейства. Радвам като видя хора, които се радват че децата им са щастливи заедно,  но вярвай ми има и такива, които не се радват 

Просто имах предвид, че някои мъже слушат майките си и каквото кажат те това е правилното за жалост. Такъв мисля си че е съпругът на авторката на темата и затова моят съвет е да не му говори п/в нея. Защото те винаги ги подкрепят дори и да не са прави, не те оставят даже да им обясниш дори А примерно на моя спокойно мога да му кажа какво не ми допада в нея и той винаги се съгласява с мен,  защото вижда че е това е така. 

Blagodarq za otgovorite na vsi4ki i nai-ve4e na xenia i els. Naistina sled kato otmine vsi4ko problema mi izglejda sme6en. Naistina maja mi e dosta po-izpla6en v situaciata ot men. Opitvam se da go uspokoqvam,no nali znaete kato se zapane za ne6to i ne moje da se ubedi v kakvoto i da bilo. Kakto i da e. Po otno6enie na svekarva mi... Els, ti me poznava6 li4no i vijda6,4e osven neq v tozi grad s drugi ne kontaktuvam i me boli,4e izvednaj vsi4ki me napadnaha za tova,4e deteto se e razbolqlo. Priqtelka v nikakav slu4ai ne sum s neq,a prosto kompaniq za razhodka na Niki. Svatba 6te ima,makar 4e kato se zamislq kakvo izvijqh tezi 4-5 dni predstavqm si v bade6te kakvo me o4akva. Dano imam sili da priemam vsi4ko stoi4eski i da uspeq da ostana silna. Celuvam vi i izvinete,4e pi6a na latin,no otgovarqm ot mobilnia. Blagodaria vi.

Не знам с кой акъл свекървати си пъха носа където не й е работа. Да наистина внуците се обичат много, бих казала даже повече от децата, но тя явно не осъзнава, че като сплетничи  създава проблеми не съмо на теб а и на сина си. Опитай да поговориш с него открито, кажи му направо, че те е наскърбил с отношението си, но не бързай да си събираш багажа, това не е решение.  Преди много години, когато казахме на баща ми че съм бременна и ще се женим, той каза на мъжа ми нещо много важно " До днес си имал майка, баща, брат, сега имаш само нея и детето - ако не запомниш това някой ден и ти като мен ще седиш сам в огромен хамбар като този" - родителите ми са разделени и това много впечатли мъжа ми. И до днес цитира баща ми и казва, че в много случаи това му е било като челвена лампичка. Ние наистина никога не сме се карали заради родителите си. Така че опитай да изясниш нещата сега. Винаги има място за разговор и компромис. 

Скъпа babche, с интерес чета всеки твой постинг! Даваш много разумни съвети и уместни примери. Относно компромисите...правила съм и ще продължавам да правя такива,но не вярвам,че това ще промени нещо. Аз съм свидетел, пред мен мъжа ми й се кара да не ни се меси във проблемите,в следващия момент тя вече е забравила какво й е казал и си продължава в същия дух. Не искам мъжа ми да не ги уважава...напротив,аз съм му правила забележки ако е много строг към тях,но има моменти,когато просто трябва да ни оставят като семейство и да не ни се месят във всяка ситуация. На скоро се бяхме скарали с мъжа ми за нещо дребно и аз излязох с малкия на разходка и майка му ме вижда и ме пита:"Митко как е стори ми се ,че не звучи добре. Да не е болен?" Отговорих й,че може би не се е наспал или там измислих нещо, при което тя ме упрекна,че нищо не казваме. Е,дай за всеки наш си скандал да търча и да й давам отчет. Е,няма да стане. Сега детето е почти здраво,но думите още ми ехтят в главата и надали ще успеч да ги забравя скоро.

Е чак пък да няма... Мъжът ми не може да трае майка си, ама се чувства задължен все пак, нали, да й вдига телефона понякога. Като почна да я имитирам, пада от смях. Но все пак тя е по-стока от моята майка, която може да докара всеки необръгнал на психозата й до самоубийство. Сигурно ви се струва ужасно, че не мога да трая майка си, но не живейте с илюзията, че всяка майка е добра. И лошите хора имат деца.

Което не значи, че не трябва да се работи за мир в семейството. Колкото и да смятам, че свеки е самовлюбена и че  определено  нарочно манипулира мъжа ми, та да си получи своето, винаги съм добра и любезна с нея. Мога да си сдържам нервите желязно, та всеки път като ми се фръцне тя, да я укротя. Съветвам авторката на темата да се пробва да се сприятели със свеки. Така ще възвърне и доверието на мъжа си.

Радвам се, че имам мъж, за когото думата на мама не е закон.

vilistar...много е важно да поговориш с мъжа ти /бъдещия надявам се!/ и да му покажеш че си ранена от това негово държане след разговора му с майка му!! Не бива в никакъв случай да позволявате тя  да се намесва между вас. Явно съпругът ти е малко слаб след като се влияе все още от майка си и те поставя на заден план.Детето най-важно...ок....ама без теб нямаше да го има това  дете.И  е добре  това да му се обясни 

Много подкрепям постовете на Галчето и Пролетната фея  

И успех.... 

  "нормална семейна идилия" - много точно, а и във вашият случай и предсватбена треска и болно дете...

Всичките ни познати семейства се карат като се разболеят децата, изнервени са, търсят причина кой е виновен и т.н. Това е от притеснение за децата.
 Моят мъж като се разболеят децата не мога да го търпя направо - вместо да ми е подкрепа, той ме изнервя - от къде сега се разболяха, сигурно си ги разсъблякла, с кой ги събира да играят, дали точно това трябваше да им даваме, чуй го сега как кашля, сигурно вече е с хрипове(при условие, че лекарят е казал -няма). Като се опитам да обясня нещо - от кога съм била завършила медицина, а лекарят завършил, ама и на него не му вярва...Абе ужас- паника страшна.
 Майка му същата - Гледа детето един час и почва да прави генерални изводи - криви си крачето, криви си очите, много е отслабнал, виж тук какво му се е надуло ... и като му ги каже тези неща със супер притеснен тон и нашият веднага се връзва и почва да ме кара да ходим на лекари.
Вече не се връзвам и не обръщам внимание - тя да си каже, пък аз решавам дали да слушам.

 Дали са ти хубави съвети-възползвай се, но чак да говориш за раздяла заради такова нещо...

Щом живеете заедно и сте създали дете ,значи се обичате,трябва да намерите сили и начин да поговорите мнооого сериозно с него,вие тримата сте най-важни и никой друг.Не позволявай живота ти да протече в преглъщане на обиди,после извинения....Не забравяй ,че децата растат щастливи ,ако усещат спокойствие и любов у дома. Първите години почти за всички са трудни-виж колко съпричастни сме с теб,защото все сме преживели нещо подобно.а А свеки-с нея насаме си изяснете позициите .Ако не сте го сторили,обясни и ,че ако иска щастие за сина си,да спре със съветите и забележките-вие сте семейство  ,ако искате помощ и съвет от нея,ще я попитате.И си намери приятелки в града-няма да си толкова подтисната,а и ще научиш толкова неща за свекърви и мъже,че може твоята да ти се стори цвете.

Здравей, ще ти опиша моя опит на кратко:
мъжът ми е луд по синът ни и ако се разболее се започват същите драми: "кой го зарази, а ти защо не направи нещо и пр." той успя да се скара с майка си и брат си, чиито син е набор на нашия и понякога са се виждали когато е болен. Според мен това поведение не е здравословно за детето, защото граничи със супер протекции и рискувате да го разглезите, в смисъл да не му позволите да "порасне" с всички рискове от това, като обелено коляно, лудуване и др.
За съжаление при теб ситуацията е усложнена с намесата на семейството на мъжа ти. Аз бих те посъветвала да внимаваш със свадбата и да я поодложиш ако има възможност за това без много сътресения. Моят син е роден след брака ни така че отговорността е обща, но ти имаш повече права над вашето дете, макар и неписани. Помисли си дали не би могло да се случи да се борите за права над детето, напр.
Сори за черногледството, но в момента имам познат, който няма брак с майката на детето му и тя го върти на пръста си с условия за виждане и др.

Според мен бъдещият ти мъж е направил доста силно изказване. Какво значи, че не го интересуваш? Нали си майка на детето му и щом ще се жените, значи се обичате. Дано изказването му да е било заради моментна нервност. При всички положения обаче не е хубаво това, че майка му се намесва в отношенията ви. Трябва да поговориш с него по този въпрос и ако положението е много сериозно, постави го пред избор - ти и детето, или мйка му.

Аз като жена с голям семеен опит бих те посъветвала същото.Ще се оправите.когато детето е болно,и у нас е така.Поговорете,разберете се.

Абе аз така ще ти отговоря :"Вълкът козината си мени,но нрава - никога!"
Така че и твоя мъж не знам докъде ще го докара,освен ако не е твърдо решен да се промени....

Здравей!Прекрасно те разбирам!И при нас имаше такива "диагнози" и думи от сорта"Как го разболяхте това дете!"Смятам,че трябва да поставиш БАБАТА на място! Намери начин.Гледай да разговаряш с нея  в присъствието на таткото.Личният ми опит показва,че нещата се представят по различен начин.Преписвали са ми думи,които не съм казвала.Помоли го,обаче да не се намесва,когато със свеки разговаряте.Преди време имахме упреци за възпитанието на детето и то в негово присъствие!Мъжът ми се ядоса и добре и наговори!Страшни са тия "разбирателки",еййй! И авторитетът ни пред децата са готови да сринат!Така,че не и давай да взема връх от сега.Какво става у вас си е ваша  работа!     Имам въпрос;Защо ти е сега да се жениш?!По-женена от това ,едва ли ще станеш-имаш мъж и дете ,които обичаш!Един подпис няма да промени нещата-поне не  към по-добро.Някои мъже смятат,че им принадлежиш и си им длъжна-чувала съм го ,но слава Богу,не от моя!Нямам цел да те откажа,но си помисли.А твоят принц,дали е готов да се откъсне от мама?Желая ви здраве , разбирателство и взаимна подкрепа!

Сигурно го е казал в момент на афект  На всеки се случва понякога да каже нещо,което не мисли(не говоря за обиди,защото тях не ги оправдавам  ).Успокой се и премисли пак,едва ли някой ти мисли лошото 
  

Не бих се омъжила за такъв тъпанар...никога.Та той цял живот ще те унижава.

Мой то лично мнение е: нормално е детето да е на първо място, за мен също децата ми са на първо място.
Това което ти е казал докато сте се карали едва ли има нещо общо с това което наистина мисли и чувства, по повод свекито - ами 90% го правят този номер, лошото във вашия случай е че мъжа ти е склонен да застане на нейна страна.
Бих те посъветвала следното: седни да поговориш с него, и му кажи, че не смяташ, че трябва да прибързвате със сватбата, обясни му, че си склонна заради него на много компромиси, но има неща с които не можеш да се съгласиш и не можеш да направиш толкова голям компромис и да позволиш майка му постоянно да се меси във вашите отношения. Постарай се разговора да не прерасне в караница и виж той какво ще каже и как ще отреагира. не се карай със свекито, но всеки път и давай да разбере, че това което пита не и влиза в работата, че вече сте достатъчно големи хора и предпочитате сами да си разрешавате проблемите и така всеки път като се меси там където не би трябвало. Успех!

Според мен най-голямата ти грешка ще бъде да се извиниш на свекърва си - направо до година две и ще те смачкат.
За съпруга ти няма да има значение дали си права в спора с майка му - ще го интересува само той да е в добри отношения с нея  и ще ти се налага много,  след време товоето лично мнение ще бъде без абсолютно никакво значение.
Когато детето порасне ще стане още по лошо - ще ти се бъркат за всичко и ти няма да имаш авторитет като родител пред детето си....
В момент на афект или не мъжа ти трябва мноого да съжалява и да ти се извинява за това което ти е наговорил.
Аз лично не бих бързала със сватбата на твое място, бих изчакала защото ако той продължава да се държи лошо по принцип, и да те поставя последна в листата на приоритетите ще бъде по лесно да си тръгнеш с детето, отколкото да минеш през съдебна процедура.

и аз се чудя,с какъв Ъкъл,сестра ти е дошла с болно дете,като и ти имаш малко дете 
мъжът ти е прав в ситуацията,но пък и ти какво си виновна,че тя е дошла с него.сама,каза,че си мислела,че детенцето и е оздравяло.
а на свекито може да се обадиш да и покажеш,че съжаляваш и се извиняваш,но и да покажеш,твърда позиция да не се меси занапред.
само чакам моето свеки някой ден да се обади по такъв въпрос.до 14г на мъжо,баба му го е гледала.тя не знае как се повива дете.тя не е такъв човек,но знае ли се с възрастта,как ще почне да реагира на определени неща

Избързваш, не взимай толкова кардинални решения само ,защото някакво бабе е решило да се меси. Я седни и си поговори с мъжа ти , че детето ти няма и не расте в стерилна среда. а като тръгне на ясли и детска, какво, ще се кара с учителките и майките ли? Ние в нашето семейство имаме подобен смешен вариант на тълкуване на болестите.Зет ми като чуе, че някое от децата дори и леко кашля изобщо не влизат.Питат преди да дойдат в нас дали сме здрави.Всеки път. Вече хич не ме интересува дали ще дойдат или не. Така че първо поговори с мъжа си, не можеше ли да кажеш , че просто не си знаела за болестта на племенника ти и толкоз. Пък и още от сега ако се тръшкат на всяка настинка............... а, и за мен децата са преди всичко и всеки.

Аз пък си мисля, че ако не намерете сега лесен начин да поговорите е по-добре по възможност да поотложите сватбата. Аз съм малко предубедена на тази тема, но лично аз малко съжалявам, че на времето не отложих моята сватба от страх, че всичко е почти уредено...
Свекървата е фактор, който е сравнително постоянен. Ако твърде често се меси и това винаги или почти винаги води до проблеми помисли си колко дълго ще ти стигнат силите да търпиш тези проблеми.
Но не взимай лесно и прибързано решение за раздяла! Особено щом има и детенце!
Прегръщам те и ти пожелавам да вземеш най-доброто и най=правилното решение!

Това не е проблем, ще мине. 

Изобщо не се стряскай  ! Важното е да се успокиш, да се развеселиш и проблемът ще е отминал  . Като ти четох разказа и ми напомни на ревнива свекърва, която иска да те ядосва  . Ти си му родила син на твоя мъж и това те прави силна! Ти си майката на детето му и той го знае! Това, което ти е казал, е било в момент на яд  . Аз мисля, че той те обича, но обича и майка си. И в момента е между чука и наковалнята  .  Дали детето ви се е заразило от братовчед си или от някой друг, не може да се докаже. Поговори с мъжа ти и му обясни, че на теб също ти е неприятно, че детето е болно. Кажи му, че не си искала да се зарази и че съжаляваш, че не си реагирала по-рано. И че за в бъдеще ще обсъждаш с него такива неща  . Но му кажи и това, че не ти е приятно майка му да се меси във вашите работи и че искаш от тук нататък ти и той да обсъждате и решавате нещата сами. Кажи му, че оценяваш мнението на майка му като по-опитна, но когато имаш нужда от него, само ще я питаш! Трябва да си изградиш държание спрямо свекърва ти, което да не се отразява на вашите отношения. Опитай се да не се поддаваш на нейните заяждания!   

Все едно чета за моето семейство 
Явно ще дойде време и аз да не им се връзвам 

Гадна ситуация. мисля обаче че грешката си е твоя, защото не е трябвало да каниш болно дете. Сама си си докарала болестта на детето. А относно поведението на мъжа ти - не е правилно, но се опитай да поговориш с него за това, за пийнете едно кафе навън и да споделиш. Иначе е нормално детето да е на първо място. А колкото до свеки - не й обръщай внимание. Моята е на всяка мажджа мерудия, ама е добра жена, не се сърди като й кажеш нещо. Просто иска и тя да си каже - нека.

Е, писнало ми е от такива свекърви. Направо полудявам.  . А и от такива мъжлета, дето все слушат мамчетата си. Грозно звучи,но да им направят по едно бебе и да си живеят с тях.
Добре, че се махнах от тези хора. Направиха ми живота ад за минимално време. И аз си мислех, че го познавам, но уви...
А на авторката ще кажа, че трябва сама да прецени. Какви са ти наблюденията? Винаги ли застава на страната на майка си?
Желая ти успех!

Не приемай толкова тежко репликата, че ти не си най-важна. Аз откакто съм бременна ме третират като донор на син/внук. Мъжа ми постоянно повтаря, че отговорността за нас е негова. Даже ме кара да си лягам рано, защото съм "държала детето будно до късно".  Плезя му се зад гърба и това е....

А подготовката на сватбата ВИНАГИ е АДСКИ ИЗНЕРВЯЩА! Дори и да не е за товята